РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Русе, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20254500900067 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са обективно съединени, с правно основание чл.327, ал.1
ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.183 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „АЛКОТЕКА“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
М. И. М. твърди, че на 28.11.2024г. между него като продавач и „М-Паувер-
Оил“ ЕООД, като купувач бил сключен Договор зa покупко — продажба на
движими вещи, пo силата на който „АЛКОТЕКА“ EOOД продало цялостно
оборудване зa магазин, представляващо мебели, обзавеждане и техника,
находящо ca в търговски обект в град Русе, ул. Константин Иречек № 9, -
Магазин АЛКОТЕКА 1 /Центьр/, a „М-Паувер-Оил“ EOOД се зaдължило дa
заплати уговорената между страните цена, пo нaчинa и в сроковете
предвидени в договора. Оборудването, предмет нa договора зa покупко-
продажба е подробно описано в чл. 1 oт същия договор, както следва: 1.1.
Мебели — 9000 лeвa; 1.2. Xлaдилнa стьклена витрина вертикална /2 броя/ -
10000 лeвa; 1.3. Витрина хоризонтална фризер голям /1 брой/ - 1000 лева; 1.4.
Стелажи склад — 1000 лева; 1.5. Табела брандиране — 1000 лeвa; 1.6. Касово
оборудване — 1000 лева. В чл. 2 от договора от 28.11.2024г. е посочено, че
купувачът следва да заплати на продавача обща продажна цена в размер на
1
23000 лева без ДДС за цялото описано оборудване, представляващо мебели,
техника и оборудване за магазин, която да бъде заплащана на части, както
следва: Сумата от 5000лв. — да бъде заплатена в срок до 06.12.2024.; - Сумата
от 5000 лева — в срок до 30.12.2024г.; Сумата от 5000 лева — в срок до
30.01.2025г.; Сумата от 8000 лева — в срок до 15.03.2025г. Твърди, че
„АЛКОТЕКА“ EOOД е изпълнило стриктно и пълно вменените му c договора
за покупко — продажба от 28.11.2024г. задължения - да предаде вещта във
вид, количество и качество, съгласно уговореното, като видно от уговореното
в чл. 4 от същия, собствеността на вещта преминава върху купувача в момента
на предаването й, което се удостоверява с подписването на договора и той
служи за приемо-предавателен протокол за предаване-получаване на вещите,
като купувачът е декларирал, че няма забележки към тях. Следователно
„АЛКОТЕКА“ ЕООД, като продавач е изпълнило основното си задължение да
предаде вещите, предмет на договора за продажба, което се е случило на
28.11.2024г., в деня на сключването му. Твърди, че са проведени редица
разговори с управителя на ответника за заплащане на вноските с настъпил
падеж, нo плащане до настоящия момент не е получено, нито частично, нито
изцяло. Ha 13.02.2025г. чрез упълномощен адвокат, изпратили с куриерска
фирма покана за доброволно изпълнение до ответното дружество, тъй като
първите 3 /три/ вноски нe били заплатени, a падежа им бил настъпил, но
поканата не била получена oт ответника и била върната с отбелязване
„Oтказана от получателя“. C поканата за дoбpoвoлнo изпълнение oт
13.02.2025г., бил даден 3-дневен срок за плащане на сумата 15000 лева
/петнадесет хиляди/, дължими към 13.02.2025г., а отделно от това, в нея било
посочено, че съгласно разпоредбата на чл.11 от договора, страните са се
договорили, че при неплащане в срок на което и да е частично плащане от
страча на купувача, цялата оставаща и неплатена договорена сума се счита за
дължима, ведно с неустойката, съгласно разпоредбата на чл.10 от договора.
Въпреки отправената покана, ответното дружество така и не заплатило
първите три вноски в общ размер на 15000 лева /петнадесет хиляди/, a
междувременно на 15.03.2025г. настъпил падежът и на последната вноска в
размер на 8000 лева. Ищецът твърди, че към момента „М-Паувер-Оил" ЕООД,
като купувач не е заплатил изцяло уговорената цена в размер на 23000 лева
без ДДC за цялото оборудване, представляващо мебели, техника и оборудване
за магазин, като вече е налице пълно неизпълнение от страна на ответника,
2
изразяващо се в нарушение на негово основно задължение, посочено в чл. 6 от
Договора за покупко-продажба на движими вещи от 28.11.2024г., a именно да
заплати уговорената цена. Поради това, претендира съдът да постанови
съдебен акт, с който дa осъди „М-Паувер-Оил" ЕООД, EИK *********, със
седалище и адрес на управление гр. Ветово, ул. Велико Търново № 21,
представлявано от управителя Г. В. Д. да заплати на „АЛКОТЕКА" ЕООД,
EИK *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Константин
Иречек № 9, представлявано от управителя М. И. М. сумата 29900лв.
/двадесет и девет хиляди и деветстотин лева/, от които 27 600лв. /двадесет и
седем хиляди лева/ с включен ДДС, представляващи главница пo неизпълнен
Договор за покупко - продажба на движими вещи от 28.11.2024г. и 2300 лв.
/две хиляди и триста лева/ - неустойка върху главницата, ведно със законна
лихва за забава върху главницата и неустойката, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Сочи банкова сметка по
чл.127, ал.4 ГПК.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди, че на
09.10.2024г. закупил магазина с адрес в гр.Русе, ул. Константин Иречек №9 в
който М. М. е наемател на предходния собственик, който и към момента се
държи от него и има незаплатени сметки за ток, вода и СОТ, заради което той
не може да си открие партиди и да сключи договори за ток, вода и СОТ.
Твърди, че ищецът държи ключове от магазина и влиза, изнася и внася вещи
без негово съгласие, а той не може да ползва имота си повече от шест месеца.
След като закупил имота се запознал с М. М., който му се представил като
сериозен и отговорен човек, занимаващ се с бизнес и политика. Предложил да
продължи да ползва обекта като магазин, като вместо да плаща наем му
остави стоката, евентуално някои мебели и да продължи да работи под своята
фирма, която впоследствие да му прехвърли, т.е. да направят лизинг срещу
обособена част от бизнеса-въпросния магазин за алкохол. На база тази
уговорка М. останал да държи ключовете от магазина, той нямал ключове и
достъп до магазина. М. му съобщил, че ще се кандидатира за депутат за
парламентарните избори провели се на 27.10.2024г. и го помолил да му
помага финансово и организационно за изборите, като демонстрирал
увереност, карал скъп джип и бил убеден, че ще бъде добър народен
представител за ромската общност, която ДПС Ново Начало ще защитават.
3
Уговорили се, че ще му заплати за организацията и вложените от него усилия
и от негови приятели и роднини сумата, равняваща се на стоката и
оборудването в магазина и като стане депутат само той ще е фактически
собственик на бизнеса, но формално останал към неговото дружество, за
което той се съгласил. В този момент и до изборите М. М. постоянно му
звънял, държал се много фамилиарно и приятелски, карал скъпия джип и той
останал с убеждението, че е сериозен човек и му имал много голямо доверие.
Идвал многократно на гости в дома му, постоянно звънял и му пишел, пращал
му звукови и видео съобщения, идвал в бензиностанцията му, като основно и
постоянно уж случайно и точно в момента му трябвали няколко хиляди лева,
които уж чакал да му дойдат от другаде, но ги нямало. Така лично и в брой от
09.10.2024г. до 27.10.2024г. дал на М. И. М. около 30000лв., като различни
суми на различни дати, а отделно извършвал дейности по агитация, събирал
хора на събрания, плащал почерпките им, организирал разлепване на плакати,
организирал провеждането на веселия и концерти, за да подпомогне, както се
били договорили избирането на М. И. М. за депутат. В този момент имал
абсолютно доверие и безпрекословно вярвал на М. М., който твърдял, че му е
приятел, че го уважава и че всичко ще е точно между тях. След като не бил
избран за депутат, М. И. М. го уверил, че бизнеса на магазина и всичко в него
вече е мое, но не му дал ключовете на магазина, а продължил да работи той,
като го уверявал, че всичко между тях е добре и няма проблеми. Продължавал
да му има доверие и не е предприемал действия за освобождаване на магазина
или други действия свързани с проверки на плащания за ток, вода, СОТ и др.
На 28.11.2024г. се срещнали с М. М. в гр. Русе и той пак обяснил, че всичко е
мое, но счетоводителят му искал да имат някакъв формален договор, за да
може да отпише активите от дружеството му, като го уверил, че този договор
няма никакво значение, а само ще служи формално за счетоводството, да му
влезе в положението и да му помогне. Тъй като и тогава му вярвал, се
съгласил да подпише без да чете договора, защото бил сигурен, че реално не
сключват договор, а просто създава документ за нуждите на неговото
счетоводство. Твърди, че това е един привиден договор, като горепосоченият
договор между тях е реалният такъв, поради което прави възражение за
нищожност на договора от 28.11.2024г., който е недействителен, поради
липса на съгласие. Отделно от това, твърди, че договора от 28.11.2024г. е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1
4
ЗЗД. Извън това, твърди, че процесния договор е предварителен договор,
касаещ неиндивидуализирани вещи, тоест предварителен договор за договор
за бъдеща продажба или договор за продажба на вещи, определени по своя
род. Договорът не е обявен за окончателен, няма срок за обявяването му в
окончателен, следователно не е породил каквито и да е правни ефекти относно
собствеността и дължимост на плащането поради липса и на фактическо
предаване на неиндивидуализирани движимите вещи, а други като табела,
счетоводни апарати и хладилни витрини били изнесени от ищеца без да са
предавани или пък да е искано съгласие на ответника. Твърди и че по
същество по договора не се дължи ДДС, както и оспорва да дължи неустойка.
В условията на евентуалност прави възражение и искане за прихващане на
дължимото от ищеца за наем и консумативи на магазина и полученото от него
в брой и без правно основание, с евентуалните му дължими от него средства.
Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа
твърденията в исковата молба. Сочи, че сключения между страните договор не
е предварителен договор, а съдържа всички белези на договор за продажба по
чл.183, ал.1 ЗЗД, а с оглед качеството на лицата, който го сключват е търговска
сделка, поради което спорът подлежи на разглеждане по реда на Глава 32 ГПК.
Оспорва възражението на ответника за нищожност на договора, като
поддържа, че е налице постигнато съгласие на страните по него по всички
съществени и необходими уговорки, определящи съдържанието му-предмет,
страни, цена, срокове за плащането и. Сочи, че договорът е подписан от
страните без възражения и като частен документ представлява
доказателствено средство за авторство на материализираното изявление и се
ползва с формална доказателствена сила. Твърденията в ОИМ за други
взаимоотношения, между различни правни субекти счита за неотносими, тъй
като са извън предмета на спора. Твърди, че „АЛКОТЕКА" ЕООД е напуснал
магазина на ул.Константин Иречек №9, тъй като е прекратено наемното му
правоотношение с предишния собственик Е. Т., защото магазина е продаден
на ответника, който е поискал много висок наем. Цялостното оборудване,
описано в процесния договор от 28.11.2024г. е закупено от ответника с
отложено плащане, по който договор е налице неизпълнение. Твърди, че
намеренията на ответника били ясни, той заявил желание да продължи да
експлоатира търговския обект, като водил преговори за закупуване на стоката
5
в магазина. В подкрепа на това представя договор за лицензия на търговска
марка от 28.11.2024г., по силата на който ответника заявил желание и
придобил правото да ползва търговската марка /АЛКОТЕКА/ALKOTEKA/,
макар да не е изпълнил задължението си да заплати дължимото по договора.
Твърди, че в договора за продажба на движими вещи от 28.11.2024г. е изрично
записано, че върху продажната цена се начислява ДДС и след заплащане на
вноска ищецът трябва да издаде фактура. Тъй като плащане не е осъществено,
фактура не е издавана.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
възраженията, направени с ОИМ. Твърди, че договорът за лицензия на
търговска марка от 28.11.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, към
него не е представено копие от регистрация на търговска марка, а и няма как
да бъде представено, тъй като в Патентно ведомство няма данни за такава
търговска марка. Прави искане ищецът да му заплати дължимия наем,
консумативи за ток, вода и СОТ, както и да върне дадените му 30000лв.
Уточнява, че процесния договор е нищожен и/или унищожаем. Прави
заявление за разваляне / в условията на евентуалност ако не е нищожен или
унищожаем/ на основание чл.87 ЗЗД, на двата договора от 28.11.2024г.-
Договора за продажба на движими вещи и Договора за лиценз за ползване на
търговска марка, като сочи, че срок за изпълнение е даден с отговора на
исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
По делото е представен договор за покупко-продажба на движими
вещи от 28.11.2024г., сключен между ищеца-продавач и ответника-купувач, по
силата на който продавачът се задължил да продаде на купувача цялостното
оборудване на магазин, намиращо се в търговски обект-магазин „Алкотека“1
/център/, находящ се на ул. Константин Иречек в гр.Русе, в който продавача е
под наем, а купувача се задължил да заплати сумата, посочена в чл.2 от
договора. В чл.1 е посочен предмета на договора, а именно: 1. Мебели-9000
лeвa; 2. Xлaдилнa стьклена витрина вертикална /2 броя/ - 10000 лeвa; 3.
Витрина хоризонтална фризер голям /1 брой/ - 1000 лева; 4. Стелажи склад
-1000 лева; 5. Табела, брандиране - 1000 лeвa; 6. Касово оборудване — 1000
лева, както и продажна цена-23000лв., без ДДС. В чл. 2 е уговорено, че
6
купувача се задължава да заплати на продавача обща продажна цена на цялото
оборудване, намиращо се в магазина в размер на 25000лв. без ДДС, платима на
части, както следва: сумата 5000лв.- в срок до 06.12.2024г.; сумата 5000лв.-в
срок до 30.12.2024г.; сумата 5000лв.-в срок до 30.01.2025г.сумата 8000лв.-в
срок до 15.03.2025г. В чл.2 от договора са направени ръкописни поправки на
дължимите суми, в словесното им изписване, като общата сума на всички
вноски възлиза на 23000лв. без ДДС. Посочено, че сумите ще се плащат от
купувача по банков път по посочена банкова сметка или на ръка в офиса на
продавача, като за всяко плащане продавачът ще издава платежен документ
/фактура/ на купувача. В чл.4/1/ е уговорено, че собствеността на стоката или
вещта преминава върху купувача в момента на предаване на вещта, което се
удостоверява с подписване на договора, като той служи за приемо-
предавателен протокол за получаване на вещите и той няма забележки към
тях. Според чл.9 продавачът има право на неустойка в размер на 10% от
дължимата сума, в случай, че купувачът не я плати в срока, определен в
договора. За всеки просрочен ден купувачът дължи неустойка на продавача в
размер на 0.5% от договорената цена, но не повече от 10%. В чл.11 страните са
договорили, че при неплащане в срок на което и да е частично плащане от
страна на купувача, цялата оставаща и неплатена договорена сума да се счита
за дължима, ведно с неустойката, като продавачът без покана има право да
предприеме действия по събирането и по реда на чл.417. Договорът е
двустранно подписан и не е оспорен от ответника досежно съдържание и
авторство, поради което съдът приема, че поради липсата на възражения в
тази насока, съгласно чл.180 ГПК от една страна той е доказателство, че
изявлението е направено от страните по него, а от друга страна - обвързва
страните с обективираните в договора факти, а именно, че между страните е
възникнало валидно правоотношение с предмет - търговска продажба на
посочените в договора вещи. С покана за доброволно изпълнение от
13.02.2025г. ищецът е поканил ответника да заплати дължимите по договора
суми до 30.01.2025г., общо 15000лв., за които е в забава, позовал се е и на
чл.11 от договора и е дал 3-дневен срок за изпълнение. Пратката е върната на
подателя, след отказ да бъде получена от получателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С намира за неоснователно възражението на ответника, че
7
сключеният между страните е предварителен договор. От тълкуването на
договора по реда на чл.20 ЗЗД, следва извод, че той има характер на договор за
продажба на вещи, а не на предварителен договор за продажбата им.
Доколкото страните са търговци сключеният между страните договор от
28.11.2024г. е за търговска продажба. Договорът за търговска продажба е вид
договор за продажба и носи родовите белези на обикновената продажба,
уредена в разпоредбата на чл.183 и сл. ЗЗД. Търговската продажба е
двустранен, възмезден, неформален, консенсуален и комутативен договор.
Нейното действие е облигаторно - вещно. Основните елементи са предметът и
цената. Предмет на търговската продажба са стоките. Стоките са движими
вещи, които са в обращение при търговския обмен – чл.1, ал.1, т.1 ТЗ.
Основните права и задължения на страните при търговската продажба са
аналогични с тези на обикновената продажба, а именно: Продавачът дължи
прехвърлянето на собствеността и предаване на стоката, предмет на договора
/чл.183, ал.1, чл.187 ЗЗД/, а купувачът е длъжен да плати цената и да получи
стоката /чл.200, ал.1 ЗЗД/. Специфичното при търговската продажба е, че за да
бъде такава, тя трябва да е търговска сделка - абсолютна / обективна / или
относителна / субективна /-чл.318, ал.1 ТЗ, а в случая сключената между
страните несъмнено е такава. Видно от съдържанието на сключения между
страните договор /чл.4/1/, с подписването му собствеността върху процесните
вещи преминава върху купувача-ответника, което обстоятелство се
удостоверява с подписването на договора, който служи като приемо-
предавателен протокол. Следователно, продавачът-ищец е изпълнил
задължението си. Ответникът като купувач съобразно изискванията на чл.324
ТЗ, вр. с чл.194 ЗЗД е приел вещите, прегледал ги е в течение на времето,
обикновено необходимо за това в подобни случаи, като не е имал забележки
към тях, като по този начин ги е одобрил. Възражение в тази насока няма.
Страните са уговорили заплащането на цената да бъде на части /чл.2/, като
след всяко плащане продавачът следва да издаде фактура. Ответникът не е
представил доказателства за направени плащания в уговорените срокове,
поради което и ищецът не издал фактура/и.
Ответникът е направил възражение за нищожност на договора,
поради противоречието му с добрите нрави, липса на съгласие, както и за
привидност, поради липса на съгласие. Неоснователно е възражението за
нищожност на договора, поради противоречието му с добрите нрави. Тъй като
8
законът не съдържа легално определение на това понятие, съдебната практика
е приела по тълкувателен път, че противоречие с добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични
правила на морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а
съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е
придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на
закона, вложеният в това понятие смисъл е, че в посочената категория попадат
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи,
права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е
в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на
някоя от договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване / В този смисъл Решение № 288 от
29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2015 г., III г. о., ГК/. Не са наведени от
ответника фактически твърдения относно твърдяното основание за
нищожност на договора, поради което то се явява неоснователно. Ответникът
е направил възражение за нищожност на договора, като привиден, поради
липса на съгласие.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани,
както постановява договорът, а симулацията е абсолютна, когато волята на
страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни
последици на обвързаност, които те не желаят, тъй като са се съгласили, че
няма да си дължат посочените престации, т.е. няма да си дължат нищо. Не се
твърди от ответника, че с договора се прикрива друго съглашение между
страните, поради което да се твърди абсолютна симулация. Ответникът не е
установил твърденията си с надлежни доказателствени средства, не е
ангажирал допустими доказателства в подкрепа на тези си твърдения, които
по пряк или по косвен начин да установят, че действителната воля на страните
по сделката е била различна от посочената в договора, както и че те не са
имали воля да се обвържат от него. Твърденията на ответника наведени в
отговора на исковата молба и в допълнителния отговор за наличие на
отношения / неясно чии на ответника или на представляващия ответника/ с
представляващия ищеца М. М. не могат да променят този извод, тъй като той
не е страна по правоотношението. Поради това, възражението на ответника е
9
недоказано, съотв. неоснователно.
Ето защо съдът намира, че сключеният между страните договор е
действителен и е породил правни последици. Както бе посочено, към датата
на предявяване на исковете е настъпил падежа и на последната вноска от
цената на процесните вещи, поради което ответника дължи заплащането и.
Доколкото уговорената цена 23000лв. е без ДДС, то тъй като се касае до
сделка покупко-продажба между търговци, върху нея следва да се начисли
ДДС, поради което дължимата от ответника сума е 27600лв. Това е така,
предвид разпоредбите на чл.2, т.1 ЗДДС, вр. чл.6, ал.1 ЗДДС, според които с
данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема
доставка на стока или услуга, а доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и
на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Ето защо предявеният
иск за заплащане на сумата 27600лв. с ДДС е основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло. В чл.9 от договора страните са уговорили, че продавачът дължи неустойка на
продавача, в случай на неизпълнение на задължението да заплати дължимата сума в
уговорения срок в размер на 0.5% от договорената цена за всеки просрочен ден, но не
повече от 10%. Налице е неизпълнение на поетото от купувача задължение да заплати цената
на вещите, предмет на договора в сроковете по чл.2, поради което той дължи неустойка. В
случая следва да се присъди претендираната неустойка 2300лв., в размер на пределните 10%
от дължимата сума, тъй като алтернативно уговорения размер 0.5 % на ден за всеки ден
забава, според служебно извършените от съда изчисления на основание чл.162 ГПК,
надвишава този размер. Този иск също е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Следва да се отбележи за изчерпателност, че с оглед твърденията
на ответника в ОИМ за насрещни вземания, произтичащи от неплатен наем и
консумативи за магазина и получени в брой суми, за които прави възражение
за прихващане, то не е налице надлежно релевирано възражение за
прихващане, поради което съдът не се произнася по него. Отделно от това се
твърди, че посочена сума е дадена на физическото лице М. М., който
независимо, че е законен представител на ответника е различен правен субект,
който не е страна по делото, поради което и на това основание възражението
се явява недопустимо.
По поддържаното в т. VI от писменото становище и т.VIII от
писмената защита на ответника искане за отмяна на обезпечението, допуснато
с определение №100/26.03.2025г. по реда на чл.398 ГПК съдът се е произнесъл
с определение №178/13.06.2025г., което е обжалвано от ответника и е
10
потвърдено от ВТАС с определение №221/19.08.2025г. по в.ч.т.д.№193/2025г.,
поради което по него съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 1196лв. държавна такса и 4500лв.
адвокатско възнаграждение за исковото и обезпечителното производства.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М-ПАУВЕР-ОИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ветово, ул.Велико Търново №21,
представлявано от Г. В. Д., да заплати на „АЛКОТЕКА”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. Константин
Иречек №9, представлявано от М. И. М., сумата 27600 лева с начислен ДДС,
представляваща неплатена цена на продадени стоки-оборудване по договор за
покупко-продажба на движими вещи от 28.11.2024г., ведно със законна лихва,
считано от 26.03.2025г. до окончателното й изплащане, както и неустойка в
размер на 2300 лева, съгласно чл.9 от договора и сумата 5696лв. разноски по
делото, включително 4500лв. адвокатско възнаграждение за исковото
производството и за обезпечението на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
11