Определение по дело №323/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „У.- с.” ЕООД гр. К. против действия на ДСИ при КРС по изп. д. № 205/2011 г. по описа на същия, обективирани в т. 2 от акт, именован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" от 19.04.2011 г., постановен във връзка с разноски по изпълнението. Твърди, че с т. 2 от „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" и във връзка с подадена от „У.- С." ЕООД молба вх. № 645/18.04.2011 г., дружеството било уведомено, че съгласно чл. 79 ал. 1т. 1 от ГПК дължи заплащането на 30 лв. ДТ, 800 лв. адвокатско възнаграждение и 85 лв. ДТ по чл. 53 ал. 1 от Тарифата, или общо 901.89 лв. Счита обжалваното действие на ДСИ за незаконосъобразно. Поддържа, че неправилно постановлението на ДСИ за разноските по изпълнението било обективирано в акт, наречен „резолюция за разпределяне на постъпили суми", тъй като в конкретния случай не ставало въпрос за събрана по изпълнителното дело сума, която да подлежи на разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, а било налице плащане на сумата по изпълнителния лист от длъжника в полза на взискателката преди от „У.- С." ЕООД да е получена ПДИ. Длъжникът представил доказателства, че ПДИ била получена на 04.04.2011 г., а плащането в полза на взискателя било извършено на 31.03.2011 г. ДСИ неправилно приложил нормата на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК, която касаела хипотези по чл. 433 от ГПК, а в случая не било прекратено изпълнителното производство. Досежно разноските била приложима по аналогия разпоредбата на чл. 78 от ГПК. „У.- С." ЕООД не дължало разноските, направени от взискателката по изпълнителното производство, както и платеното възнаграждение за адвокат, тъй като с поведението си не е дало повод за образуване на изпълнителното дело. Моли да се отмени действието на ДСИ по изп. д. № 205/2011 г. по описа на същия, обективирано в т. 2 от акт, именован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" от 19.04.2011 г.

Ответницата по жалбата, представлявана от процесуалния й представител, в представено писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, изразява становище за недопустимост и алтернативно- за неоснователност на жалбата.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е недопустима по следните съображения:

Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 205/2011 г. по описа на ДСИ при РС- Кърджали, същото е образувано на 30.03.2011 г. по изпълнителен лист, издаден на 28.03.2011 г. от Кърджалийския районен съд по гр. д. № 1186/2010 г. за сумата в размер на 5545.76 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2010 г. до окончателното й изплащане с взикател Т. А. Я. и длъжник „У.- с.” ЕООД гр. К.. На 04.04.2011 г. на длъжника била връчена ПДИ, в която било посочено, че задължението към кредитора възлиза на 5545.76 лв. главница, 424.86 лв. лихви, 20 лв. разноски, 566.65 лв. такса по чл. 53 от ТДТ по ГПК в полза на РС- Кърджали, както и други суми, дължими към този момент в общ размер 800 лв.

На 18.04.2011 г. по изпълнителното дело постъпила молба от длъжника, с която поискал прекратяване на производството поради плащане на сумата по изпълнителния лист преди получаване на ПДИ и се приеме, че длъжникът не дължи таксата по чл. 53 от ТДТ по ГПК, както и възнаграждението за адвокат. Към молбата длъжникът е приложил две разписки от 31.03.2011 г. за платени суми- 3000 лв. и 2973.73 лв. с получател- взискателката Т. Я.. По повод постъпилата молба, на 19.04.2011 г. ДСИ се произнесъл с акт, именован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми”, с който уведомил длъжника какви такси и разноски дължи и на какво основание.

Съставът на съда приема, че в случая липсва акт на ДСИ, който да подлежи на обжалване по съдебен ред. Нормата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК изчерпателно изброява действията на съдия- изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно- постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. С изменението на ГПК- ДВ бр. 100/21.12.2010 г., е предвидено, че длъжникът може да обжалва и постановлението за разноските. Така изброените действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях длъжникът не може да обжалва други действия. В случая, с оглед съдържащото се в т. н. „Резолюция за разпределяне на постъпили суми” от 19.04.2011 г. и конкретно в т. 2, не може да се приеме, че този акт представлява постановление на ДСИ за разноски, още по- малко съдържа действително разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело, а както самият жалбодател посочва в жалбата си- с този акт ДСИ уведомил дружеството, че дължи заплащÓнето на такси и адвокатско възнаграждение, както и техния размер. Впрочем, на това основание- липсата на акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване, подадената пред Кърджалийския окръжен съд жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство- прекратено. Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „У.- с” ЕООД гр. К. против действие на ДСИ при КРС по изп. д. № 205/2011 г. по описа на същия, обективирано в т. 2 от акт, именован „Резолюция за разпределяне на постъпили суми" от 19.04.2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 181/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщението на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/