РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Пловдив, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Васил Ст. Гатов
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600472 по описа за 2024 година
Производство по чл.20 ЗПИИАКОРНФС
С решение № 224/02.10.2024г. по чнд № 169/24г. състав на
Старозагорския окръжен съд е признал Акт за конфискация - Решение №
1698/2018 г. на Съда на град *, *, Отдел на Съдиите за предварително
разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила на 01.08.2019 г.,
постановено по наказателно производство от Общ Регистър на
престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018 в частта, в която се иска налагане на
конфискация на наличната парична сума по банкова сметка IBAN *, в банка
„*“, прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка с IBAN *, с
титуляр „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*, ет.*, офис *,
с управител и едноличен собственик на капитала *, която към 20.11.2023 г. е 4
190 939,08 евро /четири милиона сто и деветдесет хиляди, деветстотин
тридесет и девет евро и 8 евро цента/ с левова равностойност 8 196 764.20 лв.
1
/осем милиона сто деветдесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и четири
лева и 20 стотинки/ до размера на 7 317 000 евро /седем милиона триста и
седемнадесет хиляди евро/, с левова равностойност 14 310 808 лева
/четиринадесет милиона триста и десет хиляди, осемстотин и осем лева/,
представляваща облага от престъпна дейност.
Със същото решение на основание чл.45, ал.6, т.3 от ЗПИИАКОРНФС,
вр. чл.21, т.1, б. „а“ от Регламент 2018/1805 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 ноември 2018 г. изпълнението на признатото решение за
конфискация било отложено до приключване на наказателното производство
по ДП № 75/2017 г. по описа на * с влязъл в сила акт на компетентния съдебен
орган.
Съдът допуснал обезпечение на признатото решение за конфискация
чрез налагане на запор върху банкова сметка IBAN *, в банка „*“, прехвърлена
по служебно открита сметка в същата банка с IBAN *, с титуляр „*“ ЕООД,
ЕИК * със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*, ет.*, офис *, с управител и
едноличен собственик на капитала * до размера на 7 317 000 евро /седем
милиона триста и седемнадесет хиляди евро/, с левова равностойност 14 310
808 лева /четиринадесет милиона триста и десет хиляди, осемстотин и осем
лева/.
Съдът отказал да признае и не допуснал изпълнение на Решение №
1698/2018 г. на Съд на град *, *, Отдел на Съдиите за предварително
разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила на 01.08.2019 г. в частта,
с която се иска налагане на конфискация на парична сума по банкова сметка
IBAN *, в банка „*“ с титуляр ,*“ ЕООД, ЕИК *, и прекратил съдебното
производство в тази му част.
Решението е обжалвано от синдика на „*“ ЕООД само в частта, с която е
постановена конфиснкация на наличните парични суми в банковата сметка на
дружеството в размер на 8 196 746,20 лв., както и в частта, с която е наложен
запор на банковата сметка в *. В жалбата се претендира нарушаване на
основно право на дружеството, свързано с невъзможност синдика да се
запознае с материалите по делото. Твърди се, че в материалите по делото няма
приложен препис на съдебното решение за конфиискацията. С тези две
оплаквания се обосновава нарушаване на правото на справедлив процес,
регламентирано в разпоредбата на чл.6 ЕКЗПЧОС. Алтернативно се сочи, че
2
не става ясно дали отделът на съдиите за предварителни разследвания към
съда в * е орган на досъдебното производство, което поставя под съмнение
компетентността му. Според синдика в издаденото удостоверение не става
ясно дали „*“ ЕООД е знаело, че получените средства по сметката на
дружеството са прехвърлени с цел избягване на конфискация и това поставя
под сериозно съмнение дали са изпълнени условията по практиката на СЕС,
при които е допустима конфискация по отношение на трети лица. Сочи се, че
по искането на * съдебни власти има влязло в сила решение на Софийския
апелативен съд, което не позволява повторното му решаване.
Решението в частта, с която е било отказано признаването и
изпълнението на решението и производството е било прекратено не е
обжалвано и протестирано и е влязло в законна сила.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура оспорва
жалбата. Излага съображения, че принципът „non bis in idem“ не е нарушен в
процесния случай, защото Софийския апелативен съд не се е произнасял по
съществото на казуса. Отделно от това намира новото искане за конфискация
за редовно, защото с него са представени нови доказателства. Според
прокурора възражението на синдика, че не имал възможност да се запознае с
доказателствата е неоснователно, защото същият е имал достъп до цялото
електронно досие на делото. Твърди, че собственика на „*“ ЕООД Ф. Г. е
участвала в производството при постановяване на допълнителното решение на
съда в * и не е направила възражения. Счита, че обстоятелството, че Ф. Г. не е
била обвиняемо лице е без правно значение. Предлага първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като се противопоставя на искането за сваляне
на запора върху процесната сума, наложен като обезпечителна мярка.
Защитникът на дружеството „*“ ЕООД поддържа жалбата. Смята, че в
казуса е приложима забраната „non bis in idem“, защото по същото има искане
от * съдебни власти, по което Софийския апелативен съд се е произнесъл с
влязъл в сила съдебен акт по същество и това решение разполага със силата на
пресъдено нещо. На следващо място твърди, че в издаденото удостоверение не
става ясно дали „*“ ЕООД е знаело, че получените средства по сметката на
дружеството са прехвърлени с цел избягване на конфискация и това поставя
под сериозно съмнение дали са изпълнени условията, при които е допустима
конфискация по отношение на трети лица, съобразно чл.16 от Директива №
3
42/14г. на ЕП и Съвета на Европа. Сочи, че на стр.40 в постановлението за
конфискация е посочено, че спрямо Ф. Г. не са предприети действия в рамките
на воденото производство, тъй като не било доказано, че е знаела за
незаконния произход на средствата. Според защитата отразеното в
удостоверението не съответства на изпратеното съдебно решение, в което
липсва осъдителен диспозитив, касаещ конфискацията на имуществото на „*“
ЕООД, като това имущество дори не е включено в предмета на делото. С тези
съображения се обосновава искането за отмяна на решението на първата
инстанция и постановяване на нова, с което да бъде отказано искането на *
съдебни власти и недопускане изпълнение на конфискация на претендираната
сума. Моли да бъде отменена обезпечителната мярка и да бъдат присъдени на
правените по делото разноски от дружеството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Апелативният съд като съобрази възраженията изложени в жалбата,
становищата на страните и като прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното решение, за да се произнесе взе предвид
следното:
Първоинстанционният съд е намерил за установено от фактическа
страна следното:
По силата на Регламент /ЕС/ 2018/1805 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 ноември 2018г., относно взаимното признаване на актове за
обезпечаване и конфискация от 22.03.2023г. /накратко Регламент /ЕС/
2018/1805/, Република България е сезирана като изпълняваща държава в
производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на
акт за конфискация. В случая горните решения на съдебен орган на * съдебни
власти има статут на решение по смисъла на акта на СЕ.
Изпратеното в Окръжен съд – гр.* Удостоверение за конфискация по чл.
17 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14
ноември 2018г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и
конфискация от 22.03.2023г., и е изготвено от прокурор Р. Ф. – зам.прокурор
на Република * в Обикновения съд на гр.*, като е препратено чрез
Националното бюро на България в Евроджъст. Същото съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложените актове, чието
признаване се иска.
4
От съдържанието на приложеното по делото Удостоверение по чл.17 от
Регламент (ЕС) 2018/1805 се установява, че с Решение на съдебен орган на
решаващата държава * - Решение № 1698/2018 на Съд на град *, Република *,
Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г.,
влязло в сила на 01.08.2019 г., постановено по наказателно производство от
Общ Регистър на престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018 (извлечение от
№20458/2015) - № GIP (Регистър на съдии- следователи) 7593/2018 +
9655/2018, с Допълнително с Решение № 1454/2019 SIGE от 28.10.2019 г.,
влязло в сила на 05.12.2019 г., * граждани П. С., Р. С., Д. Л., А. Р. и Д. М. са
признати за виновни и осъдени за престъпления по чл. 640 bis, 6 4 8 b is, 6 4 8 t
e r. 1, чл. 110 и чл. 416 от НК на Република *, представляващи участие в
криминална организация, измама, включително такава, с която се накърняват
финансовите интереси на Европейската общност, определени в Директива
2017/1371, рециклиране на приходи от престъпления и измама/пране на пари/.
По същество е разкрита организирана престъпна група, придобила в периода
от началото на 2015 г. до месец октомври 2017 г. държавни средства на
стойност около 112 000 000 евро, сертифицирайки по фалшив начин
изпълнението на дейности, допринасящи за енергийно спестяване, които
реално не били извършени. Значителна част от въпросната сума е била
прехвърлена в различни държави чрез банкови преводи от четири * дружества,
сред които било дружеството *. Установено е, че в периода между 23.12.2016 г.
и 08.03.2017 г. дружеството * е прехвърлило по сметки на българското
дружество „*“ ЕООД, сума в размер на 7 317 000 евро. Установено е също
така, че впоследствие от сметките на „*“ ЕООД е била изтеглена и внесена
обратно в Република * сума, възлизаща на 1 300 000 евро.
Със съдебния акт от 18.11.2018 г. на Съда на град *, Република *, Отдел
на Съдиите за предварително разследване, влязъл в сила на 01.08.2019 г., е
наложена конфискация на пари, имущества, кредити и други ползи на
разположение на: П. С., до възлизане на сумата от 112 295 720,94 евро; Р. С.,
до възлизане на сумата от 18 48 014,19 евро; Д. Л., до възлизане на сумата от
112 295 720,94 евро; А. Р., до възлизане на сумата от 112 295 720,94 евро; Д.
М., до възлизане на сумата от 20 428 535,72 евро. С допълнително Решение №
1454/2019 SIGE от 28.10.2019 г., влязло в сила на 05.12.2019 г. на Съда на град
*, Република *, Отделение на Съдии за предварително разследване, е внесено
уточнение, че наложената конфискация по отношение на П. С., до възлизане
5
на сумата от 112 295 720,94 евро; Р. С., до възлизане на сумата от 18 848
014,19 евро; Д. Л., до възлизане на сумата от 112 295 720,94 евро; А. Р., до
възлизане на сумата от 112 295 720,94 евро; Д. М., до възлизане на сумата от
20 428 535,72 евро, включва също така и пари, имущества, кредити и други
ползи на разположение/респ.парични средства/ и на българското дружество
„*“ ЕООД, ЕИК * - до възлизане на сумата от 7 317 000 евро, равняваща се на
стойността на паричните средства, прехвърлени без основание на „*“ ЕООД от
* дружество *. В Удостоверението по чл. 17 от цитирания Регламент 2018/1805
е посочено, че тази сума 7 317 000 евро, равняваща се на сумите прехвърлени
от * дружество дружество * на бългаското дружеството „*“ ЕООД са без
никаква обосновка и само за целите на пране на пари, като се има предвид, че
тези суми са били изцяло облаги от престъпна дейност, щети на * държава.
Сочи се също, че сумите са били преведени в България по банков път на „*“
ЕООД, което е титуляр на две банкови сметки, разкрити в банка „*“ ЕАД, а
именно * и *.
Съдът е намерил за установено, че е налице влязъл в сила акт за
конфискация, издаден от държава членка на ЕС – Република *, довел до
окончателно отнемане на имущество, изпратен посредством Удостоверение за
конфискация по чл.17 от Регламент 2018/1805 на друга държава членка – Р
България за признаване и изпълнение по реда на регламента. Касае се за
искане за конфискация на „имущество“ по см. на чл.2, ал.3, б.“а“ от
Регламента – представляващо облага от престъпна дейност. В частност с
удостоверението по чл.17 от Регламента се иска конфискация на парична сума,
представляваща облага от престъпна дейност най-малко равна на кредитното
салдо по посочените две банкови сметки в * на търговско дружество „*“
ЕООД“, като е внесено уточнение, че по сметка с IBAN *, все още може да
има кредитно салдо от 4 190 923,65 евро. В удостоверението е посочено също,
че конфискацията по отношение на банкови средства на „*„ ЕООД е
постановена до размера на 7 317 000 евро.
Първата инстанция е приела, че престъпленията, източник на облагата,
извършени в Р *, съгласно отразеното в Раздел F, 3 са за: участие в
организирана престъпна група; измама, вкл. измама и други престъпления,
които засягат финансовите интереси на Съюза; изпиране на облага от
престъпна дейност и мошеничество, са такива, за които не се изисква проверка
6
за двойна наказуемост съгласно чл.3 ал.1, т.1, 8, 9 и 20 от Регламента. От
съдържанието на удостоверението, Раздел F и от представената допълнителна
информация и доказателства от издаващата държава е видно, че сумите по
посочените две банкови сметки на дружеството „*“ ЕООД“ са получени без
никаква обосновка и само за целите на пране на пари и представляват облага
от престъпна дейност по см. на чл.2, ал.3, б.“а“ от Регламента, по отношение
на която конфискация е напълно допустима, а търговското дружество „*“
ЕООД“, като неин собственик се явява „засегнато лице“ по см. на чл.2, ал.10
от Регламент 2018/1805 и следва да търпи последиците и.
Първата инстанция е приела за установено, че в * се води ДП № 75/2017
г. по описа на *, по което с постановление за привличане на обвиняем от
06.10.2023 г. е повдигнато обвинение срещу Н. Т. Т. за престъпление по чл.253,
ал.5, вр. ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1 от НК – „пране на пари“ в особено големи
размери и в особено тежък случай. Видно от Постановлението за привличане
на обвиняем от 06.10.2023 г. по българската гражданка Н. Т. Т. е привлечена в
качеството на обвиняем за това, че през периода 28.12.2016 г. – 27.02.2017 г., в
гр.*, лично и като посредствен извършител, чрез * гражданка Ф. Г., извършила
финансови операции (разпореждания по банкови сметки на търговските
дружества „*“ ЕООД и „*“ ЕООД) и сделка (закупуване на 1 400 000 броя
поименни акции от търговско дружество „*“ ЕООД), с имущество – парична
сума в размер на 4 876 702,94 евро, с левова равностойност на 9 538 001,91
лева по курса на БНБ към периода на деянието, и 14 000 000,00 лева, в общ
размер на 23 538 001,91 лева, като деянието е извършено повече от два пъти и
предмет на същото са средства, за които е предполагала, че са придобити чрез
извършени на територията на Република *престъпления по чл.640 bis. чл.648
bis. чл.648 ter. от Наказателния кодекс на Република * тежки умишлени
престъпления, респ. средствата са в особено големи размери и случаят е
особено тежък с оглед размера на предмета на престъплението, за които към
настоящия момент са постановени влезли в сила осъдителни съдебни актове
на * съдебни органи - Решение № 1698/2018 на Съда на град *, Република *,
Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г., и
Допълнително Решение № 1454/2019 SIGE от 28.10.2019 г., влязло в сила на
05.12.2019 г.. В постановлението в 28 пункта са конкретизирани всяка от
извършените финансови операции като правната квалификация е по –чл.253,
ал.5, вр. ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1 от НК. На основание чл.253, ал.6 от НК на
7
Република България предметът на престъплението пране на пари подлежи на
отнемане в полза на държавата. Съгласно разпоредбата на чл.253, ал.7 от НК
отнемането в полза на държавата /Република България/ се прилага и за случаи,
като настоящия, когато предикатното престъпление, чрез което е придобито
имуществото, е извършено извън територията на Република България. В
случая първичните престъпления са под юрисдикцията на Република *. В
писмото е посочено, че по това дело върху паричните средства по банковите
сметки на търговското дружество „*“ ЕООД по искане на Софийска градска
прокуратура е наложен запор, тъй като според обвинението тези средства са
били предмет на първоначално извършено престъпление в Република * и
последващо изпиране напари в Република България. С оглед на което
настоящият съд намира, че воденото наказателно производство по ДП №
75/2017 г. по описа на * е за пране на същите парични средства, придобити
чрез извършени престъпления на територията на Република *, които са
предмет и на Удостоверението за конфискация, издадено от * съдебни власти
и изпратено за изпълнение на българския съд.
Видно от удостоверението и от допълнителната информация към него
се установява, че засегнатото юридическо лице е било уведомено за
постановеното решение и неговият единствен собственик и представител се е
явил лично на съдебния процес, в резултат на който с Допълнителното
решение от 28.10.2019г. е била постановена конфискацията по отношение на
паричните средства на търговското дружество „*“ ЕООД по посочените две
сметки. На представляващия го управител- * гражданка Ф. Г., е било връчено
известие, че има право да подаде възражение в 15 – дневен срок от
уведомяването, от което право същата не се е възползвала, и решението е
влязло в законна сила на 05.12.2019г.
След разкриване на банковата тайна от справките, изготвени от „*“ АД,
с вх. № 14178 от 10.11.2023 г. и с вх. № 14784 от 24.11.2023 г. се установило,
че едната от банковите сметки на „*“ ЕООД в „*“ АД, посочена в
удостоверението, а именно банкова сметка с *, е закрита още на 14.02.2020 г.,
като по сметката не е имало наличности.
На 13.05.2020 г. служебно от банката е била разкрита разплащателна
сметка с IBAN *, по която са били прехвърлени наличностите по банкова
сметка с IBAN *, като последната е била активна към 10.01.2023 г., но без
8
наличности по нея. По тази сметка е била натрупана дължима несчетоводна
такса наличност, в размер на 49 095,60 евро.
По сметка с IBAN *към 20.11.2023 г., видно от представеното банково
извлечение, е налична сума в размер на 4 190 939,08 евро. От анализа на
другите писмени доказателства, представени от банката се установява, че
върху сумите по тази сметка, служебно преобразувана от сметка с IBAN *с
титуляр „*“ ЕООД са наложени три запора, както следва:
- по молба на Софийска градска прокуратура – по изп. дело №
20171110400169 по описа на ДСИ при РС-* до Банка * е изпратено запорно
съобщение, с изх. № 12685 от 06.03.2017 г.;
- по молба на Прокуратурата на Република * – по изп. дело №
20181110400364 по описа на ДСИ при РС-* до Банка * е изпратено запорно
съобщение, с изх. № 8350 от 08.03.2018 г.;
- по молба на Сдружение „*“ е изпратено запорно съобщение на
18.01.2021г. от ЧСИ . Средствата по нея са запорирани към момента и по трите
изпълнителни дела. Видно от писмо изх. №15249 от 16.03.2023г. на ДСИ при *
не е постановено вдигането на запора, въпреки постановеното отменителното
Решение № 65/21.02.2023г. на Софийски апелативен съд (писма на л.135 и 136
от НОХД№ 1125/23 г./, тъй като на съдия-изпълнителя не е представен
надлежно заверен съдебен акт за вдигане на наложената обезпечителна мярка.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото заверени
копия на съдебни актове и Доклад с приложения, изготвен от временния
синдик по т.д. № 35/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, към настоящия
момент търговското дружество „*“ ЕООД е в производство по
несъстоятелност, като върху цялото движимо имущество, парични средства и
вземания на дружеството е наложен запор, както и обща възбрана върху
недвижимите му имоти. От изготвения доклад от временния синдик се
установява, че дружеството не притежава активи – движими вещи или
недвижими имоти, като от регистрацията си не е придобивало и не е
отчуждавало такива. Синдикът е установил наличието само на една
регистрирана банкова сметка с IBAN *, в банка „ *“ , служебно
трансформирана в сметка с IBAN *, по която има наличност 4 190 939,08 евро.
На базата на така установената фактическа обстановка, първият съд е
9
намерил, че се касае за решение на компетентен съдебен орган на решаващата
държава за конфискация, който се основава на влязъл в сила съдебен акт за
заплащане на парична сума, представляваща конфискация, наложена като
наказание за извършено престъпление.
Не е установил наличие на нито едно от основанията, при които може да
се откаже признаването и изпълнението на акта за конфискация от чужд съд,
посочени в чл.19, ал.1 от Регламента /ЕС/ 2018/1805.
Съдът е счел, че не е налице посочената в чл.19, ал.1, т.1 от регламента
предпоставка- изпълнението на акта за конфискация да не противоречи на
принципа non bis in idem- срещу засегнатото юридическо лице за същото
деяние в РБългария или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да не е постановено или приведено в изпълнение решение за
конфискация или отнемане. От стр.5 до стр.7 /следвайки номерацията на
решението/ съдът е изложил пространни съждения за същността, значението и
приложението на забраната nоn bis in idem, които имат основно теоретичен
характер, по принцип са правилни и намират опора в правната теория и
съдебната практика, поради което настоящият състав не намира за необходимо
да ги преповтаря. Никъде в решението си обаче първата инстанция не е
изложила съображения по възражението на защитата на дружеството
приложим ли е в настоящия казус принципа „nоn bis in idem“, като бланкетно
се е задоволила да посочи, че не е налице посочената в чл.19, ал.1, т.1 от
Регламента предпоставка, а именно изпълнението на акта да не противоречи
на принципа „nоn bis in idem“.
Така стореният извод освен, че страда от тотална липса на мотиви е и
незаконосъобразен.
Вън от вниманието на първата инстанция е останало обстоятелството, че
в Софийски градски съд е било образувано чнд № 440/2020г. Основание за
образуване на делото е изпратено от * съдебни власти решение за
конфискация, придружено от удостоверение на * и български език. Делото е
приключило с Решение, с което е признато и допуснато до изпълнение на
Решение № 1698/18г. на съд в гр. *, Република *, отдел на съдиите за
предварително разследване в частта, с която се иска налагане на
КОНФИСКАЦИЯ на парична сума по IBAN *, в банка „*“ в размер на 7 317
000 евро на търговско дружество „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*,
10
бул. „*“ №*, ет.1, ап.3, с управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г..
След обжалване с Решение № 65/21.02.2023г. по вчнд № 794/21г. на
Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение по чнд № 440/20г. на
Софийски градски съд и е отказано признаването и допускането до
изпълнение на Решение № 1698/18г. на съд в гр. *, Република *, отдел на
съдиите за предварително разследване в частта, с която се иска налагане на
конфискация на парична сума по IBAN *, в банка „*“ в размер на 7 317 000
евро на търговско дружество „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*,
бул. „*“ №*, ет.1, ап.3, с управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г..
От съдържанието на решението се установява, че за да го постанови
Софийският апелативен съд е разгледал делото по същество. В хода на
въззивното производството са били преценени всички събрани в хода на
първоинстанционното и въззивното производство значителен обем
доказателства. За да откаже признаването и допускането до изпълнение на
Решение № 1698/18г. на съд в гр. *, Република *, отдел на съдиите за
предварително разследване в частта, с която се иска налагане на конфискация
на парична сума по IBAN *, в банка „*“ в размер на 7 317 000 евро на
търговско дружество „*“ ЕООД, ЕИК *, с управител и едноличен собственик
на капитала Ф. Г., въззивният съд е намерил, че в изпратената от Република *
присъда и допълнително решение липсва диспозитив, касаещ конфискация на
имуществото на българското юридическо лице „*“ ЕООД. Отделно от това е
приел, че в Удостоверението /л.3-л.13 от чнд № 440/20г. на Софийски градски
съд/ се съдържа информация, че срещу Ф. Г., която се явява едноличен
собственик на капитала на българското дружество „*“ ЕООД не са събрани
данни за привличането й към наказателна отговорност в Република *.
Решението е било окончателно и влязло в законна сила от датата на
постановяването му, а именно 21.02.2023г.
След влизане в сила на решението на Софийския апелативен съд
прокуратурата при съда в * е изпратила ново удостоверение за конфискация,
постановена по съдебно решение № 1698/2018г. на съда в гр. *, Република *,
влязло в сила на 01.08.2018г., допълнено с определение № 1454/2019г., влязло
в сила на 05.12.2019г. В раздел „Д“ на удостоверението изрично е посочено, че
Софийският апелативен съд с Решение № 65/21.02.2023г. е отхвърлил
искането за конфискация и това е наложило издаването на новото
11
удостоверение за конфискация, с което се предоставя на българските съдебни
власти по- подробен доклад относно събитията. /стр.80 от чнд №1125/23г. на
Старозагорския окръжен съд/. Именно това удостоверение е послужило за
образуване на чнд № 168/24г. на Старозагорски окръжен съд, чието решение е
предмет на настоящия въззивен контрол.
И двете удостоверения са издадени за изпълнение на Решение№
1698/2018г. Решение № 1698/2018 г. на Съда на град *, *, Отдел на Съдиите за
предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила на
01.08.2019 г., постановено по наказателно производство от Общ Регистър на
престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018 (извлечение от №20458/2015) - № G
I P (Регистър на съдии-следователи) 7593/2018 + 9655/2018 с Допълнително
Решение № 1454/2019 SIGE от 28.10.2019 г., влязло в сила на 05.12.2019.
И с двете удостоверения се иска налагане на конфискация на наличната
парична сума по банкова сметка IBAN *, в банка „*“, прехвърлена по
служебно открита сметка в същата банка с IBAN *, с титуляр „*“ ЕООД, ЕИК
*, с управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г., в размер на 7 317 000
евро, представляваща облага от престъпна дейност.
Това е достатъчно да се приеме, че е налице критерият „idem“, защото
обстоятелствата дали основание да се образуват чнд № 440/2020г. на
Софийски градски съд и чнд № 168/24г. на Старозагорски окръжен съд са
идентични, т.е. едни и същи. Обстоятелството, че с второто удостоверение се
предоставя на българските съдебни власти по- подробен доклад относно
събитията не може да промени този извод, защото внесените с този доклад
уточнения, касаят движението на парите от банковите сметки на осъдените с
Решение № 1698/2018 г. на Съда на град *, * до банковите сметки на
българското дружество „*“ ЕООД, но не променят с нищо осъдителния
диспозитив в решението, послужил като основание на Софийския апелативен
съд да постанови окончателното си решение, с което е отказано да се изпълни
решението за конфискация на българското дружество „*“ ЕООД.
Този проблем не би стоял на вниманието на съдилищата, които са се
произнасяли по второто внесено удостоверение от * съдебни власти, ако
Главния прокурор на Република България беше упражнил правомощията си и
беше инициирал производство по възобновяване на вчнд № 794/21г. на
Софийския апелативен съд. За това той е бил сезиран от Националното бюро
12
на Република България в Евроджъст, на което прокурор при съда в гр. *,
Република * е изпратил допълнителни материали с искане за възобновяване на
делото. Видно от писмо на ВКП – отдел 03 „съдебен“ се установява, че по
така направеното искане на * съдебни власти, Главният прокурор на
Република България се е произнесъл, като е отказал да внесе искане за
възобновяване на наказателното производство по вчнд № 794/21г. на
Софийския апелативен съд.
Така второто удостоверение, послужило за образуване на настоящето
дело се явява „bis“ на първото, по което вече Софийският апелативен съд се е
бил произнесъл с влязъл в сила съдебен акт по същество. Това сочи, че към
момента на издаване на второто удостоверение срещу засегнатото юридическо
лице „*“ ЕООД за същото деяние в Република България е постановено
Решение № 65/21.02.2023г. по вчнд № 794/21г. на Софийски апелативен съд, с
което е отказано признаването и допускането до изпълнение на Решение №
1698/18г. на съд в гр. *, Република *, отдел на съдиите за предварително
разследване в частта, с което се иска налагане на конфискация на парична
сума по IBAN *, в банка „*“ в размер на 7 317 000 евро на търговско
дружество „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*, бул. „*“ №*, ет.1,
ап.3, с управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г.. Ето защо
посочената в чл.19, ал.1, т.1 от Регламента предпоставка е налице и само това
е достатъчно да доведе до отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което да се откаже изпълнението на решението на *
съдебни власти за конфискация.
Отделно от това първата инстанция не е съобразила, по делото е
установено, че в Република България се води наказателно производство по ДП
№ 75/2017 г. по описа на *, чийто предмет е за пране на същите парични
средства, придобити чрез извършени престъпления на територията на
Република *, които са предмет и на Удостоверението за конфискация,
издадено от * съдебни власти и изпратено за изпълнение на българския съд.
Това налага извода, че деянията посочени в удостоверението по българското
законодателство са извършени отчасти на територията на Република България
и попадат в хипотезата на чл.19, ал.1, т.5, б. „а“ ЗПИИАКОРНФС, което макар
и факултативно според настоящият състав се явява допълнително основание
за отказ да се изпълни искането на * съдебни власти.
13
Налице е и основанието за отказ, обхванато от разпоредбата на чл.19,
ал.1, т.3 ЗПИИАКОРНФС. Искането на * съдебни власти, касае конфискация
на имущество на „*“ ЕООД. Приложимо в случая по силата на чл.10
ЗПИИАКОРНФС е българското законодателство. Конфискацията по смисъла
на българския наказателен кодекс е вид наказание, чиято характеристика е
детайлно очертана в разпоредбите на чл.44, чл.45 и чл.46 НК. Като такова, то
следва задължително да се съобразява с разпоредбите на чл. 82 НК,
преклудиращи възможността определено наказание да бъде изпълнено след
изтичане на съответен времеви период от влизане в сила на съдебния акт или
казано с други думи при настъпване на т.н. „изпълнителска давност“.
Характерът на конфискацията като наказание попада в обхвата на нормата на
чл.82, ал.4, вр. чл.82, ал.1, т.5 НК, по силата на който абсолютния давностен
срок настъпва ако са изтекли повече от три години от влизане на съдебния акт
в сила. Няма спор, че решението на съдебните власти е влязло в законна сила
на 01.08.2019г., както и че до настоящият момент същото не е приведено в
изпълнение. Ето защо настоящият състав намира, че в процесния случай
изпълнението на претендираната конфискация е погасено по давност и като
съобрази, че делото е подсъдно на българския съд, намира, че е налице и друга
предпоставка за отказ, посочена в разпоредбата на чл.19, ал.1, т.3
ЗПИИАКОРНФС.
Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с което
е признат Акт за конфискация - Решение № 1698/2018 г. на Съда на град *, *,
Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г.,
влязло в сила на 01.08.2019 г., постановено по наказателно производство от
Общ Регистър на престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018 в частта, в която се
иска налагане на конфискация на наличната парична сума по банкова сметка
IBAN*, в банка „*“, прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка
с IBAN *, с титуляр „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*,
ет.3, офис 4, с управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г., която към
20.11.2023 г. е 4 190 939,08 евро /четири милиона сто и деветдесет хиляди,
деветстотин тридесет и девет евро и 8 евро цента/ с левова равностойност 8
196 764.20 лв. /осем милиона сто деветдесет и шест хиляди седемстотин
шестдесет и четири лева и 20 стотинки/ до размера на 7 317 000 евро /седем
милиона триста и седемнадесет хиляди евро/, с левова равностойност 14 310
808 лева /четиринадесет милиона триста и десет хиляди, осемстотин и осем
14
лева/, представляваща облага от престъпна дейност и постановено ново, с
което да бъде отказано признаването и допускането за изпълнение на
посоченото по – горе решение.
Процесуалния изход на делото налага отмяна на решението и в частта, с
която на основание чл.45, ал.6, т.3 от ЗПИИАКОРНФС, вр. чл.21, т.1, б. „а“ от
Регламент 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември
2018 г. изпълнението на признатото решение за конфискация е било отложено
до приключване на наказателното производство по ДП № 75/2017 г. по описа
на * с влязъл в сила акт на компетентния съдебен орган.
Само така ще бъде удовлетворена в пълен обем целта на процедурата по
ЗПИИАКОРНФС, която не преследва самоцелно конфискуване на имущество
на български физически или юридически лица с оглед осъществяване на
наказателната компетентност на една държава, но и съблюдава това да става
при пълно зачитане на техните права, прокламирани от ЕКЗПЧОС и при
стриктно спазване на процедурата, разписана от европейското и
транспонирана в националното ни законодателство.
С решението е наложено обезпечение на основание чл.21, т.2 от
Регламента чрез налагане на запор върху банкова сметка IBAN *, в банка „*“,
прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка с IBAN *, с титуляр
„*“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*, ет.3, офис 4, с
управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г. до размера на 7 317 000
евро, с левова равностойност 14 310 808 лева. Съдът като съобрази, че с
Решение № 71/31.03.2022г. по т.д. № 35/22г. на Старозагорски окръжен съд
дружеството „*“ ЕООД е обявено в несъстоятелност и цялото му имущество,
вкл. въпросната сума пари са запорирани, намира, че не следва обезпечението
да бъде отменяно и в тази си част решението следва да бъде потвърдено, а
искането на защитата в тази връзка да бъде оставено без уважение.
В настоящето производство адвокатско дружество „*“, чрез
упълномощения от тях адвокат С. К. претендира разноски в размер на 177
121,75лв., за които представя списък. Съдът като съобрази от една страна, че в
настоящето производство разноски за адвокатка помощ не се възлагат, а от
друга страна като взе предвид, че претендираните разноски са заплатени от
дружеството жалбоподател на адвокатско дружество „*“, намира че искането
им за повторно присъждане не следва да бъде уважавано.
15
Предвид горното Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 224/02.10.2024г. по чнд № 169/24г. състав на
Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е признал Акт за конфискация -
Решение № 1698/2018 г. на Съда на град*, *, Отдел на Съдиите за
предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила на
01.08.2019 г., постановено по наказателно производство от Общ Регистър на
престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018 в частта, в която се иска налагане на
конфискация на наличната парична сума по банкова сметка IBAN *, в банка
„*“, прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка с IBAN *, с
титуляр „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*, ет.3, офис 4,
с управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г., която към 20.11.2023 г.
е 4 190 939,08 евро /четири милиона сто и деветдесет хиляди, деветстотин
тридесет и девет евро и 8 евро цента/ с левова равностойност 8 196 764.20 лв.
/осем милиона сто деветдесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и четири
лева и 20 стотинки/ до размера на 7 317 000 евро /седем милиона триста и
седемнадесет хиляди евро/, с левова равностойност 14 310 808 лева
/четиринадесет милиона триста и десет хиляди, осемстотин и осем лева/,
представляваща облага от престъпна дейност и в частта, с която на основание
чл.45, ал.6, т.3 от ЗПИИАКОРНФС, вр. чл.21, т.1, б. „а“ от Регламент
2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. е
отложил изпълнението на признатото решение за конфискация било отложено
до приключване на наказателното производство по ДП № 75/2017 г. по описа
на * с влязъл в сила акт на компетентния съдебен орган и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ и НЕ ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на
Акт за конфискация - Решение № 1698/2018 г. на Съда на град *, *, Отдел на
Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в
сила на 01.08.2019 г., постановено по наказателно производство от Общ
Регистър на престъпленията № 8282/2018 + 8533/2018, с което се иска
налагане на конфискация на наличната парична сума по банкова сметка IBAN
*, в банка „*“, прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка с
IBAN *, с титуляр „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*, бул.„*“ №*,
16
ет.3, офис 4, с управител и едноличен собственик на капитала Ф. Г., която към
20.11.2023 г. е 4 190 939,08 евро /четири милиона сто и деветдесет хиляди,
деветстотин тридесет и девет евро и 8 евро цента/ с левова равностойност 8
196 764.20 лв. /осем милиона сто деветдесет и шест хиляди седемстотин
шестдесет и четири лева и 20 стотинки/ до размера на 7 317 000 евро /седем
милиона триста и седемнадесет хиляди евро/, с левова равностойност 14 310
808 лева /четиринадесет милиона триста и десет хиляди, осемстотин и осем
лева/, представляваща облага от престъпна дейност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението в частта, с която производството е прекратено е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17