№ 1896
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110150324 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 50324 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 47139/30.08.2021г. на СРС, депозирана
във връзка със Заповед за изпълнение от 23.05.2021г., издадена по ч.гр.д. №
23924/2021г. на СРС.
Ищецът "***" АД чрез адв. Е.Д. - АК-В., е предявил срещу ответника
"***" АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 2776,68 лева, представляваща главница за неплатени
възнаграждения за извършени услуги по събиране, транспортиране и
обезвреждане на опасни отпадъци съобразно Договор № 1141/05.03.2010г., с
последващи анекси, за които са издадени Фактура № 40252/09.10.2020г. (4,32
лева), Фактура № 40455/30.10.2020г. (2293,20 лева), Фактура №
40753/30.11.2020г. (477,00 лева) и Фактура № 40770/01.12.2020г. (2,16 лева),
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (27.04.2021г.) до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор № 1141/05.03.2010г., с
който ответникът му възложил срещу съответно възнаграждение да събира,
транспортира и обезврежда опасните му отпадъци. Към договора били
сключени редица анекси за продължаване на действието му, като с последния
такъв от 21.02.2019г. срокът му бил удължен до 05.03.2021г. В изпълнение на
задълженията си по договора ищецът осъществил предвидените в договора
дейности, за които били издавани надлежно изискуемите по закон документи.
С подписването на всеки идентификационен документ ответникът-
възложител удостоверявал предаването на съответни опасни отпадъци, т.е.
признавал и приемал, че услугата се извършва в съответния обем. Когато
обстоятелствата или характерът на опасните отпадъци налагали това, те се
предавали за обезвреждане на Предприятието за управление на дейностите по
опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите,
с което ищецът имал сключен договор за унищожаване на опасни отпадъци.
За извършените услуги ищецът издал процесните фактури, които били
осчетоводени от ответника, с което той още веднъж признал вземанията по
тях, без обаче те да са платени. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищецът се представлява от адв. В.Р. - АК-София, който поддържа
исковата молба, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в писмена защита, приложена към Молба, вх. №
43239/07.03.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното "***" АД чрез адв. А. К. - АК-
София, е подало Отговор на исковата молба, вх. № 97005/29.11.2021г. на СРС,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се между
страните да са налице облигационни отношения по повод посочения от
ищеца договор. Наред с това възлагането на извозване на отпадъци следвало
да става или по установен график, или при заявка. Данни за такива заявки
нямало. Представените идентификационни документи не били надлежно
оформени и не обвързвали по никакъв начин ответното дружество. Никога и с
2
никакво свое действие "***" АД не е признавало задължение към ищеца.
Процесните фактури били издадени в нарушение на счетоводните изисквания,
без фактическо и правно основание и без доказателства за предоставена
услуга. Дали една фактура е осчетоводена или не не било от значение за
основателността на претенциите на ищеца и не било равнозначно на
признаване на задължение. Счетоводителите не били тези, които да
преценяват дали едно задължение действително съществува или не, а само
обработвали документите, които им се предоставяли. Нямало и
доказателства, че съответните количества отпадък са реално извозени от
ищеца. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът се
представлява от адв. В.П. - АК-София, който оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Писмена защита, вх. № 41735/04.03.2022г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в
отговора , съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е
за ищеца, който следва да докаже наличието на валиден сключен между
страните договор, че е изпълнил задълженията си по него, че за ответника е
възникнало задължението да му заплати възнаграждение в определен размер.
В тежест на ответника е да докаже заплащане, съответно обстоятелства, които
го освобождават от това задължение. Извън горното всяка от страните следва
да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен
Договор № 1141/05.03.2010г. с възложител "***" АД и изпълнител "***" АД.
Възложителят възлага на изпълнителя да извършва необходимите дейности
по събиране, транспортиране, разтоварване и унищожаване на опасни
отпадъци, собственост на възложителя. Договорът е със срок от една година,
който може да бъде продължаван. Договорената цена е 1,90 лева на килограм,
като измерването на предадените опасни отпадъци става при предаването им
на изпълнителя, за което се съставя протокол. Заплащането става в
седмодневен срок от извозването на отпадъците и издаването на фактура от
изпълнителя по банков път. Видно от Анекс № 8/21.02.2019г. срокът на
договора е удължен с две години до 05.03.2021г.
Видно от представените заверени копия, "***" АД е издало следните
фактури за извършени действия по обезвреждане на отпадъци: Фактура №
40252/09.10.2020г. на стойност 4,32 лева, Фактура № 40455/30.10.2020г. на
стойност 2293,20 лева, Фактура № 40753/30.11.2020г. на стойност 477,00 лева
и Фактура № 40770/01.12.2020г. на стойност 2,16 лева. Фактурите са
придружени с идентификационни документи за опасните отпадъци,
3
подписани от представител на "***" АД и положен печат на дружеството.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като изготвено от компетентно
вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства,
поставящи под съмнение тяхната вярност. Вещото лице е установило, че
счетоводството на "***" АД е водено редовно и при спазване на всички
изисквания на Закона за счетоводството и Националните счетоводни
стандарти. Процесните фактури са осчетоводени и включени в дневниците за
покупки, като за тях са подадени справки-декларации по ДДС.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика
осчетоводяването на фактура и включването в дневника за покупки и
справката-декларация за ДДС за съответния месец недвусмислено сочи на
действия на съконтрагента по договора, изразяващи липса на оспорване на
дължимостта на сумата. Осчетоводяването съставлява действие, при което
задължението, описано във фактурата, се включва в отчитането на
стопанските операции на предприятието и се взема предвид относно
финансовото и имущественото му състояние, финансовите резултати от
дейността, движението на паричните потоци и капитала. Следователно,
включването на фактурата в отчитането на стопанските операции, паричните
наличности и движението на финансовите потоци на предприятието
позволява да се приеме, че установява приемане на съответната предоставена
услуга и дължимост на определената за нея във фактурата цена. Това с още
по-голяма степен важи при хипотезите, в които фактурите не само са
осчетоводени, но и са декларирани пред НАП във връзка с начисляването на
ДДС. При това положение, отчитайки и осчетоводяването им, възраженията
на ответника за недължимост на сумите по издадените фактури, са
неоснователни. Във връзка с възраженията на ответника досежно
дължимостта и правното значение на осчетоводяването на фактурите следва
да се изтъкне, че е житейски абсурдно да бъдат осчетоводявани фактури,
вземанията по които не се признават, още повече да се включват в
дневниците и справките-декларации по ДДС, като доводите в отговора на
исковата молба не разколебават този извод. Тези обстоятелства са достатъчни
за преценката на предявения иск като основателен, като обсъждането на
останалите събрани по делото доказателства и доводи на страните е
безпредметно.
С оглед горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен.
По разноските:
Съобразно изхода от делото право на разноски има само ищецът, който
своевременно е заявил претенция в тази насока, като е депозиран и списък по
чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство.
Съобразно изхода от делото и доказаните разноски в полза на ищеца
следва да се присъдят 385,53 лева за разноски в заповедното производство
(ч.гр.д. № 23924/2021г. на СРС).
Съобразно изхода от делото и доказаните разноски в полза на ищеца
4
следва да се присъдят 685,55 лева за разноски по исковото производство на
първа инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „***“ АД, ЕИК *********, дължи на "***"
АД, ЕИК *********, сумата от 2776,68 лева, представляваща главница за
неплатени възнаграждения за извършени услуги по събиране, транспортиране
и обезвреждане на опасни отпадъци съобразно Договор № 1141/05.03.2010г.,
с последващи анекси, за които са издадени Фактура № 40252/09.10.2020г.
(4,32 лева), Фактура № 40455/30.10.2020г. (2293,20 лева), Фактура №
40753/30.11.2020г. (477,00 лева) и Фактура № 40770/01.12.2020г. (2,16 лева),
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (27.04.2021г.) до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, да заплати на "***" АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 385,53 лева,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 23924/2021г.
на СРС).
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, да заплати на "***" АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 685,55 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 50324/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5