Р Е
Ш Е Н
И Е № 44
гр. София, 12.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Магдалена Букина и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 97 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„Б.Д.” ЕАД, ЕИК.чрез пълномощника си юрк. И.К. е предявил
срещу Г.Н.В. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД –
за заплащане на сумата от 36 369.56 лева, от които :
- 31 098.54 лева, съставляващи просрочена
главница по споразумение от 08.10.2015 год. за обединяване на кредити, сключено
между страните,
- 4 967.39 лева, съставляващи договорна лихва по
споразумението, дължима за периода от 27.09.2015 год. до 11.05.2017 год.,
- 183.63 лева, съставляващи санкционираща лихва по
споразумението, дължима за периода от 20.04.2017 год. до 11.05.2017 год. и
- 120 лева, съставляващи такса „предсрочна
изискуемост” по споразумението,
ведно със законната лихва върху главницата от
31 098.54 лева, считано от предявяване на иска, 12.05.2017 год., до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по
делото разноски, както и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
С влязло в сила на 27.10.2017 год.
определение № 536/16.10.2017 год. производството по делото е било прекратено в
частта му по предявения от ищеца при условията на евентуалност втори иск с
правно основание чл.79, ал.1 от ГПК – с неуточнен петитум и наведено различно
основание – предсрочна изискуемост на кредитните задължения, настъпила в бъдещ
момент – връчване на преписа от и.м. на ответника.
Производството по делото е
продължило по предявения главен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ГПК,
основан на предсрочна изискуемост на кредитните задължения, настъпила към
момента на предявяване на иска, 12.05.2017 год.
Ищецът твърди, че между него и ответника Г.Н.В. било
сключено споразумение от 08.10.2015 год. за обединяване на кредити, по силата
на което банката предоставила на кредитополучателя сумата от 31 330 лева със
срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Падежът на
ежемесечните вноски бил 15-то число на съответния месец.
Твърди се, че на 15.11.2015 год. кредитополучателят
преустановил изплащането на кредитните вноски, като към 12.05.2017 год., датата
на предявяване на иска, просрочените такива били седем, което довело до
цялостната предсрочна изискуемост на кредита съгл. чл.20, ал.1, т.1 от общите
условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление /поради
наличие на забава в плащанията на главница/лихва за повече от 90 дни/.
Твърди се, че към момента на предявяване на иска
задълженията на ответника по споразумението възлизали на 36 369.56 лева,
от които :
- 31 098.54 лева, съставляващи просрочена
главница,
- 4 967.39 лева, съставляващи договорна лихва,
дължима за периода от 27.09.2015 год. до 11.05.2017 год.,
- 183.63 лева, съставляващи санкционираща лихва,
дължима за периода от 20.04.2017 год. до 11.05.2017 год. и
- 120 лева, съставляващи такса „предсрочна
изискуемост” по споразумението, дължима при трансформирането на договор за
кредит в предсрочно изискуем съгл. т.6011 от тарифата на банката, приложима към
споразумението на осн. чл.12 от същото.
С оглед на горното ищецът сочи, че с депозиране на
исковата молба в съда /12.05.2017 год./ обявява кредита за предсрочно изискуем
в размер на пълния му неизплатен остатък.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на
срока по чл.367, ал.1 от ГПК /17.08.2017 год. вкл./ същият не е подал писмен
отговор на исковата молба.
Тъй като ответникът не се е явил в
първото заседание по делото, проведено на 20.03.2018 год., пълномощникът на
ищеца е направил искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу него.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното :
Видно от представените с и.м. споразумение от
08.10.2015 год. за обединяване на кредити, сключено между ищеца и ответника и общи условия
/ОУ/ на „Б.Д.” ЕАД към 04.05.2015 год. за предоставяне на кредити за текущо
потребление, банката предоставила на кредитополучателя
Г.Н.В. сумата от 31 330 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от
датата на усвояването му. Падежът на ежемесечните вноски бил 15-то число на
съответния месец. Съгласно разпоредбата на чл.19.2. от ОУ, при забава в
плащанията на главница/лихва за повече от 90 дни целият остатък от кредита
ставал предсрочно изискуем.
Ищецът не е представил доказателства за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита по реда на чл.19.2. от общите условия – за
нарочното му изявление в този смисъл, отправено до кредитополучателя и
достигнало до него преди подаване на исковата молба.
Видно от заключението по
назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, кредитът по споразумението за обединяване
на кредити бил усвоен изцяло на 08.05.2015 год.; за погасяването
му била извършена само една месечна вноска – от 15.10.2015 год. за сумата от 295.44
лева; към момента на предявяване на иска незаплатените задължения по договора
възлизат на следните суми :
- 31 098.54 лева, съставляващи просрочена
главница,
- 4 967.39 лева, съставляващи договорна лихва,
дължима за периода от 27.09.2015 год. до 11.05.2017 год.,
- 183.63 лева, съставляващи санкционираща лихва,
дължима за периода от 20.04.2017 год. до 11.05.2017 год. и
- 120 лева, съставляващи такса „предсрочна
изискуемост” по споразумението, дължима при трансформирането на договор за
кредит в предсрочно изискуем.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Предявеният иск е неоснователен.
Както е указано и с доклада по делото, с който е разпределена доказателствената тежест, ищецът не е сочил доказателства за главен факт от значение за спорното право – за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита към момента на предявяване на иска, 12.05.2017 год. – за нарочното му изявление в този смисъл, отправено до кредитополучателя и достигнало до него към този момент. Както вече бе посочено горе, предсрочната изискуемост на кредитните задължения, настъпила в бъдещ момент – връчване на преписа от и.м. на ответника, е съставлявала основание на предявения от ищеца при условията на евентуалност втори иск с правно основание чл.79, ал.1 от ГПК, производството по което обаче е било прекратено с влязло в сила на 27.10.2017 год. определение № 536/16.10.2017 год. по настоящото дело. С оглед на влизане в сила на горното протоколно определение въпросът, основан на предсрочната изискуемост, настъпила към този момент, е непререшаем в настоящото производство и горното обстоятелство не може да бъде отчетено по реда на чл.235, ал.3 от ГПК – доколкото не е от значение за спорното право, а за право, предмет на отделен спор.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение №
4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени
обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Макар настоящия иск да е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, то по отношение на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – изложено като основание на иска в и.м., важи казаното по-горе – ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди предявяването на исковете, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Както бе посочено, ищецът не твърди да е отправял такова изявление, поради което не установява настъпила преди предявяването на иска предсрочна изискуемост – заявена като основание на същия. От изложеното следва, че ищецът не установява изискуемостта на вземанията си към ответника, поради което предявеният осъдителен иск е недоказан по основание.
С оглед крайния извод за неоснователността на предявения иск не са налице предпоставките по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което на осн. чл.239, ал.3 от ГПК съдът следва да отхвърли така направеното искане и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Ответникът
не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Б.Д.” ЕАД, ЕИК. по чл.238, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника Г.Н.В. ***, с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК.
срещу Г.Н.В. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД –
за заплащане на сумата от 36 369.56 лева, от които :
- 31 098.54 лева, съставляващи просрочена
главница по споразумение от 08.10.2015 год. за обединяване на кредити, сключено
между страните,
- 4 967.39 лева, съставляващи договорна лихва по
споразумението, дължима за периода от 27.09.2015 год. до 11.05.2017 год.,
- 183.63 лева, съставляващи санкционираща лихва по
споразумението, дължима за периода от 20.04.2017 год. до 11.05.2017 год. и
- 120 лева, съставляващи такса „предсрочна
изискуемост” по споразумението,
ведно със законната лихва върху главницата от
31 098.54 лева, считано от предявяване на иска, 12.05.2017 год., до
окончателното й заплащане.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :