Решение по адм. дело №519/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устроиство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Странджа Агро Инвест“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Сердика“, [улица], представлявано от управителя В. Ж., против Заповед №2/18.02.2025 г. на кмета на Община Средец, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, наименован: „Водно огледало и постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване“, находящ се в местността „Божура“, в УПИ Х-13 в кв.2, отреден „за обществено обслужване параклис и озеленяване“ по действащия ПУП-ПРЗ на ТК – „Божура“.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден от некомпетентен орган, в нарушение на административно -производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според дружеството – жалбоподател липсва каквато и да е индивидуализация на посочения от органа незаконен строеж. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Пледира заповедта да бъде отменена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от адв. К.-Т., която излага съображения за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства, като пледира жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2024 г. (според изложената в заповедта фактическа обстановка) служители на Община Средец извършили проверка в местността „Божура“ в УПИ Х-13 в кв.2, отреден „за обществено обслужване параклис и озеленяване“ по действащия ПУП-ПРЗ на ТК – „Божура“, одобрен със Заповеди за частично изменение № 71/30.11.2022 г. и № 62/29.10.2024 г., който представлява имот с [идентификатор] по действащите КККР на землището на гр.Средец, одобрен със Заповед № РД-18-631/07.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, при която проверка било констатирано изпълнение на строеж, извършен в нарушение на разпоредбите на чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал.1 и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ. Установено е, че имота е собственост на „Странджа Агро Инвест“ ЕООД. Строежът представлява водно огледало и постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция, като постройките можело да се използват като жилища за настаняване. В заповедта е посочено, че в Община Средец няма налични строителни книжа за обекта.

С писмо изх.№ Ю.Л. 469/06.12.2024 г. дружеството е уведомено за извършената проверка (л.21). В писмото е указано, че към момента на проверката са установени изпълнени масивни стоманобетонови фундаменти, върху които са монтирани готови изделия – тип „контейнери“ от метална конструкция, покрити с допълнителни навеси от термопанели, като към тях е изградена обслужваща инфраструктура и водно огледало. С писмото е предоставен седмодневен срок от получаването му за предоставяне на документи, удостоверяващи законността на извършените строителни дейности. Писмото е връчено на 23.12.2024 г., видно от представената по делото обратна разписка (л.22), като по делото няма данни документи да са били представени в указания седмодневен срок.

На 20.01.2025 г. работна груба от служители при Община Средец извършили проверка на строеж „Водно огледало и постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване“, за което бил съставен констативен акт № 2 (л.23). Според изложеното в него, строежът е собственост на „Странджа Агро Инвест“ ЕООД. Дружеството е посочено в акта и като възложител, и като строител на строежа. Посочено е също, че за строежа няма наличен проект или части от такъв в архива на Община Средец, нито налично разрешение за строеж или протокол за откриване на строителна площадка. Такива не били представени и в указания с писмо изх.№ Ю.Л. 469/06.12.2024 г. срок (л.21). За нарушени разпоредби са посочени чл. 142, ал. 1, чл. 148 ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ. Към констативния акт е изготвена фото-документация (приложение № 2), неразделна част от акта (л.26 -27). На 07.02.2025 г. съставеният констативен акт е връчен на „Странджа Агро Инвест“ ЕООД, видно от представената по делото обратна разписка (л.28).

На основание проведеното административно производство и съставения констативен акт с оспорената Заповед № 2/18.02.2025 г., на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, кметът на Община Средец наредил премахване на строеж с наименование: „Водно огледало и постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване“, находящ се в местността „Божура“, в УПИ Х-13 в кв.2, отреден „за обществено обслужване параклис и озеленяване“ по действащия ПУП-ПРЗ на ТК – „Божура“. Съобразно представената по делото обратна разписка, заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.03.2025 г. (л.35).

По делото са представени писмени доказателства, сред които договор за продажба на общински недвижим имот от 03.09.2018 г., според който Община Средец продава на „Странджа Агро инвест“ ЕООД поземлен имот с [идентификатор]; [нотариален акт], том VIII, дело № 723/16.10.2024 г., според който В. В., гражданин на Латвия продава на „Странджа Агро инвест“ ЕООД поземлен имот с [идентификатор], ведно с построената в него сграда с [идентификатор], със застроена площ от 67 кв.м., с предназначение Култова, религиозна сграда; справка от кадастралния регистър на недвижимите имоти за имот с [идентификатор], 2 бр. сертификати от „Топ Хаус“ ООД за контейнерите; решение 42-II-1 на комисия в РДГ – Бургас, с което е решено да се промени предназначението на поземлени имоти с идентификатори 17974.228.12 и 17974.228.13 в горски територии; писмо с изх.№ ЮЛ-451/28.11.2024 г. на гл. архитект на община Средец, с което се оставя без движение заявление за издаване на удостоверение за търпимост за „Параклис в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Средец, м.Божура и договор № 26/15.01.2025 г. за пречистване на отпадъчни води от обект – гр.Средец, м.Божура, хижа Божура (л.51-64).

В хода на съдебното производство е допусната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.С. И. – строителен инженер, специалност ПГС. Според заключението, процесният ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Средец, м. БОЖУРА с площ 3019 кв.м, собственост на „Странджа агро инвест“ ЕООД, съставлява УПИ Х-13, кв.28 с отреждане по ПУП-ПР „за обществено обслужване, параклис и озеленяване“ като е образуван от бивш ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор]. Вещото лице посочва, че съгласно справка по КК в имот с [идентификатор] е разположена сграда 17974.202.13.1 частна собственост, с функционално предназначение „Култова, религиозна сграда“, брой етажи 1, застроена площ 67 кв. м. При извършен оглед на място (на 18.09.2025 г. според данните от СТЕ) в имота вещото лице е установило следните два обекта: А) водно огледало и Б) постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване. Според вещото лице, постройките за обитаване представляват 4 бр. контейнери с правоъгълна форма 300/900см, или застроена площ 18,00кв.м, едноскатен покрив h1- 260см, h2 - 280см състоящи се от две стаи с общ WC, метална конструкция и 1бр. контейнер с размери 600/700см и застроена площ 42,00кв.м, двускатен покрив h1 - 260см, h2 - 280см състоящ се от две стаи/спални, дневна с WC и веранда, метална конструкция. Посочва се, че контейнерите са със стени - сандвич панел 40мм, под - метална скара, циментова плоскост с ламинат в стаите и теракот в WC. Таван - ПВЦ ламперия, OSB, вата и поцинкована ламарина, дограма - PVC. Изградени ел. инсталации и ВиК. Степен на завършеност - за обитаване. Вещото лице заявява, че тези помещения са доставени в готов вид и монтирани върху циментова площадка на мястото, на което се намират в момента и нямат трайно закрепване за терена. Според заключението, на място е извършено покриване на контейнерите с тента от термо плоскости върху метална конструкция - рамки от профил 30х30мм, захваната монтажно за тавана на контейнера и подпряна на метални колонки със същото сечение насадени върху циментовата основа на площадката чрез крепежни елементи/анкери, без да има трайно закрепване за терена/при монтажа на тентата не са извършвани земни работи. В заключението е посочено също, че след отделянето им от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура постройките за обитаване могат да бъдат премествани в пространството, както и да бъдат ползвани на друго място със същото или с подобно предназначение.

Според вещото лице обект „водна огледало“ на място представлява водна площ с декоративен характер, частично изпълнена с растителност - водни лилии, има криволинейно очертание - с обща площ ~201,50 кв.м и дълбочина Нср.~0,45 м. В констативно-съобразителната част от заключението вещото лице посочва, че на база на разгледаните документи ПУП-ПР и огледа на място обект „водно огледало“ е елемент на озеленяването - хранителна среда за декоративната растителност - водни лилии, с което е изпълнено част ~201,50 кв.м от предвиденото отреждане 1984 кв.м „за озеленяване“ в УПИ Х-13, кв.28 м. в „Божура“, Община Средец.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в отговора на въпрос 1.2 е допусната техническа грешка относно идентификатора и че в имота има само една сграда, която е с [идентификатор]. Посочва, че доколкото според него не е налице строеж, то в тази връзка не е изследвал въпроса за търпимостта. Според вещото лице, ако изобщо се приеме, че постройките са строежи, то те биха попаднали в V-та категория, което прави Общината компетентна да издава заповеди за премахването им. Вещото лице И. обаче е категоричен в съдебно заседание, че в случая не се касае за строеж.

Относно металните колони на тентата, покриваща контейнерите, вещото лице уточнява, че тези колонки, които са основата на металната конструкция за термоплоскотите, са захванати за циментовата основа на площадката чрез анкери или фусове, т.е. предварително подготвени и монтирани в циментовата основа фусове, за които фусове е извършено заваряването на металните колони. Според експерта срязването на фусовете освобождава металните колонки, освобождава конструкцията и тя може да бъде преместена. Що се отнася до циментовата замаска, върху която са поставени контейнерите и допълнително изградените навеси към тях, според вещото лице тази циментова замаска представлява една площадка - бетониране на терена.

По делото от адв. А. са представени акт на Община Средец от 18.11.2024 година, Заповед № 62 от 29.10.2024 година, с която е одобрено изменението на ПУП- ПРЗ, ведно с графичната част (л.97 и сл.).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 2/18.02.2025 г. на кмета на Община Средец, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. с чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж с наименование: „Водно огледало и постройки за обитаване с покриви от термопанели вурху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване“, находящ се в местността „Божура“, в УПИ Х-13 в кв.2, отреден „за обществено обслужване параклис и озеленяване“ по действащия ПУП-ПРЗ на ТК – „Божура“, одобрен със Заповеди за частично изменение № 71/30.11.2022 г. и № 62/29.10.2024 г., който представлява имот с [идентификатор] по действащите КККР на землището на гр.Средец, одобрени със Заповед № РД-18-631/07.03.2018 г. на изп.директор на АГКК, изпълнен от „Странджа Агро Инвест“ ЕООД.

Съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ. В случая заповедта е издадена от кмета на Община Средец, но посочения в нея незаконен строеж, не е определен в коя категория строежи попада. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако приеме описания в заповедта обект за строеж, какъвто според експертът обекта не е, то той подава в V-та категория строежи, което прави компетентен именно кмета да издава заповеди за неговото премахване.

По делото не е спорно, че посоченият в заповедта обект е разположен именно в имот, собствен на дружеството, като липсва и противоречие в становищата на страните относно липсата на строителни книжа /одобрен проект/ и разрешение за строеж. Различни са обаче тезите за приложимостта на тези изисквания, както и за същността на части от обследвания обект, които според оспорващата страна следва да се квалифицират като преместваеми, а според ответната страна описания в заповедта обект съставляват строеж, наименуван „Водно огледало и постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване“.

Настоящият съдебен състав намира, че нареденият за премахване строеж е описан в КА № 2/20.01.2025 г. и в заповедта общо, като един обект, който според настоящият състав не е индивидуализиран в достатъчна степен – с ясно и конкретно посочване на параметри, обем и характеристики, както и на конкретна бройка по отношение на така наречените „постройки за обитаване“, наредени за премахване. В констативния акт дори липсва и графична част (окомерна/ситуационна скица) на разположението на строежа в ПИ, което допълнително внася неяснота относно неговото описание. Налични са единствено два броя фотоснимки, които обаче не могат да заместят индивидуализацията на обекта. Настоящият съдебен състав намира, че даденото от ответната страна описание на незаконния строеж не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК за фактическо описание, както и за възможен начин за изпълнение на заповедта. От това следва, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, препятстващо възможността на адресата на заповедта да реализира защитата си, както и извършването на съдебния контрол за законосъобразност на акта.

На следващо място следва да се отбележи, че на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ подлежат отговарящите на характеристиките по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи, а не всякакви обекти, за които ЗУТ съдържа различна правна регламентация и предпоставки за премахването им, каквото е производството по чл.57а от ЗУТ. От събраните по делото доказателства и от приетата по делото СТЕ се установява, че посоченият незаконен строеж не представлява един обект, както и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В случая вещото лице разграничава незаконния строеж на два обекта - обект „водно огледало“ и обект „постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване“.

Относно „водното огледало“ вещото лице посочва, че то представлява водна площ с декоративен характер, частично изпълнена с растителност, като същото е елемент на предвиденото в УПИ Х-13, кв.28 м. в „Божура“, Община Средец озеленяване. В заповедта обаче липсват каквито и да са индивидуализиращи белези на това „водно огледало“ като площ, дълбочина, воден обем и др., както и в какво се изразява неговото предназначение.

За „постройките за обитаване“ вещото лице И. уточнява, че те представляват контейнери общо пет на брой, каквато индивидуализация липсва в заповедта и констативния акт, като посочва и конкретните им параметри и характеристики, от което описание и при съобразяване на предназначението им прави извод, че не са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а представляват преместваеми обекти. Съдът споделя изложените в СТЕ изводи. С оглед характеристиките на установените на място готови изделия тип „контейнери“, при съобразяване на представените по делото сертификати за тяхното закупуване, както и от данните, посочени в писмо от 06.12.2024 г. за извършена служебна проверка (л. 21 от делото), става ясно, че същите могат да бъдат преместени в пространството без да загубят своята индивидуализация и има възможност да бъдат ползвани на друго място със същото или подобно предназначение. Не се установява контейнерите да са трайно закрепени (вкопани) към циментовата площадка, върху която са поставени.

По отношение „покривите с термопанели върху метална конструкция“, вещото лице отново е категорично, че конструкцията не представлява строеж, доколкото срязването на фусовете, чрез които са закрепени за циментова замазка, ще освободи металните колони и констрикцията ще може да бъде преместена. Така даденото от вещото лице експертно мнение несъмнено отговаря на посоченото в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ за преместваемите обекти, а именно, че премахването на металната конструкция на покривите не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Именно такъв е процесния случай.

При издаване на заповедта по чл. 225а от ЗУТ административният орган следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за изпълнение на разпоредените със заповедта правни и фактически последици, а отделно от това съставлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта само на това основание. В случая това не е сторено, поради което оспорената заповед е издадена при неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК.

Освен това нареденият за премахване обект не представлява строеж, което прави заповедта издадена при неправилно приложение на материалния закон. Обстоятелството, че обектите на премахване не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ освобождава съдебния състав от задължението за изследване на въпроса за търпимостта, включая момента на поставянето на тези обекти на място.

Включвайки всички описани по-горе обекти под общ знаменател на един незаконен строеж и при положение, че част от тях не притежават характеристиките на строеж, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, а противоречието в процесната заповед между фактическите установявания, от една страна, правните изводи и диспозитива, от друга, са довели до нейната необоснованост. Настоящият съдебен състав намира, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваната заповед, предвид което същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на атакувания акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като постановена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправните разпоредби, следва да бъде отменена.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва се присъдят на дружеството - жалбоподател направените разноски по делото в размер на 6 817, 50 лева - от които 50,00 лева заплатена държавна такса, 5 867,50 лева заплатено адвокатско възнаграждение /липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение/ и 900,00 заплатено възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №2/18.02.2025 г. на кмета на Община Средец, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, наименован: „Водно огледало и постройки за обитаване с покриви от термопанели вурху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване“, находящ се в местността „Божура“, в УПИ Х-13 в кв.2, отреден „за обществено обслужване параклис и озеленяване“ по действащия ПУП-ПРЗ на ТК – „Божура“.

ОСЪЖА Община Средец да заплати на „Странджа Агро Инвест“ ЕООД, [ЕИК], разноските по делото възлизащи на сумата от 6 817, 50 /шест хиляди осемстотин и седемнадесет лева и петдесет стотинки/ лева.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.