РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Бургас, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Р. Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500389 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение 260002/10.04.2024 год. по гр.д.№298/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е отхвърлен предявения от Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ със
седалище гр. София и посочен адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Филип
Кутев“ № 26А,ет.2 иск против Р. П. П., Н. Х. П. и „Агро трейд“ ООД, ЕИК
********* за отнемане в полза на държавата на следното имущество, за което
се твърди, че е незаконно придобитото:
30 дружествени дяла от капитала на „АГРО ТРЕЙД“ ООД, ЕИК
*********, всеки един от тях с номинал от 1 000 лв., притежавани от Р. П. П.;
25 дружествени дяла всеки един от тях с номинал 100 лв. от капитала на
,БАЛКАН ТРЕЙД“ООД, ЕИК *********, притежавани от Н. Х. П. ;
22 дружествени дяла всеки един от тях с номинал от 1 000 лв. от
капитала на „АГРО ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, притежавани от Н. Х. П.;
лек автомобил марка ***********, притежаван от Р. П. П. и Н. Х. П. в
съпружеска имуществена общност ;
лек автомобил марка ********** притежаван от Р. П. П. и Н. Х. П. в
съпружеска имуществена общност и
1
17,28% равняващи се на 828,58 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
********** придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот ********** в Нотариалната камара, Служба по вписвания - гр. Бургас,
**********, със застроена площ 244,51 кв.м. и РЗП 299,13 м2 по проект,
ведно с всички подобрения в имота, собственост на „АГРО ТРЕЙД“ ООД,
ЕИК *********. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество/предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и
посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 да
заплати на Р. П. П. сумата от 13900 лв., представляваща направени от него
разноски за първоинстанционното производство. Осъдена е Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество /предишно наименование
ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и посочен адрес за призоваване гр.Бургас,
ул “Филип Кутев“ № 26А,ет.2 да заплати на Н. Х. П. сумата от 11400 лв.,
представляваща направени от нея разноски за първоинстанционното
производство. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и
посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 да
заплати на „Агро трейд“ ООД, ЕИК ********* сумата от 34400 лв.,
представляваща направени от него разноски за първоинстанционното
производство. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество/предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и
посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.2 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни
такси на Окръжен съд-Бургас държавна такса за водене на
първоинстанционното производство по настоящото дело в размер на 32103,60
лв.
С определение № 260047/09.07.2024 год. по гр.д.№ 298/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлено искането на КОНПИ
/предишно наименование КПКОНПИ/, съдържащо се във въззивната му
жалба вх. № 260924 от 10.05.2024 год., за изменение на решение № 260002
от 10.04.2024 год. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските.
1.Срещу решение 260002/10.04.2024 год. по гр.д.№298/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд е постъпила въззивна жалба от
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ,Комисията/, гр.София. Сочи се, че за да отхвърли иска окръжният
съд е счел, че отнемането на имущество, когато не е извършено престъпление,
представлява непропорционална намеса в правото на ползване на
притежанията, като при това положение е безпредметно да се обследва
наличието на значително несъответствие, тъй като отнемане не може да се
постанови. Този извод е оспорен от страна на КОНПИ. Според жалбоподателя
е достатъчно да се установи липсата на законен източник за придобиване на
имуществото. В случая може да се направи обосновано предположение, че
имуществото е незаконно придобитото, тъй като се установява значително
несъответствие - в размер на 312 282,14 лв. Ответниците не са доказали
2
законен източник за придобиване на това имущество. Установеният размер
надвишава релевантния размер от 150 000 лв. Акцентира се върху това, че
извода на съда противоречи на приетото с решение № 13 от 13.10.2012 год. на
КС на РБ, че производството за отнемане на незаконно придобитото
имущество протича независимо от наказателното, а именно - че изходът от
наказателното производство не е решаващ за отнемане на имуществото по
гражданската претенция на държавата. Безспорно се установява, че
Комисията е била надлежно сезирана и започнала проверка за установяване на
несъответствие в имуществото на Р. П. Цитира се Решение № 13 от 2012 г. на
Конституционния съд по конст.д. №6/2012г., относно
конституционносъобразността на разпоредбите на процедурата по отнемане
на незаконно придобитотото имущество. Тази процедура е независима от
наказателния процес, зависи само от установяване незаконността на
придобитотото имущество. Твърди се неправилност на обжалваното решение,
тъй като не съществува изискване за причинна връзка между противоправното
поведение и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска. С
доклада за разпределение на доказателствената тежест не е указано да се
доказва такава причинна връзка. Единствено следва да се установи размер на
несъответствието, надвишаващ 150 000 лв. Изходът от наказателното
производство не е обуславящ за отнемането на имущество по ЗОНПИ, не е
елемент от фактическия състав за отнемане. Развитието и изходът на воденото
наказателно производство престават да са решаващи за отнемането на
имуществото по гражданската претенция. Не се изисква влязла в сила присъда
или висящо наказателно производство. Акцентът се поставя върху
проучването на законните източници за придобиване на имуществото, на
установяване на несъответствието. Уведомяването от прокуратурата в случая
вече има сигнална функция, а не презумптивна. Прави се разграничение
между наказателната конфискация в рамките на наказателното производство
от това по ЗОНПИ, касаещи гражданската конфискация като способ за
отнемане на незаконно придобитото имущество и неговия самостоятелен
характер, независимо от наказателното преследване. Що се касае до изводите
в решение от 26.09.2023г. на ЕСПЧ по „Йорданов и други срещу България“ се
сочи, че е изолирана практика по отношение на изискванията и гаранциите на
чл.1 от Протокол № 1 при прилагането на ЗОНПИ. Сочи се, че за да отговаря
на изискванията за пропорционалност, всяка намеса в правото на собственост
трябва да постига справедлив баланс между изискванията на интереса на
обществото и изискванията за защита на индивидуалните права, поради което
е необходимо е да се направи анализ за наличието на баланс между
настъпилия вредоносен резултат от действията на проверяваното лице и
накърняването на правото му на собственост, за да се предотвратят
нарушения на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Твърди се, че с оглед
защитата на обществения интерес намесата в правото на собственост на
проверяваните лица е пропорционална на преследваната легитимна цел, не
нарушава справедливия баланс и е в съответствие с изискванията на чл.1 от
3
Протокол №1 на КЗПЧОС. Установеното значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице съдържа кумулативно всички съставни
елементи на правонарушението. Предприемането на действия за намеса в
правото на собственост на проверяваните лица, насочени към възстановяване
на законния ред, в протичането на икономическите процеси е пропорционално
на преследваната цел по защита на обществените интереси и гарантиране на
икономическата стабилност и правна сигурност в страната. Юридическата
отговорност на проверяваните лица за извършените от тях неправомерни
действия трябва да бъдат ангажирани и същите да понесат следващата се
санкция. За реализиране на тази отговорност е необходима намеса в
индивидуалните им права с цел предотвратяване на неправомерното
придобиване на имущество и коригиране на реализираните нерегламентирани
размествания в имуществото на различните обществени кръгове. В случая
отнемането на имуществото не е наказание на виновното лице, а мярка за
защита на обществения интерес и затова не трябва да се търси пряка връзка с
извършеното престъпление и отнемането на имуществото, за придобиването
на което не може да се докаже законен източник. В процесния случай е
обоснован извода за незаконно придобитото имущество, тъй като се
установява значително несъответствие в имуществото на лицето. Направено е
искане за отмяна на постановеното решение и за уважаване на предявента
претенция, като се постанови отнемане на имуществото след приемане на
наличие на значително несъответствие. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ответниците Р.
П., Н. П. и „Агро трейд“ ООД - чрез процесуалния им представител – адвокат
Г. Н. Въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна и се иска
оставянето й без уважение. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства
за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната
дейност, за която е повдигнато обвинение, и което е послужило за основание
за образуване на проверката. Окръжният съд е изложил довода, че ищецът не
е обосновал твърдения, че тази престъпна дейност е годна да генерира доход,
нито пък са посочени данни, че тази възможност е реализирана в
действителност. Същевременно съдът е констатирал, че такава дейност не е
установена по надлежен ред, тъй като наказателното преследване срещу Р. П.
е било прекратено поради несъставомерност на деянието. Не се сочи
извършването на друга незаконна дейност, от която да са били генерирани
доходи за придобиването на процесното имущество. Престъпна дейност не се
установява, тъй като наказателното производство е прекратено по чл.220 от
НК. Окръжният съд е направил законосъобразен извод, че формално не може
да съществува връзка между деянието, за което проверяваното лице е било
привлечено като обвиняем и наличие на облага от тази конкретна престъпна
дейност. Отречен е анализа на Комисията на Решението на ЕСПЧ от
26.09.2023г. - „Йорданови и други срещу България“ относно принципите на
гражданската конфискация и е изразено становището, че мнението на
4
Комисията за правораздавателната дейност на ЕСПЧ няма място във
въззивната жалба. В конкретния случай ЕСПЧ е констатирал нарушение на
чл.1 от Протокол 1 с нормите на приложения от административния орган
закон за гражданската конфискация, независимо в коя от неговите
многобройни редакции се прилага той. Сочи се, че съдът в Република
България е длъжен да се съобрази с Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи, която е висшестоящ акт спрямо ЗОНПИ. Страната
излага подробни съображения в тази насока относно приложимостта на
нормата на чл.46 от Конвенцията. В случая „Тодоров и други срещу България“
е прието, че всяка непропорционална намеса в имуществените права е
нарушение на чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ. В този случай конкретно не е
била установена причинно-следствената връзка между престъплението и
активите, придобити от жалбоподателите, както и дали стойността на
активите, които трябва да бъдат отнети се равнява на установеното
несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателите. Съдът е
установил нарушение, тъй като намесата е била непропорционална. Сочи се,
че това не е единственото решение в тази насока а има и редица други сходни
дела, които се цитират. Според тези случаи Европейският съд констатира, че
националните съдилища не са търсили причинната връзка между извършеното
престъпление и придобиването на активите, чието отнемане се иска. Като се
отчита обстоятелството, че тези случаи са по повод дела по реда на
предходния ЗОПДИППД /отм./ се твърди, че с още по-голяма сила тези
решения на ЕСПЧ се отнасят и до приложението на ЗОНПИ: изисква се всяка
гражданска конфискация да бъде постановена в съответствие с изискванията
на гаранциите на чл.1 от Протокол №1 - да бъде установена някаква престъпна
дейност или административно нарушение, за което се твърди, че са довели до
придобиването на имуществото подлежащо на отнемане, както и връзка
между тези дейности и въпросното имущество. Това становище е възприето в
най-новата практика на ВКС - цитира се Решение № 50104 от 23.01.2024г. по
гр.д. № 4647/21г. на трето г.о. - въпреки установеното несъответствие съдът е
посочил, че това не е достатъчно, дължи се проверка за пропорционалност,
каквато до този момент не е извършвана, като съдът прави препратка и към
релевантните решения на ЕСПЧ. Дадени са съответно указания на въззивната
инстанция съдът да извърши преценка за пропорционалност съобразно
практиката на ЕСПЧ. Коментира се визираното в жалбата Рамково решение
2005/212 ПВР на Съвета от 24.02.2005г., което е в друг смисъл и е
неприложимо в конкретния случай. В процесния случай не е спорно, че никой
от ответниците не е извършвал престъпление, поради което позоваването на
това Рамково решение според страната е неуместно и неотносимо. Въпреки
наслагванията на изисквания съобразно практиката на ЕСПЧ, според
въззиваемите Комисията еднотипно развива разсъждения досежно
закононарушението, без да се ангажират каквито и да е доказателства за
наличие и на най-бегла връзка между престъплението, за което лицето е било
обвинено и активите, които проверяваните лица са закупили през
5
проверявания период. Налице са голословни твърдения, че били изпълнени
изискванията на чл.141 във вр. с чл.142 ал.2 т.1 и чл.145 от ЗОНПИ, които са
неподкрепени с доказателства.
2. В подадената от Комисията частната жалба срещу определение №
260047/09.07.2024 год. по гр.д.№ 298/2021 год. по описа на Бургаския
окръжен съд се сочи, че съгласно решение на СЕС съдът не е обвързан от
посочените в Наредба №1 за МРАВ минимални размери на адвокатски
възнаграждения, като може да определи възнаграждения и под тези размери.
Оспорен е извода на съда за съответствие на присъдените възнаграждения с
правната и фактическа сложност на делото. Твърди се, че не е взето предвид,
че всички молби и становища изхождат от общия за ответниците адвокат,
който в защитата им е изложил едни и същи аргументи и възражения, поради
което общият размер на присъдените хонорари от 56 000 лв. е необоснован и
непропорционален на положеиня труд. Направено е искане за отмяна на
обжалваното определение и за определяне на адвокатски възнаграждения в
полза на ответниците в по-нисък размер.
С подадения отговор на частната жалба, насрещните страни чрез
общия им процесуален представител сочат нейната неоснователност.
Изложени са съображения относно фактическата и правна сложност на делото
- същото е висящо от 2021 год., приети и изслушани са множество експертизи,
материалите по делото са изключително обемени, интересът е значителен.
Материалният интерес категорично следва да бъде съобразен при определяне
размера на възнаграждението - в случая Комисията е насочила претенцията си
към цялото имущество на ответниците, като е вписана исковата молба за
отнемането му. Сочи се, че тези обстоятелства обуславят по-високата степен
на отговорност на процесуалното представителство и защита. Направено е
искане за оставяне без уважение на частната жалба като неоснователна и
недоказана.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана за обжалване
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
ДОПУСТИМА.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана за обжалване
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл 154, ал.1, вр. с чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.4, вр. чл.141,
чл.145 и чл.151, вр. чл. 142, ал.2, т.1 , т.2 и т.4, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ – към
момента след изменение на заглавието ДВ бр.84 от 2023 год. в сила от
06.10.2023 год. – ЗОНПИ.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
искане за изменение на постановеното от окръжен съд решение с правно
основание чл.248 от ГПК.
6
По въззивната жалба:
С определение № 574/22.11.2024 год. въззивният съд е оставил исковата
молба без движение, като на ищеца е указано да изложи фактически
обстоятелства, сочещи наличие на връзка /пряка или косвена/ между
престъплението по повод на което е образувано производството и
придобиването на незаконно имущество от ответниците, чието отнемане се
претендира.
С депозирана в дадения срок за изпълнение на указанията писмена
молба Комисията е изложила съображения, че ЗОНПИ не въвежда изисквания
за излагане на обстоятелства от Комисията в този смисъл, а дадените указания
противоречат на изричната воля на законодателя и по същество я изменят,
създавайки нови правни норми.
С определение от 16.12.2024 год. въззивният съд е внесъл делото в
открито съдебно заседание, като е указал на ищеца, че носи тежестта на
доказване за връзка /пряка или косвена/ на престъпна дейност на
ответника с имуществото, чието отнемане се търси.
В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си
представители поддържат изразените становища и исканията за присъждане
на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК настоящият съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, постановено по подаден пред Бургаския
окръжен съд допустим иск на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобитотото имущество с наименование към
момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ, Комисията/, за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество /след частичен отказ и изменение л.6473 том 26/
подробно описано в обжалваното решение, на обща стойност посочена в
искововата молба общо 704 900 лв., от ответниците Р. П. П. - проверявано
лице, Н. Х. П. - съпруга на проверяваното лице и „Агро трейд“ ООД, ЕИК
*********-контролирано юридическо лице със съдружиници първите двама
ответници, представлявано от Н. Х. П.
Ищецът твърди, че в хода на проверката на ответниците, след
извършени множество действия по закона за събиране на доказателства и след
техния анализ е установено наличие на значително несъответствие по смисъла
на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ вр. пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ в размер на
323 931,39 лв., /л.6481 том 26/ за проверявания период от 27.02.2009 год. –
27.02.2019 год., поради което се твърди, че са налице основания за отнемане от
ответниците на подробно описаното в исковата молба имущество - посочено
по-горе в отхвърлителния диспозитив на обжалваното решение. Ищецът
7
поддържа иска, прави искане за уважаването му и за присъждане на съдебните
разноски, включително - юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците оспорват предявения иск. Изложени са множество
възражения срещу начина по който е формиран извода на Комисията за
наличие на значително несъответствие с твърдение, че такова не е налице,
оспорено е твърдението на Комисията, че имат незаконно придобитото
имущество, което да подлежи на отнемане по ЗПКОНПИ, позовали са се и на
неустановена връзка на придобитотото от тях имущество с престъпна дейност.
Ответниците са направили искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноските по делото, ангажирали са доказателства.
Установено е по делото, че срещу ответника Р. П. след постъпило
уведомление от Окръжна прокуратура-Бургас с вх.№ УВКП-299/26.02.2019
год. за привличане в качеството му на обвиняем по досъдебно производство №
ЗМ-527/2014 год. по описа на ОД на МВР -Бургас, пор.№ 88/2016 по описа на
Окръжна прокуратура - Бургас за престъпление по чл.220, ал.2 вр. с ал.1 от
НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.13 от ЗПКОНПИ е образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото. В
хода на проверката е получено уведомлене от прокуратурата, че
наказателното производство е прекратено с постановление от 16.07.2019
год. Проверката е започнала на 27.02.2019 год. и обхваща периода от
27.02.2009 г. до 27.02.2019 г. След като е прието, че е констатирано
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице над 150 000
лв., с решение № 2141 от 04.11.2020 г. е образувано производство за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобитото имущество срещу
настоящите ответници. Исковата молба, по повод на която е образувано
производството по настоящото дело, е внесена в съда на 19.02.2021 год. в
изпълнение на решение № 389 от 17.02.2021 г. на ищцовата комисия.
Установено е, че на **.**.**** год. Р. П. П. е сключил граждански брак с
Н. Х. Ответниците-физически лица са родители на две дъщери ****** -
родена през **** г. и **** - родена през **** г.
Ответниците - физически лица Р. П. и Н. П. са съдружници в „Агро
трейд“ ООД, ЕИК ********* - трети ответник по делото, като Н. П. е
управител на дружеството.
За да постанови обжалваното решение, Бургаският окръжен съд, без да
разглежда спора между страните по наведените твърдения и възражения за
наличието или не на значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 ДР на
ЗПКОНПИ с променено наименование ЗОНПИ, в размер над 150 000 лв., е
приел, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като съгласно
задължителната практика на ЕСПЧ отнемането на имущество, когато не е
извършено престъпление, и когато не е установена връзката на имуществото с
осъществявана престъпна дейност, представлява непропорционална намеса
в правото на мирно ползване на притежанията, а в случая такава връзка
не се твърди и не е установена по делото. Посочено е, че законите за
8
гражданска конфискация засягат имуществени права на физически и
юридически лица. Съгласно постановените решения на ЕСПЧ по делото
„Тодоров и други срещу България“, „Йорданов и други срещу България“ всяка
намеса в мирното ползване на притежанията, съгласно § 1 от Протокол № 1
към ЕКПЧ следва да преследва легитимна цел. Всички действали до момента
закони за гражданска конфискация в страната са имали и имат за цел да
предотвратят незаконното придобиване на имущество чрез криминални или
административни нарушения, от които се твърди, че то произтича. В
настоящия случай ищецът се е задоволил да се позове на обвинението,
повдигнато на проверяваното лице Р. П. за престъпление от обхвата на чл.108,
ал.1, т.13 ЗПКОНПИ с променено наименование ЗОНПИ - чл. 220, ал. 2 вр.
ал.1 от НК, но не е обосновал твърдения, че тази престъпна дейност е годна да
генерира доход, нито пък е посочил данни, че тази възможност е реализирана
в действителност. Такава дейност не е установена по надлежния ред -
наказателното производство срещу Р. П. е прекратено, поради
несъставомерност на деянието по чл. 220, ал. 2 НК. Не се сочи извършването
на друга незаконна дейност от ответника Р. П., която да генерира средства за
придобиване на процесиите имуществени обекти. Обвинението срещу
проверяваното лице за престъпление по чл. 220, ал.2, вр. ал.1 от НК е било за
това, че на 22.03.2011 год. в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице-
изпълнителен директор на „Авес-94“ АД ответникът П. съзнателно сключил
неизгодна сделка-договор за временна финансова помощ № 1/22.03.2011 год.
със страни „Севан“ООД и „Авес-94“ АД-помощополучател,за сумата от
2280396 лв., с договорена в чл.6 неустойка за неизпълнение в размер на 55 %
от пълния размер на предоставената финансова помощ и от това произлязла
значителна вреда за „Авес-94“АД в размер на 1254151,59 лв., представляващи
разликата в размера на неустойките по цитирания договор и втори договор за
временна финансова помощ № 1 от 22.03.2011 год. със страни „Севан“ ООД-
помощодател и „Авес-94“ АД-помощополучател за сумата от 2 280396 лв. с
договорена в чл.7 неустойка за неизпълнение в размер на 0,1 % върху
стойността на неиздължената сума от датата на падежа до окончателното й
изплащане, който е представен в кантората на нотариус А. Д. при сключването
на нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот **********,
сключен за обезпечаване на задълженията по договора, като деянието
представлява особено тежък случай. В състава на престъплението не е
включена като допълнителен признак относно субективната страна целта на
извършване на деянието, а именно, че чрез него обвиняемият е целял да
набави облага за самия себе си. Така не съществува и формално връзка между
деянието и облага от тази престъпна деятелност за ответника. Прието е, че
при това положение е безпредметно да се изследва имуществото на
ответниците и да се прави преценка за наличие или не на значително
несъответствие, тъй като дори такова да се установи, при това и да е в
релевантния значителен размер от и над 150 000 лв., то отнемане не може да
се постанови.
9
Въпреки предоставената от настоящия съд възможност на ищеца за
посочване на изискуемата връзка, такава не е посочена и установена и пред
въззивния съд.
Настоящият съд споделя гореизложените съображения на
първоинстанционния съд, като отчита и това, че те са подкрепени от приетото
с актуалната съдебна практика на ВКС : С Решение № 695 от 21.11.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III г. о., ГК, е прието, че установеното
значително несъответствие в имуществото на ответниците, които не
доказват наличието на законни доходи за придобиването на имуществото,
предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да
извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на
имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази
дейност и въпросното имущество (§ 128 - § 138 от Дело Й. и др. срещу
България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18). Както е посочено
в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 464 от 9.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV ГО, връзката може да бъде пряка - в
случаите, когато имуществото е непосредствено придобитото от
престъплението, или косвена - когато придобиването е опосредено чрез
една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез
разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена както при условията на
пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на
обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение.
Липсата на доказан от ответниците законен източник на придобиването
би могла да направи предположението за наличие на такава връзка
основателно, но необходимо условие за това е възможността от
доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства,
получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието
отнемане се иска.
В допълнение, относно наличието на горепосочената връзка като
предпоставка за отнемане на имущество по гражданския закон, въззивният съд
намира следното:
Неоснователни са възраженията на Комисията изложени пред въззивния
съд относно това, че с поставеното по-горе изискване за пряка или косвена
връзка се дописва ЗОНПИ, като се поставя ново изискване. Поставеното
изискване е такова по ЕКЗПЧОС /Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи/ – ратифицирана и приложима за РБ,
която е нормативен акт от по-висша степен, и с която на първо място следва да
се съобразяват в дейността си законодателният орган /чл.28, ал.3 от ЗНА/,
съдилищата и администрацията /чл.5, ал.4 от Конституцията/. Същото се
отнася и за решенията на ЕСПЧ, които дават задължително тълкуване на
Конвенцията и улесняват държавите при прилагането й, за да не се допусне
неправомерно засягане на човешките права – респ. държавата да понесе
съответни санкции, ако чрез своите органи е допуснала такова засягане. Ето
защо, дори в националния закон да не е поставено изискване в горния смисъл,
10
съдилищата са длъжни да съблюдават дали то е налице или не.
Съгласно чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията „Всяко физическо или
юридицеско лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой
не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото
и съгласно указанията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право.“ Ясно е, че не е достатъчно, за да се отнеме
придобитото имущество при условията на гражданска конфискация, това да
бъде предвидено като възможност при определени предпоставки в
националния закон и те да са налице, ако след преценка и на другото
императивно изискване - за съответствие с общите принципи на
международното право, се установи, че указанията на международното право
не са спазени. Безспорно отнемането на имущество по ЗОНПИ е намеса в
правата по чл.1 от Протокол 1. Както е посочено в решение на ЕСПЧ от
13.07.2021 год. по делото Тодоров и други срещу България, принципите на
международното право предвиждат необходимата намеса да е: законна и в
обществен интерес и да постигне справедлив балас между нуждите на
общия интерес и правата на засегнатите лица, като тези предпоставки
следва да са кумулативно налице.
Първата предпоставка - законност в случая я има, тъй като ЗОНПИ и
предхождащите го закони, /които по същество преследват еднакви писани или
неписани цели, което следва и от еднаквите предпоставки за започване на
проверката – данни за престъпна дейност или такава по допуснати съществени
административни нарушения/, предвиждат възможност за отнемане на
имущество от лицата при определени условия.
Има я и втората предпоставка – намесата в мирното ползване на
притежания е с легитимна цел в обществен интерес.
Трябва обаче да е налице и третата предпоставка – т.е. да е спазен
принципа на пропорционалността чрез постигане на справедливия баланс
между нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица. Приема
се, както и в предходни решения на ЕСПЧ, че намесата не е
пропорционална, когато: -целта може да бъде постигната с алтернативни,
по-малко ограничителни мерки от конфискацията, неограничения характер на
санкцията, когато се засягат притежания на трети лица, не е установена най-
малко връзка между поведението на лицата и твърдяното нарушение, не е
установена връзка между имуществото, за което се иска конфискация и
престъпна дейност, включително когато се отнася за нетрудови доходи, ако не
е установено, че са придобити от престъпна дейност.
Ето защо, когато не е установена изискуемата връзка между
имуществото, за което се иска гражданска конфискация и престъпна дейност,
или административнонаказателната дейност, с които възможността за такава
конфискация се свързва, е нарушен принципа на пропорционалността, за
постигане на справедливия баланс между нуждите на общия интерес и
правата на засегнатите лица, което препятства извършването на
11
гражданската конфискация.
Извън всичко изложено по-горе, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск, настоящият съд взе предвид и следното:
По делото са допуснати и приети експертизи както следва: съдебно-
почеркова експертиза извършена от вещо лице А. /л.8232/, съдебно
автотехническа експертиза извършена от вещо лице Т. /л.8251/, съдебно-
счетоводна експертиза извършена от вещо лице В. /л.8258/, техническа
експертиза извършена от вещи лица Б. и Ц. /л.6398/, съдебно-техническа
експертиза извършена от вещо лице Р./ л.6431/ и съдебно-икономическа
експертиза извършена на базата на заключенията на другите вещи лица,
извършена от вещо лице В. /л.8258/, съдебно-икономическа експертиза на
вещо лице А. /8520/ и корекция на заключение на вещо лице А. /8534/ -
забележка - след номерацията на л. 8378 от том 26, поради допуснати
технически деловодни грешки, първата цифра от номерацията на следващите
листи вместо с „8“ е отразена с „6“, поради което в том 26 след л.8378 на
всички последващи листи, вместо цифра за хилядните „6“, следва да се чете
„8“.
Разпитани са свидетелите доведени за разпит от ответниците П. П.-баща
на ответника П., М. П.- сестра на ответника П. и С. В. - управител на
дружеството продало на дружеството-ответник претендирания за отнемане от
него недвижим имот.
Първите двама свидетели сочат, че родителите на ответника П., както
преди проверявания период, така и в проверявания период /27.02.2009 г. до
27.02.2019 г./ са реализирали приходи и доходи от трудови и други
правоотношения – бащата на ответника е бил изпълнителен директор на
голямо предприятие до 2012 год., като от 2007 год. е получавал пенсия в
максимален размер и заплата, а бащата и майката на ответника са получавали
допълнителни приходи от наеми и ренти. През 2008 год. майката на ответника
продала свои акции, от което получила сумата над 100 000 лв., като дарила на
двете си деца Р. П. и М. П. по 50 000 лв. Свидетелите сочат, че родителите
постоянно, периодично помагали на децата си и техните семейства, като им
дарявали парични суми, които за проверявания период били от около 10 000
лв. до около 15 000 лв. годишно на всяко от децата Р. и М.
Третият свидетел описва имота закупен от ответното дружество към
момента на покупката и преди това-при придобиването му от дружеството на
свидетеля, както и за какво се е използвал имота.
Представени са и са приети многобройни писмени доказателства.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, представените писмени
доказателства и свидетелските показания относно релевантните факти при
съобразяване на изискванията на закона и при комплексна оценка на
отделните доказателства, ведно с всички други доказателства по делото.
Доколкото приетата от окръжния съд съдебно-икономическа експертиза
12
извършена от вещо лице А., по въпросите поставени от ищеца до голяма
степен не отговаря на разясненията съгласно ТР № 4/18.05.2023 год. по ТД №
4/2021 год. на ОСГК на ВКС относно методиката за изчисляване на
значителното несъответствие, съдът намира, че база за изводите на съда
следва да бъде заключението на вещото лице по въпросите поставени от
ответниците, като се вземат предвид и безпорните между страните, посочени
от вещото лице стойности на приходи и разходи. При отговорите на въпросите
поставени от ответниците, в съответствие със задължителната практика на
ВКС преминалите пари през банковите сметки на ответниците, които не са
налични в края на периода не са взети предвид при изчисляване на нетния
доход и не са включени в имуществото, като изчисленията на вещото лице се
отнасят за приходите и разходите на ищците за целия период, а не по години,
както е по въпросите на ищеца, а в анализа за приходите и разходите са
включени не само изразходваните средства /по пазарни цени/ за покупка на
недвижими имоти и автомобили, но и тези, които са получени от ответниците
при продажба и като обезщетение за продадени или унищожени през
проверявания период автомобили и недвижими имоти. Погрешно и изцяло в
противоречие със закона и трайно установената съдебна практика е
възприетото от страна на Комисията, намерило отражение и при поставяне на
въпросите на вещото лице и отговорите по тези въпроси, че извод за
незаконно придобитото имущество може да се прави при анализ отделно за
всяка от годините от проверявания период, преди да е направен извод за
наличието на значително несъответствие за целия проверяван период.
Съгласно пар.1, т.3 от ДР на КОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.
При варианта от заключението на вещото лице по въпросите поставени
от ответниците са отчетени като приходи и допълнителни такива, които не са
били взети предвид от ищеца, но които се установяват като получени средства
от ответниците, които съдът частично възприема съгласно комплексното
изложение по-долу:
За разлика от соченото от ищеца в исковата молба, вещото лице е
установило, че началните салда по банковите сметки на ответниците в
началото на периода са общо 52 059,03 лв.
Според твърденията на ответниците, в началото на проверявания
период - 27.02.2009 год. те са разполагали със сумата от 50 000 лв., която
им е била предоставена от родителите на ответника, след като през 2008 год.
майката на ответника Р. П. е продала свои акции, за което е получила сумата
от 116 160 лв. и е дарила сумата от продажбата на акциите поравно на двете си
деца-ответника по делото и неговата сестра- свидетелката П. Според
показанията на свидетелката П. нейните 50 000 лв. й били преведени по
банков път, но брат й поискал неговите 50 000 лв. да му бъдат дадени на ръка.
Свидетелката П., сочи, че както тя, така и брат й с тези пари си купили коли.
От събраните по делото доказателства се установява, че непосредствено преди
13
проверявания период, на 09.02.2009 год. ответникът е сключил договор за
лизинг относно автомобил ********** и е направил първоначално плащане на
сума в по-висок размер от 50 000 лв. Ето защо, както и на база на
свидетелските показания на свидетелката П. съдът намира, че майката на
ответника действително му е дарила 50 000 лв. от получените от нея парични
средства от продажба на акции през 2008 год., но тази сума е била
изразходвана преди проверявания период и не е била налична към началото на
проверката на 27.02.2009 год.
Не се установи по твърденията на ответниците, с какви суми от
собствени приходи те са разполагали в брой в началото на проверявания
период, като въпреки твърденията им, достоверни доказателства в този
смисъл не са ангажирани.
От друга страна, както от свидетелските показания на свидетеля П. -
баща на ответника, така и от показанията на свидетелката П.-сестра-близначка
на ответника, се установява, че родителите на ответника постоянно,
включително за процесния период са подпомагали децата си, като редовно са
им дарявали парични суми. Вещото лице А. в заключението си подробно е
проследило приходите на родителите на ответника преди и след проверявания
период по представените по делото многобройни писмени доказателства за
техния трудов, осигурителен и друг доход, включително доказателствата за
получени наеми от родителите по 50 броя договори за наем и от предоставена
под аредна земеделска земя. На базата на соченото от вещото лице относно
размерите на доходите на родителите на ответника и свидетелските
показания, от които се установява, че те за целия проверяван период, всяка
година са подпомагали децата си с дарени суми в различен размер, съдът
намира, че такова подпомагане е възможно предвид икономическите
възможности на родителите и е в съответствие с обичайните за българския бит
отношения между родители и деца. Ето защо, при зачитане на заключението
на вещото лице и на свидетелските показания, съдът приема, че приходите на
ответниците за проверявания десетгодишен период следва да бъдат увеличени
с дарени средства предоставени от родителите на ответника в осреднен от
соченото от свидетелите размер – т.е. от по 7000 лв. годишно или общо за
периода със 70 000 лв.
От приложение № 2 към заключението на вещото лице А. се установява,
че нетният доход на ищеца П. от трудови възнаграждения и наеми за
процесния период е 125 431, 36 лв., а нетният доход на ответницата П. е 45
159,19 лв.
Предвид заключението на вещо лице В. /л. 8258 и сл./ по допуснатата и
приета от окръжния съд съдебно-счетоводна експертиза, за предоставени от
ответниците заемни средства на търговски дружества, включително преди
проверявания период и върнати заемни средства в процесния период по
представени по делото РКО – оспорени от ищеца, съдът намира, че дори РКО
да не бъдат взети предвид, съгласно счетоводните отразявяния в
14
счетовдствата на тези дружества за кореспондиращи записвания
проследени от вещото лице, става ясно, че ответниците действително са
предоставяли парични заеми на търговски дружества както преди
проверявания период, така и в проверявания период, като отразеното в
РКО /с несъществени, минимални разлики/ съответства на счетоводните
отразявания. На базата на констатациите на вещото лице В. и на вещо лице
А. по основното и коригирано заключение, се установява, че общият размер на
приходите от връщане през процесния период на предоставени заеми,
включително на такива по заеми предоставени преди проверяващия период, е
285 117 лв.
Приходите от продажба на дружествени дялове за периода са 2 133 лв.
Приходите от продажба на недвижими имоти при съобразяване на
заключението на вещото лице Р. по оценъчната експертиза са 12 495 лв.
Приходите от продажбата на автомобили и обезщетения за автомобили
през периода при съобразяване на заключенията на вещите лица Т. и Т. са
общо 125 949,28 лв. /от тях 30 000 лв. получени от продажба на части на
автомобил след ПТП и 65 512,93 лв. – получено застрахователно
обезщетение/
Приходи от лихви - 953,05 лв.
Приходи от получени аренди – 8264,77 лв.
Приходи от усвоени кредити – 2545,90 лв.
Общият размер на приходите на ответниците за проверявания период е
675 915,50 лв.
При определяне на разходите, от таблицата дадена по заключението на
вещото лице А. по задачи на ищеца следва да се изключи графата отразяваща
преминалите, неналични парични средства по банковите сметки на
ответниците, включително предоставени от трети лица, а таблицата по
коригираното заключение на вещото лице /л.8535/ по въпросите на ответника
следва да се измени, като в графата за пътувания в чужбина се отрази сумата
по твърденията на ищеца, включваща и квартирните пари - в случая
ответниците не сочат валидни основания за изключването им от разходната
част. Страните не спорят относно отразените от вещото лице по тази таблица
разходи на ответниците за проверявания период за издръжка на семейството
от 119 711,32 лв., за платени застрахователни премии, данъци, глоби и такви в
размер на общо 10 358,41 лв., , извънредни разходи от 35 511,50 лв.,
погасителни вноски – 4890,10 лв., разходи за придобити дялове – 1333 лв..
Както вече беше посочено, следва да се прибавят и разходи за пътуване в
чужбина, но с включени квартирни – 20 073,29 лв., Съдът намира, че в
графата разходи от внесени/изтеглени вноски в ТД следва да се отрази пълния
размер съгласно констативната част от заключението на вещото лице за
предоставени в процесния период заемни средства на дружествата от 115 526
лв., /доколкото в приходната част е отразен общият размер на върнатите
15
заемни суми/. Общият размер на разходите на ответниците за целия
проверяван период е 307 403,62 лв.
Нетният доход на ответниците за периода е положителна величина
в размер на 368 511,88 лв.
Съгласно корекцията на заключението на вещо лице А., през
проверявания период придобитото имущество от ответниците при
съобразяване на заключенията на СТЕ и САТЕ е на стойност 295 744,66 лв./не
са включени преминалите парични средства и имущества, които не са
налични – т.1 от ТР 4/18.05.2023 г. по ТД 4/2021 г. на ОСГК на ВКС/.
Разликата между нетния доход на ответниците за проверявания
период и придобитото имущество е положителна величина 72 767,22 лв.,
поради което предявеният иск е неоснователен и по предпоставките
заложени в ЗОНПИ, и следва да бъде отхвърлен.
Отделно от това, по повод начина, по който в исковата молба Комисията
е формирала извод за подлежащо на отнемане имущество, поради извод за
отрицателен нетен доход на ответниците за проверявания период, следва да се
има предвид, посоченото в Решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 2652/2023 г., III г. о., ГК, че имуществото, което подлежи на отнемане, и
значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитотото
от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с
цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща
отнемането. Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на
ЗОНПИ /ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 6.10.2023 г/, „нетни
доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла
на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите /т.нар.
„брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е.
– оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в
отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се
„прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с
отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на
финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за
съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява
обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на
ЗПКОНПИ /понастощем ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от
6.10.2023 г./.
Предвид всичко изложено по-горе, исковите претенции на Комисията по
делото са неоснователни. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а като е
стигнал до същия решаващ краен извод, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено
16
от настоящия съд.
По частната жалба:
Обжалваното от Комисията с частна жалба определение №
260047/09.07.2024 год. по гр.д.№ 298/2021 год. по описа на Бургаския окръжен
съд е постановено по повод на наведени във въззивната жалба възражения за
прекомерност на присъдените с посоченото по-горе решение съдебни
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения на Р. П. - 13 900 лв., на
Н. П. - 11 400 лв. и на „Агро трейд“ ООД - 34 400 лв., и относно недължимост
от Комисията на държавна такса. Комисията твърди, че съдът не е взел
предвид, че договорите за правна помощ са сключвани по време на редакцията
на Наредба № 1 от 2020г., поради което изменението от м.11.2022 год. е
неприложимо. Поискано е присъждане на разноски в по-нисък размер.
Оспорва се дължимостта на държавна такса с твърдение, че съгласно чл.162,
ал.2, т.5 от ДОПК в процесния случай са налице публични държавни
вземания.
Насрещните страни с писмени отговор на въззивната жалба са възразили
срещу искането за изменение на решението чрез намаляване на разноските,
като са изтъкнали съображения за значителна правна и фактическа сложност
на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК при отхвърляне на иска
ответникът има право на разноски. В случая ответниците са трима, като всеки
от тях има самостоятелно право на защита и е направил отделно разноски по
делото. При определяне на размера на дължимите разноски по правило съдът
се ръководи от представените доказателства за направени разноски, като ги
присъжда в пълен размер, а по изключение и по преценка на съда, при
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, каквото е направено от Комисията,
разноските в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение могат да бъдат
намалени, ако те са прекомерни съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. За да присъди разноските за адвокатска
защита по делото в полза на ответниците в пълния платен от тях размер,
окръжният съд е взел предвид, че производството по делото е с много висока
степен на фактическа и правна сложност, че върху тримата ответници е
поставена значителна тежест с оглед обхвата на закона и затрудненото
доказване на законния произход на значително по стойност и разнообразно по
вид имущество, придобивано в дълъг период назад във времето, поради което
не е намерил основание за намаляване на реално заплатените от ответниците
суми за адвокатска защита.
Настоящият съд изцяло споделя съображенията на окръжния съд, като
взема предвид също, цената на предявените искови претенции, изключително
гомемия обем доказателства събрани както пред Комисията, така и пред съда,
процесуалната активност на адвоката на ответниците в хода на процеса във
връзка със своевременно депозираните искания и становища по насрещните
искания, продължителността на съдебното производство, множеството
17
проведени съдебни заседания, при които процесуалният представител на
ответниците е осигурил адекватна защита на интересите на ответниците. Ето
защо съдът не споделя възраженията на частния жалбоподател, като намира,
че не са налице основания за намаляване на разноските на ответниците в
частта за заплатените от тях адвокатски възраграждения за защита пред
окръжния съд.
Тъй като предявеният иск касае частни държавни вземания, не е налице
условието за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по
чл.84, ал.1, т.1 от ГПК. Разпоредбата на чл.162, ал.1, т.5 от ДОПК е
неотносима, тъй като сред изброените в т. 5 публични вземания на държавата:
за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и
имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза
на държавата, при невъзможност за разширително тълкуване на
императивната правна норма, не попада отнетото в полза на държавата
незаконно придобитото имущество по гражданския КОНПИ, при
условията на т.н. гражданска конфискация, която е различна от конфискацията
по наказателните и административнонаказателните закони. В подкрепа на това
становище на настоящия съд е и обстоятелството, че с разпоредбата на чл.158,
ал.4 от ЗПКОНПИ – сега ЗОНПИ законодателят е предвидил, че при
сключване на спогодба пред съда по този граждански закон държавната
такса се определя върху сумата, за която е постигната спогодбата и се поема
поравно от страните. Ако законодателят е имал предвид, че вземанията на
държавата по ЗПКОНПИ сега ЗОНПИ са публични вземания и по иска по
чл.153 и сл. от закона не се дължи държавна такса от Комисията, първо-това е
следвало изрично да бъде посочено в закона и второ - не би предвидил
хипотезата на чл.158, ал.4 от КОНПИ, при която Комисията винаги
дължи държавна такса наравно с насрещната страна. Последното е
недопустимо в случай, че се визира публично държавно вземане.
Предвид изложеното по-горе частната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено и в частта за разноските.
По въпроса за съдебните разноски пред въззивния съд:
Първоинстанционният съд е присъдил дължимата за
първоинстанционното разглеждане на делото държавна такса в размер на
32 103,60 лв., която е възложена в тежест на Комисията. С оглед изхода на
делото пред настоящия съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 16 051,18 лв., която
следва да бъде заплатена по сметка на Бургаския апелативен съд.
Предвид изхода от делото, въззивникът-ищец, на осн. чл. 157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати на въззиваемите-ответници
направените пред въззивния съд разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения в пълен размер, които по съображенията изложени по-горе по
частната жалба относно конкретния характер на производството и реално
18
осъществената защита, не следва да се намаляват по възражението на
Комисията по чл.78, ал.5 от ГПК. Ето защо и съгласно приложения списък и
доказателства за извършени плащания за адвокатски възнаграждения, в полза
на ответника П. следва да се присъди сумата от 5400 лв. с включен ДДС, в
полза на ответницата П. следва да се присъди сумата от 4800 лв. с включен
ДДС, а в полза на ответника „Агро трейд“ООД следва да се присъди сумата от
31 200 лв. с включен ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/10.04.2024 год. по гр.д.№
298/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество/предишно наименование ЗПКОНПИ/ със
седалище гр.София и посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип
Кутев“ № 26А, ет.2 срещу определение № 260047/09.07.2024 год. по гр.д.№
298/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и
посочен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А, ет.2 да
заплати на Р. П. П., ЕГН ********** сумата от 5400 лв. /пет хиляди и
четиристотин лева/ с ДДС, представляваща направени пред въззивния съд
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и
посочен адрес за призоваване гр. Бургас, ул “Филип Кутев“ № 26А, ет. 2 да
заплати на Н. Х. П., ЕГН ********** сумата от 4800 лв. /четири хиляди и
осемстотин лева/ с ДДС, представляваща направени пред въззивния съд
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество/предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и
посочен адрес за призоваване гр. Бургас, ул. “Филип Кутев“ № 26А, ет. 2 да
заплати на „Агро трейд“ ООД, ЕИК ********* сумата от 31 200 лв.
/тридесет и една хиляди и двеста лева/ с ДДС, представляваща направени
пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
/предишно наименование ЗПКОНПИ/ със седалище гр.София и посочен адрес
за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А, ет.2 да заплати по сметка
на Бургаския апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 16051,18 лв. /шестнадесет хиляди петдесет и един лева и
осемнадесет стотинки/.
19
Решението в частта, с която частната жалба е оставена без уважение има
характера на определение и може да бъде обжалвано с частна касационна
жалба, пред Върховния касационен съд в срока за обжалване на решението,
считано от връчването му. В останалата част решението може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20