Мотиви
към присъда, постановена от С.ския районен съд
на 15. 12. 2021 година по наказателно дело № 371 нчхд по описа на РС С. за 2020
година
Частният тъжител Н.Г.В. е повдигнала
обвинение срещу П.Д.К. *** за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК. От
фактическа страна подсъдимият П.Д. К. ЕГН ********** е обвинен в това, че на 17. 02. 2020 година около 10 часа и 05
мин. в село П. община С. чрез удар по главата с дървена тояга е нанесъл на
частната тъжителка Н.Г.В. лека телесна повреда с разстройство на здравето по
чл. 130 ал. 1 от НК, изразяваща се в
разкъсно контузна рана в лявата теменна област на главата без загуба на съзнание,
причинило на тази тъжителка разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание тъжителката
поддържа обвинението лично и чрез повереника си адвокат Б..
Подсъдимият П.Д. К. отрича да е
удрял тъжителката. Сочи в обясненията си че на същата дата 17. 02. 2020 година
тъжителката го нарекла крадец, обидила го че краде дърва и хвърлила камък по
него, което силно го раздразнило.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 17. 02. 2020 година около 10 часа
и 5 мин. тъжителката Н.Г.В. била в двора на къщата си в село П. община С.. По
улицата приближавал подсъдимият П.Д. К., който връщал кравите си от водопой.
Докато минавал покрай двора на тъжителката тя му извикала че краде дърва и го замерила с камък.
В състояние на силно раздразнение предизвикано от тази обида и от хвърления по
него камък подсъдимият, който държал в ръка дървена говедарска тояга се пресегнал
през оградата и ударил с тази дървена тояга тъжителката Н.Г.В. по главата.
Вследствие на удара от главата на тъжителката Н.В. потекла кръв и видно от
съдебно-медицинската експертиза и събраните по делото доказателства с този удар
подсъдимият причинил на тази пострадала разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК изразяващо се в разкъсно контузна рана в лявата теменна
област на главата без загуба на съзнание – временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Когато подсъдимият К. се пресегнал
през оградата и ударил в главата тъжителката с носената от него говедарска
дървена тояга го видяла свидетелката А. Д.,
която тогава чакала автобуса видно от
показанията й депозирани на 18. 11. 2020 година и на 09. 06. 2021 година.
Противоречия в доказателствения
материал:
Подсъдимият отрича да е удрял
тъжителката. Потвърждава че тя го е ядосала с виковете, че краде дърва и от
това, че го замерила с камък. В частта им в която отрича да е удрял тъжителката
подсъдимият е опроверган по категоричен начин от доказателствата по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Не само свидетелката А.Д. го е
видяла как удря тъжителката по главата с говедарската тояга, а и резултатът от този
удар е доказан от събраните по делото доказателства, а така също и състоянието
на тъжителката непосредствено след този удар. Тя била с кръв по лицето и
главата, наложило й се е по нощница да хване рейса за С. за да получи първа
помощ след този опасен удар в най- жизнено важно и уязвимо място-главата.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката А.Д. с допълнението и уточнението им извършено при разпита й на
09. 06. 2021 година, че на 17 февруари 2020 година се е случило непосредствено
възприетото от нея докато чакала автобуса на спирката, а именно как подсъдимият
ударил с тояга по главата приятелката й Н.В..
Съдът кредитира и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че с този удар на
тъжителката В. е причинена разкъсно контузна рана в лявата теменна област на
главата без загуба на съзнание – временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Посочените фактически констатации се
установяват както от показанията на А.Д. и заключението на съдебно-медицинската,
така и от показанията на свидетеля полицай Г.М., както и свидетелката Ц.Д.,
която макар и враждебна по тъжителката свидетелка потвърждава че през февруари
2020 година докато чакали рейса видяла Н.В. с кръв по главата, потвърждава
присъствието на свидетелката А.Д. при инцидента и че тъжителката била по
пижама. Свидетелят Г.М. потвърждава че на 17. 02. 2020
година непосредствено след инцидента с подсъдимият тъжителката вече в полицията
в С. била с превръзка на главата и посочила подсъдимия като човекът който я
ударил с тояга по главата. Видно от показанията на свидетелката доктор Л.Д. именно
тя на 17. 02. 2020 година оказала първа помощ на тъжителката В. във филиала за спешна медицинска помощ в град
С.. Тя възприела още кървящата разкъсно контузната рана на тъжителката, тя
почистила раната и я зашила, като й направила първичен хирургичен шев.
С деянието си, с това че я ударил с
дебелата говедарска дървена тояга по главата, причинявайки на тъжителката разкъсно
контузна рана в лявата теменна област на главата без загуба на съзнание –
временно разстройство на здравето неопасно за живота, подсъдимият П.Д. К. е
нанесъл на тъжителката лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 НК, разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Съдът кредитира кореспондиращите на
тъжбата и на изявленията на тъжителката в съдебно заседание обяснения на
подсъдимия в частта им в която твърди, че е бил силно раздразнен от обвинението
че краде дърва. Както от обективна, така и от субективна страна са налице
основания за прилагане на чл. 132 ал. 1 НК. От обективна страна именно
пострадалата е ненесла тежка обида на тъжителя, обвинила го е че краде дърва и
е хвърлила камък по него. Тежката обида изразяваща се в отправеното му от
тъжителката че краде дърва се потвърждава от самата тъжителка. Никое
доказателство по делото не опровергава подсъдимия и за това че тъжителката след
това обвинение хвърлила камък по него. Това е противоправно действие от което
са могли да настъпят тежки последици за подсъдимия. Достатъчно камъкът да го
удари, а още по-тежки са последиците при реалната възможност да го удари по
жизнено важен орган. Отправеното му от тъжителката твърдение че краде дърва
само по себе си е тежка обида и от обективна страна е осъществен състава на чл.
132 ал. 1 НК за причинената на тъжителката лека телесна повреда с посоченото
разстройство на здравето. От субективна страна също е осъществен привилигированият
състав на чл. 132 ал. 1, т. 3 НК тъй като леката телесна повреда по чл. 130 ал.
1 НК е нанесена от подсъдимия на тъжителката в състояние на силно раздразнение,
което представлява бурна емоционална реакция, с характер на краткотрайно
избухване непосредствено след нанесената му тежка обида, че краде дърва и след
замерянето му с камък от пострадалата.
Съдът по изложените съображения с
присъдата си признава подсъдимият П.Д.К. за виновен в това че на 17. 02. 2020
година около 10 часа и 05 мин, в село П.
С. област, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата Н.Г.В.
с ЕГН ********** с противоправното деяние хвърляне на камък по него и обида, че
краде дърва е нанесъл на Н.Г.В. с ЕГН ********** лека телесна повреда с
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяваща се
в разкъсно – контузна рана в лявата теменна област без загуба на съзнание,
причинила на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота
– престъпление по чл. 132 ал. 1, т. 3, връзка с чл. 130 ал.1 от НК.
Това е приложимата за извършеното от
подсъдимия престъпление наказателно правна разпоредба - чл. 132 ал. 1, т. 3,
връзка с чл. 130 ал.1 от НК и тя визира законоустановените
граници на наказането което следва да се определи на подсъдимия.
Съдът намира, че едно наказание
пробация при условията на чл. 54 ал. 1 от НК
за срок от шест месеца при
следните пробационни мерки 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от шест месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Това наказание е необходимо и
достатъчно за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и ще съдейства за
поправянето и превъзпитанието на подсъдими, за създаване у него контрамотив за
извършване на други такива престъпления и ще въздейства възпитателно и
предупредително на другите членове на обществото.
Тъй като леката телесната повреда на
тъжителката с посоченото разстройство на здравето й е нанесена при условията на
чл. 132 ал. 1 НК – в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалата с тежка обида че краде дърва и хвърляне камък по него, съдът с
присъдата си признаваа подсъдимия за невиновен и го оправдава по обвинението за
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Мотивиран от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател: