РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 145/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „О.Ф.Б.”
ЕАД (правоприемник на „О.Ф.Б." ЕООД), представлявано от юрисконсулт Д. В.(л. 37), в качеството му на цесионер,
за осъждането на ищеца, да заплати:
1.1. равностойността на
заета сума (непогасената по давност част от главница),
дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за
кредит за текущо потребление от 11.08.2008г. ,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД, в
качеството и на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, в
размер на 7 536,30 лв.;
1.2. възнаградителна лихва по
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата за периода от
11.05.2017 г. до 11.08.2018 г. (вкл.) размер на 329 лв.;
1.3.
неустойка
под формата на „наказателна лихва” върху главницата дължима на осн. чл. 92 от ЗЗД, въз основа т. 19.1. от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на „Банка ДСК” ЕАД, за периода от 11.05.2017 г. до 06.05.2020 г. (вкл.), в размер на 1 982,63 лв.
1.4. Твърди се, че между ищеца и Банка ДСК” ЕАД е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2008г. в размер на 15 000 лв.
1.5. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване - 11.08.2008 г. и краен падеж - 11.08.2018 г.
1.6. Поради непогасяване на дължимите по договора суми на 11.06.2010 г. била настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
1.7. На 12.06.2012 г. вземанията по кредита били цедирани на ищеца.
2. Ответникът Р.Х.И. е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК чрез адв. Е.Г.
от Адвокатска колегия – гр. Силистра, с
който заявява, че оспорва изцяло заведените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва и размера на иска.
2.1. Оспорва
се датата на сключване на договора, както и приемането на ОУ.
2.2. Оспорва се твърдението на ищеца, че е предоставил посочените в договора суми.
2.3. Оспорва
се извършената цесия. Твърди се упълномощаването на цесионера да уведоми длъжниците
на цесионера е нищожно.
2.4. Направено
е възражение за наличие на неравноправни клаузи, а именно:
2.4.1. чл.
8.1 и 9.3 от ОУ - същите въвеждали възможност за едностранна промяна на лихвен
процент;
2.4.2. клаузите,
касаещи лихвите не били съставени разбираемо, по явен и недвусмислен начин.
2.5. В
условията на евентуалност се твърди, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 21.04.2011 г. и евентуално на 16.09.2010 г.
2.6. Направено е правопогасяващо възражение за погасяването на вземанията по давност на осн. чл. 110 и сл. от ЗЗД.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2008 г. между „Банка ДСК”, в качеството ѝ на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, към който приложени ОУ (л. 8). С Протоколно определение от 24.03.2022 г. съдът е открил производство по оспорване на истинността на Договор за кредит за текущо потребление от 11.08.2008 г. и инкорпорираните в него Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и погасителен план (л. 8 - 17 от делото) по отношение на автентичността на положените от страна на кредитополучателя за Р.Х.И. подписи. По делото е назначена съдебна графическа експертиза, която с оглед невнасянето на депозита за възнаграждението на в. л. е заличена. Доколкото документите носят подписа на ответника, доказателствената тежест по оспорването им пада съгл. чл. 193, ал. 3 от ГПК върху него. Доказателства за оборването на презумпцията за автентичност не са ангажирани, поради което съдът приема оспорването за недоказано.
3. На 12.06.2012 г. между „Банка” ДСК, в качеството ѝ на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер е сключен Договор за покупко - продажба на вземания (л. 18). По делото е представена извадка от Приемо - предавателен протокол към договора за цесия, от което е видно, че е прехвърлено вземане срещу ответника по „пакет кредитна карта”, разрешено на 28.10.2008 г., с разрешен размер от 1 000 лв., като общият размер на дълга възлиза на 1 097, 17 лв. (л. 33).
4. На 19.06.2012 г. е изготвена покана от ищеца до ответника да удовлетвори процесните вземания, които няма данни да е получена от адресата (л. 36).
5. По делото е изслушана съдебна
икономическа експертиза (СИЕ - л.
82 и сл.).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
6. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага
разглеждането им по същество.
II.
Общи положения
7. По
делото е безспорно установено, че между „Банка ДСК” и ответника е сключен
договор за кредит.
8. Не
са ангажирани обаче доказателства за прехвърлянето на процесните вземания на
ответника, независимо от указанията на съда, дадени с Протоколно определение от
16.12.2021 г. (л. 118).
9. Действително
между кредитодателя и ответника по делото е сключен договор за цесия, но
съгласно представеният по делото приемо - предавателен протокол с него са
прехвърлени вземания по договор за получаване на кредит чрез кредитна карта, който
е разрешен на 28.10.2008 г., с лимит от 1 000 лв., като общият размер на дълга
възлиза на 1 097,17 лв. Това вземане очевидно се различава коренно по вид
и размер от настоящото, което касае договор за Договор за кредит за текущо
потребление, чиято главница е 15 000 лв.
10. В
конкретният случай ищецът не може да се позовава на счетоводните записвания на
„Банка ДСК” ЕАД, доколкото същите не кореспондират с представената по делото
първична документация, в случая с извлечението от Приемо - предавателния
протокол към договора за кредит за текущо потребление.
11. Последното обуславя извода, че вземанията, дори да се приемат за съществуващи, не са преминали в патримониума на ищеца в резултат на извършената цесия. Поради тази причина съдът намира за ненужно да изследва останалите възражения на ответника.
Разноски
12. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски, възлизащи на 830 лв.
13. Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на Договор за
кредит за текущо потребление от 11.08.2008 г. и инкорпорираните в него Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и погасителен план (л. 8 - 17 от делото) по отношение на
автентичността на положените от страна на кредитополучателя за Р.Х.И. подписи.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради недоказаност исковете,
предявени от ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, *********, за осъждането на ответника Р.Х.И., с ЕГН **********,
с посочен по делото адрес: ***, да
заплати на ищеца в качеството му на цесионер, равностойността на заета сума (непогасената по
давност част от главница), по Договор за
кредит за текущо потребление от 11.08.2008 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството и на
кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, в размер на 7 536,30 лв.; възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 11.05.2017 г. до 11.08.2018 г. (вкл.), размер на 329 лв.; неустойка под формата на „наказателна лихва” по т. 19.1. от Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК” ЕАД, за периода от 11.05.2017 г. до 06.05.2020 г. (вкл.), в размер на 1 982,63 лв.
ОСЪЖДА ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на ответника Р.Х.И., с ЕГН **********, направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 830 лв. (осемстотин и тридесет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: