РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 08.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
22 февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно дело № 62
по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на ЕТ „М.П.“***,
представлявано от управителя М.Р.П., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 417–ФК от 29.12.2020 г. на в.и.д. Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) - запечатване на търговски обект – магазин за продажба на хранителни стоки, спиртни и
безалкохолни напитки, тютюневи изделия и други, находящ се в гр.Русе, ул. „Йосиф
Хербст“ № 50, стопанисван от ЕТ „М.П.“, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б.„а" oт
Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на заповедта, както и
несъобразяване с целта на закона.
Жалбоподателят
претендира съдът да отмени оспорената заповед в цялост.
Иска да му
бъдат присъдени и сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а
жалбата срещу него – неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
По фактите липсва спор между страните.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 27.12.2020 г. е извършена проверка на
търговски обект - магазин за продажба на хранителни стоки, спиртни и
безалкохолни напитки, тютюневи изделия и други, находящ се в гр. Русе, ул. „Йосиф
Хербст“ № 50, стопанисван от ЕТ „М.П.“, при която е констатирано, че при извършена
контролна покупка на 300 гр. насипни фъстъци на стойност 2.40 лв., заплатена в брой
от орган по приходите на 27.12.2020 г. в 15:02 часа, едноличният търговец не е
издал фискална касова бележка от наличното, въведено в експлоатация и работещо
фискално устройство, с изградена дистанционна връзка с НАП.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за
извършена проверка (ПИП) № 0430526 от 27.12.2020 г. (л. л. 28 - 30 от делото).
В него и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от
изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 27.12.2020 г. Посочено е още, че
при извършена проверка на касовата наличност не е установена разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава, при съобразяване на
въведените и изведените от касата за деня суми.
Във връзка с констатациите при проверката е прието, че
търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във връзка с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На това основание с
процесната ЗНПАМ, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС, на едноличния търговец е наложена принудителна административна
мярка запечатване на гореописания търговски
обект, находящ се в гр. Русе и стопанисван
от ЕТ „М.П.“***, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни (л. л. 20 – 23 от делото).
За административното нарушение впоследствие е съставен и
АУАН от 13.01.2021 г. (л. л. 35 и 36 от делото).
Заповедта е получена лично от представляващия ЕТ на 13.01.2021
г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него разписка (л. 27 от
делото). Жалбата до съда е подадена на 25.01.2021 г. (л. 2 от делото).
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ в законоустановения 14-дневен
срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата основателна.
В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
законодателят е предвидил възможност за делегиране на правомощието за издаване
на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Оспорената заповед е
издадена от К.А.А., изпълняващ длъжността Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С т. 1 от Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. л. 39 и 40 от
делото) Началниците на Отдели “Оперативни дейности” в Дирекция “Оперативни
дейности” в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
С т. 1 от Заповед №
ЗЦУ-928 от 05.07.2018 г. е наредено при отсъствието на държавния служител Б.Г.С. –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, длъжността да се изпълнява от К.А.А., заемащ длъжността Началник
на Сектор „Мобилни групи“ – Варна в Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (л. л. 37 и 38 от делото).
Видно от приложената на
л. 44 от делото Заповед № 10175 от 06.11.2020 г. на Директора на Дирекция
„Управление на човешките ресурси“, на Бойка Генова е разрешен отпуск, считано
от 16.11.2020 г. до 30.12.2020 г., включително.
Следователно, обжалваният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в
рамките на предоставените му правомощия, при условията на заместване – от
временно изпълняващия посочената длъжност държавен служител и при надлежно
доказана временна обективна невъзможност за титуляра на длъжността да изпълнява
делегираните му правомощия.
Спазена е изискуемата писмена форма, но заповедта не
отговаря на изискванията за мотивиране – чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК досежно определения срок на ПАМ, което съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, а следователно и
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По силата на приложената като правно основание за
издаване на процесната заповедта норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС
(ред. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), компетентният орган по
приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, в случая фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) по смисъла на последната цитирана
разпоредба.
Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение, респ.
установено неизпълнение на задължението за издаване на ФБ, административният
орган действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид бездействие
той е длъжен да наложи принудителна мярка.
В този смисъл е константната практика на ВАС, залегнала
например в Решение № 1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I
о.; Решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о.; Решение
№ 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн. др.
Следователно, свободата на органа не обхваща преценката
дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той
действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта следва да са
изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда
запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.
В т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС по тълк. дело № ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато
административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка,
неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни
законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и съответно е основание за отмяна на административния акт. От своя
страна разпоредбата на чл. 13 от АПК урежда задължението на административните
органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по
прилагане на закона и постигане на целите му. Така огласените критерии
обвързват издалия ги орган и тяхното неспазване съставлява нарушение на
принципа на последователност и предвидимост, което води до материална
незаконосъобразност на издадения акт, отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Същевременно мотивите на акта, издаден при условията на оперативна
самостоятелност, следва да съдържат конкретни съображения по така обявените
критерии, въз основа на които е определена конкретната продължителност на
мярката. Тяхното отсъствие съставлява нарушение на изискването по чл. 186, ал. 3
от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта, а следователно и съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което обстоятелство е основание
за неговата отмяна.
Задължителни за органите по приходите критерии, спрямо
които следва да се определя продължителността на срока на ПАМ, се съдържат в издаденото
от Изпълнителния директор на НАП Общо становище от 01.06.2020 г. относно
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ), определяне на срока на
ПАМ и допускане на предварително изпълнение на ПАМ по реда на чл. 186 и чл. 188
от ЗДДС.
Както е посочено в цитираното становище, неговата цел е
уеднаквяване на административната практика. На органите по приходите са дадени
указания, според които, при всяко конкретно нарушение е необходимо да се
извършва индивидуална преценка за срока за същинско налагане на административната
мярка като се преценява всяко конкретно обстоятелство, имащо значение за
определяне на този срок.
Посочено е, че при определяне продължителността на срока
следва да се съблюдават следните критерии: тежест на
извършеното нарушение; повторност на нарушението; цялостно поведение на
търговеца (подаване/неподаване на декларации, наличие на предходни нарушения и
наложени наказания, установени задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски с влязъл в сила ревизионен акт или акт по чл. 106 от ДОПК, други публични
задължения), наличие на данни за други действия или бездействия на
проверявания, насочени към укриване на приходи или към препятстване
възможността за извършване на контролни действия (например случаи на
недопускане на органите по приходите в обекта или непредставяне на изискани
документи при данъчно-осигурителен контрол), включително и наличие на неплатени
задължения, дейността на търговския обект – постоянна или сезонна; тип и
големина на търговския обект; местоположение на обекта, човекопоток, брой
работници или служители, заети в обекта; установена значителна разлика в
касовата наличност; смяна на стопанисването на обекта при последователно
извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект от две или повече
свързани лица или лица, действащи съгласувано по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС.
В случая мотивите на оспорената
заповед не съдържат анализ на приета за установена фактическа обстановка по
посочените в цитираното становище критерии.
Нещо повече, съображенията на
административния орган относно продължителността на срока на ПАМ са бланкетни,
общи, без привръзка с факти, релевантни за конкретния казус.
От изложените мотиви, в голямата си
част с декларативен характер за значимостта на охраняваните обществени
отношения, последиците от нарушението и необходимостта от осигуряване защита на
интереса на държавния бюджет, предотвратяване възможността за извършване на
ново нарушение, не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок
на мярката около средния размер, предвиден в закона.
Липсват каквито и да е съображения
относно неконстатираните други нарушения по ЗДДС, и в частност от вида на процесното,
както и относно липсата на непогасени
задължения от публичен характер във връзка с дейността на търговеца.
Органът не е отчел и спецификата на
обекта – че става въпрос за малък магазин за хранителни стоки, който се намира
в краен квартал на града; че голяма част от предлаганите за продажба хранителни
стоки подлежат на бърза развала; че в обекта към момента на проверката са заети
две лица – управляващият и представляващ едноличния търговец и още едно лице в
трудово правоотношение с ЕТ, което е син на М.П., а неговата съпруга, която
също има сключен трудов договор с ЕТ е в отпуск поради временна неработоспособност.
При проверката не е установена разлика в касовата наличност, което указва на
липсата на неиздаване на ФБ при приети други плащания за извършени продажби и
следователно на инцидентен характер на констатираното от приходните органи
процесно правонарушение.
По делото липсват данни, които да
обосновават направените от административния орган изводи, че поведението на
търговеца е насочено срещу установената фискална дисциплина, че организацията в
търговския обект няма за цел спазването на данъчното законодателство, както и
че една от целите пред търговеца е отклонението от данъчно облагане.
Според съда продължителността
на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на
обществени отношения, касаещи данъчното облагане. В разглеждания случай налагането
на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно, доколкото
то засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко
нарушение на чл. 6, ал.
2 от АПК.
В този
смисъл е например Решение № 13878 от
10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2020 г., I о., по
което като несъразмерна по своята продължителност е счетена и мярка за срок от
7 дни.
По гореизложените съображения съдът
намира оспорената заповед за незаконосъобразна, на което основание се следва
отмяната й.
С оглед основателността на жалбата,
на оспорващата страна се следват направените по делото разноски по аргумент от
чл. 143 от АПК. Жалбоподателят е сторил такива в размер на 50 лв. - за държавна такса (документ
на л. 6 от делото), които разноски се присъждат на страната.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на ЕТ „М.П.“***,
представлявано от управителя М.Р.П., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 417–ФК от 29.12.2020 г. на в.и.д. Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
ЕТ „М.П.“ е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за продажба на хранителни стоки, спиртни и
безалкохолни напитки, тютюневи изделия и други, находящ се в гр. Русе, ул.„Йосиф
Хербст“ № 50, стопанисван от ЕТ „М.П.“, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а" oт
Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция по
приходите да заплати на ЕТ „М.П.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. “Райко
Даскалов” № 17, представлявано от управителя М.Р.П., сумата 50 (петдесет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: