РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. , 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20241220200211 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от К. К. С.
, ЕГН **********, с адрес село Г. Д., общ. Г., обл. Бл. против Наказателно
Постановление № **/******* г. на Началник РУ Г. Д. ,с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за това ,че на
*****г., година около 12.30 часа, в с. Г. Д. не спазва направеното му писмено
разпореждане, заведено с per. №*******/10,03,2024г, по описа на РУ Г. Д., а
именно, продължава да разрушава и поврежда изградения каменен зид, между
неговия имот и имота на Ибрахим К.ов Зайков, който е на границата между
двата имота.
Административно наказващия орган редовно призован не се явява,не
изразява становище по жалбата.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи .
Разпитани са свидетелите М. Ф. У. ,Н. К. Т. ,Б. В. С.,тримата служители на РУ
Г. Д. и А.М. Л..
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
1
обстановка.
Жалбоподателя К. К. С. и лицето И. К.ов З.в са съседи,имотите им в с. Г. Д.
са разделени от каменна ограда , при налична денивелация между тях.С.и и З.
повече от година спорят за граничната линия на дворните си места.На
10.03.2024г. И. З. видял ,че съседа му и съпругата му събарят оградата ,деляща
парцелите им,поради което подал сигнал за извършено нарушение.Същия ден
свидетеля М. Ф. У.,служител на РУ Г. Д.,ПУ Г. ,приел съобщението и решил да
посети инцидента.Поискал съдействие от колегите си Н. К. Т. и Б. В.
С.,тримата заедно се отправили към.с.Г. Д..Там установили,че жалбоподателя
е нарушил цялостта на оградата ,като е извадил част от камъните.Полицай У.
се приближил до нарушителя и му обяснил,че преди да предприеме каквито и
да е действия трябва възникналия спор да бъде решен по съдебен ред.На
място свидетеля У. съставил на нарушителя полицейско разпореждане,
заведено с per. №******/10,03,2024г, по описа на РУ Г. Д., с което му
разпорежда да не разрушава изградения каменен зид, между неговия имот и
имота на И. К.ов З.,С. отказал да подпише,отказ засвидетелстван с подписа на
свидетеля Т..След това служителите на реда са върнали в ПУ с.Г..Не минал и
половин час на тел.112 се получил нов сигнал за неправомерни действия от
странна на семейство С.и.Свидетелите У.,Т. и С. се върнали в с.Г. Д.,там
нарушителя въпреки издаденото му разпореждане ,продължавал да събаря
оградата ,като изваждал камъни от същата.
С оглед констатираното нарушение свидетеля У. пред нарушителя и колегите
си съставил АУАН . Полицайте запознали жалващия се със съдържанието на
акта , последния отказал да подпише и получи препис,отказ засвидетелстван
от свидетеля Т.. В последствие в правния мир е намерило проявление
атакуваното НП на Началник РУ Г. Д. ,с което на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.64 от
ЗМВР .
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за
изменение на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е
подадена в срок, индиция за допустимостта й .Съгласно разпоредбата на чл.6
от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от
закона за наказуемо с административно наказание, наложено по
2
административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните,
намира , атакуваното НП за законосъобразно и не подлежи на отмяна.
Жалбоподателят отрича релевантни за случая фактически констатации по
акта, а именно, че на инкриминираната дата да е извършил нарушение на
ЗВМР,излага съображения за допуснати нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила .
Изложената по –горе фактическа обстановка безпротиворечиво се установи
от събраните в хода на съдебното производство доказателства-гласни
/показанията на разпитаните свидетели М. Ф. У. ,Н. К. Т. ,Б. В. С.,тримата
служители на РУ Г. Д.. Показанията им са последователни и кореспондират с
описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно
отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което да
провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си
отговорност,съдът ги кредитира изцяло.
Деянието извършено от жалбоподателя представлява административно
нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия
орган като нарушения по чл. 64 от ЗМВР.
В чл. 64 от ЗМВР са посочени правомощията на полицейските органи да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции, като разпорежданията се издават писмено или устно.С
ангажираните по делото гласни доказателства, се установи, че жалбоподателят
е осъществил вмененото му административно нарушение, както от обективна,
така и от субективна страна.
От обективна страна ****** г. около 12,30 часа в с.Г. Д., след издаденото му
писмено разпореждане, заведено с per. №*******/10,03,2024г, по описа на РУ
Г. Д., продължава да разрушава и поврежда изградения каменен зид, между
неговия имот и имота на Ибрахим К.ов Зайков, който е на границата между
двата имота.Той въпреки направеното му писмено полицейско разпореждане
на основание чл. 64 от ЗМВР извършва действия противни на зарбаната му с
разпореждането от св.У..
3
Жалбоподателят не е изпълнил издаденото му полицейско разпореждане по
чл. 64 от ЗМВР, за което му е съставен и АУАН.
Нарушението е извършено и от субективна страна, тъй като деецът е съзнавал
противоправността на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, съгласил се е с тях, като е предприел целенасочени действия по
осъществяването на тези последици.
След като правилно е квалифицирал нарушението, на основание чл. 257, ал. 1
от ЗМВР административнонаказващият орган е санкционирал С. с
административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева.Съгласно
посоченият законов текст, който не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.Деянието, извършено от
жалбоподателя представлява административно нарушение и правилно е
квалифицирано от административно наказващият орган като такова по чл. 64
от ЗМВР, както правилно и законосъобразно, на основание чл. 275, ал. 1 от
ЗМВР, административно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с
"глоба" в размер на 100.00 лева. Като отчете обстоятелството, че така
наложеното наказание е минимално по размер съдът намира същото за
съответно на тежестта на нарушението, интензитета на действията на
нарушителя, както и разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН. Същото е адекватно на
извършеното и в състояние да осъществи поставените и цели по чл. 36 от
ЗАНН.
Предвид на горното и с оглед събраните писмени доказателства ,съдът
приема ,че нарушителя е извършил цитираното в акта и наказателното
постановление нарушение ,той следва да понесе предвиждащата се
административнонаказателна отговорност по този закон .
Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното:
Носителят на административно наказателната власт ,в случая –Началник РУ
гр.Г. Д. е издал наказателното постановление след като , е установено по
безспорен начин извършването на нарушенията , самоличността на
нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение по делото от полицая служи като предпоставка
за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма презумтивна
доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото
4
лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно
разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква
изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани на общо основание.От събраните по делото писмени доказателства и
гласни може да се направи категоричен извод ,че жалващия се е извършил
вмененото му нарушение , от обективна и субективна страна са налице
елементите на нарушението .Допуснатия свидетел А. Л. ,поискан да бъде
разпитан в това му качество от защитата на жалбоподателя,също потвърждава
,че именно жалбоподателя е събирал камъните от оградата .
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след
себе си отмяна на атакуваното наказателно постановление. Критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в
процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , могъл е
да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН
имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на
образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се
ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7дневен срок от съставяне на акта
да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и
правната квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е
констатирано е коректно и подробно описано в Наказателното постановление ,
правилно е посочена санкционната норма.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР, съобразена от законодателя при въздигане на
същото в нарушение. Законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай .
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН съдът,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно Постановление №
*****/****** г. на Началник РУ Г. Д.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Благоевград в 14-
дневен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
6