Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.София,
… юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1379 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.625 ТЗ.
Постъпила е молба от „Д.К.“ ЕООД, ЕИК ********, в
която се твърди, че молителят има парично изискуемо вземане от „Б.К.“ ЕООД, ЕИК*******,
което е придобито от молителя от друго дружество, като за придобиването му
длъжникът е уведомен. За това вземане в размер на 60 00лв – главница е издаден
изпълнителен лист. Заведено е изпълнително дело под №9167/2017г. по описа на
ЧСИ М.Б.и към момента длъжникът не е заплатил своя дълг, чийто размер е сумата
от 61 300лв общо( главница от 60 000лв и 1 300лв-разноски по
делото). Молителят твърди, че длъжникът не разполага с активи, поради което
иска от съда да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ, поради
неплатежоспособността на ответника.
Ответникът не взема становище по молбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Установено е по делото, че въз основа на заявление
с вх.№3072704/18.09.2017г., подадена от „Т.97“ АД, ЕИК*******, на основание
чл.417 ГПК, срещу „Б.К.“ ЕООД, ЕИК*******, е образувано ч.гр.д.№65810/2017г. по
описа на СРС, 48-ми състав. На 27.09.2017 година съдът издава заповед за
изпълнение на заявителя за сумата от 60 000лв, на основание представената
със заявление ценна книга – запис на заповед от 04.11.2016 година, издаден от
настоящия ответник с поемател „Т.97“ АД, ЕИК*******,
платим на 03.06.2017 година.Заповедният съд се е разпоредил за незабавно
изпълнение на заповедта за плащане на парично задължение и е издал изпълнителен
лист за присъдените суми на заявителя на 27.09.2017 година, получен от страната
на 06.12.2017 година.
На 30.05.2018 година „Т.97“ АД, ЕИК*******,
прехвърля вземането си в общ размер на 61 300лв на „Д.К.“ ЕООД, като сключва
договор за цесия от тази дата.
По делото е представено уведомление от „стария“
кредитор до длъжника за настъпилото правоприемство,
което му е връчено с преписа от молбата по чл.625 ТЗ, на основание чл.50, ал.4 ГПК.
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от в.л. С.М., приобщена към
доказателствата по делото, приета от съда като годно доказателствено
средство, дадено компетентно и незаинтересовано по делото.
Направените от в.л. констатации и изводи са
следните:
Към 31.12.2015 година активите на дружеството са
краткотрайни активи, формирани от материални запаси на стойност 25 хил.лв. Не
са налице документи, извън ГФО за 2015 година, от които да се установят
по-нататъшни изменения в стойността и структурата на активите, поради което
в.л. приема, че те са останали - като
вид и стойност – същите. Липсват вземания и парични средства. Не са
налични и ДМА. Този извод касае период от 2016г. до 2018 година.
Към 31.12.2015 година, съгласно ГФО за този период
и обявения с него счетоводен баланс, както и въз основа на издадената заповед
за изпълнение, вещото лице е изчислило, че отчитайки размерите на лихвата,
паричното задължение към 31.12.2017г. е в размер на 64 750,14лв, а към
31.12.2018г. – в размер на 72 584,10лева. Не са налични данни да е
извършено плащане на този дълг.
Въз основа на тези данни, като е съобразило и че
ответникът има задължения към НАП ( присъединен взискател
по изп.д.№9167/2017г. по описа на ЧСИ М.Б.) в размер
на 53 279,05лева, то показателите за ликвидност са както следва: КОЛ за
2015г. – 1, 67, а за 2016 г.; за 2017г. и за 2018 година – 0,00. Останалите
показатели за ликвидност – КБЛ, КНЛ и КАЛ – за целия изследван период са
нулеви.
До други данни в.л. не е имало достъп, поради
това, че ответникът не е дал достъп до счетоводството си. Въз основа на своите
констатации и изчисления в.л. прави извод, че длъжникът не е в състояние да
обслужва своите текущи задължения с наличните си активи.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Твърдението на молителя е, че ответникът е
неплатежоспособен, наличността на което състояние е основание е предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност на търговеца.
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ
са процесуално-правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е
подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично
задължение, породено от или отнасящо
се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, свързано с
търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.
Молителят
твърди, че има изискуеми вземания, от парично естество, произтичащи от
търговска сделка, което задължение е изискуемо и неплатено от ответника и
попада в предметния обхват на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ.
В настоящия случай вземането на молителя произтича
от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 във връзка с чл.1,т.8 ТЗ.
Налице е първата предпоставка от необходимите
материални предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ.
По отношение на състоянието на
неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на
неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и
неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за
наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност
същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща
своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавания
от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни
и текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е
достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на
различната им ликвидност, формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна. Тези коефициенти дават възможност
да се прецени съотношение между краткосрочни и текущи задължения на
предприятието и текущи активи - цялата им съвкупност или части от тези
активи.Тези показатели представляват количествени характеристики на това
съотношение.
Под ликвидност следва да са разбира способността
на предприятието да обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите
с разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид сумата
на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения, дължими през
съответната година. Важен момент в дефинирането на тази способност е
изясняването на въпроса кога предприятието може да обърне тези активи в пари
или това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на
активите.
Ликвидността се
дефинира като способност на фирмата да изплаща задълженията си в краткосрочен
план, т.е. като краткосрочна платежоспособност. Тя се дефинира като
количествена характеристика на способността му да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, което е равносилно на способността
на активите на предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е
показател за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо,
ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени
характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи. Основните показатели за ликвидност, известни в
икономическата литература са коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. Те се формират като съотношение между притежаваните от
търговеца краткотрайни активи и краткосрочните и текущи задължения.
Коефициент на обща
ликвидност е най - широко
използваният коефициент. Определя се като отношение между стойността на
краткотрайните активи (материална запаси, краткосрочни вземания, финансови
активи и налични парични средства) на фирмата и стойността на текущите й
задължения. По принцип за добра степен на ликвидност може да се говори, тогава,
когато стойностите на показателя са над единица, т.е. нетен оборотен капитал е
положителна величина. Обикновено за еталон се приема средната стойност на
показателя изчислена за индустрията или сектора, по този начин може да се
определи мястото на дружеството в системата на дадения отрасъл и на тази база
да се даде обективна оценка за степента на обща ликвидност на компанията.
Бързата ликвидност
изразява възможността на дружеството да покрива своите текущи задължения чрез
краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства. При
този коефициент се изключва стойността на материалните запаси, които се считат
за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи и това е така, тъй като за да
се превърнат наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството,
същото да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните краткотрайни
активи. В тази връзка може да се установи въздействието на бързината на
реализация на продукцията или обращаемостта на запасите върху ликвидността на
фирмата.
Другият коефициент е коефициентът
за незабавна ликвидност. При този коефициент са изключва освен стойността
на материалните запаси така и краткосрочните вземания, които са по-бавно
ликвидните от финансовите активи и паричните средства. Вземанията, като
разчетни отношения, имат по слаба ликвидност от паричните средства, което се
дължи на факта, че за да се събере едно вземане, е необходимо време, което
забавя ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на
абсолютна ликвидност. Показва степента на покритие на
текущите задължения само с налични парични средства. От числителя се приспадат
и ценните книжа, притежавани от фирмата.
По отношение на това как могат да се интерпретират
резултатите по отношение на взаимната зависимост между коефициентите, тяхната
изменение и съпоставими величини.
На първо място трябва да се установят причините за разликите и измененията. Не
винаги следва да се дава положителна оценка на повишаващите се стойности на
коефициентите понеже това може да се дължи както на намаляване на задълженията,
така и на увеличаване на несъбираемите и трудно събираемите вземания. От тази
гледна точка намалението на ликвидността би трябвало да се оцени положително.
Не бива да се забравя и връзката с другите финансови показатели например
намалението на текущите задължения ще повлияе положително върху ликвидността,
но като цяло ще намали общата възвръщаемост на собствения капитал.
Както е посочено и по-
горе за целия изследван период ( 2015-2018г.) активите на дружеството се формират
единствено от материални запаси на стойност от 25 хил.лева. Задълженията на
търговеца за изследвания период ( от 2017г. до 2018г.,включително) надвишават
стойността на тези краткотрайни активи. Едновременно с това дългът, произтичащ
от записа на заповед, към който като се прибавят и изтеклите законни лихви
нараства и това променя благоприятното съотношение на краткотрайни активи към
краткосрочни/текущи задължения. Към този дълг следва да се прибавят и
задълженията на търговеца към НАП, които са в размер на 53 279,05лева, за
които по делото не са налични данни кога са възникнали и станали дължими, но са
станали предмет на принудително изпълнение по изп.дело
№ 919167/2017г. по описа на ЧСИ М.Б.. Ето защо към 31.12.2017 година
дружеството може да се приеме да е декапитализирано и
в състояние на неплатежоспособност, което е предпоставено
от настъпилата изискуемост на дълга му, произтичащ от описаната по- горе ценна
книга.
Едновременно с това се
установява, че ответникът има изискуеми парични задължения, произтичащи от
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 във връзка с чл.1, т.8 ТЗ. Тези задължения попадат в хипотезиса на нормата
на чл.608, ал.1 ТЗ, същите са установени и изискуеми. Ето защо настоящият
състав приема, че молителят е в състояние на неплатежоспособност.
По
отношение на началната дата на това състояние.
Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и
текущи задължения е обективно установена
и нейното проявление са именно показателите за ликвидност към 31.12.2017
година. Именно към тази дата дружеството е в обективна невъзможност да посреща
изискуемите си парични задължения, поради липса на ликвидни краткотрайни
активи, което лесно могат да се преобразуват в пари. Това състояние е
необратимо и трайно, тъй като търговецът за почти целия период не разполага с
активи (изключение е 2015г. и 2016г.), за които може да се приеме, че
представляват база за извършване на търговска дейност, както не притежава и
никакъв оборотен капитал, пари или други краткотрайни активи, чието осребряване
да му даде възможност да извърши плащане на своите изискуеми парични
задължения. Ето
защо за начална дата на състоянието на неплатежоспособност съдът определя 31.12.2017
година.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага
с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. Поради това съдът намира,
че производството по несъстоятелност по отношение „Б.К.“
ЕООД, ЕИК*******, следва да бъде
открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици
- обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на молителя
и определяне на началната й дата, откриване на производство
по несъстоятелност, обявяване на дружеството
в несъстоятелност, прекратяване
на дейността на предприятието му и спиране на
производството.
При изложеното, на основание
чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
Р Е
Ш
И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Б.К.“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** и
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата -
31.12.2017 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Б.К.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Б.К.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието
на длъжника „Б.К.“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „Б.К.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, производството по търговско дело №1375 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав.
УКАЗВА на
длъжника „Б.К.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, че в
едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва
да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото
удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка
от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на „Б.К.“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, е издадено
удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение.
Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в
едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - София в 7 -дневен срок от вписването
му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията
за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл.
14 от ЗТР.
СЪДИЯ: