РЕШЕНИЕ
№ 102
гр.Поморие, 16.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на
секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 691 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред
вид следното :
Производството е образувано по искова молба от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД гр.София против М.И.М. ***.
Ищецът твърди,
че на 07.11.2014 г. между него и „Мобилтел“ („А1
България”) е сключен договор за поръчителство, по
силата на който ищецът се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД („Мобилтел“ ЕАД) договори за продажба на изплащане.
Сочи, че на 01.11.2016 г., между „А1 България” ЕАД,
с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД, като продавач
и ответницата, като купувач, бил сключен такъв договор за продажба на изплащане
№ *********, за устройство „Handset Huawei Y5ІІDS Gold”, №
862817031996196.
Съгласно т.10.2.1 от договора купувачът
се задължил да заплати на „Мобилтел“ ЕАД продажната цена за вещта,
съобразно погасителен план към договора.
Поради неплащане в срок на две месечни вноски, на основание
т.12.3 от договора, същият бил прекратен предсрочно, като непогасената
сума до края на срока му, в размер 23.96 лв., станала предсрочно изискуема.
Поради неплащане на дължимата сума от страна на
ответницата, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4.
от договора за поръчителство, ищецът, в качеството си на поръчител, уведомил
длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България” ЕАД
(„Мобилтел“ ЕАД).
Поради липсата на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство, ищецът заплатил на „А1 България” ЕАД („Мобилтел“ ЕАД) на 10.06.2018 г. сумата от 23.96 лв., след което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 564/2019 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за изпълнение № 277/30.07.2019 г., за сумата 23.96 лв., а така също и за сумата 0.35 лв., представяваща лихва за забава, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 11.06.2019 г. до 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и за сумата 325 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Длъжникът подал писмено възражение против заповедта, поради което и в съответствие с указанията на заповедния съд ищецът предявява настоящия иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, за установяване на оспорените от длъжника вземания. Претендира и разноските по делото.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответницата, която в срока по чл.131 ГПК, чрез пълномощник, е представил отговор, в който застъпва становище за неоснователност на иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Негов пълномощник – адвокат, представя писмена молба, с която поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответницата също се представлява от процесуален представител – адвокат, който поддържа изразеното в отговора становище за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено ч.гр.дело № 564/2019 г., по описа на РС – Поморие, в производството по което е издадена заповед за изпълнение № 277/30.07.2019 г., за процесните суми.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил писмено срещу заповедта, поради което в
срока по чл.415, ал.4 ГПК, заявителят е предявил настоящата претенция, която е
допустима, тъй като за ищеца е налице правен интерес от
установяване на вземанията си, за които е издадена заповедта за изпълнение.
По делото е представен заверен препис от договор от 07.11.2014 г., по
силата на който „Мобилтел“ ЕАД, понастоящем „А1
България”, е възложило на ищеца „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД да извършва кредитен скоринг на потребители на „Мобилтел“ ЕАД, с
цел сключване на договори за продажба на изплащане между потребителите и
мобилния оператор в зависимост от изготвената кредитна оценка и определения
кредитен лимит, както и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на
оператора от абонатите, които са страни по договорите за продажба на изплащане,
сключени въз основа на скоринг и одобрение от ищеца, до размера на кредитния
лимит – раздел II, т.1 от договора.
Съгласно т.2.2.1, раздел III от договора, реализиране на отговорността
на поръчителя започва при спиране достъпа на абоната до мрежата в резултат на
просрочено плащане по договор за продажба на изплащане, сключен с „Мобилтел“
ЕАД въз основа на одобрение от ищеца, за всички случаи с просрочени задължения,
по които са изтекли повече от 30 дни след спирането чрез предоставяне на
справка за съответните просрочени плащания по съответните договори за продажба
на изплащане.
Представен е и препис от Анекс от 08.10.2015г. към договора от 07.11.2014
г., с който страните са се договорили ищецът да изпраща от името на Мобилтел“ ЕАД писмени
уведомления на абонатите, с които да ги информира относно разваляне на
сключените с тях договори за продажба на изплащане и настъпила предсрочна
изискуемостта на задълженията им по тези договори, както и да ги покани да
платят дължимите суми на „Мобилтел“ ЕАД.
Представени са и редица анекси към договора, с които срокът на действие на
последния е продължаван, като същият е бил действащ и към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, както и към датата на предявяване на иска.
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че на
01.11.2016 г., по време на действието на договора за поръчителство,
между „А1 България” ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел“
ЕАД, като продавач и ответницата, като купувач бил сключен договор за продажба
на изплащане № *********, за устройство „Handset Huawei Y5ІІDS Gold”, №
862817031996196, заверен препис от който е представен по делото.
Ответницата възразява, че посоченият договор за продажба на
изплащане не е бил обвързан с договор за услуга, поради което тя не е „абонат”
по смисъла на договора за поръчителство от 07.11.2014 г.
Видно от раздел II, т.6 от договора от 01.11.2016 г., първоначалната
вноска от договорената цена се заплаща от купувача при предаването на вещта, а
всяка следваща вноска – в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи
фактури, издавани от продавача за ползвани услуги по договора за услуги, поради
което съдът приема, че договорът за продажба на изплащане е бил обвързан с
договор за услуги, поради което ответницата е абонат по смисъла на договора за поръчителство от 07.11.2014 г., още
повече, че съгласно клаузите на последния абонат е физическо лице, което е
страна по договор с „Мобилтел“ ЕАД,
включително договор за услуга и/или договор за продажба на изплащане.
Съгласно раздел III, т.2 от договора
за поръчителство от 07.11.2014 г., изпълнението на предмета на договора се
състои от два етапа, както следва: първи етап (раздел III,
т.2.1 от договора) – скоринг, който включва подаване онлайн през приложение на
ищеца на искане от служител на „Мобилтел“ за изготвяне на кредитна оценка на
потребител, въз основа на подадена заявка за кредитна оценка, съдържаща съгласие
на потребителя данните му да бъдат предоставени на и обработвани от ищеца за
целите на първоначална и текуща кредитна оценка; изготвяне и предоставяне от
страна на ищеца на кредитна оценка на потребителя до 10 минути от подаване на
искането и определяне ниво на кредитен лимит, като кредитната оценка включва
предоставяне от страна на ищеца на становище – одобрение или неодобрение на
потребителя като подходящ за сключване на договор за продажба на изплащане с
„Мобилтел“ ЕАД и втори етап (т.2.2 от договора) – реализиране на отговорността
на поръчителя; регресен иск към абоната.
Съгласно раздел IV, т.3 от договора за поръчителство от
07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД се задължава, в качеството
си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с
„Мобилтел" ЕАД договор за продажба на изплащане въз основа на получено
одобрение от ищцовото дружество в рамките на извършен скоринг по този договор.
При така уговорените клаузи, задължението за поръчителство на
ищеца възниква при осъществяване на фактически състав – извършен скоринг от
ищеца, сключване на договор за продажба
на изплащане между абонат и „Мобилтел" ЕАД въз основа на дадено одобрение
от ищцовото дружество при скоринга и неизпълнение на задълженията на абоната по
последно посочения договор.
Така договореното между страните сочи, че договорът за
поръчителство от 07.11.2014 г. има действие единствено по отношение на
договорите за продажба на изплащане, сключени след получено одобрение от ищеца
при извършен скоринг по смисъла на договора от 07.11.2014 г.
В случая ответницата възразява, че ищецът няма качеството
на поръчител по процесния договор за продажба на изплащане, тъй като последният
не е сключен въз основа на извършен от ищеца скоринг.
Ищецът твърди, че договорът за продажба на изплащане, е
сключен между ответницата и „Мобилтел“ след негово одобрение, като в подкрепа на това
си становище представя заявление от ответницата за извършване на кредитна
оценка във връзка сключване на договор за продажба на изплащане и/или закупуване
в брой на устройство в пакет с абонаментен план.
Представеното заявление представлява заявка за кредитна
оценка по смисъла на раздел III, т.2.1.1 от договора от 07.11.2014 г., но същото не
установява въз основа на него да е сключен именно процесния договор за продажба
на изплащане от 01.11.2016 г. и това е така, тъй като заявлението е
датирано от 30.12.2016 г., която дата е последваща датата на сключване на договора за продажба на изплащане.
Други доказателства, че договорът за продажба на изплащане от
01.11.2016 г. е сключен между ответницата и
„Мобилтел”, въз основа на получено одобрение от ищеца, не са ангажирани от
последния, поради което съдът намира, че ищецът не е поръчител по този договор,
ето защо и да е платил чужд дълг – този на ответницата, го е платил без
основание, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
Предвид неоснователността на главната претенция
неоснователна се явява и като такава следва да бъде отхвърлена и акцесорната
такава за лихви.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени разноските на ответницата по делото в размер 300 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид неоснователността на претенциите на ищеца разноски на последния не се дължат, както не му се дължат такива в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България”, № 81, вх-Б, ет.1, представлявано от С.Х.Б. и Георги Нинов Пенев, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.И.Л., за установяване по отношение на М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.И.С., че дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, сумата 23.96 лв., представляваща задължение на М. по договор за продажба на изплащане № *********/01.11.2016 г., сключен между „Мобилтел“ (А1 България) ЕАД, заплатено от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, в качеството му на поръчител на „Мобилтел“ (А1 България) ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., а така също и за сумата 0.35 лв., представяваща лихва за забава, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 11.06.2019 г. до 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 277/30.07.2019 г. по ч.гр.дело № 564/2019 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, да заплати на М.И.М., ЕГН **********, сума в размер 300 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, за присъждане на разноски по ч ч.гр.дело № 564/2019 г., по описа на РС – Поморие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :