№ 255
гр. П., 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500117 по описа за 2022 година
С решение № 261152/10.11.2021 г., постановено по гр.д. № 982/2020 г. по
описа на Пернишки районен съд е признато за установено по предявените от
Р. К. Ц. срещу Ц. К. Ц. и К. Н. Ц. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Р.
К. Ц. е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 55871.505.556.7.3 по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г., последно изменение със
Заповед № РД-14-14-24 от 28.01.2013 г., с предназначение: жилище,
апартамент с площ 84,95 кв.м., находящ се на адрес: гр. П., ул. „К“, ****, в
сграда № 7. Съдът е осъдил Ц. К. Ц. и К. Н. Ц. да предадат на Р. К. Ц.
владението върху 1/6 ид.ч. от описания имот. Постановена е още отмяната на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК на Нотариален акт № 21, том IV, рег. № 9529,
дело № 579/2019 г. на нотариус Р.М., в частта, с която Ц. К. Ц. е признат за
собственик за правата над 5/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 55871.505.556.7.3 по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г., последно изменение със
Заповед № РД-14-14-24 от 28.01.2013 г., с предназначение: жилище,
апартамент с площ 84,95 кв.м., находящ се на адрес: гр. П., ул. „К“, ****, в
сграда № 7. Със същото решение в тежест на Ц. К. Ц. и К. Н. Ц. са възложени
разноски съгласно чл.78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, Ц. К. Ц. и К. Н. Ц., чрез адв. Бл. Б., са
обжалвали решението изцяло, като моли същото да бъде отменено като
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение
на процесуално-правните норми. В жалбата се излагат подробни доводи по
същество срещу решаващите изводи на първоинстанционният съд като се
твърди, че Районен съд – П. не е обсъдил с необходимата задълбоченост
събраните по делото доказателства, както и релевираните пред него
възражения на страните. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени и присъждане
1
на съдебно-деловодни разноски и за двете съдебни инстанции. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
По така депозираната въззивна жалба в срок не е постъпил отговор от Р.
К. Ц..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба страната не е поискала събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира,
че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на настоящото
разпореждане.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.04.2022 г.
от 10,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
2