№ 101
гр. Благоевград , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501123 по описа за 2020 година
Въззивното производство е инициирано с жалба от пълномощника на
ответниците в производството Л.С. и Р.С. против решение 4098/27.05.2020г.
по гр.д. №30/2019г. по описа на БлРС. Изтъква се в нея, че неправилно не е
споделено възражението им в отговора на ИМ за погасяване на
претендираните задължения по давност. Изтъква се, че в казуса следва да се
приложи кратката такава по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че ответниците не са били информирани за
издаването срещу тях на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
за реализирана цесия по отношение на задълженията им между „Юнион
Банк“ и „ПИБ“АД. Ето защо считат, че прехвърлянето на задълженията е
недействително.
За първи път във въззивната жалба навеждат твърдение, че не е ясно
кои са лицата подписали договора за кредитополучатели и поръчители.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и постановяване на нов по същество, с който исковете да бъдат
отхвърлени.
1
В отговора на въззивната жалба, представен от пълномощник на ищеца
„ПИБ“ АД са изложени доводи за несъстоятелност на оплакванията на
въззивниците. В контекста на същите банката иска да бъде отхвърлена
жалбата, а атакуваното решение потвърдено.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
След анализ на доказателствения материал в делото, решаващият състав
прие следното от фактическа страна :
Заповедното производство, образувано като ч.гр.д. № 1390/2018г. по
описа на Районен съд Благоевград, е инициирано със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „ПИБ“ АД. В същото е издадена
Заповед № 5659/12.06.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците Л.
А. С., с ЕГН: **********, с адрес: област Благоевград, община Благоевград,
Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А; Р. И. С., с ЕГН: **********, с адрес:
област Благоевград, община Благоевград, Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А;
К.Й. С., с ЕГН: **********, с адрес: област София, община Столична, гр.
София, ж.к. „адрес” № 101, ет. 7, ап. 21 и А.С.З., с ЕГН: **********, с адрес:
област Благоевград, община Благоевград, Благоевград, ул. „адрес” № 12,
солидарно да заплатят на кредитора „Първа инвестиционна банка” АД,
вписано в Търговския регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано заедно от
изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.С.М., чрез пълномощниците Р.У.П. –
управител на „ПИБ“ АД, клон Благоевград и И.М.А. – юрисконсулт, следните
суми:
10 068,47 лева - главница, дължима по Договор за предоставяне на
потребителски кредит на физически лица № 321-2868/10.10.2007г. на първите
двама длъжници /кредитополучатели/ и установена с извлечение от
счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка” АД – документ по чл.
417, т. 2 от ГПК, ВЕДНО със законната лиха върху нея, считано от датата на
подаване на Заявлението /28.05.2018г./, до окончателното изплащане на
вземането;
2 559,32 лева - просрочена договорна лихва за периода от 10.03.2014г.
2
до 10.10.2017г., включително;
5 334,26 лева - просрочена наказателна лихва за периода от 10.03.2014г.
до 27.05.2018г., включително;
150 лева - просрочени такси за периода от 10.10.2014г. до 10.10.2016г.,
включително;
362,24 лева – заплатена държавна такса;
100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Заповедта за незабавно изпълнение и покана за доброволно
изпълнение са връчени на длъжниците от ЧСИ, чрез залепване на
уведомление при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Установено е от отбелязването в Търгоския регистър и от
Удостоверение с изх. № 20140304102828/04.03.2014г., че „Първа
инвестиционна банка” АД е универсален правоприемник на банката кредитор
по договора.
Видно е от договор за предоставяне на потребителски кредит на
физически лица № 321-2868/10.10.2007г., че е сключен на 10.10.2007г. между
ТБ „МКБ Юнион Банк” АД, с ЕИК: ********* – кредитор, и Л.С. – като
кредитополучател, и Р.С. – като солидарен длъжник.
По силата на договора, Банката е предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 20 000 лева за текущи потребителски
нужди, който е следвало да бъде погасен до 10.10.2017г. чрез плащане на 120
равни месечни анюитетни вноски, в размер на 288,28 лева, включващи
главница и лихви, съгласно погасителен план, неразделна част от процесния
договор.
Установи се по категоричен начин, че горната сума е била предадена на
кредитополучателя чрез превод по негова банкова сметка.
Страните са договорили, че средствата по кредита ще се отчитат по
сметка № BG 58 CBUN 9195 1000 1307 59.
Според клаузата на чл. 6, т. 6.1. от Договора, главницата се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на 11,95%, образуван от сбора на
3
действащия към датата на сключване на Договора тримесечен SOFIBOR,
плюс надбавка в размер на 6,62 базисни точки, като стойността на
тримесечния SOFIBOR индекс към датата на сключване на Договора е 5,334.
Договорено е също, че при нарушаване на сроковете за погасяване на
главницата по кредита – върху просрочената част от главницата за времето на
просрочието и/или при предсрочна изискуемост на кредита, Банката събира
от кредитополучателя наказателна лихва, включваща договорената лихва по
т. 6.1 или т. 6.5.1 и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на
годишна база. Посочено е, че олихвяването на кредита се извършва
ежемесечно, на месечната падежна дата, съгласно т. 11, като лихвата се
събира служебно от Банката.
Според договореното в т. 6.7 кредитополучателят дължи такси,
изразяващи се в: 1. годишна такса за управление на кредита в размер на 50
лева годишно; 2. еднократна такса за проучване за кредит в размер на 50 лева.
Съгласно клаузите на договора ГПР по кредита е в размер на 13,19%, като в
него се включват разходите за лихви, такса за проучване на кредита и
годишна такса за управление на кредита.
За обезпечаване вземанията на Банката по процесния договор кредита, е
наложен залог върху вземането по трудовия договор на кредитополучателя с
„Робифир-Байк” ЕООД Благоевград и поръчителство от третите лица – К.Й.
С., с ЕГН: ********** и А.С.З., с ЕГН: **********.
В договора е предвидена и солидарна отговорност за изпълнението на
задълженията по процесния договор от кредитополучателя и солидрния
длъжник, съобразно регламентацията в чл. 121 и сл. от ЗЗД.
От Извлечението от счетоводните книги на „Първа инвестиционна
банка” АД с изх. № 200-334/28.05.2018г. за размер на дълга се установява, че
длъжниците са в просрочие, считано от 10.03.2014г. поради просрочени 44
броя погасителни вноски, както и, че към 27.05.2018г., включително, дългът е
18 112,05 лева, от които: 10 068,47 лева – просрочена главница; 2 559,32 лева
– просрочена договорна лихва, начислена съгласно Раздел III, т. 6.1 и т. 6.5.1
от Договора за потребителски кредит № 321-2868/10.10.2007г. за периода от
10.03.2014г. до 10.10.2017г.; 5 334,26 лева – просрочена наказателна лихва,
начислена съгласно Раздел III, т. 6.2 от Договора за потребителски кредит №
4
321-2868/10.10.2007г. за периода от 10.03.2014г. до 27.05.2018г., включително
и 150 лева – просрочени такси, начислени съгласно Раздел III, т. 6.7.1 от
договора.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че размерът на отпуснатия банков кредит на ответницата Любима
Асенова С., съгласно Договор за предоставяне на потребителски кредит на
физически лица № 321-2868/10.10.2007г. е 20 000 лева, като сумата е
отпусната от МКБ „Юнион Банк” АД по разплащателна сметка № BG 58
CBUN 9195 1000 1307 59 – в лева, с титуляр Л. А. С., еднократно на
10.10.2007г.
Експертът е установил, че към крайния срок за издължаване на кредита
– 10.10.2017г., кредитополучателят и солидарният длъжник Р. И. С. са имали
дължими и неизвършени просрочени плащания в общ размер на 16 439,99
лева по видове пера, както следва: 10 068,47 лева – главница; 2 559,32 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.08.2014г. до 10.10.2017г.;
3 662,20 лева – наказателна лихва за периода от 10.03.2014г. до 10.10.2017г. и
150 лева – такси управление на кредит за периода от 10.10.2014г. до
10.10.2017г. Вещото лице твърди, че първата неплатена главница е по 80-та
вноска с дата на падеж 10.06.2014г. – в размер на 197,86 лева, а към
10.10.2017г. /крайната дата за погасяване на кредита/ вноската е в забава от 1
219 дни.
Изчислил е, че към датата на съставяне на извлечението от
счетоводните книги – 28.05.2018г., размерът на вземанията на „Първа
инвестиционна банка” АД по Договор за предоставяне на потребителски
кредит на физически лица № 321-2868/10.10.2007г. е за 18 050,91 лева по
видове пера, както следва: 10 068,47 лева – главница; 2 559,32 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.08.2014г. до 10.10.2017г.;
5 273,12 лева – наказателна лихва за периода от 10.03.2014г. до 27.05.2017г.,
включително; 150 лева – такси управление на кредит за периода от
10.03.2014г. до 10.10.2017г.
Според вещото лице, общият размер на вземанията на Банката по
Договора към датата на съставяне на извлечението от счетоводните книги на
„Първа инвестиционна банка” АД – 28.05.2018г., въз основа на което е
5
издадена Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е 18 112,05
лева по видове пера, както следва: 10 068,47 лева – главница; 2 559,32 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.03.2014г. до 10.10.2017г.;
5 334,26 лева – наказателна лихва за периода от 10.03.2014г. до 27.05.2017г.,
включително и 150 лева – такси управление на кредит за периода от
10.03.2014г. до 27.05.2018г.
Експертът е констатирал, че размерът на посочените в Извлечението от
счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка” АД задължения
съответства на записванията по счетоводните книги на Банката, както и че
няма извършвани погасявания на задълженията след 28.05.2018г.
От допълнителното заключение се установява, че размерът на
просрочената договорна лихва, начислена съгласно т. 6.1 от Договора за
предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 321-
2868/10.10.2007г. за периода от 10.03.2014г. до 28.05.2015г. е за 1 752,55 лева,
като платената договорна лихва за същия период е в размер на 619,13 лева,
поради което непогасеният остатък на договорната /възнаградителна/ лихва за
периода от 10.03.2014г. до 28.05.2015г. е в размер на 1 133,42 лева.
Заедно с това, размерът на просрочената наказателна лихва, начислена
съгласно т. 6.2 от Договора за периода от 10.03.2014г. до 28.05.2015г. е 304,80
лева, като платената наказателна лихва за същия период е в размер на 30,82
лева, поради което непогасеният остатък на наказателната лихва, дължима за
периода от 10.03.2014г. до 28.05.2018г. е в размер на 273,98 лева .
Вещото лице сочи, че неплатената сума за такси в размер на 150 лева е
дължима такса на основание т. 6.7.1 от процесния договор за период от
10.09.2014г. до 10.10.2016г. – за три поредни години: 2014г., 2015г. и 2016г.
Разяснено е в експертното заключение, че размерът на просрочената
наказателна лихва, начислена съгласно раздел III, т. 6.2 от договора за
периода от 10.03.2014г. до 27.05.2018г., включително, като се отчетат всички
календарни дни, отнасящи се за периода от вноска 81 до вноска 119, съгласно
Справка № 05 от експертизата е 5 365,05 лв., като платената наказателна
лихва за същия период е 30,82 лева, поради което непогасеният остатък е 5
334,26 лв.
6
Правни изводи :
Установява се от книжата в заповедното производство, че на заявителя
е връчен препис от Определение № 11310/29.11.2018г., постановено по ч.гр.д.
№ 1390/2018г. по описа на Районен съд Благоевград на 04.12.2018г., с което
съдът е указал, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК той следва в
едномесечен срок от връчването да предяви установителен иск срещу
длъжниците.
Исковата молба по настоящото дело е депозирана на 04.01.2019г. и с
нея ищецът иска да се признае за установено по отношение на ответниците,
че дължат сумите, присъдени с издадената Заповед № 5659/12.06.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №
1390/2018г. по описа на Районен съд Благоевград.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск
е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с
предявения по чл. 422 от ГПК иск.
По иска с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ :
Безспорно се установи, че източникът на търговското правоотношение е
договор за банков кредит. Според уредените в закона и в процесния договор
основни задължения на страните, банката следва да отпусне на заемателя
парична сума при уговорените условия и срок, а заемателят да я върне след
изтичане на срока. Не е спорно в делото, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се доказа, че банката е изпълнила горното си
задължение и е предоставила реално, чрез превод в банкова сметка на
заемателя сумата от 20 000лв. По този начин тя е изпълнила задължението си
по договора, което е породило задължението за заемателя да връща
получената заемна сума на равни месечени вноски за срок от 10 години, който
е изтекъл на 10.10.2017г. Към тази дата кредитополучателят С. и солидарният
длъжник С. не са върнали предоставената им сума от 20 000лв., а сумата от
9 931, 53лв. Поради това е останала неизплатена в срок главница от 10 068,47
лева. Подежът на този остатък е настъпил за цялата сума към момента на
изтичане на срока на договора – 10.10.2017г., поради което същият е
изискуем. Изложеното прави иска за връщане на заемната сума, непогасена
към датата на изтичане на срока на договора, изцяло основателен.
7
Следва да се отбележи като напълно несъстоятелно възражението на
ответниците, че като не им е съобщен договорът за цесия между „Юнион
Банк” АД и „Първа инвестиционна банка” АД, то те не дължат плащане на
новия кредитор. В делото не се твърди сключването на такъв договор между
двете банки, нито са представени доказателства за такъв. Задължението на
ответниците по Договор за предоставяне на потребителски кредит на
физически лица № 321-2868/10.10.2007г. е вземане на ищеца, поради
универсалното правоприемство в резултат на вливането на първото дружество
във второто.
Настоящият състав не приема за основателно и възражението за изтекла
погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, за задължението за главница,
изтекла от неплащането на последната погасителна вноска на 10.06.2014г. до
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.05.2018г. На първо място, настоящият състав застъпва становището, че
задължението за плащане на погасителна вноска не е периодично плащане,
поради което за него не се прилага кратката 3 – годишна погасителна давност.
На следващо място счита, че за всяка месечна погасителна вноска не тече
самостоятелна давност от падежа й до предявяване на вземането.
Задължението за връщане на главницата е едно задължение, което за удобство
на длъжника е разпределено в погасителни вноски за определен времеви
период.
По исковете с правно основание чл. 430, ал.2 от ТЗ :
Както в посочената норма от ТЗ, така и в процесния договор за
потребителски кредит е установено задължение за кредитополучателя и
солидарния длъжник да плати на банката възнаградителна лихва по кредита.
Същата е уговорена по размер, съобразно приетия лихвен процент от
страните и методиката за изменението при конкретно посочени предпоставки.
Съобрано това вещото лице е изчислило, че дължимата възнаградителна
лихва е 17 473, 59лв., от които кредитополучателят е платил 14 914, 18лв.
Останалата неизплатена възнаградителна лихва е в размер на 2 559, 32лв. Тя е
станала изцяло изискуема към 10.10.2017г. – датата на изтичане на срока на
договора. Отново следва да бъде посочено, че възнаградителната лихва е
определена като процент върху цялото задължение за главница, а плащането
8
й е разпределено като част от дължимата анюитетна вноска, както при
задължението за връщане на заемната сума. Ето защо изискуемостта на
цялото задължение за плащане на цената на кредита(печалбата на банката) е
настъпила на 10.10.2017г. и от тази дата е започнала да тече погасителна
давност. Последната не е изтекла към момента на образуване на заповедното
производство.
В договора, който дефинира процесното правоотношение, е предвидена
и санкционна лихва при неизпълнение на задълженията за плащане на
главницата и възнаградителната лихва. Тя се начислява при условие, че е
налице закъснение при погасяването на главницата върху просрочената част
от нея. Установи се от експерта, че ответницата С. е изпаднала в забава за
част от главницата на 10.03.2014г. и поради това от тази дата до изтичане на
срока на кредита тя дължи санкционната лихва в размера, уговорен в чл. 6.2
от договора, до изтичане на срока на договора. Това задължение за лихва е
основано на забава на длъжника и има функция да обезщети кредитора при
забава на изпълнението, а не е цена на кредита, както е възнаградителната
лихва. Поради това за него се прилага правилото на чл. 111, б.“в“, предл.2 от
ЗЗД. Такава следва да се присъди в казуса за период от три години преди
датата на падежа на цялото задължение, т.е. от 10.10.2014г. до 10.10.2017г. За
този период наказателната лихва е в размер на 3 306, 75 лв., за която сума
искът е основателен. Над нея той следва да бъде отхвърлен.
По категоричен начин се доказа от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че дължимите и неплатени от ответниците такси за
периода на действие на договора за кредит са в размер на 150лв. Същите са
изискуеми изцяло, поради изтичане на срока на договора. Ето защо искът за
тях е основателен
С оглед установяване в исковото производство на вземанията на
кредитора, основателни са осъдителните претенции срещу ответниците да
бъдат осъдени да заплатят разноските в заповедното и в исковото
производство. Ето защо и в тази част първоинстанционното решение е
правилно, но следва да бъде редуциран размерът им с оглед отхвърляне н
ачаст от претенцията за наказателна лихва.
С оглед изхода от въззивната проверка, въззивниците следва да бъдат
9
осъдени да заплатят на ответното дружество разноски за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 250лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 4098/27.05.2020г. по гр.д. №30/2019г. по описа на БлРС
в частта, в която е признато за установено по отношение на Л. А. С., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: област Благоевград, община Благоевград, гр.
Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А и Р. И. С., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес”
№ 3, вх. А, че същите ДЪЛЖАТ на ищеца - „Първа инвестиционна банка”
АД /ПИБ АД/, вписано в Търговския регистър с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37,
представлявано от изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.С.М., солидарно
над сумата от 3 306, 75лв. до сумата 5 334,26 /пет хиляди триста тридесет и
четири лева и двадесет и шест стотинки/ лева - просрочена наказателна лихва,
начислена съгласно Раздел III, т. 6.2 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит за физически лица № 321-2868/10.10.2007г., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на Л. А. С., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: област Благоевград, община
Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А и Р. И. С., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: област Благоевград, община Благоевград, гр.
Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А, че същите ДЪЛЖАТ на ищеца „Първа
инвестиционна банка” АД /ПИБ АД/, вписано в Търговския регистър с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните директори - Н.В.Н. и
С.С.М., солидарно сумата над 3 306, 75лв. до сумата 5 334,26 /пет хиляди
триста тридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ лева - просрочена
наказателна лихва, начислена съгласно Раздел III, т. 6.2 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит за физически лица № 321-
2868/10.10.2007г., както и за периода преди 10.10.2014г. и след 10.10.2017г.,
10
до претендираната крайна дата на същия 28.05.2018г.
ОТМЕНЯ решение 4098/27.05.2020г. по гр.д. №30/2019г. по описа на БлРС
в частта, с която е Л. А. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: област
Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А и Р.
И. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: област Благоевград, община
Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А, са осъдени да платят на
ищеца „Първа инвестиционна банка” АД /ПИБ АД/, вписано в Търговския
регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните директори -
Н.В.Н. и С.С.М., солидарно разноски за заповедното производство над сумата
от 410, 50лв. и отхвърля иска над тази сума.
ОТМЕНЯ решение 4098/27.05.2020г. по гр.д. №30/2019г. по описа на БлРС,
в частта в която е Л. А. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: област
Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А и Р.
И. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: област Благоевград, община
Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А, са осъдени да платят на
ищеца „Първа инвестиционна банка” АД /ПИБ АД/, вписано в Търговския
регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните директори -
Н.В.Н. и С.С.М., солидарно разноски за първоинстанционното исково
производство над сумата от 1 204, 40лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. А. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: област
Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А и Р.
И. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: област Благоевград, община
Благоевград, гр. Благоевград, ул. „адрес” № 3, вх. А, са осъдени да платят на
ищеца „Първа инвестиционна банка” АД /ПИБ АД/, вписано в Търговския
регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните директори -
Н.В.Н. и С.С.М., солидарно разноски за въззивното производство в размер на
250 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 - месечен срок
11
от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12