№ 164
гр. Враца, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500191 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 11/10.01.2025 г. по гр.д. № 211/2024 г. на РС-Оряхово ответниците И. И.
С., с ЕГН **********, И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН ********** и тримата с
постоянен адрес с. *** са осъдени солидарно да заплатят на ищеца К. К. С., с ЕГН
********** от с.***, сумата от 12060.00 /дванадесет хиляди и шестдесет/ лева, от която:
8000.00 /осем хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди и 4060.00 /четири хиляди и шестдесет/ лева обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на извършено на 06.08.2022 г. около 03:00 ч. в с.
Софрониево, общ. Мизия, обл.Враца от ответника И. И. С., с ЕГН **********, като
непълнолетен, престъпление по чл. 129, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
Присъдил разноски и на двете страни, съобразно с уважената и отхвърлената част от
иска, както и държавни такси и разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 488/03.02.2025г. от И. И. С., с
ЕГН **********, И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН ********** и тримата с
постоянен адрес с. ***, чрез пълномощните им адв.М. М. със служебен адрес гр.Враца,
ул.“Мито Ц.“ № 2, ет.2, к.2 и адв. Д. Д. със съдебен адрес гр.Враца, ул.“Лукашов“ № 5, ет.2,
офис № 10 против Решение № 11/10.01.2025 г. по гр.д. № 211/2024 г. на РС-Оряхово в
частта, с която е уважен иска на К. К. С. против ответниците за заплащане на общата сума
от 12 060.00 лв., от която: 8000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди и 4060,00 лв. представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, вследствие извършено от непълнолетния И. И. С. на 06.08.2022г. в
с.Софрониево, обл.Враца престъпление по чл. 129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски и на РС-Оряхово държавни
такси.
Сочат решението, като неправилно, необопосновано и незаконосъобразно, постановено
1
в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствепи
норми, поради което желаят неговата отмяна в тези части.
Съдът с Определение рег.№ 121/04.03.2025г. е прекратил ВГД № 96/2025г. по описа на
ОС-Враца и върнал делото на РС-Оряхово за допълнително администриране.
След връщане на делото е образувано под нов № 191/2025г. по описа на ОС-Враца.
Въззивния съд с Разпореждане № 182/15.05.2025г. е оставил Без движение въззивната
жалба, като дал подробни указания на жалбоподателите.
С молба вх.№ 3856/21.05.2025г. въззивниците, чрез техните пълномощните са
уточнили, че поддържат въззивната жалба, както е депозирана. Нямат правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение в частта за сумата от 2000,00 лв. за която
липсва отхвърлителен диспозитив в атакувания съдебен акт, нито имат правен интерес от
допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК.
В жалбата въззивниците навеждат твърдения, че първоинстанционня съд неправилно е
приложил материалната разпоредба на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението в
размер на 8000,00 /осем хиляди /лева за неимуществени вреди, което е завишено и
недоказано, поради несъбиране на доказателства за претендираните от ищеца вреди.
Съдът неправилно е приел за доказано, че от събраните гласни доказателства
вследствие на претърпяната от ищеца травма били настъпили допълнителни негативни
последици, а именно: самочувствието му било понижено, притеснявал се за социалните си
контакти, тъй като от показанията им не се установило същият да е имал постоянна трудова
заетост към онзи момент, нито приятелка, контактът с която да е пострадал, нито да е бил
член или участник в спортно- културни сдружения /клубове или каквото и да е в тази
насока, които да е спрял да посещава, както и липсата на съдебно- психологическо
изследване установяващо подобни обстоятелства.
Въззивниците считат, че първостепенния съд неправилно приел дългата
продължителност на възстановителният период на ищеца, тъй като от приетата СМЕ се
установило, че същият е с продължителност от два до три месеца, нито, че след него са
настъпили усложнения. Видно от 19.10.2022г.(датата на изготвяне на фактурата)
металокерамичните корони били готови за поставяне, като задължението за плащането й
било изискуемо в сочения двумесечен срок за възстановяване. Други доказателства касаещи
периода на лечение не са били събрани по делото, което довело до завишен размер на
обезщетение и неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД от съда.
На второ място въззивниците сочат, че в нарушение на материалния закон и в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал, първостепенния съд приел
за недоказано възражението за съпричиняване, цитирайки част от свидетелските показания
и съдебна практика на ВКС. Считат, че степента на съпричиняване е 90% на ищеца, тъй
като същият не би пострадал изобщо, ако не бил влизал пиян в чужд дом и не би гонил
ответникът, за да му нанесе удари, което е и основание за намаляване на определеното по
реда на чл.52 от ЗЗД обезщетение.
На трето място въззивниците навеждат твърдения, че неправилно съдът уважил иска за
имуществени вреди в размер на 4060 лв. подробно детайлизирани. Считат, че
представените фактури бективират определени по количество и цена услуги, но не
удостоверяват плащането на същите. Освен това в приложения към исковата молба
Протокол от 05.01.2024г. по НОХД 118/2023г. на PC- Оряхово, с който е одобрено
Споразумение между ответника и РП Враца, ТО- Оряхово изрично било отразено, че от
деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване, поради
което не може да се приеме за разход и адвокатското възнаграждение посочено в Договор от
15.11.2022г. за оказана правна помощ и съдействие в ДП № 239/2022г. на РП-Враца, ТО-
Оряхово. Развиват теоретични съображения в тази връзка.
Считат, че разноските за издаване на съдебно-медицинско удостоверение не се намират
в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с осъщественото от ответника
непозволено увреждане, доколкото те не са свързани с отстраняване вредоносните
последици от деянието, а единствено с доказването им и то към един последващ момент.
Ищецът вече бил преминал през медицински преглед, осъществен от друг лекар, който само
2
е установил този факт и актуалното състояние на освидетелстания, като това
освидетелстване не е било необходимо във връзка с лечението на пострадалия или
предотвратяване влошаване на здравословното му състояние.
Молят исковата претенция за имуществени вреди в размер на 4060 лева да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Въззивниците желаят да се отмени Решение № 11/10.01.2025г. по гр.д.№ 211/2024г. на
Районен съд - Оряхово в обжалваните части и да се остави без уважение изцяло предявената
от К. К. С. искова претенция.
Претендират разноски и пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 669/19.02.2025г. от
К. К. С., чрез пълномощника му адв.С. Г. от АК-Враца, с който оспорва въззивната жалба и
изложените в нея съображения, като неоснователна.
Сочи, че решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, който
обсъдил събраните по делото доказателства, направил законосъобразни изводи относно
основателността на предявените искове за обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди. Произнесъл се по направените от ответниците в отговора на и.м. възражения, които
не били уважени предвид събрания в хода на процеса доказателствен материал.
Сочи, че съдът съобразил размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика в подобни случаи
предвид действително претърпените от въззиваемия болки и страдания.
По същия начин съдът е постъпил и при присъждане на размера на предявения иск за
имуществени вреди,за които представил доказателства, неоспорени от ответниците с
писмените отговорите и в съдебно заседание.Освен това според заключението на приетото
без възражение заключение на СМЕ,те са били необходими за лечението му ,което не се
покрива от РЗОК.
Въззиваемия не е обжалвал решението в отхвърлителната му част.
Моли на основание чл.272 ГПК, въззивния съд да потвърди обжалваното
първоинстанационно решение на РС-Оряхово, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
На основание чл.78 ал.5 ГПК,прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за един адвокат от ответниците, в случай, че превишава -
минималния размер по Наредба 1/2004 г. за МРАВ и моли същото да бъде редуцирано до
минимум.
С писмения отговор не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивниците И. И. С., И. Ц. С. и И. В. Н., редовно призовани се
явили лично и с пълномощника им адв. М. М., която заявява, че е подписала въззивната
жалба. Същите поддържат въззивната жалба и желаят нейното уважаване. Претендират
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна К. К. С., редовно призован не се явил. Чрез
пълномощника му адв. С. Г. е постъпило писмено становище за даване ход на делото в нейно
отсъствие, с което оспорва въззивната жалба, като развива съображенията по същество на
спора. В становището се прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещните
страни адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд – Оряхово е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от К. К. С., с ЕГН
********** от с. ***, чрез адв. С. Г.-АК Враца против И. И. С., с ЕГН **********, и
родителите му И. Ц. С., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН ********** и тримата с
постоянен адрес ***, иск с правно основание чл.45 вр. чл.48 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, за
осъждане на ответниците, да заплатят солидарно на ищеца сумата от 10 000.00 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
3
както и сумата от 4 060 /четири хиляди и шестдесет/ лева, представляваща претърпени от
ищеца имуществени вреди, в резултат на извършено на 06.08.2022 г. в с.Софрониево,
обл.Враца, престъпление по чл. 129, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК от непълнолетния И. И. С., с
ЕГН ********** от ***
В исковата молба се твърди, че за това деяние(чл. 129, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК) на
непълнолетния ответник И. И. С. му е наложено наказание по НК с протоколно определение
от 05.01.2024 г., постановено по НОХД № 118/2023 г. по описа на Районен съд-Оряхово по
влязло в сила споразумение по чл.382, ал.7 вр.чл.24,ал.3 от НПК. С него И. И. С. се признал
за виновен, в това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал значението и свойството на
извършеното от него деяние е могъл да ръководи постъпките си, на 06.08.2022 г. около 03:00
ч. в с. Софрониево, общ. Мизия, в парк, находящ се в центъра на селото, е нанесъл удар с
метална тръба в областта на лицето на ищеца К. К. С., с ЕГН ********** от същото село, с
което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на клиничните
корони на 4-те горни резеца на ниво венец, което е довело до последващо изваждане на
корените на същите, което увреждане му е причинило избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето-престъпление по чл. 129, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК.
Ищеца сочи, че при побоя усещал силни болки в устата, лицето и тялото, като бил
транспортиран до ЦСМП-Козлодуй, където му били извършени преглед, снимки и
изследвания. Снабдил се със съдебно-медицинско удостоверение издадено от съдебен лекар.
Впоследствие се наложило да му бъдат извадени корените на описаните счупени зъби, както
и му били умъртвени още 4 бр. зъби, с цел поставяне на металокерамични корони. За
изваждането на зъбите заплатил 320,00 лева, за поставяне временни зъби и за 8 бр. коронки –
2700,00 лева, както и 40,00 лв. за издаване на СМУ от съдебен лекар или общо разходите за
лечението му възлизат на 3060,00 лв., които представляват имуществени вреди.
Навежда доводи в и.м., че в ДП срещу И. И. С. е ангажирал адвокат-повереник, на
когото заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, съгласно сключен
договор за правна защита и съдействие, който според ищеца също представлява
имуществена вреда или общия размер на причинените му имуществени вреди възлиза на
4 060,00 лева.
Ищеца твърди, че вследствие на избиването на зъбите му от ответника/подсъдим в
наказателното производство/ И. И. С. не могъл да се храни, а приемал предимно течна и
кашава храна, което довело до намаляване на теглото му. Изпитвал болки от извадените
зъби и от ударите по тялото, които продължили няколко месеца.
Освен болките, изпитвал още срам и неудобство от хората в селото, които го познават,
предвид нашумелият инцидент. Поради затруднение в говора избягвал социалните контакти
с хора, изпитвал страх от ответниците и се затворил в себе си.
Сочи, че по никакъв начин не е предизвикал агресията на подсъдимия И. И. С., за да
му нанесе този жесток побой. След инцидента нито един от ответниците не го е потърсил за
извинение или да му предложат помощ, а дори се държали по-агресивно и го заплашвали.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците И. И. С.,
лично и със съгласието на баща му И. Ц. С. и майка му И. В. Н., чрез пълномощниците им
адв. М. М. и адв. Д. Д. от АК-ВРаца, с който оспорват исковата молба, като неоснователна и
недоказана.
В отговора ответника И. И. С. не оспорва влязлото в сила Споразумение по НОХД №
118/2023г. по описа на Районен съд Оряхово относно виновното и противоправното си
поведение, деянието, обхванато от произнасянето на наказателния съд с представеното
споразумение.
Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че от противоправното му
поведение са настъпили за ищеца К. К. С. неимуществени вреди, наличието на причинно-
следствена връзка между деянието му и твърдените травматични увреждания в заявения
обем и степен, оспорва и механизма на увредата. Оспорва размера на претендираното
обезщетение от 10 000,00 лв., като завишено и несъответстващо на търпените от ищеца
4
болки и страдания, изводимо от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД в размер на 90% на
вредите, тъй като ищеца К. К. С. отправял обидни квалификации към него и неговите
близки, както и опит за нанасяне на удар с чук, поради което провокирал ответника И. С. да
го удари. Ищецът съзнателно се е поставил и е провокирал ситуация, при която е могъл да
бъде увреден и със своето поведение е допринесъл за причинената вреда, което е основание
за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответника оспорва по основание и размер претендираното от ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4060,00 лв., които са за лечение, за издаване на СМУ и за
адвокатско възнаграждение в ДП, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Счита,
че не е налице причинна връзка с деянието, предмет на наказателното производство.
При така подадените искова молба и отговор, в производството пред районния
съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които се установява
следното:
От приложеното НОХД № 118/2023 г. по описа на Районен съд – Оряхово се
установява, че с протоколно определение от 05.01.2024 г. на основание чл.382, ал.7
вр.чл.24,ал.3 от НПК е одобрено споразумение между РП-Враца, ТО-Оряхово и И. И. С., по
силата на което И. И. С. се признал за виновен, в това, че макар и непълнолетен, но като е
разбирал значението и свойството на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи
постъпките си, на 06.08.2022 г. около 03:00 ч. в с. Софрониево, общ. Мизия, в парк, находящ
се в центъра на селото, е нанесъл удар с метална тръба в областта на лицето на ищеца К. К.
С., с ЕГН ********** от същото село, с което му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на клиничните корони на 4-те горни резеца на ниво венец, което е
довело до последващо изваждане на корените на същите, което увреждане му е причинило
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето-престъпление по чл. 129
ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. За извършеното престъпление, на И. И. С. на основание чл. 129
ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК, вр.чл.55 ал.1 т.2, б.“Б“ НК, му е наложено наказание „Обществено
порицание“, чрез залепването на определението на информационното табло в сградата на
Кметство с. Софрониево, което да бъде видимо за срок от един месец.Споразумението е
влязло в законна сила на 05.01.2024 г.
По делото са представени касови бонове, фактури и договор за правна защита и
съдействие от които е видно, че за лечението вследствие на причинената му от ответника И.
С. на 06.08.2022 г. телесна повреда ищеца е заплатил сумата от 3020.00 лв., 40,00 лв. за СМУ
и 1000,00 лв. за адвокатски хонорар в наказателното производство.
В подкрепа защитната теза на страните по делото са разпитани две групи свидетели:
Свидетелите водени от ищеца са В.Б.В./без родство със страните по делото/ и
И.А.Б./първи братовчед на ищеца по майчина линия/.
Свидетелите водени от ответниците са Д.К.П. и М.В. Ц./без родство със страните по
делото/.
Свидетеля В.Б.В. сочи, че с ищеца К. са приятели, а с ответниците се познават, тъй
като са от едно населено място. Една вечер през м.август 2022г. К. бил на гости в домът на
В., който се намира в с.Софрониево в близост до детска градина „Пчелица“. Седели на една
маса в двора, а след това К. си тръгнал след полунощ, като в себе си не носил нищо.
Свидетелят докато почиствал масата, чул крясъци издавани от И. и И. по адрес на К., че ще
го пребият. В. излязъл и се насочил към детската площадка на детската градина, която се
намира на 100 метра от домът му и видял К. да разговаря на висок тон с И., И., И.ка и
Цветан/който е дядото на И. и баща на И./. И. замахнал с тръба или ключ за кола и нанесъл
удар на К. в областта на лицето, след което последвал втори удар, но свидетелят не си
спомня с точност. След ударите, К. паднал на земята, но впоследствие станал и се отправил
към дома на св.В. с негова помощ. Същият бил в много лошо състояние, не могъл да се
движи сам, лицето му било цялото в кръв и плювал зъби в ръката си. Св.В. сочи, че не е
давал на К. чук, не отрича, че има куче, но същото било вързано.
Свидетелят позвънил на тел.112 и на място пристигнали линейка и полиция. К. бил
транспортиран до спешния център в гр.Оряхово, а след това и в гр.Козлодуй, където
5
лекарите му обработвали раните в областта на устата и зъбите. След това К. си тръгнал
заедно с брат му А. и със св.В..
В. свидетелства, че с К. ходили при хирург зъболекар в гр. Враца, където му правили
снимки. Около 3-4 месеца му правили зъбите. К. не могъл да се храни, тъй като бил без
зъби, а с временни протези. Не могъл да говори, а фъфлел.
След инцидента, ответниците ги нападали многократно, в центъра на селото и в сервиз
с тръби. Заплашвали св.В. да не свидетелства, като подавал молби срещу тях, но били без
резултат. К. се страхувал да излиза от домът си, за да не го нападнат и бият отново
ответниците.
Другият свидетел И.А.Б., не е бил очевидец на инцидента, но свидетелства за
състоянието на К. след него.
Св.Б. след като научил за побоя, отишъл в домът на ищеца К. и когато го видял се
изплашил. Същият бил обезобразен, устните му били подути и обърнати, над устната имал
сцепване, нямал 4 горни зъба, други били изкривени напред, назад. Не могъл да говори и не
му разбирал нищо, имал охлузвания по лицето, около устата имал синини и сцепвания. От
майката и бабата на К. узнал, че той се хранил със сламка, а не по нормалния начин. Знае, че
К. посещавал зъболекар, който му изградил зъбите.
Б. свидетелства за дългият престой на К. в домът му и нежеланието му да излиза в
селото, тъй като се страхувал от И. С., да не го бие отново.
Свидетелят Д.К.П. посочва, че познава страните по делото, поради това, че са от едно
населено място. Спомня си, че преди две години се събрали приятели, които отседнали в
заведение намиращо се в близост до парка на с.Софрониево, до детската градина. В парка, в
една беседка видял И. С. заедно с още две момчета, които слушали музика от една кола до
беседката около 2-3 часа през нощта. Родителите на И., не били в беседката.
Впоследствие свидетелят видял, че от улицата дошли К. и В., които се скарали с И. и
останалите момчета, заради силната музика. В. обиждал И., при което останалите две
момчета се изплашили и си тръгнали с колата, а И. побягнал и се прибрал в домът си.
Свидетелства, че след няколко минути, отново видял К. и В. да се насочват към домът
на И., като В. носел чук, а К. носел нещо друго –тояга или прът в ръката си и водили едно
голямо куче. Двамата влезли в домът на И., като свидетелят чул да викат: „Ще те запалим“.
След което излязъл И.-бащата на И. и разговарял с В., а К. подгонил И., който тръгнал да
бяга по улицата нагоре. К. го настигнал, а И. се обърнал и го ударил с ръка, но не видял К.
да пада от удара. Това се случило пред дома на И., точно до парка.
Свидетелят М.В. Ц. също заявил, че познава страните по делото. Спомня си, че през
м.август преди две години и половина, той и още две момчета били отседнали в един
магазин, където разговаряли и попийвали. В беседката седял И. с още две момчета и
слушали музика от кола намираща се в близост до нея. Впоследствие отдолу от към улицата
към детската градина видял да идват К. и В., които викали и псували, като отишли при И. и
момчетата. Свидетелят не знае дали В. или К. се сбутал с И., като същият побягнал към
домът си, а другите две момчета избягали с колата.
След известно време, К. и В. се върнали, като К. носел едно желязо, а В. носел голям
чук за пирони или за разбиване на бетон, като с тях имало голямо куче и тръгнали към дома
на И.. От там се чули викове и крясъци, но не знае какво е станало, тъй като нямал видимост
от мястото/заведението/, където се намирал. Разстоянието от заведението до двора на И. и И.
е на около 30-40 метра и има горичка, поради което не виждал какво се случва в двора.
Свидетелят не е видял К. и И. да си разменят удари, тъй като нямал видимост.
След това свидетелства, че К. подгонил И. с желязото, а И. се обърнал, ударил К. и
избягал.
Пред първата инстанция е прието без възражения от страните и от съда заключението
на вещото лице д-р Ф.Й.Т. от което се установява, че ищецът К. С. в резултат на деянието
извършено от И. И. С. е получил следните увреждания: 1/счупване на клиничните корони на
четирите горни резеца на ниво венец, което е довело до последващо изваждане на корените,
с оздравителен период не по-малък от два-три месеца за възстановяване алвеоларната кост и
за последващи дентални манипулации, 2/разкъсно-контузни рани на горна устна по кожната
6
и лигавични повърхности на същата, 3/оток на устната, 4/охлузвания на горен десен крайник
и гръдния кош, които увреждания са с оздравителен период около 2-3 седмици, при липса на
усложнение и нормален оздравителен процес.
Експерта посочил, че направените разходи, отчетени с приложените фактури са били
необходими за издаване на СМУ и стоматологично специализирано лечение. Посочил в
заключението си, че НЗОК не покрива разходи за възстановяване на зъби със зъбни протези
и съответните манипулации за поставянето им. По желание на специалиста по дентална
медицина, РЗОК покрива годишно три манипулации – преглед, една обтурация и едно
изваждане на зъб, като в повечето случай е налице доплащане за съответната услуга.
При така изложената фактическа обстановка първостепенния съд приел, че предявения
иск с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД е основателен и доказан и го уважил в
посочените размери, доколкото безспорно установил, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане, като е присъдена и законна лихва върху
претендираното обезщетение и разноски по делото.
Въззивния съд, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен
състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена
форма; подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
По осъдителния иск по чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД в тежест на ищеца в настоящото
производство е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - виновно противоправно действие, извършено от
ответника, настъпили за ищеца неимуществени вреди, причинно - следствена връзка между
деликта и вредите, както и да обоснове размера на претендираното обезщетение; наличие на
влязло в сила споразумение, на основание чл.382, ал.7 във вр. с чл.24, ал.3 от НПК на
наказателен съд относно описаното в исковата молба деяние. Вината съгласно установената
с нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД законова презумпция се предполага.
Ищецът следва да докаже и размера на претенциите си.
Съгласно нормата на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от наказателния съд
споразумение за решаване на делото по реда на чл.381 НПК има последиците на влязла в
сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица,
учреждения и длъжностни лица, а във връзка с гражданския процес влязлата в сила присъда
се ползва със сила на пресъдено нещо относно изчерпателно изброените в чл.300 от ГПК
обстоятелства, при което е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно
и дали дееца е виновен. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.3, вр. ал.2 от НПК
споразуменията, одобрени по реда на глава 29 от НПК са задължителни за гражданския съд
по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбите на чл.300 ГПК и чл.413, ал.3, вр.
ал.2 от НПК намира, че съдържащите се в одобреното от наказателния съд споразумение от
05.01.2024 г., постановено по НОХД № 118/2023 г. по описа на РС – Оряхово, констатации
относно извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и
вината на ответника И. И. С. са задължителни за него и не подлежат на доказване в това
производство. По аргумент от нормата на чл.300 от ГПК следва да се приеме за установено
със задължителна сила, че ответникът И. И. С. чрез нанесен удар с метална тръба в областта
7
на лицето е причинил средна телесна повреда на ищеца К. К. С. изразяваща се в счупване на
клиничните корони на 4-те горни резеца на ниво венец, което е довело до последващо
изваждане на корените на същите, което увреждане му е причинило избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето-престъпление по чл. 129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3
НК.
В хода на производството и към момента на постановяване на първоинстанционното
съдебно решение, ответникът И. И. С. е навършил осемнадесет годишна възраст.
Неоснователни, необосновани и недоказани се явяват оплакванията във въззивната
жалба, че първоинстанционния съд не е разгледал възражението на ответниците за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия К. С., тъй като същият не би
пострадал изобщо, ако не бил влизал пиян в чужд дом и не би гонил ответникът И. С., за да
му нанесе удари, което е основание за намаляване с 90% на определеното по реда на чл.52
от ЗЗД обезщетение. Съдът лаконично се е произнесъл по него, но не го е анализирал в
подробности.
В съдебна практика се приема, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им, като приносът трябва да
е установен конкретно и е обстоятелство в доказателствена тежест на ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си
към увреденото лице. В решение № 27/22.06.2022г. по т.д. № 239/2021г., I т.о., е изтъкнато, че
приносът трябва да е конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя страна
предпоставя да не е предполагаемо конкретното поведение – действие или бездействие на
пострадалия, както и причинната връзка между същото и вредоносния резултат.
Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на изследване в
наказателното производство по конкретното дело. Без значение е дали за съпричиняването
са били събрани доказателства в хода на наказателното производство. Фактът на
съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за него
гражданският съд не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното
производство доказателства (както в случая е сторил първоинстанционния съд), нито въз
основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата (Определение №
316 от 15.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 640/2018 г., I т. о., ТК, в което е цитирана
допълнително задължителна съдебна практика на ВКС).
За съпричиняването е необходимо поведението на пострадалия да е предизвикало
поведението на деликвента, в резултат на което да е настъпило и увреждането, а в
конкретния случай не са събрани неопровержими доказателства за такова поведение.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, не са доказали
възражението, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради
което обезщетението да подлежи на намаляване.
Не може да бъде споделено становището на въззивните страни, че противоправното
поведение на И. И. С. е провокирано от К. К. С., който улеснил настъпването на вредите,
като бил влязъл в домът на И. и след това го гонил, за да му нанесе удари.
Въззивниците във възражението си за съпричиняване се позовават на показанията на
водените от тях свидетели пред първата инстанция - Д.П. и М.В. Ц., твърдейки, че са
очевидци на деянието. Техните показания относно мястото на извършване деянието е, че то
е станало пред дома и „по улицата нагоре точно до парка", което е различно от приетото по
НОХД № 118/2023г. по описа на РС-Оряхово и влязлото в сила споразумение /присъда/ по
него, а това е парк в центъра на с.Софрониево.
Тези свидетели сочат, че св.В. и К. К. С. влезли в домът на И. и от там чули викове и
крясъци, но не видели какво се случва в двора, защото нямали добра видимост. Същите
свидетелстват, че св.В. носил чук, а ищецът „нещо друго" - тояга или прът в ръцете си и
8
двамата водили голямо куче. Никой от тях обаче не установява ищецът К. К. С. да е носил
чук и да се е опитвал с него да удря първия ответник- И. И. С.. Напротив твърдят, че такъв
чук-с различно описание е носил св.В., но това е ирелевантно за спора, тъй като същият не е
страна в гражданското дело, нито е бил привлечен към наказателна отговорност, както
правилно е посочено в писменото становище на въззиваемата страна, чрез процесуалният й
представител. И. С. се е признал за виновен по горепосоченото НОХД в това, че е нанесъл
удар с метална тръба в лицето на К. К. С. – без споменаване за самозащита, реакция или
провокация.
За да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е достатъчно наличието на
причинна връзка между действието на К. К. С. и вредоносния резултат, каквато в
конкретния случай такава връзка няма.
Налага се извода, че единственото лице виновно за извършването на процесното
деяние се явява именно жалбоподателя И. И. С.. Безспорно е, че от това противоправно
деяние на ответника, ищеца е преживял тежки болки и страдания, както и завинаги в живота
му остава и белега от психическата травма на преживените от него негативни емоции и
страдания, от нанесената му средна телесна повреда.
При тези съображения наведеното във въззивната жалба възражение за съпричиняване
направено по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД е неоснователно и правилно не е уважено от
първостепенния съд.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите наведени във въззивната
жалба относно настъпилите негативни последици за въззиваемия-ищец от претърпените от
него травми, които бил приел първостепенния съд базирайки се на гласните доказателства,
както и дългата продължителност на оздравителният период на ищеца, предвид
заключението на експерта-медик, който посочил такъв от 2-3 месеца. Ирелевантно за спора е
дали ищеца към датата на инкриминираното деяние е имал постоянна трудова заетост,
приятелка или е бил член или участник в спортно- културни сдружения, липсата на съдебно-
психологическо изследване в тази връзка, както се твърди в жалбата. От показанията на
свидетелите В.Б.В. и И.А.Б. се установява, че около 3-4 месеца са правени зъбите на К. К. С.,
през който период той не могъл да се храни по нормалния начин, а се хранил със сламка, тъй като
бил без зъби. Имал поставени временни протези, които затруднявали говора му и не му се
разбирало нищо. Б. свидетелства за дългият престой на К. в домът му и нежеланието му да
излиза в селото, тъй като се страхувал от И. С., да не го бие отново. В случая нито една от
страните в първоинстанционното производство не е поискала допускане на СППЕ, която да
установява психологическото състояние на ищеца по времеизвършване на деянието и след
него, поради което възражението на въззивниците в тази връзка е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателите-ответници за
недоказаност на причинените на ищеца неимуществени вреди, с изложените във въззивната
жалба доводи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
ищецът е претърпял описаните в исковата молба телесни увреждания, както и че същите са
причинени от ответника. При така установените доказателства по делото, обвиняемия И. И.
С. на 05.01.2024г. сключил с РП-Враца, ТО-Оряхово споразумение, с което се признал за
виновен, в това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал значението и свойството на
извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си, на 06.08.2022 г. около
03:00 ч. в с. Софрониево, обл.Враца, чрез нанасяне на удар с метална тръба в областта на
лицето на ищеца К. К. С., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на клиничните корони на 4-те горни резеца на ниво венец, което е довело до последващо
изваждане на корените на същите, което увреждане му е причинило избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето-престъпление по чл. 129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3
НК. Това споразумение е одобрено от съда с Протоколно определение от 05.01.2024г. по
НОХД № 118/2023 г. по описа на Районен съд – Оряхово и е влязло в законна сила на същата
9
дата, имащо последиците на влязла в сила присъда.
Доколкото телесните повреди представляват съставомерен резултат на престъплението,
за което ответникът е признат за виновен, и са установени със задължителна сила за
гражданския съд - чл.300 от ГПК и ППВС № 7/1959 г., и този въпрос не може да се
преразглежда в производството по иска по чл.45 ЗЗД. Всички съставомерни признаци на
извършеното деяние, като при средната телесна повреда това са причинените на
пострадалия травматични увреди, техният вид, брой и обективни характеристики, както и
това, че същите са в пряка причинно - следствена връзка с противоправното и виновно
деяние на ответника Иванов, са установени с влязъл в сила акт на наказателен съд.
Нормата на чл.45 от ЗЗД установява обща забрана, изискваща да не се причиняват
вреди другиму, като законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди
другиму. Забраната е универсална, както спрямо пълния обем неперсонифицирани правни
субекти, така и за всички защитени правни субекти, като важи за целия кръг права, интереси
и ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.
Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите и
основанието за неговото пораждане. Освен обезщетителното си предназначение, в
определена степен отговорността за непозволено увреждане по генералната клауза има и
морален аспект действията на лицата, с които са причинени виновно и противоправно вреди,
се признават за неприемливи от правния ред, а и върху деликвента тежи задължението да
репарира пострадалия за увреждането.
Причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и
страдания, стрес, тревожност и безпокойство, страх от ответника И. за извършване на
последващ побой, накърняване на достойнството и самочувствието на ищеца, и техния
интензитет, които не са обхванати от задължителната сила на споразумението по чл.381 и сл.
от НПК, са установени от събраните по делото гласни доказателства. И двамата свидетели
В.Б.В. и И.А.Б. установяват пред съда негативните емоции и чувства, които е изпитвал
ищецът след случилото се, чувството на страх и потиснатост, предизвикано от нападението
на ответника.
Налице е и пряка причинно - следствена връзка между противоправното поведение на
ответника и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Ако делинквентът не беше
нарушил общото правило да не се вреди другиму и в частност - причиняване на телесна
повреда на друго лице, нямаше да се стигне до конфликтната ситуация и да настъпят вреди
за ищеца.
Въз основа на така обсъдените доказателства по делото, съдът приема за установено по
безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав по
чл.45 от ЗЗД, поради което са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на ответника за обезщетение на ищеца К. К. С. за всички неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Противоправното деяние и виновността на извършителя на деликта И. И. С. е факт,
който е установен от наказателния съд по НОХД № 118/2023 г. на РС-Оряхово, като
настоящият съдебен състав е обвързан от утвърденото споразумение на основание чл. 300 от
ГПК. Когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни
субекти /в едно или в отделни производства/, напр. срещу прекия причинител на вредата
/непълнолетен делинквент/ на основание чл. 45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл.
48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона./Решение № 223 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 900/2010 г., III г. о., ГК./. В случая отговорността на И. Ц. С.
и на И. В. Н.-родители на дееца И. И. С./ответник в гражданското производство/, следва да
бъде ангажирана, предвид разпоредбата на чл. 48, ал. 1, ЗЗД, тъй като синът им е живеел
при тях и те са упражнявали родителските права върху него към момента на увреждането –
това обстоятелство не е оспорено и срещу него не е проведено насрещно главно доказване
(Решение № 323/09.04.2009 г. по гр. д. № 718/2008 г. на IV ГО на ВКС). Освен това те не са
упражнили надзор над детето си и не са положили онези грижи за правилното му
възпитание, които конкретно са се изисквали, в резултат на което се е стигнало до
10
инцидента, при който вследствие на необмислената постъпка и занижен контрол над своите
действия непълнолетният е причинил травмата, покриваща по критерии средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на клиничните корони на 4-те горни резеца на ниво
венец, което е довело до последващо изваждане на корените на същите, което увреждане му
е причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето(престъпление по чл. 129, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК) поради което е налице
основание по чл. 48, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на тяхната отговорност.
На следващо място спорен между страните е и въпросът относно справедливия
размер на дължимото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, същите са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС № 4/1968 г. и
решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. №
2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по
т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 3802/2008 г. на І г.о. на ВКС,
решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС; решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.
на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС; решение по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ
т.о. на ВКС; решение по т.д. № 1398/2014 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2766/2014 г.
на І т о. на ВКС; решение по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2960/2015
г. на І т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС; решение по т.д. №
1893/2022 г. на І т.о. на ВКС и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
конкретния размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са
характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната
практика при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и
от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата.
От инцидента реализиран на 06.08.2022г. ищецът е получил телесни увреждания,
изразяващи се в: 1/счупване на клиничните корони на четирите горни резеца на ниво венец,
което е довело до последващо изваждане на корените, с оздравителен период не по-малък от
два-три месеца за възстановяване алвеоларната кост и за последващи дентални
манипулации, 2/разкъсно-контузни рани на горна устна по кожната и лигавични
повърхности на същата, 3/оток на устната, 4/охлузвания на горен десен крайник и гръдния
кош, които увреждания са с оздравителен период около 2-3 седмици, при липса на
усложнение и нормален оздравителен процес, които увреждания законодателя в чл.129, ал.2
11
във връзка с ал.1 от НК е квалифицирал като средна телесна повреда. Същите са описани в
приложеното и прието пред първата инстанция СМУ/съдебно медицинско удостоверение/ и
от заключението на вещото лице по приетата СМЕ.
При определяне на размера на обезщетението по справедливост по реда на чл.52 от
ЗЗД и при съобразяване на горепосочените критерии въззивната инстанция отчита тежестта
и характера на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на увреденото
лице, интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението им върху
психиката му (изпитани чувства на стрес, страх, накърнено достойнство и самочувствие);
начинът на извършването му – удар с метална тръба в лицето, обстоятелствата, при които е
извършено-особено агресивен и брутален начин на извършване, случилото се е в нощен час
и на обществено място, липсата на доказани трайни последици върху психиката на ищеца,
както и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
деянието - 06.08.2022 г. Ищецът е изпитвал болки и страдания с голям интензитет
характерен за този вид травми непосредствено след деянието, като неудобствата във
физически измерения, които е търпял по време на лечението си е свързано с невъзможност
да се храни по нормалния начин, а се хранел със сламка, тъй като имал зъбни протези, не
могъл да говори, а само фъфлел и близките около него хора не разбирали нищо, имал
охлузвания по лицето, около устата имал синини и сцепвания.
Предвид събрания доказателствен материал, преценен по отделно и в неговата
съвкупност, въззивният състав намира, че за обезвъзмездяване на понесените от ищеца
неимуществени вреди с оглед характера на обезщетението, служещо преди всичко за
морално удовлетворение на ищеца и същевременно имащо възпиращо и предупредително
значение за ответника, е необходима и достатъчна сумата от 8 000,00 лв., която сума е
присъдил и първоинстанционния съд. Съдът намира, че така определеният размер е от
естество да репарира действително причинените неимуществени вреди така, както са
установени в производството. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа и
морално удовлетворение – признаване, че действията на ответника са противоправни и
отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на
действително претърпените вреди и не бива да служи за неоснователно обогатяване
(Решение 206/26.03.2019 г. по гр.д.№ 4762/2017 г. по описа на ВКС).
Съдебният състав отчете и практиката на касационната инстанция по сходни
казуси(Определение № 4060 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4724/2023 г., I г. о.,
Определение № 721 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3523/2022 г., II г. о.) като съобразява
и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие - 2022 г., както и инфлационните процеси до настоящия
момент.
В останалата отхвърлителна част за сумата от 2000,00 лв., първоинстанционното
решение е влязло в законна сила и не е предмет на въззивната жалба.
Неоснователни са доводите на въззивниците-ответниците, че първоинстанционния съд
неправилно е присъдил на ищеца сумата от 4060,00 лв. за имуществени вреди, подробно
детайлизирани.
Ищеца е представил по делото фактура №371/11.08.2022 г. изд. от „Продент“ ЕООД-
гр. Враца, на стойност 320.00 лв. за екстракция (изваждане) на четирите горни резеца (4 бр. х
80.00 лв.); фактура № 395/19.10.2022 г. изд.от „Продент“ ЕООД - гр. Враца на стойност 2
700.00 лв. за дентално лечение (металокерамика и временни зъби); фактура №
**********/08.08.2022 г. изд.от МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, на стойност 40,00 лв.
за съдебномедицинско удостоверение.
Освен това е приложена справка от РЗОК - гр. Враца, която съдържа информация за
отчетена дентална помощ на лицето К. С. за периода от 07.03.2013 г. до 16.03.2022 г., както и
данни за платени услуги от НЗОК (обстоен професионален преглед за установяване на
орален статус, обтурация и лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб), като
всички тези услуги са извършени преди датата на инкриминираното деяние.
В заключението си експерта-медик по приетата и неспорена СМЕ е посочил, че тези
направени разходи, отчетени с приложените фактури са били необходими за издаване на
12
СМУ и за стоматологично специализирано лечение. Разходите за възстановяване на зъби
със зъбни протези и съответните манипулации са свързани с поставянето на същите не се
поемат от НЗОК. Посочил, че РЗОК по желание на специалиста по дентална медицина може
да поеме частично разходи за три манипулации годишно (преглед, една обтурация и едно
изваждане на зъб) след предоставяне на съответната отчетна форма, като при някои
специалисти е налице доплащане за извършената манипулация.
Настоящият съдебен състав приема, че в причинно-следствена връзка с увреждането се
намират издаденото на 08.08.2022 г. съдебно медицинско удостоверение /находящо се л.80 от
ДП № 239/2022г. по описа на РП-Враца,ТО-Оряхово/, доколкото удостоверението е издадено
въз основа на освидетелстване на ищеца във връзка с травмите от побоя, а разходи за
възстановяване на зъби със зъбни протези и съответните манипулации са свързани с
поставянето на същите се отнасят именно за установяване на действителните травми.
При така представените доказателства, то предявеният иск за извършените от ищеца
разходи за лечение ще следва да бъде уважен в пълния му размер от 3060,00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
Настоящият въззивен състав приема,че на въззиваемия-ищец К. С. му се дължи и
сумата от 1000,00 лв. представляваща заплатен адвокатски хонорар за оказана правна защита
и съдействие в качеството му на пострадал в ДП № 239/2022г. по описа на РП-Враца,ТО-
Оряхово, доказуем с представен договор за правна защита и съдействие и разписка/л.63 от
ДП № 239/2022г. по описа на РП-Враца,ТО-Оряхово/.
Разходът е извършен във връзка с противоправното деяние – престъплението, за което
ответникът е признат за виновен със споразумението по НОХД № 118/2023г. по описа на РС-
Оряхово, същият е необходим и разумен, не е прекомерен и е налице причинна връзка между
деянието и разхода – т.е. правната помощ е била нужна за защита на правата на пострадалия
във връзка с противоправното деяние на обвиняемия/по-късно подсъдим/.
Следователно и това възражение на жалбоподателите е голословно и неоснователно.
На ищеца следва да му се присъди и този разход, както правилно е процедирал и
районния съд в решението си.
Предвид изложените съображения, Врачанският окръжен съд намира за доказани
обективните и субективни предпоставки на предявения иск по чл.45 и чл.48 от ЗЗД и чл.52
от ЗЗД, поради което същият се явява основателен. Съдът изцяло споделя правните изводи
на РС-Оряхово, поради което първоинстанционното решение, с което искът е уважен в тази
му част, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски във
въззивното производство, съдът намира, че на въззивниците И. И. С., И. Ц. С. и на И. В. Н.,
такива не им се следват, поради неоснователността на въззивната им жалба.
Въззиваемата страна, К. С., чрез процесуалният си представител е поискала
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00 лв. съгласно
приложеният с писменият отговор на въззивната жалба договор за правна защита и
съдействие, която сума е заплатена в брой.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивниците следва да заплатят на въззиваемата
страна сумата 1800,00 лв. за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11/10.01.2025 г. по гр.д. № 211/2024 г. на РС-Оряхово, В
ЧАСТТА, в която ответниците И. И. С., с ЕГН **********, И. Ц. С., с ЕГН ********** и И.
В. Н., с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес с. ***, на основание чл.45 вр.чл.48 от
ЗЗД и чл.52 от ЗЗД са осъдени солидарно да заплатят на ищеца К. К. С., с ЕГН
********** от с.***, общата сума от 12060.00 /дванадесет хиляди и шестдесет/ лева, от
13
която: 8000,00 /осем хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди и 4060.00 /четири хиляди и шестдесет/ лева обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на извършено на 06.08.2022 г. около 03:00 ч. в с.
Софрониево, общ. Мизия, обл.Враца от ответника И. И. С., с ЕГН **********, като
непълнолетен, престъпление по чл. 129, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.08.2022 г. до окончателното й изплащане и
направените разноски.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14