Решение по адм. дело №374/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.75, ал.9 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/.

Образувано е по жалби на К. Е. Я. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], и А. Е. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес] – наследници на Ц. Л. С. и Б. С. Д., собственици на имот с идентификатор по КККР ***, срещу Заповед № ДС-30/09.07.2025 г., издадена от областния управител на област П.**, с която е наредено принудителното отчуждаване на имоти и части от имоти частна собственост, попадащи в границите на концесионната площ на находище за подземни богатства – метални полезни изкопаеми – златно-сребърни руди „М. камък“, разположени в землището на [населено място], община Б., област П.**, за задоволяване на държавна нужда, свързана с добива на подземни богатства, в т.ч. и на 2 341 кв.м от съсобствен на жалбоподателите имот с идентификатор по КККР***, за които е определено парично обезщетение от 1882,00 лв. /видно от Приложение към съвместна Заповед № РД-02-14-1309/24.06.2025 г./ЗМФ-528/23.06.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите - неразделна част от процесната Заповед № ДС-30/09.07.2025 г./.

С уточнителни молби/заявления с вх. № 2176/15.09.2025 г. и вх. № 2177/15.09.2025 г. жалбоподателите са конкретизирали, че оспорват горепосочения административен акт само относно определения размер на паричното обезщетение за техните части от подлежащия на принудително отчуждаване имот с идентификатор по КККР 06286.75.14, находящ се в землището на [населено място], общ. Брезник, област Перник.

В съдебно заседание жалбоподателят К. Е. Я. се явява в лично качество и като пълномощник на жалбоподателката А. Е. С., която е негова сестра. Поддържа жалбите и искането за изменение на заповедта в частта на определения размер на обезщетението от 1882,00 лв. за притежаваните от тях части от имот с идентификатор по КККР***, находящ се в землището на [населено място], общ. Б.*, област П.** като се определи по-висока стойност на обезщетението. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на насрещните страни като счита, че на заинтересованата страна не се следват такива.

Ответникът – областният управител на област Перник, редовно призован – не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт Й., която оспорва жалбите и моли съда да постанови решение, с което да потвърди заповедта.

Заинтересованата страна „****“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], р-н В.***, бул. *****, представлявано от управителя Ч. Г., в съдебно заседание се представлява от адв. К. от САК, преупълномощен от пълномощника адв. М. В. от САК. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и оспорва възражението за прекомерност.

Административен съд – Перник, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Решение № 637/21.08.2015 г. на Министерски съвет на Република България /обн. ДВ, бр.66 от 28.08.2015 г./, на „Трейс Рисорсиз“ ЕООД /ново наименование „Брезник минералс“ ЕООД/, е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ - метални полезни изкопаеми – златно-сребърни руди, от находище „М. камък“, разположено в землището на [населено място], община Брезник, област Перник.

В изпълнение на горното решение на МС /РМС/, на 26.01.2016 г., между МС на Република България, представляван от министъра на енергетиката, и „***“ ЕООД е сключен концесионен договор . С РМС и концесионния договор е предоставена концесионна площ с размер 2199,1 дка, включваща площта на находище „М. камък“ с размер 1534,1 дка и площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива.

В съответствие с предвижданията на цялостен и годишни работни проекти за добив и първична преработка, изготвени съобразно условията на Решение № 01-01/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда и съгласувани от министъра на енергетиката, както и в съответствие с предвижданията на ОУП на община Брезник, е процедиран ПУП – ПРЗ за обособяване на нов УПИ V – за производствени, складови дейности и техническа инфраструктура в кв.129 по РП на [населено място] за промяна на предназначението на земеделска земя в масиви № № 61, 62, 64, 65, 73, 76 по КККР на [населено място]. С Решение № 152 по Протокол № 8/31.07.2020 г. Общински съвет – Б.** е одобрил ПУП – ПРЗ и същият е влязъл в сила. С проект за частично изменение на ПУП – ПРЗ, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-2-9/06.01.2022 г. на кмета на община Брезник, е променена южната граница на УПИ V, като към него се придават ПИ.

С решения на председателя на Комисията за земеделски земи към МЗХ /Решение № КЗЗ-16/14.08.2023 г. и Решение № КЗЗ-14/04.09.2024 г./ е променено предназначението на земеделски земи, собственост на „***“ ЕООД. До същия административен орган е отправено искане за промяна предназначението и на други земи /група имоти, обединени в ПИ/, собственост на „Брезник минералс“ ЕООД, като всички те попадат в площта на УПИ V.

В периода от подписване на договора за концесия до м.септември 2024 г. са положени усилия за идентифициране собствениците на имотите и установяване на контакт със засегнатите лица. Организирана е информационна кампания чрез откриване на информационен център в центъра на [населено място], който да дава разяснения на заинтересованите лица. В периода 2016 – 2024 г. на всички установени собственици са изпращани писма с предложения за закупуване на имотите или замяната им с други такива в същото землище, а след това и съобщения, с които са канени пред нотариус за постигане на съгласие за придобиване на имотите. В резултат на положените усилия „Брезник минералс“ е сключило 298 сделки за придобиване и замяна на имоти и части от такива в землището на [населено място]. Не е постигнато съгласие с лица, притежаващи общо 40,782 дка, представляващи 6,2 % от общата площ на УПИ ** в кв.** по РП на [населено място], като по този начин се възпрепятства реализирането на добива и преработката на метални полезни изкопаеми от находище „М. камък“, за които е предоставена концесия, и става невъзможно изграждането на ключови обекти – хвостохранилище и свързани с него съоръжения, и насипища. Това е послужило като основание, по силата на чл.75, ал.2 от ЗПБ, „***“ ЕООД, като страна, на която са предоставени права за подземни богатства“ да поиска от министъра на енергетиката предприемането на действия по принудително отчуждаване на имотите по реда на Закона за държавната собственост.

С Писмо изх. № 400-00-04-00-128/02.10.2024 г. /л.27/, на основание чл.75, ал.2 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, във връзка с Глава трета от Закона за държавната собственост, „Брезник минералс“ ЕООД е направило искане за принудително отчуждаване на частни имоти, попадащи в границите на концесионната площ на находище „М. камък“, разположена в землището на [населено място], обл. Перник. Подробно са изброени и описани имотите, за които се иска откриване на процедура по отчуждаване, дадена е обща информация за статуса на инвестиционния проект, изложени са правните основания на искането за отчуждаване и изпълнението на нормативните изисквания за искането.

В т.I.5 на Писмо изх. № 400-00-04-00-128/02.10.2024 г. е посочен ПИ с [идентификатор], находящ се в област П.**, община Б.**, [населено място], местност „***“, вид територия Земеделска; НТП – Ниви /орна земя/; категория 5; собственост Частна; площ 21,400 дка; стар номер 075014, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-35/23.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, собственост на наследници на Ц. Л. С. и Б. С. Д.; с площ за отчуждаване: 2,341 дка. Отбелязано е, че „*** ЕООД е придобило останалите 57/64 идеални части, равняващи се на 19,059 дка.

По делото не се спори, че именно жалбоподателите К. Е. Я. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], и А. Е. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], са наследници на Ц. Л. С. и Б. С. Д. и са наследили от тях имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Б.**, обл. Б.*** /номер, съгласно одобрен ПУП-ПРЗ 75.20/. Безспорно е също, че неотчуждената част от имота е с площ от 2 341 кв.м и всеки от тях притежава по 1/2 ид.ч. от нея.

На 23.06.2025 г. е издадена съвместна Заповед № РД-02-14-1309/24.06.2025 г./ЗМФ-528/23.06.2015 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С нея, на основание чл.75, ал.2 от Закона за подземните богатства, във връзка с чл.34, ал.4 от Закона за държавната собственост, е одобрено отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землището на [населено място], община Б.**, област П.**, попадащи в границите на концесионната площ на находище за подземни богатства – метално полезни изкопаеми - златно-сребърни руди „М. камък“, разположено в землището на [населено място], община Б.**, област П.**, изключителна държавна собственост, съгласно Акт за изключителна държава собственост № 1386/11.03.2014 г., утвърден от министъра на регионалното развитие, съгласно договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 26.01.2016 г., сключен между държавата, представлявана от министъра на енергетиката и „***“ ЕООД -[населено място] /ново наименование „***“ ЕООД/, в изпълнение на Решение на Министерски съвет № 637/21.08.2015 г. Данни относно вида, местонахождението и размера на имотите, подлежащи на отчуждаване, правото на собственост върху тях, както и размера на дължимото парично обезщетение, са посочени в приложениео, неразделна част от заповедта.

Със Заповед № ДС-30/09.07.2025 г., издадена от областния управител на област П.**, е наредено принудително отчуждаване на имоти и части от имоти частна собственост, попадащи в границите на концесионната площ на находище за подземни богатства - метални полезни изкопаеми – злато-сребърни руди „М. камък“, разположено в землището на [населено място], община Б.**, област П.**, за задоволяване на държавна нужда свързана с добива на подземни богатства. Сред тях е и имота на жалбоподателите.

Горната заповед е издадена на основание чл.75, ал.2 от ЗПБ, вр. чл.34а, ал.2, чл.34в от ЗДС и съвместна Заповед № РД-02-14-1309/24.06.2025 г./ЗМФ-528/23.06.2015 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Мотивирана е с това, че дружеството-концесионер не е постигнало споразумение за сключване на договор за покупко-продажба със собствениците, поради което били налице предпоставките на чл.75, ал.2 от ЗПБ. В нея е посочен общия размер на паричното обезщетение за подлежащите на принудително отчуждаване имоти и части от имоти - частна собственост, който е 27 719 лв. Размерът на обезщетенията за всеки от имотите е посочен в приложение към заповедта. В т.3 е вписан имота на жалбоподателите с идентификатор по КККР: ***; номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПРЗ: 75.14; вид на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: нива/орна земя; площ на имота в дка: 21,400; площ за отчуждаване в дка: 2,341; вид собственост: частна; име на собственика: наследници на Ц. Л. С. и Б. С. Д.; стойност на паричното обезщетение в лева: 1882.

Горните факти и обстоятелства се установяват както от посочените по-горе документи, така и от приложените към административната преписка и приети като доказателства по делото: Нотариален акт продажба на недвижим [имот номер], том **I, рег. № ***, дело № *** от 2024 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том **, рег. № *** от 2024 г.; Недвижим [имот номер], том **, рег. № **, дело № *** от 2024 г.; Договор № 30/17.02.2024 г. за продажба на общински недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост; Съобщение изх. № 33-00-196/11.07.2025 г. до К. Е. Я. и Съобщение изх. № 33-00-113/10.07.2025 г. до А. Е. С. - относно заповед на областния управител на област П.** за принудително отчуждаване на основание чл.75 от ЗПБ, във вр. с чл.34а, ал.2 от ЗДС; Уведомление вх. № Е-26-Б-607/28.11.2024 г. от „***“ ЕООД до министъра на енергетиката към искане за принудително отчуждаване на частни имоти, попадащи в границата на концесионната площ на находище „М. **“; Регистър на имотите -имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в границите на УПИ V в кв.** по РП на [населено място], засегнати от обекти за производствени и складови дейности на техническата инфраструктура на Минно-обогатителен комплекс „М. камък“ [населено място], за които се иска откриване на процедура по отчуждаване; схема на разположението на предоставената концесионна площ, границите на ПУП-ПРЗ и имотите предмет на искането; [нотариален акт], том **, дело ***, рег. №** от 25.10.2024 г., придобиване на [ПИ] и актуална скица, издадена от АТКК № 15-1137263/07.11.2024 г. и [нотариален акт], том **, дело **, рег. № ** от 05.11.2024 г. за придобиване на 3/14 и.ч. от [ПИ] и актуална скица, издадена от АГКК № 15-1170273 от 15.11.2024 г.; Писмо изх. № Е-26-Б-607/25.10.2024 г. от министъра на енергетиката до министъра на финансите относно принудително отчуждаване на поземлени имоти - частна собственост; Писмо изх. № Е-26-Б-607/07.11.2024 г. от Министерство на финансите до министъра на енергетиката, с финансова обосновка относно принудителното отчуждаване на поземлени имоти - частна собственост и др.

По искане на жалбоподателите по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещо лице Я. А..

След проучване на документите по делото, извършени справки в Служба по вписванията – [населено място], където са проучени вписани нотариални актове за извършени продажби на недвижими имоти – земеделски земи в землището на [населено място], за периода от м.06.2024 г. до м.06.2025 г., справки в сайта на Национален статистически институт и Областна дирекция „Земеделие“ – П.** и др. /решение на Поземлена комисия – Б.** за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] от 08.09.1998 г.; скица на имота и т.н./, експертът е дал заключение, че паричната равностойност на земеделска земя V категория, находяща се в землището на [населено място], местност „**“, представляваща по *** ид.ч. или по ** дка от ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с обща площ от 21,400 дка, определена при спазване разпоредбите на чл.32 и § 1а от ДР на ЗДС към датата на издаване на Заповед № ДС-30/09.07.2025 г. на областния управител на област П.** е в размер на 801,55 лв. за 7/128 или 1,1703 дка на К. Е. С. и в размер на 801,55 лв. за 7/128 или 1,1703 дка на А. Е. С..

Заключението на вещото лице Я. А. се приема от съда като професионално и компетентно изготвено, отговарящо обективно и в пълнота на поставения въпрос, и като такова се кредитира от съда.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лица, които имат правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл.34а, ал.1 от Закона за държавната собственост „Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите“, а съгласно ал.2 „Извън случаите по ал.1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите“.

Предвид горните разпоредби, процесната заповед, с която се отчуждава имот, намиращ се на територията на област Перник, е издадена от териториално и материално компетентен орган, какъвто е областния управител на област Перник. Ето защо, не е налице основанието на чл.146, т.1 от АПК за отменяне на заповедта като незаконосъобразна.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма. Отговаря и на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК и чл.34в от ЗДС – означен е органът, който я издава, наименованието на акта и неговия адресат /в случая адресати/, изложени са фактическите и правни основания за издаването, има ясна разпоредителна част, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, датирана е и подписана. Спазено е предписанието на чл.34в, ал.1 от ЗДС - в нея е визирана държавната нужда, за която се отчуждава имота на жалбоподателите, видът, местонахождението, размерът, цената /размерът на обезщетението/ и собствениците му. Следователно, не е налице отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.

При издаване на заповедта е следвана процедурата, уредена в чл.34, 34а и чл.34в от ЗДС. На основание чл.75, ал.2 от ЗПБ, вр. Глава трета от ЗДС, заинтересованото ведомство е изпратило Писмо № Е-26-Б-607/02.10.2024 г. до министъра на енергетиката с искане да се инициира процедура по принудително отчуждаване, обосновавайки съответната нужда от това /нуждата от добив на подземните богатства/. Министърът на енергетиката, по реда на чл.75, ал.2 от ЗПБ, с Писмо № Е-26-Б-607/08.11.2024 г. и Писмо № Е-26-Б-607/29.05.2025 г. е направил мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие. Към него са приложени изискуемите документи по чл.34, ал.2 от ЗДС. Те, от своя страна, са направили предложение за отчуждаване на имотите до областния управител със съвместна заповед Заповед № МРРБ РД-02-14-1309/24.06.2025 г./ЗМФ-528/23.06.2025 г. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. От изложеното следва, че процесната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и не страда от порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, съдът намира следното:

Съгласно чл.17, ал.1 от Конституцията на Република България, правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона, а съгласно ал.2, частната собственост е неприкосновена. Предвидена е обаче хипотеза /в чл.17, ал.5 от КРБ/, при която е допустимо принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди, но само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

Посочената конституционна регламентация е възпроизведена в чл.32, ал.1 от ЗДС, според която „Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение“.

По смисъла на чл.33, ал.2 от ЗДС „Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон“.

От анализа на цитираните норми се налага извода, че материалноправните предпоставки, които следва да са налице кумулативно за предприемане на отчуждаване на частни имоти за държавни нужди, са следните: 1. наличие на държавна нужда, 2. невъзможност от удовлетворяването й по друг начин, и 3. определяне на равностойно обезщетение.

Съгласно чл.3 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, подземните богатства са изключителна държавна собственост. В чл.4, ал.2 от с.з. е предвидено, че добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия. Именно поради обстоятелството, че подземните богатства са изключителна държавна собственост, в чл.5, т.3 от ЗПБ е предвидено, че права за подземни богатства се предоставят чрез концесии за добив, предоставени от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката. В случая, с Решение № 637/21.08.2015 г. на Министерският съвет /обн. ДВ, бр.66 от 28.08.2015 г./ на „***“ ЕООД /ново наименование „**“ ЕООД/ е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.1 от ЗПБ - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „М. камък“, разположено в землището на [населено място], община Б.**, област П.. Съгласно решението на Министерския съвет и концесионния договор от 26.01.2016 г. е предоставена концесионна площ с размер 2 199,1 дка, включваща площта на находище „М. камък“ с размер 1 534,1 дка, и площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията съпътстващи добива. В съответствие с предвижданията на съгласуваните от министъра на енергетиката цялостен и годишни работни проекти за добив и първична преработка, изготвени съобразно условията на Решение № 01-01/2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда, както и в съответствие с предвижданията на Общия устройствен план /ОУП/ на О. Б., е процедиран ПУП - ПРЗ за обособяване на нов урегулиран поземлен имот /УПИ/ ** - за производствени, складови дейности и техническа инфраструктура в кв.129 по РП на [населено място] за промяна предназначението на земеделска земя в масиви № № 61,62, 64, 65, 73, 75, 76 по КККР на [населено място]. ПУП - ПРЗ е одобрен с Решение № 152 по Протокол № 8/31.07.2020 г. на Общински съвет - [населено място] и е влязъл в сила. С проект за частично изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-2-9/06.01.2022 г. на кмета на Община Б.** е променена южната граница на УПИ **, като към УПИ се придава [ПИ] с начин на трайно ползване - нива и част [ПИ], представляващ общински полски път. Промяната на предназначението на земята в УПИ V се извършва на етапи.

Когато подземните богатства са разположени в имоти, собственост на физически лица или юридически лица, чийто капитал не е държавен, съответно - общински, в чл.75, ал.1 от ЗПБ е предвидена възможност между тях и концесионера да се сключи договор за учредяване на вещно право на ползване на земята в полза на концесионера, за срока на концесията, като с този договор се определят условията, редът и обезщетението за ползването на земята. Според чл.75, ал.2 от ЗПБ, посочен като основание за издаване на оспорената заповед, ако не се постигне съгласие, заинтересованата страна отнася въпроса за разрешаване пред министъра на енергетиката, който в зависимост от естеството на работите, тяхната продължителност и въздействието им върху земните недра и околната среда може да направи искане чрез областния управител по местонахождението на земята до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството за принудително отчуждаване на частните имоти или на част от тях с оглед нуждите на проучването и добива на подземните богатства по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и след предварително равностойно обезщетяване. С оглед на това се налага извод, че при издаването на процесната заповед е спазен реда за учредяване на концесия в Закона за подземните богатства, препращащ към процедурата на принудително отчуждаване на частни имоти в хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗПБ.

Друго правно основание, посочено в заповедта като такова за нейното издаване, е това по чл.34а, ал.2 от ЗДС. Преценена заедно с ал.1 на чл.34а от с.з, разпоредбата на чл.34а, ал.2 от ЗДС предвижда във всички случаи отчуждаването на имоти - частна собственост, непредназначени за изграждане на национални обекти, да се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Предвид това се налага извод, че заповедта е законосъобразна и в частта на отчуждаването.

Доколкото жалбоподателите оспорват заповедта в частта относно определения размер на паричното обезщетение за техните части от подлежащия на принудително отчуждаване имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Б.**, област П.**, съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл.32, ал.2 от ЗДС във вр. с чл. §1а от ДР на ЗДС.

Съгласно заключението на вещото лице, при определяне на равностойното парично обезщетение за процесния имот са взети предвид изискванията на § 1а от ДР на ЗДС. Според § 1а, т.2 от ДР на ЗДС „пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Експертът е съобразил и разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗДС, предвиждаща ползваните като аналог сделки да са за имоти в близост до отчуждавания и с подобни на отчуждавания характеристики. По смисъла на § 1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото, които попадат в едногодишния срок преди датата на възлагане на оценката на органа /м.06.2024 г. – м.06.2025 г./ са описани в Таблица № 1 от заключението. Вещото лице е изготвило заключението си, като е определило равностойно парично обезщетение за отчуждаване на целия ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], местност „Репинец“, като е описало последния със съответните индивидуализиращи го характеристики. При тези данни, равностойното парично обезщетение за притежаваните от жалбоподателя К. Е. С. 1/128 ид.ч. от недвижимия имот /или 1,1703 дка/ е определено в размер на 801,55 лв. Притежаваните от жалбоподателката А. Е. С. 1/128 ид.ч. от недвижимия имот /или 1,1703 дка/ са оценени също на 801,55 лв.

Тъй като изчисленият от съдебно-оценителната експертиза размер на обезщетението е по-нисък от определения такъв с процесния административен акт и предвид общия принцип в правото по чл.271, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК - да не се влошава положението на жалбоподателя, съдът не следва да намалява размера на обезщетението, определен със заповедта.

По гореизложените съображения съдът намира, че Заповед № ДС-30/09.07.2025 г. на областния управител на област Перник е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Жалбите срещу нея са неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

Относно разноските:

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК право на разноски има своевременно предявилата такова искане заинтересована страна „***“ ЕООД. Същата претендира присъждане на разноски в размер [рег. номер]. /данъчна основа 4000 лв. и 800 лв. ДДС/, съставляващи реално заплатен адвокатски хонорар за един адвокат съгласно Договор за правни услуги № Д-ТР-118/13.10.2025 г., банково извлечение от сметка и Фактура № 2071/18.11.2025 г. Жалбоподателят К. Я. е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че основните доказателства по делото са събрани по искане на жалбоподателя, а процесуалното представителство на заинтересованата страна „***“ ЕООД е ангажирано за едно съдебно заседание. В тази връзка съдът се позовава и на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на Съда на ЕС, в което е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Посочено е, че съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да са „пропорционални“. Заплатеният адвокатски хонорар от 4 800 лева в случая не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост по чл.36 от Закона за адвокатурата.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да редуцира размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като присъди на заинтересованата страна разноски в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Перник,

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбите на К. Е. Я. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], и А. Е. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес] – наследници на Ц. Л. С. и Б. С. Д., срещу Заповед № ДС-30/09.07.2025 г., издадена от областния управител на област П.**, с която е наредено принудителното отчуждаване на имоти и части от имоти частна собственост, попадащи в границите на концесионната площ на находище за подземни богатства – метални полезни изкопаеми – златно-сребърни руди „М. камък“, разположени в землището на [населено място], община Б., област П.**, за задоволяване на държавна нужда, свързана с добива на подземни богатства, В ЧАСТТА, с която за съсобствения на жалбоподателите имот с [идентификатор] по КК на [населено място] е определено парично обезщетение от 1882,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА К. Е. Я. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], и А. Е. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], р-н В., бул. Б.** № **, бл. „***, представлявано от управителя Ч. Г., сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС, е окончателно и не подлежи на обжалване.