№ 353
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503498 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу
Решение № 260777 от 20.10.2020г., постановено по гр.д.№ 502 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че Й. И. И. не дължи на „ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР„ АД, с ЕИК *********
сумата от 5066,40лв. по фактура от 14.05.2020г., представляваща начислена без правно основание
стойност на електроенергия за периода от 13.03.2018г. до 01.04.2020г ,за обект находящ се в
гр.Добрич, ул.“Шипка“ 04, като въззивното дружество е осъдено да заплати на Й.И. 804,69лв,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Съдържа
доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството, а именно – цена
на реално потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр.
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на проверката действат ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019г.;
безспорно страните са били обвързани по силата на договор за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД; дружеството е било изправно по
задължението си да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на клиента; електромерът е
демонтиран, подменен с нов и предоставен за метрологична експертиза в БИМ; от заключението
на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е
визуализирана на дисплея. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено
преизчисление на количеството ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната ел. енергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен
и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение.
В отговор на жалбата Й.И. оспорва доводите в нея и навежда други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
1
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Й. И. И. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
дружеството ответник сумата от 5066,40 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена
корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Добрич, ул.“Шипка“№4.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Добрич. Уведомен е за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения му
обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума.
Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове
вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране на
сметката на потребителя. Твърди, че не е потребил начисленото количество електроенергия, като
оспорва същото да е доставено до имота. Оспорва също доказателствената стойност на съставения
КП, както и законосъобразността на предписаната процедура и методиката, по която е начислена
процесната сума. Оспорва годността на електромера да измерва количеството ел.енергия в
процесния обект. Отправил в тази връзка искане за постановяване на положително решение по
спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на начисление на измерено
след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ
/Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от договор за пренос и достъп на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, по който
дружеството е изправно по задължението си да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца.
При техническа проверка на измервателната система в последния, обективирана в съставен
констативен протокол е констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел.
енергия от абоната. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие
на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На това основание е
съставено становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума в хипотеза
на чл. 55 от ПИКЕЕ. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за отхвърлянето
му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 2131102 от 12.03.2018г. съставен от служители на
2
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 7174385, при
посочените в същия показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията, респ.
липсата на такива във върхова тарифа.
На 01.04.2020г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен
Констативен протокол № 5200408, в присъствие на абоната. При проверката електромерът е
демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба № 560667. Протоколът е подписан от представители на
„Електроразпределение Север“ АД и от абоната.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 397/07.05.2020г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от
12.05.2020г. в размер на 25756 кWh за периода 13.03.2018г. – 01.04.2020г. на основание чл.55 от
ПИКЕЕ.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице се
установява следното: процесният електромер е монофазен, минал задължителна първоначална
метрологична проверка през 2007г. През 2017г. е подложен на повторна проверка за годност в
„Ел.лаб.България“ ООД, а метрологичната му годност изтича през 2023г. Към момента на
проверката, уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. При нормална
неманипулирана схема на присъединяване на абоната към ел.разпределителната мрежа, следва
цялото количество потребявана електроенергия от абоната да преминава приз измервателната
схема на СТИ и да се отчита. При проверката не е констатирана промяна в схемата за
присъединяване, поради което отчетените в Т 3 количества електроенергия са доставени и
преминали пред СТИ. Същите са регистрирани в Т3, която не е визуализирана на дисплея /по
заводска настройка/. При процесния тип електромери, сумарният регистър реагира на цялото
количество енергия, което преминава през електромера. След като резултатът от Т1 и Т2 е равен на
резултата по сумарния регистър, то следва да се приеме, че останалите регистри са с нулеви
показания. В заключението е посочено, че електромерът е отчел цялото количество на потребена
ел. енергия в обекта. Натрупаното количество в скрития регистър е отчетено от процесния СТИ.
От представения по делото протокол за метрологична проверка на процесния електромер от
05.12.2017г. се установява, че към датата на монтажа на същия в обекта на ищцата в регистър 1.8.0
се съдържат единствено отразените в 1.8.1 и 1.8.2 количества електроенергия.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания
от ищеца размер.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
3
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника. Въведеното от ответника
основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на
количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на
потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка законосъобразността на извършената
корекция на сметка, за да се произнесе съдът съобрази следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по
силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа
енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на приети от КЕВР и действащи правила за измерване на
количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл.
24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
01.04.2020г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена при
действието на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Следователно, към
момента на проверката съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно ал.
2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е. съгласно действащите Правила,
правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от ПИКЕЕ хипотези е предоставено на
оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по сделка с ел. енергия по смисъла на
чл. 92 от ЗЕ.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа
енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на предвидените в
ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика
за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за несъответствие при
отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззиваемия е обективирана в констативен
протокол, съставен и удовлетворяващ изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ. Несъстоятелни
поради това са доводите в отговора на въззивната жалба за неспазване изискванията на чл. 49 от
ПИКЕЕ.
Установено е от друга страна от съвкупността на доказателствата по делото, както и от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните, че към датата на монтажа през 2018г., уредът, отчитащ потреблението в
обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е
монтирано след метрологична проверка със посочени показания по видимите тарифи, които
съответстват на записаното в сумарен регистър, поради което е изключено показанията във
невидимите регистри на електромера да са различни от нулевите. Следователно, към момента на
монтажа на електромера в обекта на потребление показанията му по Т3 са били, нулеви.
Необоснован в тази връзка е изводът в обжалваното решение, че не са доказани нулеви показания
в невизуализираните за отчет регистри към момента на монтажа на СТИ. Процесните количества
ел. енергия, предмет на извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от клиента и
отчетени в скрит за ежемесечен отчет регистър 1.8.3. Същите количества са отразени в сумарния
регистър 1.8.0 съобразно обясненията на вещото лице, поради което съдът приема, че исковата
4
сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези
регистри. Ето защо и доколкото е спазен предписания в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурен и формален
ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от
нея и на заключението на метрологичната проверка, то съдът приема, че в случая са били налице
елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление.
Исковата сума е цена, калкулирана на база технологични разходи на количества доставена и
потребена в обекта на ищеца ел. енергия измерени след монтажа на СТИ в невизуализиран
регистър на средството за измерване поради установено с метрологична проверка неправомерно
софтуерно въздействие върху уреда. Тази цена се дължи на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от
ЗЕ вр. чл. 55 от ПИКЕЕ/2019г.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е
законосъобразна, поради което начислената чрез преизчисление сума се дължи от клиента.
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него постанови друго в
посочения смисъл.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под формата на платена
държавна такса /101.33 лв./ и възнаграждение на адвокат /1392 лв. с ДДС/. С оглед релевираното
от другата страна възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, след
преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, на основание чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/2004г., съдът определя възнаграждение в минимален размер от 700 лв. с ДДС.
Разноски под формата на адвокатско възнаграждение /700 лв. с ДДС/ и депозит за вещо лице /150
лв./ следва да се присъдят в полза на въззивника и за първата инстанция. В този размер разноските
следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260777 от 20.10.2020г., постановено по гр.д.№ 502 по описа за 2020
г. на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че Й. И. И. не дължи на „ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР„ АД,
с ЕИК ********* сумата от 5066,40лв. по фактура от 14.05.2020г., представляваща начислена без
правно основание стойност на електроенергия за периода от 13.03.2018г. до 01.04.2020г ,за обект,
находящ се в гр.Добрич, ул.“Шипка“ №4, както и са присъдени разноски, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявения от Й. И. И. ЕГН **********
срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството ответник сумата от 5066,40лв.,
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в гр.Добрич, ул.“Шипка“ №4, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от
13.03.2018г. до 01.04.2020г., за която сума е издадена фактура №********** от 14.05.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й. И. И. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* сумата от 801,33 лева, представляваща
съдебни разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 840 лева – съдебни разноски пред
първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с касационна жалба пред ВКС, в месечен срок от
съобщаването му на страните по реда и условията на чл. 280 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6