№ 28248
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110163644 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/
срещу С. С. З..
Производството по делото е приключило с решение № 11353 от 30.06.2023г., с
което предявените искове са частично уважени, а именно:
признато е за установено, на основание чл. 422 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 76.00 лева – главница по Договор за паричен заем №
283433/07.03.2019г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е било
прехвърлено на заявителя по договор за цесия на 05.07.2021г. и приложение към
него № 1 от 05.07.2021г., ведно със законната лихва от 04.05.2022г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до
пълния търсен размер на главница от 670.55 лева;
С решението са отхвърлени останалите предявени от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, срещу С. С. З., установителни искове, за сумите по които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 16521/15.06.2022г. по ч.гр.д. №
23634/2022г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск по чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 50.89 лева – договорна лихва за периода
26.06.2019г. – 31.10.2019г.;
иск по чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 454.27 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 21.06.2019г.-03.05.2022г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу решението в отхвърлителната му част.
Постъпила е също молба по реда на чл. 248 ГПК от ищеца с искане да се измени
посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени на адвоката на
ответника. В молбата са изложени пространни доводи за несъразмерното определяне
на възнаграждението на адвокати и юрисконсулти.
1
В срок е постъпило становище от С. З., в което моли искането да се остави без
уважение. Твърди, че възнаграждението е определено в минимален размер и не
подлежи на намаляване.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо /страната
иска изменение на разноските на другата страна, в който случай не се изисква списък
по чл. 80 ГПК/. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните
съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на двете страни, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Изводът, че
разноски се дължат на двете страни, се обосновава с приетото в мотивите на акта за
частична основателност на предявените искове досежно техния размер.
Както е посочено, ответниците своевременно са поискали присъждането на
разноски по реда на чл. 38 ЗА. По делото са представени договори за правна защита и
съдействие /л.95 и л. 27 от ч.гр.д № 23634/22г. на СРС/, в които е отбелязана
приложимата хипотеза на чл. 38 ЗА. Ето защо, съдът е приел, че адвокатско
възнаграждение на представителя на ответника се дължи. По отношение на неговият
размер, съдът съобрази, че материалният интерес по делото налага прилагане на текста
на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ по отношение на исковото производство, включително
досежно размера на отхвърлената част от исковете. Закон за адвокатурата препраща
към НМРАВ при определяне на размера, поради което релевираните от ищеца доводи
за нееквивалентост на заплащането не се споделят.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 11353 от 30.06.2023г.,
постановено по настоящото дело, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх.
№ 198957/12.07.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след влизане в сила на определението.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу него, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2