РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Б., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20223210100135 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от СОД „Албена" ООД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр.Б. *** чрез законния представител на
дружеството М. Й. и упълномощения от нея адвокат Ю. О. срещу Н. Ф. с
ЕГН: ********** с адрес: гр.Б. ***, за признаване за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е носител на правото на собственост
върху: ПИ с площ от недвижим имот гараж и стая, находящи се на партерния
етаж в сградата на ЖСК *** ,с разгърната застроена площ от 32 кв. м, имот с
идентификатор ***, сграда № 1 в ПИ с идентификатор *** по кад.карта на
гр.Б., на оригинерно основание - давностно владение, продължило в период
по - дълг от десет години, със знанието и без противопоставяне на
ответницата, която се е сдобила с констативен нот.акт за собственост на
същия в качеството си на член-кооператор в ЖСК.
Ищецът твърди, че е придобил имот с идентификатор ***, сграда № 1 в
ПИ с идентификатор *** по кад.карта на гр.Б. на оригинерно основание -
давностно владение, продължило в период по-дълъг от десет години, със
знанието и без противопоставяне на ответницата. В процеса на строителство
на процесният гараж и стаята, както Н. Ф., така и съпругът й били без
средства за довършване процедурата по снабдяване с документи за
недвижимите имоти и дружеството-ищец на няколко пъти предоставяло
средства, както на Н. Ф., така и на съпруга й, респ. на представлявания от него
едноличен търговец с цел снабдяване с необходимите документи. Този
период на предоставяне на средства продължил две години - от 2004 год. до
1
2005 год. Тъй като съпрузите Ф. били крайно затруднени с връщането на
сумите, те решили да предоставят на ищеца вместо връщане на средствата,
гаража и стаята, предмет на исковата претенция. Дружеството се съгласило на
този компромис, въпреки, че реално стойността на гаража и стаята, била
много по-ниска.
Уговорката между страните била, веднага след получаване на
документите за собственост, ответницата и съпругът й да прехвърлят имота
на ищеца, но поради настъпилата смърт скоро след това на А. Ф. и
отсъствието за период от време на Н. Ф., която заминала от града, това не
било сторено. Но и владението върху имота не било прекъснато.
СОД АЛБЕНА ООД влязло във владение на имота - гараж и стая още
през 2005 година, когато същият бил на груба мазилка, изцяло недовършен за
ползване.
Ответницата оспорва иска. Счита същия за допустим, но изцяло
неоснователен.
Не оспорва, че се легитимира като единствен собственик на процесните
имоти съгл. нот.акт № *** г. вписан на 24.02.2006 г. в СВ Б.. Твърди, че
притежава и други недв.имоти, придобити от нея като член-кооператор в
ЖСК „***“, съгласно разпределение на застроените площи, обективирано в
протокол № 43/23.11.2004 г. на Общото събрание.
Прави възражение относно твърдението на ищеца, че е придобил
процесния имот по давност с нейното съгласие. Твърди, че никога и по
никакъв повод не е давано разрешение на ищцовото дружество да ползва
процесният или който и да е друг имот.
В тази връзка и с оглед защита на собствеността си през 2006 г. е
инициирала производство с правно основание чл.108 ЗС по повод
неправомерно завзети от ищеца имоти с идентификатори ***/апартамент/ и
***/гараж/ в същата сграда.
Образувано било гр.дело № 314/2006 г. в РС Б. и приключило с
положително за нея решение, но на осн.чл.72 ал.3 ЗС е постановено право на
задържане в полза на СОД Албена ООД до пълно издължаване от Н. Ф. на
стойността на извършените в тези имоти подобрения.
Твърди, че към 2006 г. това били единствените самостоятелни обекти от
новопостроената сграда, които са ползвани от ищеца, поради което към онзи
момент за нея не е бил налице правен интерес да предявява иск за процесния
в настоящото производство имот.
Между страните се е развило и изпълнително производство. При
преглед на изп.дело № 433/2013 г. процесуалният представител на Ф.
установил прикачени към корицата ел.писма в които управителят на ищеца –
М. Й. предявявала претенции, че е станала техническа грешка и е правила
искане да се поправи постановлението за възлагане, като следва да им бъде
възложен гараж с идент.*** – предмет на настоящото дело. Тези твърдения
2
излага с оглед обстоятелството, че имотът върху който ищецът е упражнявал
право на задържане и имотът предмет на настоящото производство са
съседни и между тях няма преграда. Дори да са афиширали намерение за
своене, то владението им не е било явно. Твърди, че дори да е осъществена
фактическа власт, то владението им е било скрито, защото не е било явно
афиширано, нито необезпокоявано и непрекъснато в предвидения от закона
срок.
Оспорва твърденията, че ищцовото дружество е погасявало
задълженията за МДТ към община Б.. Оспорва твърдението , че
ищц.дружество е предоставяло средства на ответницата Ф.. Оспорва
твърдението, че между страните е съществувала устна уговорка за
прехвърляне на недв.имот.
Предявява насрещен иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението
върху имота, предмет на исковата претенция. Претендира разноски.
СОД „Албена" ООД оспорва насрещния иск и моли Съда да го отхвърли.
В хода на процеса с допълнителна молба след представянето на
изготвената за целите на производството съдебно-техническа експертиза, в
третото съдебно заседание СОД „Албена" ООД конкретизира петитума на
иска си, като моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че дружеството-ищец е собственик
на недв.имоти, представляващи гараж с идентификатор *** и стая с
идентификатор № ***, находящи се на партерния етаж в сградата на ЖСК
„***“ в гр.Б., *** с РЗП от 32 кв.м., находящи се в сграда № 1 в ПИ с
идентификатор ***, на основание давностно владение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
На първо място съдът смята, че следва да очертае предмета на делото, т.к.
така очертан от страните в техните искови претенции в частта относно стаята
се явява отчасти недопустим по следните съображения:
С исковата молба и с насрещния иск, макар и на различни правни
основания се претендират права на собственост върху недвижим имот,
предмет на констативен нот.акт за собственост на недв.имот по закона за
ЖСК № *** г. по описа на нотариус О. и вписан в СВ на 24.02.2006 г. В т.VI
от цитирания акт ответницата е призната за собственик на ГАРАЖ И СТАЯ,
находящи се на партерния етаж в сградата на ЖСК „***“ гр.Б. ул.*** с РЗП
от 32 кв.м., който обект по схема № *** г. на Служба по кадастъра е с
идентификатор *** в ПИ с идент. ***, с посочени от нотариуса граници и
съседи само на гаража: на същият етаж – обекти с идент. 1.2, 1.13 и 1.39, под
обекта – няма, над обекта – 1.19 по КК на гр.Б., одобрена със заповед № 300-
5-5/4.02.2004 г. на изп.директор на Агенцията по кадастъра. При съставянето
на акта са представени договор и заповед за отстъпено право на строеж на
ЖСК, стр.разрешение, протокол за окончателно разпределение на сградата,
3
удостоверение за регистрация на ЖСК, разрешение за ползване,
удостоверение за оценка на имота. Видно от описанието на имота в т.VI
обектът е идентифициран по схема № *** г., която схема е представена по и
делото (л.56). Схемата е на самостоятелен обект в сграда, с предназначение –
гараж и с отразена площ по документ -16 кв.м. Границите на имота, посочени
в схемата са идентични с границите на гаража, посочени от нотариуса в т.VI
от акта.
Нотариалният акт обаче не съдържа данни за посочената в него стая,
формираща един обект заедно с гаража. Съдържа данни за обща квадратура в
размер на 32 кв.м., които данни не се потвърждават нито от използваната
схема 249/2005 г. при съставянето на акта, нито от протокола за
разпределение на застроените площи на ЖСК „***“ Б..
В протокол за разпределение № 43/23.11.2004 е описано, че Н. И. Ф. ще
притежава: в т.IV - гараж № 1 с РЗП 16 кв. във *** на партера при съседи:
офис на Н. Ф. и гараж № 2 на същата (предмет на т.V от нот.акт предвид
посочените съседи и с идент.39); в т.VI – гараж № 2 с РЗП 16 кв.м. във *** на
партерния етаж при съседи: гараж № 1 на Н. И.Ф. и стая на същата(предмет
на описания гараж в т.VI от нот.акт, предвид посочените съседи и с иден.12);
в т. VII – стая в партера на *** с РЗП 16 кв.м. при съседи: гараж на Н. Ф. и
коридор. Следва да се отбележи, че според експертизата на вещите лица
стаята описана в т.VI от нот.акт е вероятно имотът с идент. ***.1.13, но
тяхното предположение не е достатъчно да се индивидуализира имота.
Видно от приложения протокол за разпределение Н. Ф. ще притежава
стаята, описана в т.VII с площ от 16 кв.м. , но същата не е призната с нот.акт
за собственик на обект с идент. ***.1.13, въпреки, че към датата на
изготвянето му видно от приложената схема обектът е съществувал като
самостоятелен такъв.
Както се посочи по-горе нот.акт не съдържа идентификация на съседите
на стаята, а само на гаража и само по отношения на гаража е налице
изисуемото от закона съдържание на нот.акт по чл.588 ал.1 т.3 ГПК.
Валидно разпореждане /с целен придобивен ефект/ с вещното право на
собственост върху недвижимости чрез правни сделки е допустимо да се
извършва само когато то има годен обект, а годен ще бъде тогава, когато
притежава основните кадастрални данни на индивидуализация по смисъла на
чл.27 ЗКИР. Оригинерно, първично придобиване на това право по силата на
правилото за давността е мислимо и възможно да се осъществи ако е
упражнявана трайна и непрекъсната фактическа власт поне 10 години с
юридическите признаци на владението върху такъв годен обект, в случая –
самостоятелен обект в сграда.
В тази връзка, въпреки посочената обща квадратура на гараж и стая – 32
кв.м. в нот.акт (която не е единствен индивидуализиращ признак на имота),
съдът смята, че не са налице признаците за съществуването на годен обект на
вещното право на собственост, така както е описан в нот.акт, респ. в исковата
4
молба и насрещната иск.молба. Аргумент за това разбиране съдът черпи
освен от посочения чл.27 ЗКИР и от нормите на чл.166 ал.2, чл.170, чл.183
ал.1 във вр. с чл.24 ал.1 от ЗЗД; чл.26 ал.2 ЗЗД; чл.484 ал.1 т.3, чл.588 ал.1 т.3
от ГПК; чл.181 ал.2 ЗУТ, чл.6 ал.1 б.“в“ от ПВ и др., както и от целта на
кадастралното заснемане в разглеждана материална посока - да отрази чрез
графическо онагледяване /ситуиране, изобразяване/ действителните/
юридическите граници на имотите и тези основни кадастрални данни да
послужат за нуждите на правната сигурност и информативност – чл.2 ал.1 и
ал.2 и чл.6 ал.2 от ЗКИР.
Предвид изложеното, съдът смята, че молбата, представена в с.з.
проведено на 8.06.2023 г. на адв.О.(л.229) не представлява такава с която се
уточнява петитума на иска. По същество с молбата се предявява нов
установителен иск относно недвижим имот - СТАЯ, самостоятелен обект в
сграда с идент. ***.1.13, но както се отбеляза по-горе ответницата Н.Ф. не е
призната за собственик на този самостоятелен обект с нот.акт, съответно не е
пасивно легитимирана по този иск т.к. на съда е известно eдинствено и само
обстоятелството, че този обект е съществувал като самостоятелен такъв към
датата на изготвяне на нот.акт, видно от представена схема № *** г., но не и
границите, площта, предназначението, както и собственика му.
Следователно, Н. Ф. не е и пасивно и активно легитимирана по исковете.
Исковите молби не са и вписани в СВ по отношение на този имот -
самостоятелен обект.
Предвид гореизложеното се налага извод, че предмет на настоящото
производство по установителния и по ревандикационния иск може да бъде
единствено гараж с идентификатор ***, при граници и съседи така както са
описани в нот.акт № *** г. по описа на нотариус О.: на същия етаж обекти с
идент. 1.2, 1.13 и 1.39, под обекта – няма, над обекта – идент.1.19 т.к. само той
притежава характеристиките на годен обект на вещното право на собственост
и предвид чл.2 от ГПК съдът дължи произнасяне по исковете съобразно
очертания предмет.
По делото е установено, че Н. Ф. е придобила процесния имот - гараж от
момента на снабдяването й с нот.акт по реда на чл.35 ал.2 от ЗЖСК на дата
23.02.2006 г. Със същият нот.акт е придобила и гараж с идент. ***. В
последствие, видно от Постановление за възлагане от 26.07.2017 г. по и.д. ***
по описа на ЧСИ С.С., гараж с идент. *** е придобит от ищеца чрез публичен
търг, като постановлението за възлагане е влязло в сила и е вписано в СВ Б. –
акт № *** г.
Приетото за безспорно от съда, че между гаражи с идент. *** и *** няма
преградна стена се установи и от разпита на свидетелите и от изготвената
съдебно-техническа експертиза. В т.IV от констатациите си в.лица сочат, че
след направена справка по архитектурните проекти, одобрени към
разрешението за строеж, не се предвижда изграждане на стена между двата
гаража.
5
Спорен е факта на владението на имота от ищеца в посочения от него
период.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна
давност разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС изисква да е упражнявана фактическа
власт в продължение на десет години и демонстриране по отношение на
невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява
собственически правомощия за себе си.
Представените приходни касови ордери от ищеца съдът смята, че не са
относими към настоящото производство доколкото не са свързани със
сключването на формален, писмен договор, който би могъл да породи вещно
правни последици – предаване на владение (предварителен договор, договор
за покупко-продажба). Касовите ордери обективират облигационни
отношения между ЖСК и други правни субекти между които и Н. Ф..
Представените приходни квитанции за заплатен данък върху недвижим
имот не индивидуализират имота за който са заплащани същите и не може да
се направи категоричен извод, че СОД Албена ООД е заплащало данъците
именно за процесния гараж. Същото се отнася и за представените приходни
квитанции от Н. Ф..
На 27.11.2004 г. се е провело общото събрание на ЖСК „***“ и е прието
решение за разпределение на застроените площи в построената сграда между
член-кооператорите между които и Н. Ф.. Видно от представеното
удостоверение от Община Б., ЖСК „***“ е въведена в експлоатация на
17.12.2004 г., както и, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти и е заснет и нанесен в кадастралната карта съгласно писмо №
417/7.01.2003 г. на Агенцията по кадастъра – служба Д.. Представени са
квитанции от 7.07.2004 г. и от 5.12.2004 г. за заплатени суми от Н. Ф. към
ЖСК за разходи за документи за собственост в размер на 1070 лв., както и за
такса регистрация в размер на 150 лв.
Видно от съставения нот.акт за собственост на недв.имот по Закона за
ЖСК, Н. Ф. е призната за собственик на гараж с идентификатор ***, при
граници и съседи: на същия етаж обекти с идент. 1.2, 1.13 и 1.39, под обекта –
няма, над обекта – идент.1.19. От представената схема № *** г. послужила в
нотариалното производство е видно, че процесния гараж е с площ по
документ 16 кв.м., а документът въз основа на който е издадена скицата е
протокол № 43/23.11.2004 г. Видно е и, че самостоятелният обект попада в
сграда № 1 на ПИ с идент.***.
Видно от постановление за възлагане на недв.имот от 26.06.2017 г.
дружеството-ищец е придобило на публична продан гараж с идент.***.1.39
(съседен на процесния).
По делото е прието за безспорно установено, че между двата гаража няма
преградна стена. Установи се от СТЕ (л.218), а и от разпита на свидетелите,
че никога не е имало такава. Експертите в прилож.№ 1 към експертизата са
приложили извадка от архитектурния чертеж от която ясно се вижда, че не се
6
предвижда изграждане на стена между двата гаража и, че е проектирано като
гараж за два автомобила. Гаражът представлява едно общо помещение с две
гаражни врати за два автомобила без преградна стена. Данни за преграждане
на двата обекта липсват. В проектите, одобрени към разрешението за строеж
липсва преградна стена. Констатацията на експертите е, че изпълнението на
място съответства с проектното решение. ОпредЕ. е и площта на гаражите по
оста на несъществуваща стена в рамките на изградените конструктивни
елементи както следва: ЗП за гараж с идент. 12 – 13.85 кв.м. и за гараж с
идент.39 – 14,95 кв.м.
Разпитаните по делото свидетели Е. Д. - бивш служител на дружеството-
ищец и Д. Д. – лице инсталирало и поддържало програма в офиса, твърдят, че
дружеството ищец е започнало своята работа през 2003 г. и още тогава се е
установило в апартамент в кооперация на ул.***, който е ползван за офис и,
че освен апартамента използва и гараж, до който се стига през стаичка и
гараж, който е без преградна стена. Според Д. са два гаража, но всъщност е
общ, а според Д. е един гараж, една клетка, но сякаш двоен. Д. знае, че по
документи гаражите са се водили на Ф.. Знае, че Ф. са отстъпили на СОД
Албена обектите в замяна на това, че са им дали средства. И двамата твърдят,
че дружеството СОД Албена са влезли в тези гаражни клетки през 2003 г.
Според Д., Ф. починал през 2006 г. и от тогава ответницата не е идвала, не са
я виждали. Знае, че г-жа Ф. е завела дело за другия гараж. Напуснала през
2016 г. 10 години не е я виждала. Никога не е виждала Н. Ф. в тези два
съединени гаража, само СОД Албена ги ползва, в гаражите имало техника и
се използва като склад. Техниците ги ползвали. Не може да каже колко врати
имат гаражите. Д. не познава съпрузите, но знае, че по документи гаражите се
водят на тях, както и, че от 2003 г. до сега гаражите се ползват от СОД
Албена, подход към гаражите имало от едно предверие, отвън се виждали
външни врати на гаражите, но не е минавал от там. Не е виждал Ф. там.
Свидетелката Т. И. С. твърди, че знае СОД Албена откакто са започнали
да работят- 2002-2003 г. Свидетелката работила при нотариус, а Н. Ф. е
ходила там като клиент. Познава и А. Ф.. Ходила е в помещенията, които
обитават СОД Албена за тяхната работа. Сприятелили се във времето, често
ходила там където им било помещението – в блока на втория етаж в един
апартамент, който е направен като офис, на ул.***. Имали и като склад едно
помещение, което ползват долу, голямо доста, техника държали там.
Предназначението на помещението било гараж, но не се ползвало като гараж.
Първите й впечатления са още от 2002-2003 г. Знае, че са били собственост
на Ф., виждала била документите и на СОД и на Ф. и са имали уговорка, че
ще го купят на части и са му плащали. СОД Албена е давало пари на Ф. за да
изплащат помещенията. Влезли са в помещенията със съгласието на Н. и А.
Ф.. Н. Ф. не ползва гаражите, СОД Албена ги ползват непрекъснато. После А.
Ф. починал и тя напуснала града след смъртта на съпруга си. Твърди, че е
влизала вътре, рутери са й давали, било голямо помещение, не е знаела, че са
два гаража. Не помни има ли помещението гаражна врата. Давала е пари на
7
М. да плаща на Ф. „на части“. Не е присъствала на даването на пари от
управителя на СОД Албена в полза на Ф. или Ф.. М. й искала пари за това, че
трябва да плати на Ф.. Не е присъствала когато Ф. е давала съгласие на СОД
Албена да ползват гараж. Ф. е ходил при нотариуса и там са гледали
документи и се е говорило, че ще ги дават на СОД Албена. Присъствала е на
разговори когато са уговаряли, че ще ги наемат – ще влизат в апартамента и в
гаража да си правят офис. Когато са правили тези уговорки е нямало кадастър
все още – 2002 г., по това време са нямали кадастрални номера. След смъртта
на Ф., Н. Ф. напуснала града.
Свидетелката М. Р. познава Н. Ф.. Тя била много добра приятелка на
дъщеря й - познавали се от 1997 г.,докато Н. не заминала да живее в Русия.
Заминала е малко преди дъщеря й да наеме жилището. В периода 2010-2012 г.
дъщеря й живеела под наем в апартамента на Н.. Има впечатления от
сградата. Твърди, че имало два гаража, визуално от балкона е виждала, че има
хора там. Гаражите имали две врати, но е виждала едната отворена. Дъщеря й
имала служебна кола, но не ползвала гаража защото „имало нещо вътре“ .
Свидетелката говори за един гараж, т.к. е убедена, че другият е продаден от
Н. преди да замине. Свидетелката твърди, че откакто Н. е заминала от
България не се е връщала.
Единствено показанията на свидетелката Т. С. сочат, че в периода 2002-
2003 е била налице устна договорка между страните за сделка.
Противоречието дали е уговаряна покупко-продажба или наемно
правоотношение не променят факта, че в този период намеренията на ищеца
са били да закупи/наеме процесния гараж, респ. че към този момент ищецът е
имал намерението да държи имот, собственост все още на ЖСК. Показанията
обаче на всички свидетели сочат, че дружеството ищец се е установило в
процесния гараж през 2003 г., което не кореспондира с изложеното в исковата
молба, а именно, че дружеството е влязло във владение на имота през 2005 г.
Свидетелите сочат още, че след смъртта на съпруга А. Ф. през 2006 г., Н.
Ф. е напуснала града и до настоящият момент никой не я е виждал, а според
св.Р. откакто е заминала от България не се е връщала.
От този момент нататък съдът смята, че за ищеца и добросъвестен
владелец е настъпил факта на постоянно, несъмнено, спокойно и явно
владение с намерение за своене в продължение на повече от десет години,
поради което и установителният иск следва да бъде уважен. Веднъж
установена фактическата власт върху недвижим имот се предполага, че
продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента в
който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на
владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца
придобивна давност.
Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е
осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява
занапред установената от него фактическа власт върху имота за повече от 6
8
месеца, а по делото не са налице доказателства за осъществено такова
действие, което явно и категорично да е препятствало възможността
владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота и не е
осъществено такова действие, което да има за последица отстраняване на
владелеца от имота.
По отношение на възражението за скрито владение и предвид факта, че
дружеството е владяло гаража във връзка с развиваната от него търговска
дейност съдът смята, че ищецът е манифестирал явно завладяването на имота
чрез действия обективиращи установяване на своене и отблъскващи
владението на собственика. Обвързването на определени правни последици
със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до
собственика и да бъде възприето от него винаги следва да бъде поставяно в
зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде
обективно осъществен, т.к. осъществяването му не винаги зависи само и
единствено от волята на извършващото действието лице. Ако невладеещият
собственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната
преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към
собствения си имот, манифестирането на подобни действия е обективно
невъзможно.
В подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на
невладеещия собственик да се дължи на обективно препятствие, което той да
не е в състояние да преодолее е достатъчно промяната в намерението да е
била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин т.е. владението да се
осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го
възприеме.(Решение № 214/28.10.2015 г. по гр.д. № 1919/2015 г. I ГО ВКС).
Н. Ф. в качеството си на ищец по предявения насрещен иск с правно
основание чл.108 ЗС не доказа, че ответникът владее имота без правно
основание, както и, че е носител на вещното право на собственост.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в в
полза на ищеца съгл.представения списък с разноски в размер на 1514 лв., от
които адвокатско възнаграждание в размер на 1200 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
смята за неоснователно, предвид разпоредбите на чл.7 ал.2 т.4 и ал.9 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения,
действаща към момента на подаване на исковата молба.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по исковата претенция и по насрещният
иск в частта му относно СТАЯ, находяща се на партерния етаж в сградата на
ЖСК „***“ гр.Б. ул.***, като недопустимо, поради липса на годен обект на
вещното право на собственост, респ. липса на пасивна и активна легитимация
9
на Н. Ф..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Д. в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 79 от ЗС по отношение на Н. И. Ф. с ЕГН: **********, с адрес:
гр.Б. ***, че СОД „Албена" ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр.Б. ***, представлявано от М. М. Й. е собственик по давностно
владение на недвижим имот, представляващ ГАРАЖ, находящ се на
партерния етаж в сграда на ЖСК “***“ гр.Б., ***, с РЗП от 16 кв.м. (съгласно
скица издадена от СГКК СК Д. № *** изд. на основание протокол за
разпределение № 43/23.11.2004 г. на общото събрание на ЖСК „***“ и скица
№ *** г. издадена от СГКК Д., а съгласно заключението на вещите лица
застроена площ – 13.85 кв.м.), имот с идентификатор ***.1.12 при граници и
съседи: на същия етаж обекти с идент. ***.1.2, ***.1.13 и ***.1.39, под обекта
– няма, над обекта – идент. ***.1.19, находящ се в сграда с идентификатор
***.1 в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на град Б.,
одобрена със заповед № 300-5-5/2.02.2004 г. на изп.директор на Агенцията по
кадастъра, ведно със съответните идеални части от общите части на вход “Г“
и от сградата.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Н. И. Ф. с ЕГН: **********, с адрес:
гр.Б. *** срещу СОД „Албена" ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр.Б. ***, представлявано от М. М. Й. за признаване за
установено, че е собственик осн.чл.108 ЗС на следния недвижим имот:
ГАРАЖ, находящ се на партерния етаж в сграда на жск “***“ гр.Б., ***, с
РЗП от 16 кв.м. (съгласно скица издадена от СГКК СК Д. № *** на основание
протокол за разпределение № 43/23.11.2004 г. на общото събрание на ЖСК
„***“ и скица № *** г. издадена от СГКК Д., а съгласно заключението на
вещите лица застроена площ – 13.85 кв.м.), имот с идентификатор *** при
граници и съседи: на същия етаж обекти с идент. ***.1.2, ***.1.13 и ***.1.39,
под обекта – няма, над обекта – идент. ***.1.19, находящ се в сграда с
идентификатор ***.1 в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта
на град Б., одобрена със заповед № 300-5-5/2.02.2004 г. на изп.директор на
Агенцията по кадастъра, ведно със съответните идеални части от общите
части на вход “Г“ и от сградата.
ОСЪЖДА Н. И. Ф. с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б. *** да заплати на
СОД „Албена" ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.Б. ***,
представлявано от М. М. Й., сумата в размер на 1514 лв, съдебно-деловодни
разноски от които 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10