ДОПЪЛНИТЕЛНО
РЕШЕНИЕ
№ 418
10.04.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито
съдебно заседание, на десети април две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1248 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 и чл.250
от ГПК – за изменение в частта за разноските, както и за допълване на Решение №142/27.12.2019г.,
постановено по в.гр.д. №1248/2019г. по описа на БОС. Образувано е по молба на адв.
Гергана Николова – БАК, пълномощник на К.Т.М. и П.К.М., с която се иска
допълване на постановеното по делото решение, както и изменението му в частта
за разноските. С Решение №142/27.12.2019г., постановено по гр.д. №1248/2019г.
по описа на БОС е отменено Решение №1472 от 11.06.2019г., постановено по гр.д.
№5930/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в частите, с които:
- е отхвърлен предявеният от К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, срещу „Б- фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60, представлявано от
Боряна Владова - управител, иск, за сумата от 2079,96 /две хиляди и седемдесет
и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща наемни вноски по
договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен между страните,
находящ се в ***, с обща застроена площ от 89,17 кв.м., с полезна площ от 80,37
кв.м., за периода: м.03.2017г. - м.11.2017г.
- е отхвърлен предявеният от К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, срещу „Б- фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60, представлявано от
Боряна Владова – управител, иск, за сумата от 3559,56 /три хиляди петстотин
петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляващ наемни
вноски по договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен между
страните, находящ се в ***, с обща застроена площ от 89,17 кв.м., с полезна
площ от 80,37 кв.м., за периода: м.12.2017г. - м.04.2018г.
- са осъдени К.Т.М., ЕГН:********** и П.К.М.,
ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на „Б - фарма”
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар
Симеон“ №58- 60, представлявано от Боряна Владова - управител, сума в размер на
1000 /хиляда/ лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
ВМЕСТО
РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ Е
ПОСТАНОВЕНО:
Осъдено е „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60,
представлявано от Боряна Владова – управител, да заплати на К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, сумата от 740,78 /седемстотин и четиридесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща дължими наемни вноски по
договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен между страните,
находящ се в ***, с обща застроена площ от 89,17 кв.м., с полезна площ от 80,37
кв.м., за периода: м.03.2017г.- м.11.2017г., като е отхвърлен иска за разликата
над 740,78 лв. до 1868,78 лв., т.е. за сумата от 1128 лв., като погасен чрез
извършено прихващане, а за разликата над 1868,78 лв. до 2079,96 лв. /пълният
предявен размер/, т.е. за сумата от 211,18 лв., искът е отхвърлен като
неоснователен.
Осъдено е „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60,
представлявано от Боряна Владова – управител, да заплати на К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, сумата от 3559,56 /три хиляди петстотин петдесет и
девет лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща дължими наемни
вноски по договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен между
страните, находящ се в ***, с обща застроена площ от 89,17 кв.м., с полезна
площ от 80,37 кв.м., за периода: м.12.2017г.- м.04.2018г.
Потвърдено е Решение №1472 от
11.06.2019г., постановено по гр.д. №5930/2018г. по описа на Районен съд Бургас,
в останалите обжалвани части.
Осъдено е „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60,
представлявано от Боряна Владова – управител, да заплати на К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, сумата от 789,22 /седемстотин осемдесет и девет лева
и двадесет и две стотинки/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред двете съдебни инстанции, съобразно уважената
част от исковете.
Осъдени са К.Т.М., ЕГН:********** и П.К.М.,
ЕГН:**********, да заплатят на „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60, представлявано от
Боряна Владова – управител, сумата от 1477,61 /хиляда четиристотин седемдесет и
седем лева и шестдесет и една стотинки/ лв., представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Твърди се в молбата, че въззивният съд не
се е произнесъл по целия спорен предмет, като не е присъдил своевременно
поисканата още с исковата молба законна лихва върху всяка от уважените
главници, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. На
следващо място се твърди, че съдът неправилно е разпределил отговорността за
разноски с оглед уваженото възражение за прихващане и съединените при условията
на евентуалност искове. Претендира
се допълване на решението и изменението му в частта за разноските. Цитирана е
практика на ВКС.
В срок е депозирано становище по молбата
от насрещната страна „Б-Фарма“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Петя Шивачева, с
което се излагат съображения за нейната недопустимост и неоснователност. По
молбата с правно основание чл.250 от ГПК се посочва, че е следвало ищецът да
поиска от първоинстанционния съд да допълни решението си по отношение на
поисканата, но неприсъдена законна лихва. Твърди се, че доколкото по законната
лихва няма произнасяне от първоинстанционния съд и ищецът не е осъществил пътят
за защита срещу този пропуск по реда на чл.250 от ГПК пред районния съд, то
претенцията по чл.86, ал.1 от ГПК не се включва в обхвата на въззивното
решение, а молбата по чл.250 от ГПК пред въззивния съд е недопустима и въззивният
съд не дължи произнасяне по нея. Изложени са съображения за недопустимост и
неоснователност и на молбата с правно основание чл.248 от ГПК. Посочва се, че
съдът правилно е разпределил отговорността за разноски. Цитирана е практика на
ВКС.
Бургаският окръжен съд намира молбата за
редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице. Тъй като е било
проведено съдебно дирене и са били изслушани устните състезания на страните,
въззивният съд намира, че не е налице необходимост от изясняване на спора, поради
което не е необходимо молбата за допълване на решението да бъде разглеждана в
открито съдебно заседание.
По молбата за допълване на решението, БОС
намира следното:
С исковата молба ищците К.М. и П.М. са
претендирали всяка една от процесните суми, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. В
определението си по чл.140 от ГПК, районният съд е посочил, че всяка от сумите
се претендира ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането. С първоинстанционното решение са
отхвърлени всички искове /главниците/, като в диспозитива на първоинстанционния
съдебен акт липсва отхвърлителна част по отношение на претендирата законна
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Във
въззивната жалба отново е посочено, че процесните суми се претендират ведно със
законните лихви върху всяка от тях от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изпащане на вземането. С въззивното решение съдът не е присъдил
своевременно поисканата законна лихва върху уважената част от исковете.
Настоящият състав намира, че след като
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло всички предявени осъдителни искове,
т.е. липсва осъдителен диспозитив за главница, то не би могло да има
произнасяне по искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска. Страната, чиито искове са изцяло отхвърлени не
следва да иска допълване на решението от първоинстанционния съд по отношение на
законната лихва. Същевременно, тази акцесорна претенция е била въведена като
част от спорното право още с исковата молба, но по нея няма произнасяне от
страна на районния съд. Поддържа се и с депозираната въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение. Въззивият съд е приел за частично основателни част
от претенциите. С оглед частичната основателност на част от главните искове, то
основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
тях, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
По изложените съображения, молбата с
правно основание чл.250 от ГПК следва да бъде уважена и да се допълни
въззивното решение, като се присъди в полза на ищеца законната лихва върху
сумата от 740,78 лв., представляваща дължими наемни вноски по договор за наем
на търговски обект от 19.03.2016г., за периода м.03.2017г.- м.11.2017г.,
считано от датата на предявяване на иска - 10.08.2018г., до окончателното
изплащане на сумата, както и законната лихва върху сумата от 3559,56 лв.,
представляваща дължими наемни вноски по договор за наем на търговски обект от
19.03.2016г., за периода: м.12.2017г.- м.04.2018г., считано от датата на
предявяване на иска - 10.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
По молбата с правно основание чл.248 от ГПК, настоящият състав намира следното:
В чл.78 от ГПК е регламентиран начинът, по
които се разпределя отговорността за разноски между страните, съразмерно с
уважената и отхвърлена част от иска, като е посочено, че заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В
настоящия случай, съдът е изчислил дължимите на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, която е в общ размер от 4300,34 лв., от които: 740,78
лв., представляваща дължими наемни вноски по договор за наем на търговски обект
от 19.03.2016г., за периода м.03.2017г.- м.11.2017г.; 3559,56 лв.,
представляваща дължими наемни вноски по договор за наем на търговски обект от
19.03.2016г., за периода: м.12.2017г.- м.04.2018г.
Неоснователно е твърдението на ищците, че разноски
им се дължат пропорционално на установената като дължима част от иска за
заплащане на дължими месечни наемни вноски за периода м.03.2017г. – м.11.2017г.,
без да се взема предвид отхвърлената поради прихващане част. Въззивният съд е
приел, че този иск е доказан за сумата от 1868,78 лв., но за сумата от 1128 лв.
е приел, че е погасен чрез извършено от ответника прихващане. В резултат на
уваженото възражение за прихващане, направено своевременно от ответника с
отговора на исковата молба, дължимата от ответника сума по този иск е в размер
на 740,78 лв., т.е. това е размерът на уважената част от иска. В чл.78 от ГПК е
посочено, че разноски се дължат съразмерно с уважената част от иска, която по
този иск е 740,78 лв., а не съобразно
установената като дължима сума преди уваженото възражение за прихващане.
Неоснователни са и твърденията за
неправилност на решението в частта за разноските с оглед съединените при
условията на обективно евентуално съединяване искове. Въззивният съд е
отхвърлил главния иск – за заплащане на неустойка в размер на 7098,96 лв., а е
уважил частично евентуалния такъв. Евентуалният иск за заплащане на дължимите
месечни наемни вноски по договора за наем за периода м.12.2017г. - м.04.2018г. е
бил в размер на 3665,18лв., като е уважен за 3559,56, т.е. това е уважената
част, съразмерно, с която се дължат разноски на ищеца, по смисъла на чл.78 от ГПК, а не сумата по главния иск за заплащане на неустойка, който съдът е приел
за неоснователен и е отхвърлил.
Така общият размер на уважената част от
исковете е 4300,34 лв., съразмерно, с която се дължат разноски на ищеца по
смисъла на чл.78 от ГПК.
По изложените съображения, съдът намира,
че молбата с правно основание чл.248 от ГПК - за изменение на въззивното решение в частта
за разноските е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
На основание чл.248, ал.3 и чл.250, ал.3
от ГПК, настоящото допълнително решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение №142/27.12.2019г.,
постановено по гр.д. №1248/2019г. по описа на БОС, както следва:
ОСЪЖДА „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60,
представлявано от Боряна Владова – управител, да заплати на К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, законната лихва върху сумата от 740,78 /седемстотин и
четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща дължими
наемни вноски по договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г., сключен
между страните, находящ се в ***, с обща застроена площ от 89,17 кв.м., с
полезна площ от 80,37 кв.м., за периода: м.03.2017г.- м.11.2017г., считано от
датата на предявяване на иска - 10.08.2018г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Б-фарма” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цар Симеон“ №58-60,
представлявано от Боряна Владова – управител, да заплати на К.Т.М., ЕГН:**********
и П.К.М., ЕГН:**********, законната лихва върху сумата от 3559,56 /три хиляди
петстотин петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
дължими наемни вноски по договор за наем на търговски обект от 19.03.2016г.,
сключен между страните, находящ се в ***, на партерен етаж, с обща застроена площ от 89,17 кв.м., с
полезна площ от 80,37 кв.м., за периода: м.12.2017г.- м.04.2018г., считано от
датата на предявяване на иска - 10.08.2018г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от К.Т.М.,
ЕГН:********** и П.К.М., ЕГН:**********, чрез пълномощника адв. Гергана
Николова, за изменение на Решение Решение №142/27.12.2019г., постановено по гр.д.
№1248/2019г. по описа на БОС, в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.