№ 84
гр. Ловеч, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело №
20244300100184 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. В. В.
против Апелативен съд Варна, с която е предявен иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимущестявени вреди в размер на 50
000 лв., претендирано като частичен иск от претенция за вземане за 500 000
лв.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с присъда по
НОХД № 303/2011 г. на ОС Шумен ищецът е признат за виновен по
повдигнатите му обвинения и осъден от първоинстанционния съд, че по повод
подадена жалба е образувано въззивно дело пред Варненския апелативен съд,
че съдебните заседания в тази инстанция били провеждани в столовата на
Затвора гр. В., с което било допуснато нарушение на публичността, без да са
били налице изключителни обстоятелства, налагащи заседаване на съдебния
състав извън сградата на съда. От ищеца се поддържа, че с провеждане на
съдебните заседания извън сградата на съда от Варненския апелативен съд е
допуснато нарушение на чл. 132 и чл. 133 ЗСВ и на чл. 3, чл. 6, § 1 и чл. 13
ЕКЗПЧОС, че в резултат на това нарушение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в „болки и страдания от физическо и
психическо естество, психоемоционален стрес, пренебрежение, отхвърленост,
тотално незачитане на човешкото достойнство, унижение, загуба на доверие в
правораздавателната система в страната“. От ищеца е изведено искане за
присъждане на обезщетение за същите вреди чрез присъждане на сумата от 50
000 лв., претендирана като част иска, чиито пълен размер е определен на 500
000 лв.
Възраженията на Апелативен съд Варна са правоизключващи и се
1
основават на оспорвания и доводи за липса на елементите от фактическия
състав за възникване отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ в
следните аспекти: липса на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане (съществено нарушение на Правото на Европейския
съюз и настъпили от това неимуществени вреди); съществуващи основания за
провеждане на съдебните заседания по ВНОХД № 194/2013 г. на ВНОХД №
184/2015 г. на Варненския апелативен съд извън съдебната палата, на
територията на Затвора В.; провеждане на съдебните заседания по ВНОХД №
194/2013 г. на ВНОХД № 184/2015 г. на Варненския апелативен съд при
обезпечаване на публичността (без постановяване разглеждането им при
закрити врата). При евентуалност (в случай наличието на фактическия състав
на по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ), от ответника се прави и възражение за погасяване
на претенцията по давност.
Поради настъпилата в хода на производство смърт на ищеца Г. В. В., с
определение от 16.01.2025 г. съдът е конституирал не негово място А. С. В., П.
Г. В., В. Г. В. и А. Г. В..
С определение протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание по настоящето дело от 31.03.2025 г., съдът е прекратил
производството по делото по отношение на ищците А. С. В., В. Г. В. и А. Г. В.,
поради направен от тях отказ от иска, и е постановил, че производството
продължава по отношение на ищеца П. Г. В., от когото няма заявено
десезиране.
Ищецът П. Г. В. не взема участие по делото – лично или чрез
процесуален представител по пълномощие.
Ответникът не взема участие по делото, чрез представляващия го
председател или чрез пълномощник.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч Т. П. дава становище за
неоснователност на предявения иск за частта, припадаща се на наследника П.
Г. В., от когото няма десезиране, поставяйки акцент върху липсата на
заявеното от наследодателя му основание за ангажиране на отговорността на
ответника, поради недопуснато от съда нарушение на правото на Европейския
съюз, с оглед на което приема, че не би могло да има причинно-следствена
връзка със страданията, за които наследодателят е изложил твърдения в
исковата молба.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът обявил за безспорно в отношенията на страните и ненуждаещо се
от доказване, че по НОХД № 303/2011 г. на ОС Шумен е обявена присъда, с
която Г. В. В. е признат за виновен по част от повдигнатите му обвинения, че
по повод подадени жалби и протест е образувано въззивно производство пред
Варненския апелативен съд, както и че инстанционната проверка на обявената
по НОХД № 303/2011 г. на ОС Шумен присъда е приключила с влязло в сила
2
съдебно решение на Върховния касационен съд на Република България.
Не се спори, а и това се установява от приетите писмени доказателства,
че откритите съдебни заседания по ВНОХД № 194/2013 г. на ВНОХД №
184/2015 г. на Варненския апелативен съд са провеждани извън съдебната
палата, а именно в сградата на Затвора В., находящ се на адрес: гр. В., ***.
Разглеждането на делата извън съдебната палата е разпоредено изрично с
разпореждания № РД-0373 от 04.09.2013 г., № 395-849 от 06.11.2015 г. и №
РД-0373 от на председателя на Апелативен съд Варна, които са постановени
при съобразяване на становища на Директора на ОД „Охрана“ В., относно
обезпечаване безопасно и спокойно протичане на наказателния процес.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният от Г. В. В. (заместен от П. Г. В.) против Апелативен съд
Варна иск по чл. 2в, ал. 1. т. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 12 500 лв. (припадащата се част на
наследника П. Г. В. от сумата по частичния иск на наследодателя за 50 000 лв.)
е неоснователен.
Установените по делото факти не осъществяват фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1. т. 2 ЗОДОВ, защото не разкриват
допуснато от Апелативен съд Варна нарушение на правото на Европейския
съюз. Апелативен съд Варна нито е нарушил, нито е имало основание да
прилага или съобразява конкретен акт от първичното или вторичното право на
ЕС. Съдебните заседания по двете въззивни дела са били публични (открити),
като провеждането им извън съдебната палата е по съображения за сигурност,
изрично посочени в съдебните актове на председателя на съда, с осигуряване
възможност за явяване на публика. В този смисъл от Апелативен съд Варна не
е допуснато нарушение на правото на Европейския съюз и в аспект засягане на
основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат
конституционни традиции на държавите-членки, съставляващи част от
правото на Съюза в качеството им на общи принципи (чл. 6, § 3 ДЕС), в
частност правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, правото на
ефективни правни средства за защита по чл. 13 ЕКЗПЧОС (каквото
нарушение се претендира от ищеца).
При липса на един от елементите на фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, а имено допуснато
нарушение на правото на Европейския съюз, прави безпредметно излагането
на съображения за квалифицирането им като достатъчно съществени, за
наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди,
както и относно техния размер. От ищеца въобще не се ангажираха
доказателства за настъпване на такива неимуществени вреди. Поради
неосъществяване на фактическия състав по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ,
предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на
Апелативен съд Варна) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
3
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Независимо от резултата на производството пред настоящата инстанция
(отхвърляне на иска), ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща
разноските по делото в съответствие с чл. чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, защото същият
е освободен с акт на съда от заплащане на разноски по конкретното дело.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. В., починал и заместен в процеса от П.
Г. В., с ЕГН **********, против Апелативен съд Варна, с адрес гр. В., пл.
„Независимост“ № 2 иск по чл. 2в, ал. 1. т. 2 ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 12 500 лв. (припадащата се
част на наследника П. Г. В. от 50 000 лв. - размера на частичния иск на
наследодателя), претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото на Европейския съюз при разглеждане на ВНОХД №
194/2013 г. на ВНОХД № 184/2015 г. на Варненския апелативен съд.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4