№ 3160
гр. Перник, 12.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С решение от 11.10.2021 г., постановено по настоящото дело, са уважени в цялост
предявените от К. М. Й. срещу „Топлофикация-Перник“ АД, обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане
съществуването в полза на ответника на парични вземания за стойността на доставена до
имота на ищеца топлинна енергия за минал период поради погасяването им по давност. На
основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдът не е присъдил разноски в полза на ищеца.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от
ищеца чрез процесуалния му представител, с която се иска постановеното решение да бъде
допълнено в частта за разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдени всички направени
по делото разноски.
В законоустановения срок становище от насрещната страна не е постъпило.
Молбата е редовна и допустима, като депозирана от легитимирана страна в
преклузивния срок за съответното процесуално действие. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, като мотивите за това са следните:
Отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност
облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в
чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати
направените разноски. При решаване на въпроса, за кого възниква задължението да заплати
разноските, съдът се ръководи от правилата на чл. 78 ГПК в зависимост от изхода на
правния спор и процесуалното и извънпроцесуалното поведение на страните. Диспозицията
на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда две кумулативни предпоставки, при наличието на
които ответникът не носи отговорност за разноски, независимо, че решението е
благоприятно за ищеца – 1) ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и 2) ако признае иска. В подобна хипотеза логиката на законодателя е, че ответникът
не е предизвикал изобщо състояние на правен спор, поради което и не следва да носи
отговорността за разноските по делото.
Предмет на настоящото съдебно производство е бил отричане със сила на пресъдено
нещо правото на принудително изпълнение в полза на ответника поради погасяване по
давност на вземането. Процесните суми не са били отписани от счетоводната система на
ответното дружество, като за същите ответникът не е претендирал изпълнение от ищцата,
1
нито се е снабдявал с изпълнителен титул.
Същевременно в процесния случай ответникът е признал както иска като
процесуално действие по смисъла на чл. 237 ГПК, така и изрично е признал всички факти,
пораждащи спорното материално право, но такова не е било постановено по воля на ищеца.
При постановяване на решението си настоящия състав е констатирал, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изключва отговорността за разноски на ответната
страна. Правната преценка на съда остава непроменена.
В конкретния случай първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК е налице, тъй като
ответникът е признал иска по смисъла на чл. 237 ГПК. Ирелевантно е, че решението не е
било постановено по реда на чл. 237 ГПК, доколкото изискуемото от законодателя
процесуално поведение на ответника е осъществено – ответникът е признал иска. Нещо
повече, в конкретния случай решението не е постановено по реда на чл. 237 ГПК, с оглед
изричното противопоставяне на процесуалния представител на ищеца, формулирано още в
исковата молба – л. 3.
Втората предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК също е налице, доколкото от
събраните данни се установява, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, съгласно разрешенията, застъпени от съдебната практика.
Ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска, както и че различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от
кредитора нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само
като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е
дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да
го води по избран от него на-чин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратя-ване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието, какъвто е и процесният случай. При такова
поведение и доколкото не разполага с изпълнителен титул и не е предприемал
извънпроцесуални действия по повод вземането, той не дължи разноски. В горния смисъл е
и трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС,
IV г. о.
Така например в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК се приема, че дори „Извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но
влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът
се е позовал на давност“. Касационният съд е приел, че „Тези действия нито са
неправомерни, нито изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. При
подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на
недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи
извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници),
след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.“.
Ето защо в контекста на обсъдената съдебна практика, постановена от ВКС, не е
2
налице основание за изменение на решението в частта за разноските, доколкото в същото
съдът е обсъдил предпоставките, поради които такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. М. Й. за допълване на решението,
постановено по настоящото дело в частта за разноските като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3