О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 03.04.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на трети април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2092/2017г.
по описа на съда, за да се произнесе взема предвид:
Производството по делото е образувано по
подадена „искова молба“ от В.Н.Н., ЕГН**********,***, в която не е посочен
ответник. Прави се искане съдът да си облече тогата и да заседава в съдебна
зала, както и съдът по настоящото дело да изиска, приложи и реши адм.д.№ 80/2016г.,
както и гр.д.№ 854/2017г. по описа на РС-Плевен.
Съдът намира, че подаденото изявление
на В.Н., въпреки че е озаглавено от него „искова молба“ по същността си не
представлява искова молба, а е искане съдът в настоящото производство да
заседава, облечен в тога и в съдебна зала, както и да реши адм.д.№ 80/2016г.,
както и гр.д.№ 854/2017г. по описа на РС-Плевен.
Двете искания са
недопустими. Съгласно чл.124, ал.1 ГПК Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Нито
едното от двете искания, не може да бъде подведено под хипотезата на посочената
правна норма, което да обоснове допустимост на искова претенция.
Изискването
по чл. 134, ал. 1 от Закона за съдебната
власт, съдиите да заседават в тоги е въведено за публичните /откритите/
заседания, а не и за закритите съдебни заседания. Предвид естеството на това
правило, то поначало не би могло да има значение за валидността или
правилността на съдебния акт, но дори и да беше така, то проверката за
валидността, допустимостта и правилността на съдебните актове се извършва по
реда на инстанционния контрол по отношение на постановените от съда актове, чрез
подаване на частна, въззивна или касационна жалба, а не и по реда на
предявяването на иск./В този смисъл
Определение № 11171 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12027/2015 г., VI о.,
Определение № 11097 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2015 г., VI о.,
Определение № 10311 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2015 г., VI о., Определение № 10236 от 5.10.2015
г. на ВАС по адм. д. № 10635/2015 г., VI о./.
Съгласно чл.133,
ал.1 ЗСВ, Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда. Видно
е, че няма изискване закритото съдебно заседание да бъде проведено в съдебна
зала, достатъчно е то да бъде проведено в съдебната зала по седалището на съда.
Такова изискване, за заседаване в съдебна зала, не е въведено в закона и за
откритите съдебни заседания, видно от посочената правна норма. В алинея 2 на
чл.133 ЗСВ дори е предвидена законова възможност за провеждане на съдебно
заседание в друга сграда при определени
хипотези.
Недопустимо е
искането, съдът да изиска и да реши адм.д.№ 80/2016г и гр.д.№ 854/2017г. Разглеждането на едно
гражданско или административно производство може да стане само и единствено от
съда, на който е разпределено по системата за случаен избор, т.е. от съда по
делото, а не в друго производство от друг съд.
Поради изложеното,
съдът намира, че депозираната от В.Н. „Искова молба“, е процесуално недопустима
и производството по нея следва да бъде прекратено, а самото изявление следва да
се върне на ищеца.
Воден от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл.
130 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА,
производството по гр.д. № 2092/2017г.
по описа на ПлРС, като НЕДОПУСТИМО и ВРЪЩА исковата молба на ищеца В.Н.Н., ЕГН**********,***.
Определението може
да бъде обжалвано пред ПлОС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: