№ 209
гр. А., 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100506 по описа за 2022 година
Производството е образувано по ИМ от на Т. М. Т. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. ***, чрез адв. З.Б., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ на МВР-С., представлявано от гл. комисар Н.Н., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и
по чл.86 ЗЗД.
Поддържа се, че ищецът е заемал длъжността „Водач на специален автомобил той и
пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр А. към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Б. при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, като поради естеството на
работата полага 24 часови дежурства, които се отчитат на тримесечие. За периода от
01.07.2019 г. до 10.07.2020 г. същият е положил общо 576 часа нощен труд, който следва да
се преизчисли с коефицент за нощен труд 1, 143 по Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /8 часа дневен труд се равняват на 7 часа
нощен труд/, съответно възлиза на 658 часа и води до извънреден труд от 82 часа. За този
извънреден труд на ищеца следва да се плати 574 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 82 часа за целия
процесен период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1, 143. Претендира се 50 лева мораторна лихва, която допълнително ще се
конкретизира след депозиране на поисканото заключение на вещо лице, както и законната
лихва върху сумата по главницата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил ОИМ, оспорвайки иска по основание и размер. Не
се оспорва наличието на служебно правоотношение между страните. Развива подробни
съображения в ОИМ за неоснователност на иска, считайки за неоснователно искането за
трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент. Счита, че в
случая не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с
която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Намира, че уредбата на
материята в ЗМВР е изчерпателна, т.к. законът съдържа същата пълна уредба на
1
правоотношенията по повод полагане на труд в МВР, каквато се съдържала и в КТ относно
трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната
администрация, а наредбата по чл. 187, ал.9 ЗМВР нямало основание да предвиди
превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му били обусловени от
предвидената в чл. 187, ал.1 и ал.3 ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете
дневен и нощен труд, т.е. приложение намирали специалните норми, изключващи
действието на общите, оспорвайки приложимостта на НСОРЗ към спорния предмет. Намира,
че в ИМ не се разграничавали извънредния и нощния труд, а претендираното от ищеца
възнаграждение не му се следвало. Счита, че положеният от ищеца труд в процесния период
бил правилно отчетен, правилно било определено и заплатено полагащото му се
допълнително възнаграждение. Намира за неоснователен и акцесорния иск за мораторна
лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В съдебното заседание на 17.08.2022 г. исковата претенция се поддържа от ищеца,
чрез процесуалния му представител, като едновременно с това е направено и прието
изменение на предявените претенции чрез увеличение, както следва: - от 574 лева на 863,82
лева – главница, за положен извънреден труд от 102,95 часа за процесния период.
Увеличение на акцесорният иск за мораторната лихва от 50 лева на 195,04 лева.
Съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и по
чл.86 ЗЗД.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищецът
заема длъжността „Водач на специален автомобил той и пожарникар“ в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр А. към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр. Б. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР за процесния период.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че периода от 01.07.2019г. 10.07.2020г
ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза
за периода от 01.07.2019г. 10.07.2020г ищецът е положил 720 часа нощен труд. Преизчислен
в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 720 часа става 822,95 часа. Според
заключението на ВЛ общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за
102,95 часа възлиза на 863,82 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент
1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от
работодателя като извънреден труд.
С оглед на така изложеното съдът намира предявените искове за основателни пo
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.176 и 179, ал.1 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и
допълнителни такива, като се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта - от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. В ал.2 е предвидено, че условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. Чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е
посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР
следва да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР, действал към процесния период, преди изменението с ДВ бр.60/2020 г.,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
2
дневно/40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал.3 сочи, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени, сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през което време работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че
за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал.6, а в ал.7 е предвидено, че извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Процесният исков период (01.07.2019г.- 10.07.2020г.) попада в обхвата на действие
на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 год. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни
дейности, Наредба № 8121з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 год., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта, между
22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. В тези наредби не е заложено при сумирано отчитане на работното време
отработените часове нощен труд да следва да се преизчисляват с определен коефициент,
каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 год., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г.- 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 год. Непредвиждането на изрична разпоредба в тази насока не следва обаче
да се тълкува като невъзможност или забрана за извършване на обсъденото по-горе
приравняване и преизчисляване със сочения коефициент. Следва да се приеме, че тази липса
съставлява непълнота в специалната правна уредба, засягаща служителите в МВР, която
следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ, в
частност чл.9, ал.2. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че случаят засяга
полагане на труд по служебно правоотношение, а третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд
при сумирано изчисляване на работното време би довело до недопустимо поставяне на
служителите на МВР в по-неблагоприятно и дискриминационно положение спрямо
работещите на трудов договор лица. Следва да се съблюдава и гарантираното от
Конституцията равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд и в
тази връзка следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд.
Соченият по-горе извод не се променя и от постановеното решение на СЕС от
24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС–
Луковит. С решението си СЕС приема, че чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не
налагат приемането на изрична национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка
от нормалната продължителност на труда през деня. Такова уреждане в националното ни
законодателство е сторено, но извън процесния период, когато е определено вече каква е
нормалната продължителност на работното време на полагания от държавните служители в
системата на МВР нощен труд. СЕС е посочил, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
3
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
За адекватни такива, отчитайки тежестта и значимостта на нощния труд на
служителите в МВР, не могат да се приемат и придобивки, като ранно пенсиониране,
безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. В националното ни законодателство липсва
предвиден адекватен механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги
поставя в по-неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по
общото трудово законодателство, което налага извършване на исканото преизчисляване с
посочения от ищеца коефициент.
В чл.9, ал.2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1.143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
От заключението на вещото лице Хр.В., по назначената в настоящото производство
СИЕ се установява, че през процесния период ищецът е положил общо 720 часа нощен труд,
които, преизчислени с коефициента 1,143, се равняват на 822,95 часа дневен труд, т.е.
налице е разлика от 102,95 часа, за които на ищеца се дължи допълнително парично
възнаграждение от 863,82 лева (пак съгласно заключението на ВЛ ). Ответникът не е
представил доказателства, от които да се налага извода за плащане на сочената сума, поради
което така предявената главна претенция следва да бъде уважена в цялост, ведно с
претенцията чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
За основателен следва да се счита и акцесорният иск за обезщетение за забава за
периода, посочен в исковата молба, а именно - от 30.10.2019г.- 10.06.2022 г. в общ размер от
195,04 лева.
На основание на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1 от ГПК и чл.359 от КТ,
следва да бъде осъден ответникът да плати по сметка на РС- А. държавна такса върху
уважените искове, в размер от 100,00 (сто) лева, както и заплатените от бюджета на съда
разноски за вещо лице в размер на 160,00лв (сто и шестдесет лева).
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца сторените от
него деловодни разноски, възлизащи на сумата от 400,00 (четиристотин) лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Предвид императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 във вр. с чл. 242, ал. 1, ГПК, не следва
да бъде уважавано искането на ищеца за допускане предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената главница, съгласно изричната молба на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР-гр.С.,
представлявана от Н.Н. - директор, с адрес: гр.С., п.к.1309, ул.“Пиротска“ № 171 А да
заплати на Т. М. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. ***, сумата от 863,82
(осемстотин шестдесет и три лева и 82ст.) лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 102,95 часа извънреден труд, положен през периода 01.07.2019 г. -
10.07.2020 год. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което
4
ищецът Т. М. Т. е заемал длъжността „Водач на специален автомобил, той и пожарникар“ в
РС“ПБЗН“ – гр.А. към РД“ПБЗН“ -Б. при ГД “Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на
подаване на исковата молба – 10.06.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
195,04 (сто деветдесет и пет лева и 4 ст.) лева, представляваща сборно обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2019г. до 10.06.2022 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на
МВР-гр.С., да заплати на Т. М. Т. с ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляващи съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на
МРВ – гр.С., да заплати по сметка на РС - А. сумата от 260,00лв (двеста и шестдесет лева),
представляваща държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Т. М. Т. с ЕГН **********, за
допускане на предварително изпълнение на настоящото съдебно решение, в частта му за
присъдената главница. лихви и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок, считано
от дата на обявяването -31.08.2022 г.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5