РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Велико Търново, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110100960 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит * от 02.11.2021г., съгласно който
ищецът предоставил на ответника сумата от 8041,75 лв., а последният се задължил да я
върне заедно с начислените лихви в срок до 05.11.2025г. на 48 месечни вноски. Навеждат се
твърдения, че след 05.05.2022г. ответникът преустановил погасяването на дължимите
вноски като на 28.09.2022г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Изтъква се, че
по договора са останали дължими вземания от 7676,49 лв. за главница, 1477,09 лв. за
договорна лихва за периода от 05.05.2022г. до 28.09.2022г. и 113,84 лв. за лихва за забава за
периода от 05.05.2022г. до 27.10.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №2808/2022г., по описа на Великотърновския районен съд. Ищецът
твърди, че спрямо заповедта за изпълнение е подадено възражение и че вземанията по нея са
дължими, поради което отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да
бъде установено съществуването им както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като в
съдебно заседание оспорва основателността на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 02.11.2021г. между * и ответника е сключен Договор за потребителски кредит *,
съгласно който банката се задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 5600
лв., а последният се задължил да я върне заедно с уговорените лихви до 05.11.2025г. на 48
месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план, платими до 5-то число
на съответния месец. За да обезпечи кредита, ответникът се присъединил към
застрахованите лица по сключената от ищеца застраховка по програма *и се задължил да
заплати на застрахователя премия от 2441,75 лв. Същият изразил съгласие премията да бъде
платена от кредитора като се задължил да я върне заедно с погасителните вноски за
главницата и лихвата по кредита в общ размер на 16502,91 лв. Страните постигнали
съгласие годишният процент на разходите по кредита да е 49,55 %, а годишният процент на
възнаградителната лихва - 41,12 %, като в договора е уговорена възможност за предсрочна
изискуемост на кредита при непогасяване на три месечни вноски. Между страните не се
оспорва, че средствата по кредита са преведени по разплащателна сметка на ответника в*, за
което на 02.11.2021г. сключили договор за откриването й. Ответникът погасил първите пет
вноски, но поради липса на плащане на вноските дължими след 05.05.2022г., ищецът
изпратил уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита,
което е връчено на 28.09.2022г. На 11.11.2022г. кредиторът подал молба за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника относно вземанията за
главница и лихви по процесния договор в общ размер на 9267,42 лв., във връзка с което е
образувано частно гражданско дело №2808/2022г., по описа на Великотърновския районен
съд. Съдът уважил искането на заявителя като срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение, в което ответникът изложил становище, че е изпълнил задължението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно заемно правоотношение, по което ищецът е изпълнил задължението си
като превел по банкова сметка на ответника сумата от 5600 лв. и платил дължимата от него
към застрахователя премия от 2441,75 лв. Сделката е действителна тъй като не са нарушени
изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/. Годишният процент на
разходите е изрично определен и не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а
застрахователната премия не е отчетена като разход по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
чл. 19 от договора, защото присъединяването по сключената от банката застраховка не е
задължително условие за получаване на кредита. Възнаградителната лихва от 41,12 %, обаче
надвишава трикратния размер на законната лихва, който към момента на сключване на
договора е 30 % и съответства на поетия от кредитора риск от евентуално непогасяване на
необезпечено вземане поради неплатежоспособност на длъжника. Поради това клаузата на
чл. 9.1 от договора е нищожна съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като накърнява добрите
нрави, а на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при забавено изпълнение
ответникът дължи само законната лихва, която при възникване на правоотношението е била
10 %.
От изложеното се достига до извод, че за кредитополучателя е възникнало задължение да
2
върне предоставеното финансиране, заедно със законната лихва, като липсват доказателства
за пълното и точното му изпълнение, в резултат на което банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Ответникът е погасил пет вноски и след 05.05.2022г. е изпаднал в
забава като за кредитора е възникнало право да начисли обезщетение в размер на законната
лихва. Длъжникът е платил посочената в погасителния план договорна лихва от 1353,79 лв.,
при реално дължима лихва от 10 % в размер на 329,22 лв., като са останали задължения от
7676,49 лв. за главница, 1477,09 лв. за договорна лихва за периода от 05.05.2022г. до
28.09.2022г. и 113,84 лв. за обезщетение за забава за периода от 05.05.2022г. до 27.10.2022г.
Възнаградителната лихва за периода от 05.05.2022г. до 28.09.2022г. също следва да бъде
намалена от 1477,09 лв. на 359,21 лв. предвид недействителността на чл. 9.1 от договора. С
извършеното от ответника плащане на сумата от 1024,57 лв., надвишаваща дължимата
възнаградителна лихва по вноските от 05.12.2021г. до 05.02.2022г., и на основание чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД са погасени изцяло вземанията от 359,21 лв. за възнаградителна лихва за
периода от 05.05.2022г. до 28.09.2022г. и от 113,84 лв. за обезщетение за забава за периода
от 05.05.2022г. до 27.10.2022г., както и частично вземането за главница, по което е останал
непогасен остатък от 7124,97 лв. С оглед на това се достига до извод, че претенцията
относно дължимостта на вземането за главница е частично основателна и следва да бъде
уважена за сумата от 7124,97 лв. и отхвърлена за разликата до 7676,49 лв., а претенциите
относно дължимостта на вземанията за договорна лихва от 1477,09 лв. и за обезщетение за
забава от 113,84 лв. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 254,31 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 257,82 лв., направени в производството по издаване на заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №2808/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на М. Г. Г. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумата
от 7124,97 лв. /седем хиляди сто двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ -
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит * от
02.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение
№1089 от 14.11.2022г. по частно гражданско дело №2808/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу М. Г. Г. с ЕГН: ********** *, искове
3
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно
установяване съществуването на вземанията за главница в частта за разликата от 7124,97 лв.
до 7676,49 лв., за договорна лихва от 1477,09 лв. за периода от 05.05.2022г. до 28.09.2022г. и
за обезщетение за забава от 113,84 лв. за периода от 05.05.2022г. до 27.10.2022г., за които е
издадена заповед за изпълнение №1089 от 14.11.2022г. по частно гражданско дело
№2808/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда М. Г. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 254,31 лв. /двеста петдесет
и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски
както и сумата от 257,82 лв. /двеста петдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №2808/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2808/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4