№ 5319
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110152650 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от пп, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу И. К. К., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3,
бл.359, вх.2, ет.4, ап.11, със съдебен адрес: гр. София, ул. в. № 35, ет. 3, офис 1, чрез адвокат
С. К., И. К. К., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, със съдебен
адрес: гр. б, ул. Свобода № 3В, ет. 1, адвокат И. н, П. К. К., ЕГН **********, гр. София,
Ж.К. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, със съдебен адрес: гр. София, ул. в. № 19, партер, чрез
адвокат Д. Ч., и И. П. К., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ту № 1, ет. 1, офис 2, чрез адвокат Н. К., за установяване
дължимостта на сумите, както следва: че ответникът И. К. К. дължи за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 501,16 лв. (петстотин и един лева и 16 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 15.04.2024 г. в размер на 65,79 лв. (шестдесет и пет лева и 79 стотинки),
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 7,42 лв. (седем лева и 42 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 15.04.2024 г. в размер на 1,58 лв. (един лев и 58 стотинки); И. К. К. дължи на
ищеца за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 501,16 лв. (петстотин и един лева и 16 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.04.2024 г. в размер на 65,79 лв. (шестдесет и пет лева
и 79 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 7,42 лв. (седем лева и 42 стотинки), ведно със
1
законна лихва за периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2021г. до 15.04.2024 г. в размер на 1,58 лв. (един лев и 58 стотинки); П. К.
К. дължи на ищеца за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 501,16 лв. (петстотин и един лева и 16
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.04.2024 г. в размер на 65,79 лв. (шестдесет
и пет лева и 79 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 7,42 лв. (седем лева и 42 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 16.07.2021г. до 15.04.2024 г. в размер на 1,58 лв. (един лев и 58
стотинки), а И. П. К. дължи на ищеца за главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 2505,83 лв. (двe
хиляди петстотин и пет лева и 83 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
28.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
15.04.2024 г. в размер на 328,93 лв. (триста двадесет и осем лева и 93 стотинки), главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. в размер на 37,12 лв. (тридесет и седем лева и 12 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 15.04.2024 г. в размер на 7,90 лв. (седем лева и 90 стотинки) - искове с правна
квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, ж.к. м. 3,
бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, аб.№183929 за процесния период от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г.,
включително, но не са изпълнили задължението си да заплати доставената в имота им
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна И. П. К. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, чрез процесуален представител, оспорва иска като неоснователен. Оспорва
качеството на ответницата като потребител на топлинна енергия през процесния период за
процесния имот. Счита, че липсват доказателства, които по безспорен начин да установят, че
наследодател на ответника е собственик на имота и че ответникът е приел наследството.
Твърди, че между страните по делото не е налице облигационна връзка. Оспорва исковете за
главницата за дялово разпределение и исковете за лихви. Моли съда да отхвърли исковата
претенция. Претендира разноски.
Ответната страна П. К. К. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, чрез процесуален представител, оспорва иска като неоснователен. Оспорва
качеството на ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период за
процесния имот. Твърди, че между страните по делото не е налице облигационна връзка.
Оспорва исковете за главницата за дялово разпределение и исковете за лихви. Моли съда да
отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Ответната страна И. К. К. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
2
молба, чрез процесуален представител, оспорва иска като неоснователен. Оспорва
качеството на ответницата като потребител на топлинна енергия през процесния период за
процесния имот. Твърди, че живее в Кипър и няма никакво отношение към ползването на
имота. Сочи, че няма доказателства ответникът да е приел наследството на своя
наследодател. Твърди, че между страните по делото не е налице облигационна връзка.
Оспорва исковете за главницата за дялово разпределение и исковете за лихви. Моли съда да
отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Ответната страна И. К. К. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, чрез процесуален представител, оспорва иска като неоснователен. Оспорва
качеството на ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период за
процесния имот. Твърди, че през процесния период е живял в с. Саранци, община Горна
Малина, като не е вещен ползвател на имота. Счита, че липсват доказателства, които по
безспорен начин да установят, че е приел наследството на своя наследодател. Твърди, че
между страните по делото не е налице облигационна връзка. Оспорва исковете за главницата
за дялово разпределение и исковете за лихви. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца фирма „Далсия“ ООД,
не оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 28.05.2024 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 31874/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против ответниците, като всички длъжници са възразили срещу заповедта, което обуславя
правния интерес на ищеца да предяви настоящите искове срещу тях.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, аб.
№183929, е собственост на Крум И.ов К., съгласно Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ от 22.05.1986 г., като след неговата смърт, настъпила на
26.12.2003 г. четиримата ответници са го наследили (л. 18-21 от делото). Представена е
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от 14.10.2014
г., подадена от П. К. К., в която са посочени и четиримата ответници като съсобственици със
съответните квоти от съсобствеността върху имота.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответниците, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
3
сключила договор за услуга дялово разпределение на топлинна енергия с третото лице-
помагач, конституирано по делото (ТЛП). ТЛП е извършвало и разпределението на
топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на потребителите. През процесния период ТЛП е отчитала
уредите в имота дистанционно. В имота на ответниците има 2 броя отоплителни тела и
топломери с радио отчет (дистанционен отчет), както и щранг-лира за отопление в банята,
разходът за която се изчислява служебно по реда на НТ. Ползваната в имота топла вода се
отчита чрез два водомера за топла вода. Сумата за отопление, установена от вещото лице,
възлиза на 2679.05 лв., а за топла вода – 1305.68 лв., в общ размер на 3984.73 лв. През
процесния период са извършвани метрологични проверки на общия топломер в абонатната
станция през периоди от две години, като на 07.07.2020 г. същият е бил сменен.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца
претендираните суми не са заплатени. Непогасената сума за главница за доставена в имота
на ответниците топлинна енергия възлиза на 4009.31 лв. за главница, лихви за забава върху
тази главница в размер на 526.30 лв., такса за дялово разпределение от 59.38 лв. и лихва
върху същата – 12.64 лв.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответниците да са подали възражение срещу
приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови
клиенти, поради което те са приели същите и за тях е настъпило задължението да заплащат
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Безспорно е, че
наследодателят на ответниците е придобил топлоснабдяемия имот и след неговата смърт
последните са го получили в наследство. Част от ответниците възразяват, че не било
доказано приемането на наследството. Това възражение е неотносимо. Доколкото няма
твърдение за извършен отказ от наследство, е без значение дали същото е прието с изрични
действия, които биха могли да бъдат установявани. Законодателят дава възможност на
наследниците да приемат наследството си или чрез изрично волеизявление, или чрез
конклудентни действия, като последните могат да бъдат от всякакво естество. За едно такова
конклудентно действие по приемане на наследството се явява подаването на декларацията
по чл. 14 от ЗМДТ от един от наследниците, който е вписал и останалите като
съсобственици, посочвайки техните квоти от собствеността. Тази декларация, обсъдена по-
горе в мотивите, не е оспорена от страните, поради което съдът приема, че е налице
извършено приемане на наследството при посочените в декларацията квоти, а именно: П. К.
К., И. К. К. и И. К. К. притежават по 1/8 идеална част от имота, а И. П. К. – 5/8 идеални
части от имота.
4
Съдът приема за обосновани заключенията на двете вещи лица, същите са изготвени
въз основа на доказателствения материал по делото и съответстват на неоспорените
документи, представени и приети от съда. Въз основа на комплексния материал, събран по
делото, съдът приема за доказани исковите претенции по размер, установен за топлинната
енергия, доставяна в имота, съобразно заключението по СТЕ, а именно в общ размер на
3984.73 лв., съразмерно и лихвите за забава върху тази сума – 523.07 лв. Над този размер на
главница за доставена топлинна енергия исковете следва да бъдат отхвърлени. При така
установените главници и лихви П. К. К., И. К. К. и И. К. К. дължат на ищеца суми от по
498.09 лв. за главница за доставена в имота топлинна енергия и лихви върху нея в размер на
по 65.38 лв., а за услугата дялово разпределение – по 7,42 лв., а И. П. К. дължи – 2480.45 лв.
за главница за топлинна енергия, доставена в имота, и лихви върху нея – 326.90 лв., а за
главница за услугата дялово разпределение - 37,12 лв.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При така установеното, съдът приема, че са доказани по основание и в посочените
по-горе в мотивите суми за двете главници при посочените размери за всеки един от
ответниците. Исковете за лихви се явяват недоказани по основание и следва да бъдат
отхвърлени.
Ответниците са навели възражение за погасяване на вземанията по давност още във
възраженията по чл. 415 от ГПК, подадени по заповедното производство, поради което
съдът следва да извърши проверка в тази насока. Предвид това, че исковото производство
по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за същите вземания,
проведено по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 31874/2024 г. по описа на СРС, 120 състав,
поради което давността е спряла с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 28.05.2024
г. С оглед характера на вземанията, които са периодични, същите се погасяват с кратката
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В конкретния случай, погасени по давност
биха били всички вземания с падеж преди март 2021 г. Съобразявайки периода на
извънредното положение, обявено на 13.03.2020 г., по време на което давностните срокове
са обявени за спрени до 20.05.2020 г., а процесният период, за който се претендират
главниците е от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., включително, съдът констатира, че
няма суми, които да се явяват погасени по давност в конкретния случай.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно на
5
уважената част от исковете, респективно на отхвърлената част от тях.
Разноските в заповедното производство, направени от ищеца, са в размер на 92.15 лв.
за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, или общо в размер на 142.15
лв., а в исковото - 92.15 лв. за държавна такса, 600 лв. за депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на 100 лв., или общо в размер на 792.15 лв. Съразмерно на уважената част от
исковете, на ищеца му се следват разноски в заповедното в размер на 125.09 лв., а за
исковото – 697.09 лв., които суми се разпределят между ответниците, съобразно квотите им
съсобствеността – по 15.64 лв. за разноски в заповедното и по 87.14 лв. за разноски в
исковото производство, които са дължими от ответниците П. К. К., И. К. К. и И. К. К., а И.
К. следва да заплати разноски в заповедното производство от 78.18 лв. и 435.70 лв. в
исковото.
Ответниците са представлявани от процесуални представители, които са им
предоставили безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като
съдът определи възнаграждението на адвокатите им съобразно цената на иска в размер на
400 лв. за всеки от тях в заповедното и исковото производство, като този размер същите са
поискали. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, за адвоката на всеки един от
ответниците следва да се присъди възнаграждение за заповедното производство в размер на
по 48.00 лв. за всяко едно от двете производства, или в размер на 96 лв. за двете
производства.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от аа и ие, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б, и
И. К. К., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3, бл.359, вх.2, ет.4, ап.11, със съдебен адрес:
гр. София, ул. в. № 35, ет. 3, офис 1, чрез адвокат С. К., И. К. К., ЕГН **********, гр. София,
Ж.К. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, със съдебен адрес: гр. б, ул. Свобода № 3В, ет. 1, адвокат
И. н, П. К. К., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, със съдебен
адрес: гр. София, ул. в. № 19, партер, чрез адвокат Д. Ч., че всеки един от ответниците И. К.
К., ЕГН **********, И. К. К., ЕГН ********** и П. К. К., ЕГН **********, дължи на ищеца
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., сумите, както следва: за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на по 498.09 лв. (четиристотин
деветдесет и осем лева и девет стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 7,42 лв. (седем лева и четиридесет и два стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете
за главница за топлинна енергия до пълните размери от по 501,16 лв., както и исковете за
6
лихви върху двете главници в цялост, като неоснователни и недоказани.
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от аа и ие, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б, и
И. П. К., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, със съдебен адрес:
гр. София, ул. ту № 1, ет. 1, офис 2, чрез адвокат Н. К. че ответникът И. П. К.,
ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., сума от 2480.45 лв. (две хиляди
четиристотин и осемдесет лева и четиридесет и пет стотинки) за главница за топлинна
енергия, доставена в имота, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.05.2024 г. до окончателното плащане, както и за главница за услугата дялово
разпределение сума в размер на 37,12 лв. (тридесет и седем лева и дванадесет стотинки),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2024 г. до окончателното
плащане, като отхвърля исковете за главница за топлинна енергия до пълните размери от
2505,83 лв. лв., както и исковете за лихви върху двете главници в цялост, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3, бл.359, вх.2, ет.4, ап.11,
И. К. К., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, П. К. К.,
ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119, да заплати всеки от тях на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от аа и ие, със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б, за разноски в исковото и заповедното производство сума от по
102.78 лв. (сто и два лева и седемдесет и осем стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. м. 3, бл.323, вх.6, ет.6, ап.119
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от аа и ие, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б, за разноски в исковото и заповедното производство
сума от 513.88 лв. (петстотин и тринадесет лева и осемдесет и осем стотинки), на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от аа и ие, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б да заплати за предоставена безплатна правна помощ в
полза на И. К. К. в заповедното и в исковото производство на адвокат С. К. К. с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. в. № 35, ет. 3, офис 1, сумата от 96 лв. (деветдесет
и шест лева), съразмерно на отхвърлената част от вземането, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от аа и ие, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б да заплати за предоставена безплатна правна помощ в
полза на И. К. К. в заповедното и в исковото производство на адвокат И. А. н с адрес на
упражняване на дейността: гр. б, ул. Свобода № 3В, ет. 1, сумата от 96 лв. (деветдесет и
шест лева), съразмерно на отхвърлената част от вземането, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от аа и ие, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б да заплати за предоставена безплатна правна помощ в
7
полза на П. К. К. в заповедното и в исковото производство на адвокат Д. Й. Ч. с личен
№ ********** и адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. в. № 19, партер, сумата
от 96 лв. (деветдесет и шест лева), съразмерно на отхвърлената част от вземането, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от аа и ие, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б да заплати за предоставена безплатна правна помощ в
полза на И. П. К. в заповедното и в исковото производство на адвокат Н. К. с личен № . и
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. ту № 1, ет. 1, офис 2, сумата от 96 лв.
(деветдесет и шест лева), съразмерно на отхвърлената част от вземането, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието като трето лице-помагач на страната на
ищеца фирма „Далсия“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8