Р Е Ш Е Н И
Е
№ / 10.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II -ри състав в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
И. СТОЙНОВ -
мл.с.
при секретаря Цветелина Цветанова
като
разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
в. гр. дело №1494 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г,
представлявано от П. С. С., Я. М. и Г. К. срещу решение
№2856/25.06.2019г., постановено по
гр.дело №17210/2018г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу И.П.Д.,
ЕГН **********, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 3621,59 лв., представляваща главница за незаплатена
ел. енергия за обект с абонатен № ********** и клиентски №**********. находящ
се в гр. Варна, ул. „Студентска" №13, ап. 97, за която сума е издадена
фактура № **********/13.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща
обезщетение за забава, считано от падежа на фактурата – 04.05.2018 г. до
03.08.2018 г., които суми са предмет на издадената заповед за изпълнение №
6974/20.09.2018г. на парично задължение по ч. гр. д. №14099/2018 г. по описа на
ВРС, ХLVII състав. Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и в нарушение на
материалния закон. Счита, че е налице правно основание за възникване на
неговото вземане, тъй като процесната сума представлява цената на потребеното в
обекта на ответника количество ел.енергия в размер на 22602 Квтч. и се дължи на
осн. чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че
корекционните клаузи целят да създадат предвидимост в отношенията между
страните когато настъпят факти от типа на нерегламентирано вмешателство в
тарифната схема на средството за търговско измерване и да ликвидират
неблагоприятните последици от тях. Излага, че начислената сума е за стойност на
реално доставена и потребена от ответника ел. Енергия, като количеството на същата
било отчетено след прочитане на показанията на регистър, който не се визуализира
при редовен отчет. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на
вземането му за потребена електрическа енергия. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане
на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на
ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а на негово място
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, като бъде
осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з.
жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез
депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци.
Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като
бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както
и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Отношенията между „Енерго-Про
Продажби” АД и потребителите не се основават на власт и подчинение, а са такива
между равнопоставени субекти,
произтичащи от сключен договор за
доставка на ел.енергия, поради което не следва да се квалифицират като
административно-правни отношения, от където следва и извода, че спорът е
подведомствен на гражданските съдилища.
Предвид което и в изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд
счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Производството е образувано по иск
на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК срещу И.П.Д., ЕГН ********** за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3621,59 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия за обект с абонатен №
********** и клиентски №**********. находящ се в гр. Варна, ул.
„Студентска" №13, ап. 97, за която сума е издадена фактура
№**********/13.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща обезщетение за
забава, считано от падежа на фактурата – 04.05.2018 г. до 03.08.2018 г., които
суми са предмет на издадената заповед за изпълнение № 6974/20.09.2018г. на
парично задължение по ч. гр. д. № 14099/2018 г. по описа на ВРС, ХLVII състав. Ищецът
излага, че с ответника се намират в облигационни
отношения, регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Енерго-про продажби” АД за обект с абонатен №********** и клиентски
№**********, находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска" №13, ап. 97. Излага, че в изпълнение на свое законово право и
договорно задължение дружеството оператор на електроразпределителната мрежа-
„Електроразпределение Север“ АД извършило контролна проверка на измервателната
система обслужваща процесния обект на потребление, при която е съставен
Констативен протокол №1103738/17.10.2017г., в който са отразени измервания
направени с еталонен калибриращ уред, посредством които е установена преминалa
ел. енергия по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея на СТИ. Сочи
се, че процесният електромер е демонтиран и предаден за експертиза в БИМ,
където е съставен констативен протокол, според който е осъществена намеса в
тарифната схема на електромера. Така, в резултат на извършената проверка и на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа
коригирал сметката за ел. енергия на абоната за периода 18.10.2016 г. –
17.10.2017 г. до 22602 квтч., а ищецът краен-доставчик издал фактура №
**********/13.04.2018г. за сумата от 3621,59 лв. Доколкото потребителят не
заплатил процесната сума на падежа, ищецът претендира и начислената върху нея
мораторна лихва в размер от 95,57 лв. за периода от 04.05.2018 г. до 03.08.2018
г. Счита, че извършената корекция е законосъобразна и отразява количество ел.
енергия, която е реално потребено от абоната. Излага, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за заплащане на сумата 3621,59 лв., представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактура № **********/13.04.2018г., за обекта му на
потребление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.09.2018г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща обезщетение за забава,
считано от падежа на фактурата – 04.05.2018г. до 03.08.2018г. Тъй като в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал
писмено възражение против заповедта за изпълнение, то ищецът в
законо-установения едномесечен срок депозира настоящата искова молба. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени, като му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил
отговор, чрез който ответникът оспорва изцяло предявения срещу него
установителен иск. Не оспорва, че е клиент на ищцовото дружество и собственик
на електроснабдения процесен обект на потребление. Оспорва обаче изцяло
дължимостта на сумата по корекцията, като твърди, че тя е извършена в резултат
на едностранни действия на ищеца без липсата на съгалсие и в отсъствието на
ответника. Излага, че КП и становището за начисляване са частни документи,
които не обвързват съда и страната. Излага, че в БИМ не е установена грешка при
измерването на енергията, нито дефект на тарифния превключвател. Сочи, че липсват
данни натрупаната в скритие регистът ел. енергия да е била реално потребена
енергията в скрития регистър и в кой часови диапазон. Счита, че корекционните
разпоредби в ПИКЕЕ са нищожни като нарушаващи принципите на равнопоставеност на
страните по договорното правоотношение и за защита интересите на потребителите
при търговия с електрическа енергия. Сочи, че е битов абонат и няма законен
повод СТИ да се отчита по върховата тарифа 1.8.3, която е само за стопански
абонати. Счита, че софтуерното вмешателство не може да се основание за корекция
по чл. 50 от ПИКЕЕ, което е неприложимо по отношение на процесния електромер,
който не от типа „смарт“. Оспорва наличието на техническа възможност
коригираното количество ел. енергия да се достави за процесния период. Излага,
че няма възможност да контролира показанията на електромера. Оспорва методиката
и начина, по който е изчислена сумата по корекцията и сочи, че не се е
съгласявал на едностранно преизчисляване на сметката му за минал период.
Поддържа, че е заплатил всички месечни сметки по партидата, както и че няма
задължение да поддръжка и отчита СТЕ. По изложените в отговора съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
По заявление на „Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна
Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 срещу И.П.Д.
е образувано ч.гр.д.№14099/2018г. по описа на ВРС за сумата в общ размер от 3621.59 лв.,
представляваща дължима сума за доставена и неплатена електроенергия за периода
от 18.10.2016 г. до 17.10.2017 г. за обект с кл. № ********** и аб. № **********
и обект на потребление гр. Варна, ул. Студентска №13, ап. 97, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК – 20.09.2018 г., сумата от 95.57 лв., представляваща мораторна
лихва върху всяка сума по издадени фактури от датата на падежа на всяко
задължение до 18.09.2018г., както и направените по делото разноски в размер на 124.34
лв., представляващи внесена държавна такса от 74.34 лв. и адвокатско
възнаграждение от 50.00 лева.
Въз основа на депозираното заявление е издадена
Заповед №6974/20.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът И.П.Д. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********
претендираните суми.
В срока по чл. 414,
ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел твърдения, че не
дължи посочените суми.
В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал
исковата си молба в съда.
Предвид изложеното,
същата се явява подадена в срок и допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Въз основа
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От
представения по делото Констативен протокол №1103738/17.09.2017 г., се
установява, че на същата дата длъжностни лица на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД са
извършили техническа проверка на
електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищеца,
при която същият е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. Констативният
протокол е подписан от двама свидетели.
Видно от
съставения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване №575/12.04.2018г., при извършените проверки на точността на отчитане
на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Отбелязано е, че за този тип електромер, тарифната схема трябва да се състои от
две тарифи Т1 и Т2, а е констатирано в случая, че действително потребената
ел.енергия е разпределена и в невизуализрана тарифа Т3.
Видно от приетото по делото становище за
начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 18.10.2016г.
до 17.10.2017г. е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 22602
кВТч., на осн. чл. 50 ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като за обекта за
потребление на ищеца е издадена фактура за сумата от 3 621.59 лв. с ДДС,
представляваща стойността на служебно начислено количество ел. за същия период.
От
заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 20.05.2019г. се установява, че към датата на извършване на
проверката, процесният електромер е бил в метрологична годност. Извършеното
неправомерно претарифиране по отделните регистри на СТИ е с цел неотчитане в
пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Т.е.
установеното неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на човешка
намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3.
В.л. излага, че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия
от 42458 кВТч и, че то може да бъде отразено там само в следствие на човешка
намеса. Според заключението процесното СТИ не е включен в системата за
дистанционен отчет и не може да се определи с точност началната дата на
въздействието. Налице са били техническите предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел. енергия съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.
С оглед така
установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до следните правни
изводи:
На първо
място следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението на ответника, че
процесната сума е резултат от реален отчет, а не от корекция на сметка, тъй
като по делото са представени констативен протокол и становище, от които е
видно, че дружеството е начислило допълнително общо количество ел. Енергия като
по този начин е коригирало количеството на доставената на потребителя ел.
Енергия за минало време. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима според ответника за доставена
и консумирана от ищеца енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното
предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на
17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, в които е предвидена възможността за
извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена ел. енергия за
минал период при констатирани отклонения в точността на измерването на
количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел. енергия, в
случая са приложими, доколкото процесните правоотношения с които е извършена
корекцията са се осъществили при съществуваща вече нормативна уредба.
Във връзка с
изложеното в исковата молба, следва да се отбележи, че на съда е служебно
известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени нарушения
на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51. Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която
съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на
отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195,
ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия
нормативен акт. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с
решението на ВАС е отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която
определя редът, по който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна
уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в
други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени
отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта
на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се
отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се
приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. Следователно
последните не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като
процесното.
Предвид
горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на
ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско
измерване- 17.10.2017г., не е съществувал приложим материален закон за
извършването ѝ. Следователно правото на ответника – въззивник да начисли
исковата сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата
следва да се отрече изцяло.
В случай, че
се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение, обжалваният акт
№12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че последните материално-правни
норми запазват действието си, т.е. законовата
възможност на енерго-снабдителното дружество да извършват едностранни
корекция по този ред продължава да съществува, тъй като Правилата не са
обезсилени или отменени в тази част.
Четирите цитирани
разпоредби обаче са били действащи към момента на извършване на проверката по
настоящото дело –17.10.2017г. и до тяхната отмяна с Решение №2315 от 21.02.2018
г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина
Ковачева, тъй като отмяната има действие за в бъдеще.
В светлината
на гореизложеното, и дори да се приеме, че според действащото към процесния период
законодателство, на енерго- снабдителното предприятие е предоставена възможност
за едностранна корекция в сметки за минало време, при наличие на предвидените в
чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки и в съответствие с чл. 48,
чл.49 и чл. 50 ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, искът се явява неоснователен
по следните съображения:
Според
цитираните разпоредби, представляващи одобрена методика за коригиране на сметки
за минало време, условията и
предпоставките, при които „Енерго –Про Продажби” АД може да пристъпи към
корекция на консумираната за минало време ел. енергия са следните: в случай на
констатирано по правилата на ДКЕВР не измерване и/или неточно измерване на ел.
енергия в резултат на осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху
СТИ и неправомерно присъединяване към разпределителната система, т.е. към
датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, принципно е
съществувало законово основание ответното дружество да извърши едностранна
корекция на количеството начислена ел. енергия на потребителя при неизправно
СТИ или при грешка в началните данни.
При преценка
на събраните по настоящото дело доказателства, съдът намира, недоказана остава
законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно изискванията
на ПИКЕЕ, имащи характер на подзаконов
нормативен акт.
Както от
съдържанието на констативния протокол е видно, че не е констатирана грешка при
отчитането, а е замерено натрупано количество ел.енергия в скрит регистър, така
и от СТЕ се установява, че не са налице основанията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ,
за извършване на корекция на сметка поради липсата на СТИ или грешка при измерването
на СТИ. Вещото лице посочва изрично, че не е налице грешка в измерването, а е
налице замерване, т.е. отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ,
макар и по регистър 1.8.3 /който не се
визуализира на дисплея на СТЕ/.
За да бъде
приложима корекционната процедура, установена в 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51
ПИКЕЕ, е необходимо изобщо да липсва СТИ или при метрологична проверка да се
установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая
СТИ не липсва, а от съдържанието на КП не се установява във вътрешността на
електромера да е осъществяван достъп или да има повреда. Според СТЕ,
електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
техническите изисквания, отговаря на изискванията за точност при измерване на
ел.енергия. Посочено е само, че тарифа 1.8.3. не се визуализира на дисплея.
Служителите, извършващи проверката, според удостовереното в цитирания протокол,
също не са установили неправомерна намеса във вътрешността на електромера или в
схемата на свързване. В тежест на въззивното дружество е било да установи
способът, чрез който количеството електроенергия е отчетено от регистър 1.8.3
на електромера. Същевременно не се
установи и, че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е
реално доставено на, и съответно потребено от абоната.
Следва да се
отбележи също, че в приетото становище за начисляване на електрическа енергия
от 13.04.2018г. за обекта, за периода от 18.10.2016г. до 17.10.2017г. е
одобрено начисляването на допълнително количество енергия в общ размер на 22
602 квтч, като е посочено, че корекцията се извършва на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ и
софтуерно прочитане на показанията на паметта на СТИ, при което е установено
точното количество на неотчетена ел. енергия.
С оглед така
установеното от фактическа страна, съдът счита, че в конкретния случай,
корекцията не е извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1а от ПИКЕЕ, тъй като е
извършено прочитане на тарифните регистри на СТИ и по -специално на регистър
1.8.3. Не са констатирани данни за
техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на
СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане
от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната
ел. енергия.
Разпоредбата
на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да намери приложение, тъй като не се установи
да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и
въведените при ответника данни за нея. В
случая потребителят не е стопански абонат, и електромерът му е бил
параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1
за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника,
по които са начислявани месечните такси на ищеца. Въззивникът не навежда
твърдения, нито представя доказателства за причините поради които при данни за
битов абонат и без заявление от него, електромерът му изобщо е отчитал
показания за върхова енергия по трета тарифа, приложима само за стопански
потребители.
Следователно,
от приложените по делото доказателства не се установява наличието на
предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни
правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на
разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се
явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура.
Предвид
изложеното, съдът приема, че сумата от 3 621.59 лв. е недължима от абоната, с оглед на което намира, че
предявеният от „Енерго – Про Продажби“ АД положителен установителен иск с
правно осн. чл. 422 ГПК, че ответникът му дължи същата следва да бъде
отхвърлен.
По
изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата страна направените разноски по
делото, които с оглед представения списък,
доказателства за заплащане и направеното възражение, съдът определя в
размер на 484.00 лв. на осн. чл. 78, ал.3 вр. ал. ГПК.
Водим от горното, и
на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2856/25.06.2019г., постановено по гр. дело №17210/2018г. по описа на ВРС, 20-ти
състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258,
представлявано от П. С. С., Я. М. и Г. К.–членове на УС ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата
от 484.00 /четиристотин осемдесет и четири / лева, представляваща извършени
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: