РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 11.09.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2940 по описа за 2017
г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186 –
194 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ГПК във вр. чл. 307, ал. 3 вр. с чл. 308 ГПК.
С Решение № 1
от 21.02.2017 г. по гр.д. № 4393/2016 г. на ВКС, III ГО е отменено по реда на чл.
307, ал. 3 ГПК влязлото в сила съдебно решение № 47/20.05.2007 г. по гр.д. №
954/2007 г. на СГС, ГК, I-1 състав в частта, с която Н.Й.П. е
осъдена да заплати на Р.А.П. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 11 008,43
лв., ведно със законната лихва от 16.03.2007 г. и съответната част от
деловодните разноски – 718,75 лв. Делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на СГС, което да започне с действията по чл. 102 ГПК (отм.)
Производството
е образувано по искова молба вх. № 8086/16.03.2007 г. от Р.А.П. срещу Н.Й.П. и
още трима ответника в качеството им на наследници по закон на Й. А.П.. Ищцата
твърди, че на 30.04.2004 г. дала в заем на своя брат Й. А.П. сума в размер на
30 000 щатски долара, чиято левова равностойност по курса на БНБ към
момента на подаване на исковата молба (16.03.2007 г.) е 44 390 лева. Сочи,
че брат й починал на 15.04.2005 г., а негови законни наследници били ответниците,
включително и Н.П., която му била дъщеря. Поддържа, че при получаването на
парите, Й.П. издал разписка за сумата от 30 000 щатски долара, която
озаглавил „декларация“.
Ищцата твърди, че и към
настоящия момент предоставеният от нея заем не е върнат. Счита, че ответниците,
като законни наследници на покойния ѝ брат, дължат връщане на заетата сума,
съобразно наследствените им дялове.
С оглед на
изложеното, моли съда да осъди ответницата по настоящото дело Н.П. да заплати съответно сумата от 11 097,50
лв. главница съобразно наследствения ѝ дял, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба (16.03.2007 г.) до окончателното ѝ изплащане.
Ответницата Н.Й.П., в
първото по делото открито съдебно заседание, оспорва исковата молба. Твърди, че
представената от ищцата декларация не е написана, нито подписана от Й. А.П..
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства,
намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представено
Удостоверение за наследници № 000373/27.04.2005 г. от Столична община, от което
е видно, че Й. А.П. е починал на 15.04.2005 г. и е оставил следните наследници
по закон: М.Р.П. – съпруга, А.Й.П. – син, Н.Й.П. – дъщеря и Й.Й.П. – син.
Първоначално исковата
молба е била депозирана срещу всички гореизброени наследници по закон, а с Решение
№ 47/20.05.2007 г. по гр.д. № 954/2007 г. на СГС, ГК, I-1, потвърдено с Решение
№ 747/25.09.2009 г. по гр.д. № 1719/2008 г. на САС, всички ответници са осъдени
да заплатят съответната част от претендираната сума на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Впоследствие по реда на извънинстанционния контрол, решението по отношение
на Н.П. е отменено и върнато за ново разглеждане от настоящия състав.
Представена
е разписка с дата 30.04.2004 г., озаглавена „декларация“, в нотариално заверен препис
№ 2111 от 12.03.2007 г. от нотариус С.Т.с рег. № 065 НК и район на действие РС
– София. Същата удостоверява, че наследодателят на ответницата – Й. А.е получил
от сестра си Р.П. сума в размер на 30 000 щатски долара на 30.04.2004 г.
За основание на плащането е посочено единствено „на заем.“
Въз
основа на релевираното възражение от страна на ответника е открито производство
по оспорване автентичността на положения подпис в представената декларация.
Изслушано и прието е заключение на съдебна графологична експертиза, според
което изследваният подпис в представената декларация е изпълнен от лицето Й. А.П..
Предмет на разглеждане са
обективно кумулативно съединени искове по чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и по чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно
основание чл. 240 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, на които
основава искането си. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се
състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума: съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване
на тази сума от заемодателя на заемателя.
Предвид реалния характер
на договора за заем за потребление по
чл. 240, ал. 1 ЗЗД издадената от заемателя Й.П. разписка, в която е
удостоверил получаване на сумата от 30 000 щатски долара, служи като
доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на
задължението на заемодателя Р.П. да предостави на заемателя посочената парична
сума. Обективираното в „декларацията“ изявление, че при подписването й лицето,
което я е издало (заемател), е получило посочената в нея сума като заем, е
достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на
реалното им предаване по договор за заем. Това разрешение е прието в
константната практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК
(например Решение № 142 от 7.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1601/2015 г., II т.
о., ТК, Решение № 219 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2014 г., IV г.
о., ГК)..
При оспорване на иска
ответникът релевира възражение единствено по отношение на автентичността на
представената разписка. С оглед извършената СГЕ, от заключението на която става
ясно, че подписът в представената декларация-разписка е положен именно от
заемателя Й.П., възражението на ответника се явява неоснователно. Ответникът не
е направил други възражения в смисъл, че средствата са дадени на друго
основание, че е налице порок на волята или че задължението е погасено. Не е
оспорено и представеното удостоверение за наследници на починалия заемател Й.П.,
с оглед на което се потвърждава и пасивната материална и процесуална
легитимация на Н.Й.П. като негов универсален правоприемник.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че представената разписка, удостоверява
получаването на посочената в нея сума, като междувременно доказва договора, по
който е извършено плащането, тъй като съдържа означение на основанието на
направеното плащане, а именно „на заем“. Съдът намира за установено още, че
ответницата като наследник по закона на починалия заемател, дължи връщане на съответната
част от процесната сума по главницата, представляваща неизпълнено задължение по
договор за заем между страните от 30.04.2004 г., съобразно наследствения си
дял.
Ищцата претендира
левовата равностойност на 30 000 щатски долара, изчислена по курса на БНБ
към датата на подаване на исковата молба – 16.03.2007 г. След извършена справка
за валутния курс на българския лев към щатския долар към посочената дата (1.46779
BGN), съдът намира, че исковата претенция е
доказана за сумата от 11 008,43 лева – сума, съответстваща на
наследствения дял на ответницата Н.П., изчислена съобразно актуалния към датата
на исковата молба централен валутен курс на БНБ, като следва да се отхвърли до
пълния предявен размер от 11 097,50 лева.
С оглед на
основателността на главния иск, частично основателен се явява и акцесорния, с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на
законната лихва. При предаването на сумата не се установява поетото задължение
за връщане на сумата да е уговорено с модалитет, а именно срок за изпълнението
му, затова е приложима диспозитивната разпоредба на чл. 240, ал. 4 ЗЗД – връщането на заема да се
извърши в течение на един месец от поканата, а исковата молба има характера и
значението на покана.
Препис от исковата молба
е връчен на ответницата надлежно на 10.07.2017 г., чрез нейния процесуален
представител адв. К.М.. Следователно същата е изпаднала в забава на 11.08.2017
г. (петък – работен ден), от която дата дължи законна лихва върху главницата от
11 008,43 лева до окончателното ѝ изплащане.
С оглед
изхода на спора ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски за
производството, които съгласно представените доказателства възлизат на 638,76
лв., съобразно уважения размер на иска, от които 440,37 лв. – държавна такса и 198,39
лв. – депозит за СГЕ.
Ответникът
не е представил доказателства за сторени разноски, поради което съдът не следва
да му присъжда такива съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Й.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. К.М., да заплати на ищцата Р.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, офис 43, чрез адв. Р.Т.Х., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 11 008,43 лв. (единадесет хиляди и осем
лева и четиридесет и три стотинки), представляваща неизпълнено задължение по
договор за заем от 30.04.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 11 008,43 лв.
до предявения размер от 11 097,50 лв.
ОСЪЖДА Н.Й.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. К.М., да заплати на ищцата Р.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, офис 43, чрез адв. Р.Т.Х., на основание чл. 64, ал. 1 ГПК
(отм.), сумата от 638,76 лв. (шестотин тридесет и осем лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: