ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 570
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника му адвокат Ц., против
Разпореждане № 9083 от 18.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2546 по описа
на РС – Пловдив за 2021 г., с което се връща искова молба вх. № 6283 от
11.02.2021 г., уточнена с молба от 19.03.2021 г., на жалбоподателя против
Ж.И.Н., ЕГН: ***********, прекратява се производството по делото и се
обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
5036 от 11.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10641 на РС – Пловдив за 2020 г.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението.
Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба
и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,
ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.
От материалите по делото се установява, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Ж.И.Н. за сумата от 1513,53 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението, включваща неизпълнени
задължения, произтичащи от следните сключени между страните договори:
1
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 18.11.2016 г.;
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 20.12.2016 г.;
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 27.10.2017 г.;
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 28.03.2018 г.; допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 15.08.2018 г.
В заявлението се посочва, че неудовлетворените вземания са
индивидуализирани по размер основание в издадани фактури, както следва:
фактура № **********/05.10.2018 г., фактура № **********/05.11.2018 г.,
фактура № **********/05.12.2018 г., фактура № **********/05.01.2019 г. и
фактура №**********/05.02.2019 г. В т. 12 от заявлението допълнително са
конкретизирани обстоятелствата, от които произтичат вземанията. С
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
5036 от 11.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10641 на РС – Пловдив за 2020 г. е
разпоредено длъжникът Ж.И.Н. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата 1513,53 лв., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
25.08.2020 г., до окончателното плащане, както и разноските по делото в
размер на 30,27 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си в едномесечен срок, като довнесе следващата
се държавна такса. Съобщението за това е връчено на 18.01.2021 г., като в
указания срок заявителят е сезирал първоинстанционния съд с искова молба.
С исковата молба, уточнена с молба от 19.03.2021 г., се моли да бъде
признато за установено, че ответницата Ж.И.Н. дължи на ищцовото
дружество сума в общ размер, възлизащ на 1513,53 лв., от която: 321,68 лв. –
незаплатена сума по договор за мобилни услуги № ********* от 18.11.2016
г., изменен с допълнително споразумение № ********* от 15.08.2018 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер
**********, от която сума: 84,86 лв. - незаплатени начислени такси и
ползвани съобщителни услуги за периода 05.09.2018 г. – 04.01.2019 г., и
236,82 лв. – неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване
на договора за мобилни услуги; 287,21 лв. – незаплатена сума по договор за
мобилни услуги № ********* от 20.12.2016 г., изменен с допълнително
споразумение № ********* от 28.03.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер
**********, от която сума: 194,75 лв. – незаплатени начислени такси и
ползвани съобщителни услуги за периода 05.09.2018 г. – 04.01.2019 г., и 92,46
лв. – неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги; 214,35 лв. – незаплатена сума по договор за
мобилни услуги № ********* от 27.10.2017 г., с който се предоставя мобилен
номер **********, от която сума: 68,60 лв. – незаплатени начислени такси и
ползвани съобщителни услуги за периода 05.09.2018 г. – 04.01.2019 г., и
2
145,75 лв. – неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване
на договора за мобилни услуги; 3,18 лв. - дължима сума по договор за лизинг
от 18.11.2016 г., с който е предоставено възмездното ползване на мобилно
устройство LENOVO А1000 Dual, представляваща две дължими незаплатени
лизингови вноски за периода 05.09.2018 – 18.10.2018 г.; 14,67 лв. – дължима
сума по договор за лизинг от 20.12.2016 г., с който е предоставено
възмездното ползване на мобилно устройство HUAWEI Y3 II Gold,
представляваща три дължими незаплатени лизингови вноски за периода
05.09.2018 г. - 20.11.2018 г.; 129,87 лв. – дължима сума по договор за лизинг
от 27.10.2017 г., с който е предоставено възмездното ползване на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold, от които: 39,96 лв. с вкл. ДДС,
представляваща четири текущи незаплатени лизингови вноски за периода
05.09.2018 г. – 04.01.2019 г., и 89,91 лв. с вкл. ДДС, съставляваща девет
предсрочно изискуеми вноски за периода 05.01.2019 г. – 27.09.2019 г.; 542,57
лв. – дължима сума по договор за лизинг от 15.08.2018 г., с който е
предоставено възмездното ползване на мобилно устройство APPLE iPhone SE
32GB Rose Gold, от които: 94,36 лв. c вкл. ДДС, представляваща четири
текущи незаплатени лизингови вноски за периода 05.09.2018 г. - 04.01.2019 г.,
и 448,21 лв. с вкл. ДДС, съставляваща деветнадесет предсрочно изискуеми
вноски за периода 05.01.2019-15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяко от така горепосочените вземания, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2020 г., до окончателното им
изплащане, за които сума суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 5036 от 11.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10641 по
описа на РС – Пловдив за 2020 г.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
приел, че не е налице идентитет между вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, и вземанията, предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Посочил е, в подаденото до заповедния съд искане не са разграничени
отделните вземания, не са посочени датите на договорите за мобилни услуги,
а само техните системни номера, не е разграничено какъв е предметът на
договорите за лизинг и за какъв период се дължат лизинговите вноски, като
такова разграничение е направено едва в исковия процес след оставяне на
исковата молба без движение, при което отделните вземания са надлежно
индивидуализирани. Първоинстанционният съд е счел, че това не може да
изправи нередовностите на заявлението и на издадената въз основа на него
заповед. Приел е, че заповедта е издадена за едно глобално вземане, а за
вземанията, както са конкретизирани с уточнителната молба от 19.03.2021 г.,
по същество няма издадена заповед за изпълнение.
Действително, една от предпоставките за допустимостта на предявения
по реда на чл. 422 ГПК иск е наличието на съответствие между заявеното и
признато в заповедното производство вземане и вземането, предмет на
установителния иск. При предявяването му ищецът следва да се съобрази с
3
посоченото от него основание в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за да установи съществуването на вземането такова, каквото е
присъдено със заповедта за изпълнение. В настоящия случай не може да бъде
споделен изводът на първоинстанционния съд за липса на идентитет само
защото в заповедта претенцията не е била индивидуализирана по начина, по
който това е сторено в първоинстанционното производство след дадените от
съда указания. В хода на производството пред първата инстанция ищецът е
изложил по-детайлно фактическите обстоятелства, на които основава
претенцията си, но това не означава липса на идентитет, доколкото същите
кореспондират с посочените пред заповедния съд. Следва да се отбележи, че
исковото производство при предявен иск за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение, се развива по общите правила на
исковия процес, като ищецът по него не е лишен от правото си да поясни и
допълни исковата си молба, стига да не се променя основанието на иска.
Отделно от това, същият не следва да понася неблагоприятни последици от
това, че при издаване на заповедта за изпълнение заповедният съд е приел,
че заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и не е упражнил
правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, като поиска от него да изложи
допълнителни фактически обстоятелства по претенциите.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
частната жалба за основателна, поради което обжалваното определение
следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 9083 от 18.05.2021 г., постановено по гр. д.
№ 2546 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4