О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ
състав, в закрито заседание на 08.03.2021г., като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 2551/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК за
изменение на решение №1019/23.07.2020г., постановено по административно дело №
2551/2019г. на Варненския административен съд, в частта на присъденото в полза на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
С
посоченото решение, Варненският административен съд е отменил по жалба на „БГ Агро Земеделска
компания“ ЕООД ЕИК*********, представлявано от управителя Н.Г.М. уведомително писмо
с изх.№02-030-2600/1003 от 06.08.2019г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е отказано изплащане на финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013г. за кампания 2016г. по заявление за подпомагане с
УИН 03/080616/69421 относно санкция в размер на 119 108.68 лева за неспазване
на изискванията за управление и санкция в размер на 53 598.90 лева за
системност на неизпълнението. Със същото
решение Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на „БГ Агро
Земеделска компания“ ЕООД ЕИК*********, представлявано от управителя Н.Г.М.
сторените по делото съдебни разноски в общ размер от 5456.60 /пет хиляди
четиристотин петдесет и шест лева и 60 стотинки/ лева, от които 5109.60 лева
адвокатско възнаграждение.
Още в решението си, първоинстанционният съд е изложил
доводи защо не уважава възражението на процесуалния представител на ответника
срещу твърдяната прекомерност на претендираното от дружеството-жалбоподател
адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение №1019/23.07.2020г., постановено по
административно дело № 2551/2019г. на Варненския административен съд е поискано
от Върховния административен съд да измени първоинстанционното решение в частта
на определения размер на адвокатското възнаграждение, като е изтъкнато, че делото
касае обжалване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и спорът по него е без определен материален интерес. В тази връзка е
посочено, че е приложима разпоредбата на чл.8 ал.2 т.7 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С
решение №2644/26.02.2021г. по административно дело № 10425/2020г., Върховният
административен съд е оставил в сила решение №1019/23.07.2020г., постановено по
административно дело № 2551/2019г. на Варненския административен съд като е
върнал касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ в частта, с която се иска изменение на решението в частта на
присъденото адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира искането за намаляване на присъденото в полза на „БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на
5109.60 лева за неоснователно по следните съображения:
Противно на твърдението на ответника, делото не е от
категорията на тези без материален интерес по чл.8 ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Материалният интерес обхванат от жалбата е в общ
размер от 172 707.58 лева. Дружеството е обжалвало уведомително
писмо с изх.№02-030-2600/1003 от 06.08.2019г. на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ в
частта, с която е отказано изплащане на
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2016г. по заявление за
подпомагане с УИН 03/080616/69421 относно санкция в размер на 119 108.68
лева за неспазване на изискванията за управление и санкция в размер на
53 598.90 лева за системност на неизпълнението. Съгласно чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т. 5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. –
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3530 лв плюс 2 % за горницата над 100 000 лв, тоест:
3530 лева + 1454.15 лева = 4984.15 лева + 996.83 лева /20% ДДС/ = 5980.98 лева,
което е повече от претендирания от жалбоподателя размер на платено адвокатско
възнаграждение от 5109.60 лева с ДДС по фактура № 0..23/01.10.2019г. и преводно
нареждане от 01.10.2019г. във връзка с договор за правна защита и съдействие
№37/03.09.2019г., в които е отбелязан същия материален интерес.
Дори и адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на „БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД да беше над минималния размер по чл.8
ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г., съдът отново
щеше да го присъди в претендирания такъв с оглед на високата фактическа и
правна сложност на делото, каквато е отчел и самия Върховен административен съд
в своето решение №2644/26.02.2021г. по административно дело №10425/2020г.
отхвърляйки и направеното пред него възражение на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ против адвокатското
възнаграждение, претендирано от „БГ Агро Земеделска
компания“ ЕООД в касационното производство.
Воден от изложеното и на основание чл.248 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искане на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за изменение на решение №1019/23.07.2020г.,
постановено по административно дело № 2551/2019г. на Варненския административен
съд, в частта на присъденото в полза на „БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД ЕИК*********, представлявано от
управителя Н.Г.М. адвокатско възнаграждение в размер на 5109.60 лева.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: