№ 318
гр. Шумен, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630201594 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В-007038/22.04.2025 год. на и.д. началник
на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Търговска банка Д“ АД, с ЕИК121884560, със
седалище и адрес на управление: ************** представлявано от А.И.А. и М.Е.Г. е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява
представляващия дружеството и не изпраща представител. От тяхно име е депозирана
писмена молба, в която излагат становище по съществото на спора.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Търговска банка Д“ АД извършва търговска-банкова дейност в обект – Офис на
„Търговска банка Д“ АД, находящ се в **************, като предоставя потребителски
кредити. Въз основа на Заповед №5931/03.12.2024 год. за извършване на проверка по писмо
с изх.№Ц-03-11467 от 11.11.2024 год. на 04.12.2024 год. била извършена проверка от
служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен в офиса на банката. По време на проверката
длъжностни лица от КЗП – РД – Варна, гр.Шумен – свидетелите В. К. Г. и Н. И. Й. изискали
заверено копие на произволно избран договор за потребителски кредит, сключен в
гр.Шумен. Бил представен Договор за потребителски кредит №CL-10224 от 16.08.2024 год.,
заедно с всички документи към него. При проверка на същия било установено, че в чл.12, т.2
от договора кредитора изисква от кредитополучателя заплащане на „такса за промяна
параметрите по кредита в размер на 50.00 лева – при извършване на промяна.“
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-
2775173/04.12.2024 год.
Във връзка със сезиране на Комисията за защита на потребителите е било взето
Решение №Ц-03-11467/17.12.2024 год., като е установено, че дружеството използва
неравноправни клаузи в своята дейност, във връзка с което им е даден 14-дневен срок да
отстранят последните от съдържанието а всички договори и да уведомят потребителите по
подходящ начин за направените промени, като представят в Комисията за защита на
потребителите екземпляра от коригираните договори и Общи условия.
До дружеството-жалбоподател била изпратена покана №Ц-03-11466/12.12.2024 год., с
която представител на дружеството е бил поканен да се яви на 18.12.2024 год. за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. На 18.12.2024 год. на дружеството-
жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-
007038/18.12.2024 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено
от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие
дружеството се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е
депозирало писмени възражения, в които излага, че счита, че дружеството не е извършило
описаното нарушение, доколкото считат, че посочената такса от 50 лева не е действие,
свързано с усвояването и управлението на кредита. В същото време считат, че доколкото са
изпълнили даденото им с констативния протокол предписание, а срокът на същото все още
не е бил изтекъл, не следва да им бъде налагано наказание. Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №В-007038/22.04.2025 год. на и.д. началник на Териториален
отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на „Търговска банка Д“ АД, с ЕИК121884560, със седалище и адрес
на управление: ************** представлявано от А.И.А. и М.Е.Г. е наложена
2
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
В. К. Г. и на свидетеля – Н. И. Й. - свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на двамата свидетели следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка на дружеството,
като лично са се запознали с посочения по-горе договор и представените заедно с него
документи. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството
действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение, по следните правни съображения:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-
жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се
явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за него важи
забраната, посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в
Договор за потребителски кредит №CL-10224/16.08.2024 год. и по-конкретно в т.12.2 от
същия е предвидено, че кредитополучателят заплаща „такса промяна на параметри по
кредита – 50.00 лева – при извършване на промяна“. Посочената такса от 50 лева
представлява такса за разглеждане на искането за промяна на кредита и се заплаща от страна
на кредитополучателя едва след отпускане на кредита и при последваща негова промяна.
Доколкото промяната на параметрите по кредита е действие, свързано с управлението на
кредита, а и доколкото посочената такса се изисква едва след разрешаване на кредита и
неговото отпускане и се включва в сключения между страните Договор за потребителски
кредит, то същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с управлението на
кредита.
Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни
услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора,
неговата промяна, риск и други и същите безспорно са във връзка с усвояването и
управлението на кредита. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че дружеството-жалбоподател в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК и изисквайки посочената такса от 50 лева е осъществил от обективна
3
страна състава на посоченото нарушение, поради което правилно е била ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК,
предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 3000 до 8000
лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени
законови текстове, между които и на разпоредбата на чл.10а от ЗПК. При
индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с
обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на
нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума,
предвиден в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лева.
Съдът не кредитира изложеното в жалбата твърдение, че с оглед дадените на
дружеството предписания и налагането на настоящото наказание е налице повторно
налагане на наказание за едно и също административно нарушение. Дадените на
дружеството предписания и обстоятелството дали към момента на съставяне на акта за
установяване на административно наказание същият е бил изтекъл или не е ирелевантно към
настоящия правен спор. С настоящото наказателно постановление на дружеството е
наложено наказание за деяние, което е било осъществено на 18.12.2024 год. и се изразява в
нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. За съставомерността на същото е достатъчно
обстоятелството, че посочената такса е била предвидена и включена в текста на конкретен
договор за потребителски кредит, в случая Договор за потребителски кредит №CL-
10224/16.08.2024 год. Соченото като повторно наказание касае производство по
установяване наличие на неравноправни клаузи, което е съвсем друго производство, което се
провежда по друг ред и пред друг орган, като същото е приключило с Решение за
установяване на неравноправни клаузи, а не с налагане на санкция.
Съдът не кредитира възраженията на представляващия жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното
производство, изразяващо се в липса на компетентност на лицето, издало наказателното
постановление. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗПК, съгласно
която Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на
потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия случай
наказателното постановление е издадено и подписано от лицето В.Л.С. в качеството й на
и.д. началник на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище
гр.Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията да защита на
потребителите, която е биела опровомощена по силата на Заповед №1136/29.01.2025 год. на
Председателя на КЗП. По силата на цитираната заповед Председателя на КЗП е
оправомощил посоченото лице да налага административни наказания и да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗЗП, ЗПК и множество изрично посочени други
закони. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното наказателно постановление
4
е издадено от компетентен орган и не е налице твърдяното от дружеството-жалбоподател
процесуално нарушение.
Ирелевантно за съставомерността на настоящото нарушение е обстоятелството, че
дадените на дружеството предписания са били изпълнени. Видно от материалите по делото
с Решение №Ц-03-11467/17.12.2024 год. е установено, че дружеството използва
неравноправни клаузи в своята дейност, във връзка с което им е даден 14-дневен срок да
отстранят последните от съдържанието на всички договори и да уведомят потребителите по
подходящ начин за направените промени, като представят в Комисията за защита на
потребителите екземпляра от коригираните договори и Общи условия. Действително с
писмо изх.№11719/30.12.2024 год. дружеството-жалбоподател е уведомило Комисията да
защита на потребителите, че е предприело действия по отстраняване на констатираната
неравноправна клауза в договорите и общите условия към тях. Същото, както бе посочено и
по-горе касае друго административно производство, като отстраняването е станало не по
почин на наказаното дружество, а едва след дадените му писмени указания в тази насока и
то след датата на констатиране на нарушението, респективно след датата на съставяне на
акта за установяване на административно нарушение.
Съдът не кредитира и твърдението на дружеството-жалбоподател, че нарушението
следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява
особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване,
формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при
упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът
на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно,
преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на
посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.
В тази връзка съдът не кредитира и твърдението на дружеството-жалбоподател, че в
обжалваното наказателно постановление не са изложени мотиви относно приложението на
чл.28 от ЗАНН. Видно от текста на същото административно-наказващият орган е изложил
съображения относно липсата на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, както и преценка на тежестта на нарушението и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-007038/22.04.2025 год. на и.д.
началник на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Търговска банка Д“ АД, с ЕИК121884560,
със седалище и адрес на управление: ************** представлявано от А.И.А. и М.Е.Г. е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6