№ 617
гр. София, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600847 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по протест на Софийска районна прокуратура срещу определение,
постановено по ч.н.д. № 20211110211452/2021 г. по описа на СРС, НО, 131-ви с-в, с
което е отменено постановление от 20.07.2021 г. на СРП, с което е прекратено
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
по досъдебно производство № 15066/2016 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №
770/2016 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 1 НК.
С депозирания протест се иска отмяната на обжалваното определение поради
неговата неправилност. Излагат се съображения, че в хода на разследването били
извършени всички необходими и възможния за конкретния случай процесуално-
следствени действия, но въпреки това не били събрани доказателства, подкрепящи
извода за извършване на престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 1 от НК или опит към
престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 1 от НК по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК или по
друг текст от особената част на НК, които да позволяват повдигането и поддържане на
обвинение. Твърди се, че по чл. 217, ал. 1 НК престъплението е резултатно и за да е
довършено, следва да е налице щета, каквато в настоящия случай липсвала. Посочва се
и че спорът между процесните лица по повод записа на заповед е решене с влязло в
сила съдебно решение пред граждански съд, което било задължително за страните,
съда и останалите учреждения в страната.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи в протеста и се
запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество обаче се явява
1
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното
определение бъде потвърдено поради следните съображения:
От данните по делото се установява, че досъдебното производство е образувано
с постановление на прокурор при СРП от 24.06.2016 г. за извършено престъпление по
чл. 217, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. Производството е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 вр.
чл. 208, т. 1 от НПК. В хода на производството няма привлечени лица в процесуалното
качество на обвиняеми.
В хода на досъдебното производство като свидетели са разпитани лицата Н.Б.,
Г.Б., Г.Д. и И.Д.; назначена и изготвена е съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза; приобщени са писмени доказателства:
разписки и извлечения от банкова сметна на свидетеля Г.Б..
За да прекрати наказателното производство, прокурорът при СРП е приел, че в
случая не е налице осъществен състав на престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 1 от НК
или друго от общ характер, като се касае за спор по повод неуредени
гражданскоправни отношения.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство било
обжалвано от И.Д. в качеството му на законен представител на „БГ Мебел К.“ ООД, в
резултат на което било образувано НЧД № 20211110211452 от 2021 г. по описа на СРС,
131-ви състав, чието определение е атакувано пред въззивния съд. В определението си
районният съд е констатирал, вътрешни противоречия между показанията на
разпитаните свидетели, които не са преодолени в хода на досъдебното производство,
както и неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон досежно събрания
доказателствен материал по делото. Първоинстанционният съд е приел за неправилни
и необосновани и изводите на СРП, че не се касае за извършени престъпления от общ
характер, а за гражданскоправен спор. Поради тези съображения районният съд е
отменил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство като неправилно и незаконосъобразно.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд
прие следното:
Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически
положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и
доказателствени средства, същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е
пълно, всестранно и обективно, а прокурорът, по пътя на формалната логика,
обсъждайки доказателствата и доказателствените средства както по отделно, така и в
тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката
за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за
законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери
2
дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14
от НПК, а именно когато разследването е водено формално, едностранчиво и не са
събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени
средства, относими към главния предмет на доказване. За да бъде ефективно
разследването, то трябва да бъде всеобхватно и безпристрастно. Държавното
обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически данни по
случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в
резултат на който да се даде отговор дали в конкретния казус е налице престъпление
или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.
Въззивната инстанция изцяло споделя посочените от районния съдия основания
за отмяна на постановлението на прокурор при Софийска районна прокуратура от
20.07.2021 г., с което е прекратено наказателно производство по досъдебно
производство № 15066/2016 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 770/2016 г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и връщане на
делото на Софийска районна прокуратура по изложените мотиви в определението на
съда. Не се налага нова фактическа обстановка и въззивният съд намери това за
установено, след анализ на прекратителното постановление и изложените аргументи в
определението на СРС.
В определението си, районният съд, въз основа на извършената от него
собствена преценка на доказателствения материал, е стигнал по същество до извода, че
разследването не е проведено обективно, а събраните по делото гласни и писмени
доказателства са тълкувани превратно. С оглед на тази си констатация, съдът в
обстоятелствената част на съдебния си акт е коментирал необоснования извод на
държавното обвинение да кредитира едновременно и с еднаква стойност показанията
както на свидетелите Г.Д. и И.Д.а, така и тези на Г.Б. и Н.Б., при положение, че същите
са диаметрално противоположни, без да са извършени допълнителни действия по
отстраняване на тези неясноти, поради което и непълнотата на доказателствения
анализ не дава възможност за прекратяване на производството все още. Правилно СРС
е посочил, че следва да бъдат събрани и други доказателства за да бъдат установени и
изяснени напълно всички релевантни по отношение на конкретния казус обстоятелства
и да се преодолеят констатираните противоречия.
Изводът на първоинстанционния съд относно обективността, всестранността и
пълнотата на проведеното разследване е правилен, доколкото от наличните по делото
материали е видно, че не всички възможни и необходими за изясняването на
относимите към случая факти и обстоятелства доказателства са събрани. При това
положение принципно правилно е отчетено за необходимо разследването да продължи
с оглед събирането и на други доказателства – следва да бъде проверено чрез
изискване на допълнителни доказателства от страна на „Райфазен банк“ ЕАД да се
представят документи, с които да се проследи в какъв размер са усвоени сумите по
3
кредита и начина на разходването им след потъпването им по банковата сметка на
свидетелката Б.. Това са обстоятелства, които не са изяснени, а същите биха имали
значение за преценката дали е извършено престъпление и от кого.
Въззивният съд изцяло споделя вижданията на районния съд, че е настъпило
ощетяваване на имуществото на „БГ Мебел К.“ ООД в резултат на един от издадените
от общо пет записи на заповед, тъй като, видно от доказателствата по делото, въз
основа на един от тях е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително
производство срещу дружеството под № 20158510401004 и е постъпила сума в размер
на 14 653.42 лв. от самото дружество. Предвид изложеното се достига до извод, че е
изпълнено изискването за „ощетяване на чуждо имущество“ по чл. 217, ал. 1 НК.
Размерът на посочената сума надхвърля 14 работни минимални работни заплати за
страната към датата на извършване на деянията, поради което и щетата е значителна.
С оглед на тези констатации настоящата съдебна инстанция намира, че правилно
постановлението на Софийска районна прокуратура е било отменено и делото е било
върнато за продължаване на разследването. Направеният от страна СРП извод за
несъставомерност на разследваното деяние по съответния от НК текст е извършено
преждевременно, т.е. преди събиране на всички относими доказателства за изясняване
на обективната истина по делото и тези пропуски по отношение на събирането на
доказателствата и изясняването на подлежащите на установяване обстоятелства следва
да бъдат отстранени. В тази връзка следва да се посочи, че преценката дали има
извършено престъпление следва да се направи едва след изчерпването на всички
възможности за събиране на доказателства за изясняването на подлежащите на
установяване и доказване обстоятелства по делото.
Следва при допълнителното разследване да бъдат извършени необходимите
следствени действия за изясняването на тези обстоятелства, като това разследване
следва да се съобрази и с констатациите изложени по-горе в настоящото определение.
Като се е произнесъл по същество по жалбата и е отменил прекратителното
постановление на Софийска районна прокуратура, Софийски районен съд е
постановил един законосъобразен съдебен акт, който настоящата инстанция следва да
потвърди доколкото постановлението за прекратяване правилно е било отменено.
Въззивна инстанция намира за необходимо да отбележи, че в диспозитива на
обжалваното определение макар да липсва изрична воля досежно връщането на делото
на СРП, то доколкото в мотивната му част това е споменато, а и като съобрази, че
разпоредбата на чл. 243, ал. 6, т. 3 предвижда единствената възможност при отмяна на
постановлението делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания
относно прилагането на закона, то в обжалвания акт е налице формирана воля.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, II-ри въззивен състав
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено по ч.н.д. № 20211110211452/2021 г. по
описа на СРС, НО, 131-ви с-в, с което е отменено постановление от 20.07.2021 г. на
СРП и с което делото е върнато на Софийска районна прокуратура със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5