РЕШЕНИЕ
№ 1747
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110202465 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. Р. П. срещу електронен фиш серия К №
4402078 на СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят,
който обжалва същия, като твърди, че същият подлежи на отмяна поради
изтекла давност на осн. чл.80, ал.1, т.5 НК.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, но са депозирани писмени бележки от надлежно упълномощен
юрисконсулт, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата и е
направено искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
1
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 18.01.2021 г. в 10.25 ч. лек автомобил марка „****************е
движел в гр. София, по бул. "Царица Йоана", срещу блок №9596 до
бензиностанция "Еко", с посока на движение от бул. "Панчо Владигеров " към
бул. "Д-р Петър Дертлиев". На посочения път е действало ограничение на
максимално допустимата скорост за движение в населено от 50 км/ч, на осн.
чл.21, ал.1 от ЗДвП. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на
горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост от 71
км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 21 км/ч. Нарушението е установено
с техническо средство ATC №11743ее – мобилна/преносима система за
видеонаблюдение тип СПУКС - ARH CAM S1, като при определяне на
скоростта на движение на автомобила е приспаднат толеранс от 3 км/ч,
съобразно допустимата грешка, посочена в протокола за проверка на
техническото средство. За така установеното превишаване на скоростта на
24.01.2021 г. е издаден електронен фиш Серия К № 4402078 на жалбоподателя
Златк Р. П., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, му е наложено наказание "глоба" в
размер на сумата от 100. 00 /сто/ лева.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
електронен фиш Серия К № 4402078; снимков материал; справка относно
собственост на автомобил с рег.№************ заповед № 8121з-931 от
30.08.2016 г.; протокол от проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г..;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; протокол
от 18.01.2021 г. за използване на автоматизирано техническо средство вид
СПУКС №11743ЕЕ, ведно със снимка на автоматизираното техническо
средство и мястото, на което е било разположено; справка-разпечатка от АИС-
АНД; ежедневна форма на отчет на автопатрул от 18.01.2021 г.; справка
картон на водача; протокол за извършено обучение.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
2
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с
оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая
не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка,
съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде отменен.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен
автомобилът и нарушителят собственикът на автомобила, именно жалб. С..
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
3
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът
на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая,
разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното
постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална
норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на
наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил
пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление
нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Отделно от това, словесното описание на нарушението,
описано в електронния фиш съответства на дадената от наказващия орган
правна квалификация.
По делото са събрани доказателства, въз основа на които се установява,
че конкретното техническо средство е преминало съответната техническа
проверка и към датата на заснемане на конкретното нарушение същото е било
в изправност и годно да служи за заснемане на скоростта на движение на
МПС.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена
4
в § 6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство
обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически
средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство,
установяващо нарушението в присъствие на контролен орган, който поставя
началото и края на работния процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП.
По делото е налично съпроводително писмо от страна на ответника, с
което е изпратена преписката в съда и в което са посочени участъка от пътя с
описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговият вид и данни за извършена
метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 18.01.2021 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи през мястото на което същото е було
позиционирано.
От доказателствата по делото се установява, че мястото, на което е
управляван автомобила при констатираното нарушение се намира на
територията на населеното място, където е действало общото ограничение на
скоростта от 50 км/ч, съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Установява се, че автомобилът, който е собственост на жалбоподателя е
управляван със скорост от 71 км/ч, което надвишава с 21 км/ч максимално
допустимата по закон скорост.
В случая се установява, че процесното МПС лек автомобил марка
„*******************е собственост на З. Р. П., като на основание чл. 188, ал.
1 от ЗДвП правилно с ЕФ е наложена глоба на собственика на автомобила, тъй
като в случая липсва заявление от страна на жалбоподателя, с което да е
уведомил наказващия орган да е предоставял управлението на автомобила на
друг човек.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно която водач,
който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за
превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лева, поради което наказанието е
5
определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност,
настоящият съдебен състав, приема че се установява следното:
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е
прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на
деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално
правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности – т. нар.
преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за
реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането
на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира
правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и
давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
вече наложената административна санкция, намират приложение и в
административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения
не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на
НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния
процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността, уредени в НК ще
намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/ нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и
абсолютна, които се прилагат в административнонаказателното производство,
като чл. 81, ал. 3 от НК следва да се разглежда във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, като това изрично е посочено в Тълкувателно постановление №
6
1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното
/административнонаказателното преследване независимо от спирането и
прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които
прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и
издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за
извършване на тези конкретни действия - тримесечен, съответно едногодишен
за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН
и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по
реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. След
издаването на НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице,
като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване
на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден
специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече
обикновена погасителна давност в размер на 3 години.
В случая не може да намери приложение двугодишният срок по чл. 82
от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата
основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Преследвателната
давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността
на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН
започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на
дееца е ангажирана. Следователно, за да е приложим срокът по чл. 82 от
ЗАНН, НП следва да е влязло в сила. Предпоставка за влизане в сила на НП е
надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не
тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна
давност по НК.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на НП/ЕФ следва да тече обикновена
7
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, считано от датата на
издаването им и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и
половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК, считано от датата на деянието.
В процесния случай за нарушение извършено на 18.01.2021 г. ЕФ е
издаден на 24.04.2021 г., от която дата е започнала да тече обикновената
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на ЕФ, а ЕФ е
връчен на 04.02.2025 г., като няма доказателства давността да е спирана или
прекъсвана.
В отговор на запитване на съда, по делото е постъпило писмо от
началник ОПП-СДВР, в което е посочено, че ЕФ серия К № 4402078/2021 г. е
бил изпратен за връчване посредством пощенски оператор на 28.04.2023 г., но
в ОПП-СДВР не е получена обратна разписка за връчването му. Следователно,
по делото не е представено доказателство по смисъла на чл.81, ал.2 НК за
свършване на действието, с което се прекъсва давността, а съгласно
посочената разпоредба нова давност започва да тече, след свършване на
действието, с което е прекъсната давността.
При това положение следва, че обикновената давност е изтекла на
24.04.2024 г., т. е. много преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед на
което възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение е погасена преди връчването
на ЕФ, което е станало на 04.02.2025 г. Отново следва да се подчертае, че
липсват доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност,
поради което тя следва да се приложи, респ. безпредметно е обсъждането на
абсолютната преследвателна давност, която би имала значение в случай, че
обикновената давност е спирана или прекъсвана.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а
атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като административно-наказателната
отговорност е погасена поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, с оглед на което административно-наказателното производство
подлежи на прекратяване.
При извод за основателност на жалбата, жалбоподателят има право на
разноски, но не е претендирал и не е представил доказателства за направени
такива, поради което не следва да му се присъждат разноски.
Въззиваемата страна няма право на разноски, поради което такива не
8
следва да се присъждат в нейна полза.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СРС, НО, 129-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4402078 на СДВР, с който за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП на З. Р. П., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева.
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по НАХД
№2465/2025г. по описа на СРС, НО, 129 състав.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9