РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Свиленград, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200664 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-90 от 15.07.2024
година на Началник РУ – Свиленград, с което на П. Д. Д. с ЕГН ********** от
град *************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Г.
Бенковски” № 3, област Хасково, чрез адвокат А. Й., за нарушение на чл. 8, ал.
3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят П. Д. Д. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
обжалваното НП било незаконосъобразно и неправилно – не била извършила
нарушението (, тъй като била на работа), постановено било при съществени
процесуални нарушения (били посочени и двете хипотези на
материалноправната норма) и следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят П. Д. Д., не се
1
явява. За нея се явява адвокат А. Й., която пледира за отмяна на обжалвания
акт на основанията, изложени в Жалбата. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на обжалваното НП - Началникът на РУ – Свиленград, редовно
призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 29.06.2024 година около 23.10 часа в град Свиленград, област Хасково,
на улица „Васил Левски” до кафе-аперитив „Гама” при извършване на
проверка, полицейските служители при РУ – Свиленград – свидетелят Г. П.
П. и колегата му Д. Г. Г., установяват, че непълнолетното лице В.Г.Д. с ЕГН
********** е без родител, респ.пълнолетен придружител. Непълнолетното
лице е отведено в РУ – Свиленград, където е предадено на родителя П. Д. с
Протокол. В изложения смисъл е и Сведение от непълнолетното лице. По
отношение родствената връзка между жалбоподателя П. Д. и детето В. е
налична в кориците на делото Справка от НБД „Население”.
На същата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата
си, свидетелят Г. П. П. – Командир на отделение в РУ – Свиленград
(полицейски орган съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет) съставя против
жалбоподателя Д. и в нейно присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков № 496861. Това процесуално
действие извършва и с участието на колегата си Д. Г. Г.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с това, че като родител Д. не е придружила и не е осигурила
пълнолетно дееспособно лице на непълнолетния си син на обществено място
2
след 22.00 часа, както и на обстоятелствата по извършването и откриването
му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет, които вписва за нарушени. АУАН
е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя П. Д., която не
сочи възражения против констатациите. АУАН е заведен в съответните
регистри на АНО на дата 09.07.2024 година под № 351А-90.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград, издава
процесното НП № 351А-90 на 15.07.2024 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
като прецизира правната квалификация на нарушението - чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет
и налага на жалбоподателя Д. административно наказание „Глоба” в размер на
300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя Д., на 30.07.2024
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана (същата дата е посочена и в Жалбата и в
Писмо с вх.рег.№ 6881 от 15.08.2024 година). Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ –
Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗДет, се
доказва от приетата по делото Заповед № 3409/20.11.2009 година на
Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Г. П. П. заема
длъжността „Командир на отделение в РУ – Свиленград” и предвид факта, че
Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ –
Свиленград”, т.е. Началникът на РУ – Свиленград се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет – Директора на
ОДМВР – Хасково по надлежния ред с административен акт - Заповед.
В кориците на делото са налични Справка за трудовите договори на
жалбоподателя Д. и Съобщение от работодателя, видно от което майката
(жалбоподателят Д.) е била на работа – нощна смяна с продължителност 12
часа с начало 20.00 часа на 29.06.2024 година и край 09.00 часа на 30.06.2024
година.
3
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и в НП, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно
заседание, проведено на 17.09.2024 година свидетел Г. П. П.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. П. П., които са
безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има
личностно отношение към жалбоподателя Д., което да го е провокирало да
състави АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество –
служител на РУ – Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид
липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя Д.. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо,
според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя
Дерменджиава, с оглед установения факт, че като родител не е придружила,
респ. и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице на непълнолетния си син
на обществено място след 22.00 часа. Поради това Съдът ги кредитира изцяло
за достоверни.
4
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на другите
налични по делото документи, тъй като те не са в противоречие с
кредитираните такива.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 6881 от 15.08.2024 година и от Писмо с
вх.рег.№ 7954 от 17.09.2024 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на
финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
5
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха съществени
недостатъци на актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя Д. и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената материалноправна
разпоредба не е посочено конкретното предложение, не води до различни
правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в АУАН, респ. в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога,
къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил), което е напълно
достатъчно за наказаното лице да разбере в какво точно е обвинено. Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 8, ал. 3
от ЗЗДет. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и
не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя Д.
противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото й
да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и
Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля по Акта –
Д. Г. вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
6
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, датата на раждане и
служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не
е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност,
респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Действително, в случая не е описана дословно разпоредбата на чл. 8, ал. 3
от ЗЗДет, като липсва описание на обстоятелството, че детето е навършило 14-
годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. В тази връзка Съдът
не намира допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
съществено ограничаване правото на защита на жалбоподателя Д.. Това е така,
защото в описанието на нарушението се съдържат всички изискуеми елементи
от състава на нарушението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, тъй като е налице
описание на възрастта на детето – че е непълнолетен, т.е. че същото не е
навършило 18 години и описание на ЕГН, от който може да се извлече точната
възраст и това, че е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-
годишна възраст.
Вярно е, че в АУАН е посочена следната правна квалификация: чл. 8, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗдет, а в НП АНО я е прецизирал: чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, което
съставлява нередовност на Акта. Сама по себе си тази нередовност е
предпоставка за постановяване на незаконосъобразно НП. Възможно е
независимо от допуснатата нередовност чрез събраните в хода на
производството доказателства да се установи извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства
нередовността на АУАН е без значение предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде
абсолютизирано до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Т.е. дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието
на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане
7
нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се окачестви едно
процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането
му по някакъв начин се ограничава или препятства правата на някоя от
страните в процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя. Погрешното
посочване на правната квалификация в АУАН по никакъв начин не засяга
правата на някоя от страните, и конкретно на жалбоподателя Д. да разбере за
какво нарушение се съставя Акта и въз основа на какви данни, тъй като
правната квалификация е правилно посочена в НП. Ето защо тази
нередовност не може да се приеме за съществено процесуално нарушение.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон, се съставят от полицейските органи. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 29.06.2024 година
актосъставителят Г. П. П. е заемал длъжността „Командир на отделение в РУ –
Свиленград” (в тази насока е и изявлението на свидетеля П., направено в
открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 година), т.е. бил е
полицейски орган по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет. Предвид изложеното
актосъставителя Г. П. безспорно се явява длъжностно лице, което има
правомощията по чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по посочения закон. Лицето, подписало НП е заемало
към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград, т.е.
притежава материална и териториална компетентност да издава НП за
налагане на санкции за нарушения по чл. 45, ал. 1 - ал. 4 от ЗЗДет, в това число
и по чл. 45, ал. 3 от същия закон, каквото е и процесното.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
8
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по
отношение на посоченото нарушение.
По делото не се оспорва фактът, че жалбоподателят П. Д. е родител –
майка на непълнолетния Виктор, както и този относно възрастта на
последния. Няма спор и по фактите, че към посочения в Акта и в НП час, на
посоченото обществено място детето - тогава под 18 години, но над 14 години,
е било именно там.
Основното задължение на родителя, настойника, попечителя или другите
лица, които полагат грижи за дете, е да го придружават на обществени места
след 20.00 часа ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след
22.00 часа ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
В случаите, при които това е невъзможно, то същите тези лица трябва да
осигурят друго пълнолетно дееспособно лице за техен придружител на
обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст. Безспорно отговорността за неизпълнение на
задължението на родителя да придружава детето по силата на чл. 8, ал. 3 от
ЗЗДет би отпаднала, ако родителят осигури пълнолетно лице за придружител
на детето си след 22.00 часа в съответствие с чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет, което
обстоятелство обаче не се твърди и не се установява по делото. В този смисъл,
Въззивният състав (както вече бе посочено) намира, че е налице правилна
квалификация на нарушението и словесно описание на административното
нарушение. Фактическата обстановка правилно е установена от АНО. От
9
събраните по делото доказателства се установява, че на 29.06.2024 година
около 23.10 часа, до кафе-аперитив „Гама”, находящо се на улица „Васил
Левски” в град Свиленград, област Хасково, жалбоподателят Д. не е
придружавала и не е осигурила придружител на непълнолетния си син – 16-
годишния В.К.Д. с ЕГН ********** на обществено място след 22.00 часа. По
този начин П. Д. Д. безспорно е извършила нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет
(в този смисъл е и Решение от 09.08.2019 година по КАНД № 465/2019 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Т.е. от фактическа страна Съдът установи по несъмнен начин, че наказаното
лице Д. не придружава непълнолетния си син на обществено място след 22.00
часа без обаче да му осигури пълнолетен придружител. Вторичното
задължение, установено в чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет възниква за родителя само, ако
той не може да изпълни основното си задължение, което се установява в ал. 3
на чл. 8. Тези задължения обаче се намират едно към друго в условие на
алтернативност, което налага при описание на обективните признаци на
нарушението да се опишат и факти, които се релевират и в двете хипотези, за
да може да се извърши правилна и цялостна преценка относно релевантните
за обективната истина обстоятелства. Този извод на Съда се подкрепя и от
регламентацията, установена и в самата санкционна норма на чл. 45, ал.
3 от ЗЗдет, предвиждаща алтернативна наказуемост за нарушение по чл. 8, ал.
3 - 4 от закона чрез използвания от законодателя съюз „или”.
Мястото на извършване на нарушението е ясно описано и определено
като направеното описание е достатъчно ясно и конкретно, за да може да бъде
локализирано и открито. Същото отговаря на понятието за обществено място.
В редица нормативни актове е дадено дефиниция за обществени места, като
най-близкият нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с
настоящото производство, свързано със ЗЗДет е Наредбата за специализирана
закрила на деца на обществени места. В § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) е посочено, че по смисъла на Наредбата: „обществени места”
са общодостъпни за всяко лице места като обществен транспорт, заведения за
хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри,
стадиони, зали и други.”. В конкретния казус, посоченото място - улица
„Васил Левски” в град Свиленград, област Хасково, представлява такова
обществено място по посочената легална дефиниция.
10
В чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет основен обективен признак относно субект на
нарушението се явява лице, което полага грижата за детето. Самото понятие
„грижа” е дефинирано в § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДет, според който грижата е
съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на
родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по
силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита
на неговите интереси. Следователно П. Д. в качеството си на родител,
определено попада в субективните предели както на диспозитивната норма по
чл. 8, ал. 3, така и на санкционната такава по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет.
Доводите на жалбоподателя П. Д., поддържани пред Съда, че по това
време на денонощието е била на работа и е изпълнявала трудовите си
задължения, не я освобождава от задължението й по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, тъй
като като родител, тя е трябвало да упражни необходимия контрол и да се
интересува и да знае, къде се намира по това време на денонощието - много
след 22.00 часа, непълнолетния й син Виктор Дерменджиев, т.е. следвало е да
съобрази обхвата на дължимата грижа, информирайки се къде се намира
детето й. Още повече, че присъствието на детето на улицата е констатирано
около 23.10 часа, което само по себе си насочва към евентуална
незаинтересованост от страна на жалбоподателя Д. към местонахождението на
сина й в тези часове на денонощието. Полагането на грижи, обхващащи
отглеждането на дете, включват и задължението на родителя да осъществява
постоянен надзор и контрол спрямо него, което се явява част от
възпитателната дейност на родителя. Освен това, нито актосъставителят, нито
АНО са длъжни да знаят, кой от родителите, кога, къде и с какво е ангажиран
по време, когато не придружават непълнолетното си дете на обществени места
след 22.00 часа.
По отношение на факта, че АУАН е съставен на единия родител – именно
на майката и това по какъв начин е избрана именно тя, следва да се поясни, че
в конкретния случай е била ангажирана отговорността на майката на
непълнолетния - жалбоподателя П. Д., тъй като при повикване от страна на
детето в процесната вечер в сградата на Полицията се е явила именно тя, което
е достатъчно, за да бъде ангажирана административнонаказателната й
отговорност и също така следва да се отбележи, че АНО не е лишен от
правото да санкционира който и да е от двамата родители, доколкото липсва
11
конкретна забрана или ред, по който да се избира конкретен родител.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
нарушението е извършено от родителя П. Д. виновно с форма на вина
непредпазливост по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр.чл. 11, ал. 3, предложение
първо от НК, т.е. жалбоподателят Д. категорично е проявила виновна
пасивност. Изправени сме в производство по ЗАНН, където не се прилага чл.
11, ал.4 от НК при субсидиарност непредпазливите деяния да са наказуеми
само в предвидените от закона случаи. Поради това
административнонаказателна отговорност за конкретното деяние,
осъществяващо състава на нарушение по чл. 8 от ЗЗДет се носи и при двете
форми на вина. В конкретния случай нарушението на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет е
непредпазливо, тъй като касае неупражнен родителски контрол в една от
проявените му форми за незнание, че непълнолетното дете посещава
обществено място след 22.00 часа в нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет без
родител и без осигурен пълнолетен придружител. Съгласно чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. За конкретното нарушение по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет ограничение за
ненаказуемост като непредпазливо в закона не съществува, поради което
Съдът го намира за доказано и от субективна страна. Целта, преследвана с
цитираната законова разпоредба е да се осигури контрол над непълнолетното
дете и същото да бъде предпазено от евентуални вредни въздействия и
влияния от трети лица. Жалбоподателят Д., бидейки майка на непълнолетния
Виктор, съобразно нормата на чл. 125, ал. 3 от СК, осигурява подходящ
контрол на поведението на непълнолетното дете. Със самия факт, че след
22.00 часа В. е бил на публично място (каквото безспорно се явява улица
„Васил Левски” в град Свиленгра), то е консумиран и съставът на чл. 8, ал.
3 от ЗЗДет.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна предвид характера на
12
нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на
смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен
случай. Освен това Глобата е наложена в минимално предвидения в закона
размер, поради което Съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи вината
обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на
обществена опасност съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв
начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат,
че степента на обществената опасност на деянието е по-ниска в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. В случая освен всичко изложено Съдът
намира, че и с оглед на специфичните отношения, които регулира нарушената
разпоредба, а именно: защита правата и интересите на малолетните и
непълнолетните деца от страна на техните родители, то в случая не може да се
приеме, че изобщо би било възможно да е на лице маловажен случай при
нарушаване на горната разпоредба. Нарушението е формално, на просто
извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав не е
необходимо да са причинени реални вреди. Законодателят е предвидил, че
след 22.00 часа непълнолетните лица, намиращи се на обществено място,
следва да бъдат придружавани от свой родител. Това е именно с цел
гарантиране на тяхната безопасност. Т.е. законодателят презумира, че след
като непълнолетният е без родител или пълнолетно дееспособно лице, което
да го придружава, след 22.00 часа на обществено място, е налице опасност за
неговите живот и здраве. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на
чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 от
ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
Д. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното
оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
13
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет, който като родител не е придружил и не е
осигурил пълнолетно дееспособно лице на непълнолетното си дете на
обществено място след 22.00 часа, се наказва с „Глоба” в размер от 300 до 500
лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган
като относима към процесния случай.
Административното наказание „Глоба” в размер от 300 лв. е правилно и
законосъобразно определено на съответното правно основание – по вид и по
размер, в рамките на предвиденото в приложимата, действаща към датата на
деянието, санкционна норма - чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет, като същото е
индивидуализирано в минималния, предвиден от закона размер. В случая,
така проведената индивидуализация от АНО изцяло съответства на
критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновава напълно от
доказателствата по делото, поради което очевидно органът е
изпълнил процесуалното си задължението съгласно посочената норма, при
отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на
нарушителя и всички други релевантни за отговорността обстоятелства. При
определянето на санкцията са отчетени наличието на смекчаващо вината
обстоятелство (липсата на други нарушения по ЗЗДет), така и липсата на
отегчаващи обстоятелства. Преценена е и обществената опасност на дееца
(предвид изложеното в предходното изречение смекчаващо обстоятелство) и
на деянието, които не са завишени. Правна възможност за намаляване на
наложеното административно наказание не съществува, предвид факта, че
определеният размер на санкцията е минималният такъв, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето му под тези
минимум. Т.е. в настоящия случай след като се запозна с намиращите се в
АНП документи, настоящият Съдебен състав намира, че наказващият орган
правилно е преценил характера и тежестта на конкретното нарушение. Така
наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Съдът счита, че наказващият орган е спазил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН при определяне на вида и размера на административното
наказание.
14
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя Д., т.е.
искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 351А-90 от
15.07.2024 година на Началник РУ – Свиленград, с което на П. Д. Д. с ЕГН
********** от град **********************, за нарушение на чл. 8, ал. 3 от
ЗЗДет е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя П. Д. Д. с ЕГН
********** от град ****************************, за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15