Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 299 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е
по молба на длъжника “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и при
условията на евентуалност поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че през последните години сферата на
дейност на дружеството била силно засегната от икономическата криза, което е
довело до намаляване обема на търговската дейността и съответно се е отразило
негативно на дейността на дружеството. Твърди, че собствените активи на
дружеството са недостатъчни и трудно ликвидни, поради което не могат да покрият
изискуемите и ликвидни задължения на дружеството. Твърди, че за миналата и за
текущата година краткосрочните задължения на дружеството са 102 000 лева и
съответно 275 000 лева, които не могат да бъдат платени от дружеството.
Твърди, че последното плащане от страна на дружеството е извършено през м.
април 2020 г., като след това дружеството е спряло плащанията към всички свои
кредитори. Твърди, че дружеството не извършва дейност. Твърди, че трудовият
договор с последния служител е прекратен, считано от декември 2019 г. Твърди,
че дружеството е неплатежоспособно, съответно свръхзадължено.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството при условията на
евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да
бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде насрочено
първо събрание на кредиторите, да бъде постановена обща възбрана и запор върху
имуществото на дружеството, както и спиране на всички съдебни и изпълнителни
дела срещу дружеството, образувани към датата на постановяване на решението.
Молителят претендира да бъде постановено
решение при хипотезата на чл. 632 от ТЗ, ако наличното имущество на дружеството
не е достатъчно да се покрият началните разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства счетоводен баланс към 16.02.2021 г., както и счетоводен баланс към 31.12.2020 г. и отчет за приходите и разходите за 2020 г.
Представено е от молителя удостоверение за наличието или липсата на задължения на дружеството към НАП, с изх. № 220202100049841/10.03.2021 г.
Въпреки че е бил задължен да представи на основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК, в дадения срок молителят не е представил счетоводни документи– годишните финансови отчети на дружеството за 2019 г. и инвентаризационните описи и сравнителната ведомост за 2019 г. и 2020 г. В молба от 18.03.2021 г. изрично е заявено от името на молителя, че дружеството няма активи.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от Агенцията по
вписванията чрез отдалечен достъп относно притежавани от дружеството недвижими
имоти на територията на цялата страна по партидата на молителя, от която се
установява, че за дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и
заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на “П.М.” ЕООД по реда на ДОПК и че няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2019 г. – 2020 г. вкл. и към 16.02.2021 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и изчислява показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.
Вещото лице
посочва, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи на “П.М.”
ЕООД за 2020 г. и към 16.02.2021 г. са
дълготрайните финансови активи, които представлявт
100% от всички нетекущи активи. Посочено е от вещото лице, че дългосрочните
финансови активи представляват дългосрочни инвестиции – 25 000 бр. налични
поименни акции то капитала на “Ф.” АД, ЕИК *******, с номинална стойност от 10 лева
всяка една, на обща стойност от 250 000 лева.
Вещото
лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи на “П.М.”
ЕООД за 2019 г. са вземанията,
които към 31.12.2019 г. са в размер на 213 хил. лева, представляващи 99,1% от краткотрайните активи. С най-голям относителен дял от
краткотрайните активи за 2020 г. и към
16.02.2021 г. са паричните средства на дружеството, които са в размер на
163 хил. лева, представляващи 100% от краткотрайните
активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям
относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството за изследвания
период са другите задължения, които към 31.12.2019 г. са в размер на 88 хил.
лева, представляващи 40,9% от всички пасиви; към 31.12.2020 г. са в размер на
275 хил. лева, представляващи 68,2% от всички пасиви; към 16.02.2021 г. са в
размер на 275 хил. лева, представляващи 68,2% от всички пасиви.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 2,4432 за 2019 г., 0,5927 за 2020 г. и 0,5927 към 16.02.2021 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 2,4432 за 2019 г., 0,5927 за 2020 г. и 0,5927 към 16.02.2021 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0227 за 2019 г., 0,5927 за 2020 г. и 0,5927 към 16.02.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г.
коефициентът на обща и на бърза ликвидност е в референтната стойност, а
коефициентът на незабавна и на абсолютна ликвидност са извън референтната
стойност, докато към 31.12.2020 г. и към 16.02.2021 г. коефициентът на обща и
бърза ликвидност е извън референтната стойност.
Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: 1,4432 за 2019 г., 0,4655 за 2020 г., 0,4655 към 16.02.2021 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 0,6929 за 2019 г., 2,1484 за 2020 г., 2,1484 към 16.02.2021 г.
Вещото лице изчислява и алтернативен вариант на
показателите, при включване в пасива на баланса на дружеството към 16.02.2021
г. на неосчетоводените задължения в размер на 26 хил. лева, както следва:
0,5415 – коефициент на обща ликвидност; 0,5415 – коефициент на бърза
ликвидност; 0,5415 – коефициент на незабавна ликвидност; 0,5415 – коефициент на
абсолютна ликвидност; 0,4252 – коефициент на финансова автономност; 2,3516 –
коефициент на задлъжнялост.
Вещото лице дава заключение, че общата стойност на имуществото на дружеството по последния годишен баланс към 31.12.2020 г. (към 16.02.2021 г. е идентичен с баланса за 2020 г.) възлиза на 403 хил. лева, в това число дългосрочни инвестиции 240 хил. лева и парични средства на каса 163 хил. лева.
Вещото лице дава заключение, че съобразно изчислените коефициенти на ликвидност към 31.12.2020 г. и към 16.02.2021 г. краткотрайните активи на дружеството в размер на 163 хил. лева, представляващи парични средства на каса, не са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения, възлизащи на 275 хил. лева, от които осигурителни 146 хил. лева и данъчни 129 хил. лева. Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2020 г. и към 16.02.2021 г. “П.М.” ЕООД обективно не е в състояние да изпълни изискуемите парични задължения към държавата.
Вещото лице дава заключение, че съгласно списък на наредени и извършени плащания в портала на НАП, последното плащане на дружеството към НАП е извършено на 02.06.2020 г., с основание “Осигурителни вноски НЗОК”, в размер на 1817,22 лева. Последното плащане от дружеството по търговска сделка е извършено на 01.06.2020 г. към доставчик “А.Е.Д.А.” ЕООД по фактура № **********/ 01.06.2020 г., с основание “Счетоводно обслужване за м. май 2020 г.”, в размер на 240 лева.
Вещото лице дава заключение, че единственият краткотраен актив на “П.М.” ЕООД, посочен в баланса към 31.12.2020 г. и към 16.02.2021 г., са парични средства на каса в размер на 163 хил. лева. Вещото лице посочва, че дружеството не отчита наличие на вземания и материални запаси.
При изслушването на заключението в съдебното заседание, проведено на 11.05.2021 г., вещото лице уточнява, че по информация от счетоводителя на дружеството посочените в баланса парични средства на каса са вземания на собственика и не са налични, но не са й представили документи, че не са налични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “П.М.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В
производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя за 2019 г. – 2020 г. и към
16.02.2021 г. и възможността му да изпълнява паричните си задължения към
кредиторите, съдът следва да установи дали молителят е в състояние на
неплатежоспособност, както и дали това състояние
е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са временни, съответно той
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност
за интересите на кредиторите.
Коефициентите
на обща и на бърза ликвидност са в референтната стойност към 31.12.2019 г. Видно от изчислените от вещото лице към
31.12.2020 г. и към 16.02.2021 г. коефициентиге на
обща и на бърза ликвидност се влошават и са извън референтнтните
стойности, а коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са в
референтните стойности. С оглед установяването от вещото лице на неосчетоводени
задължения на дружеството, следва да се съобрази изчислените от вещото лице в
алтернативния вариант показатели, като в този случай коефициентите на обща и на
бърза ликвидност са извън референтните стойности към 16.02.2021 г.
Само простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).
С оглед на горното следва да се обсъди и прецени характера на текущите
(краткотрайни) активи на дружеството молител, дали същите са разполагаеми за
дружеството и възможността с тях да се просрещнат
краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно записване на един актив
като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за
реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно
финансово-икономическо състояние на търговеца. В случая при анализиране на
счетоводните данни на дружеството и изслушаното заключение на вещото лице прави
впечатление, че единственият краткотраен актив на “П.М.” ЕООД, посочен в баланса към 31.12.2020 г. и към 16.02.2021 г.,
са парични средства на каса в размер на 163 хил. лева, т.е. 100% от краткотрайните
активи, за които вещото лице уточнява, че не са налични по информация от
счетоводителя на дружеството. Това се потвърждава и от молбата на молителя от
18.03.2021 г., в която е посочено, че дружеството няма активи. След като
единственият краткотраен актив на дружеството не е наличен, то същият не може
да послужи за погасяване на краткосрочните задължения на дружеството. Съответно
ако същите не бъдат отчетени в актива на дружеството при изчисляване на
показателите за ликвидност на дружеството биха били с нулева стойност. Това
налага извод за силно влошаване на финансовите показатели на дружеството
молител и силно влошено финансово-икономическо състояние. Отчитайки горното,
дружеството е декапитализирано и напълно зависимо от
кредиторите си. Налице е тенденция
дружеството да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски
сделки и публични задължения към НАП, които се установяват от събраните по
делото доказателства.
Молителят
длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни, а видно
от заключението на вещото лице същите имат траен характер. Длъжникът не
установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на своите
задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631
от ТЗ). Напротив молителят сочи, че не извършва дейности и е прекратен трудовия
договор с последния служител, считано от декември 2019 г. Предвид твърденията
на молителя и с оглед тенденцията за декапитализиране
на дружеството, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и приетото заключение на вещото лице, съдът намира, че молителят е в състояние
на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “П.М.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и отчита установеното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че през 2020 г. дружеството не е в състояние да изпълни задълженията си за публични задължени към НАП, свързани с търговската му дейност. От събраните по делото доказателства се установява, че молителят има непогасени изискуеми публични задължения, които не може да заплати. Към 31.12.2020 г. съдът намира, че финансово-икономическото състояние на дружеството молител е силно влошено и е налице фактическа невъзможност за дружеството да изпълни изискуемите си публични задължения, свързани с търговската му дейност. С оглед на горното може да се счита, че към тази дата състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения.
С оглед на твърденията на молителя и изслушването на заключението на съдебно-счетоводнанта експертиза следва да се приеме, че молителят не разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност. При тези данни с определение от 11.05.2021 г. съдът е дал указания на кредиторите в едноседмичен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл. 634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 11.05.2021 г. и срокът е изтекъл на 18.05.2021 г.
В дадения срок не са представени от кредиторите доказателства за внасянето на началните разноски в производството, определени от съда по реда на чл. 629б от ТЗ.
С оглед на горното съдът намира, че по отношение молителя “П.М.” ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството. Съдът намира, че с решението следва да укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева– държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2020 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 299 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата
от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на “П.М.” ЕООД, ЕИК *******, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :