РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Търговище, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело №
20243500900076 по описа за 2024 година
Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. И. А. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Б....“, № 9, действащ чрез
адвокат М. Я. и адвокат В. З. Адвокастко дружество „Я. И СЪДРУЖНИЦИ”
със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „25- ти септември”, №
52, ет. 2, офис 10-11, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в
размер на 150 000 лв., ведно с лихва за забава от 30.01.2024 година. Исковете
са предявени против Застрахователно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, 1301, София, район „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, ЕИК
*********, представлявано от А.П.Л. и Р. К. Д..
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2023 около 14:30 ч. по път гр.
Русе - гр. Плевен в посока гр. Плевен, на ПП-3, км. 47+500, лек автомобил
„Пежо Боксер“ с peг. № СВ ... РК, управляван от Т. К. Т. се удря челно в
задната част на полуремарке „Дженерал Трейлърс Сии 3“ с peг. № РК ....ЕЕ,
прикачено към товарен автомобил „МАН ТГХ 1... БАС“ с peг. № EH ...KB,
който в този момент е намалявал скоростта си. Ищецът е пътувал в лекия
автомобил „Пежо Боксер“ и е бил конвоиран към затвора в гр. Плевен. В
резултат на удара са му причинени множество телесни увреждания, което
наложило да бъде приет по спешност в Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен в общо
увредено състояние. На 02.08.2023г. е извършена оперативна интервенция.
На 03.08.2023г. е извършена втора интервенция, изразяваща се в експлорация
на коремна кухина, евакуиране на 1200 мл. кръв и колагулуми и спленектомии
1
(отстраняване) на слезка. Лечението му продължило до 09.08.2023г. През
периода на лечение е бил обездвижен на легло, не бил в състояние и
възможност сам да се обслужва. Търпял изключителни болки в областта на
гръдния кош и корема, които продължили и след изписването му.
Продължавал да има оплаквания от затруднено дишане, отпадналост, болки и
подуване в дясна част на корема. Поради това на 19.09.2023г. отново бил приет
за лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен. При прегледите е
установено, че е налице хипоехогенна формация с размери 21 мм на
проекционно място на отстранен далак, белодробен енфизем, чревна
непроходимост и плеврален излив в ляво. След проведено лечение на
21.09.2023г. е изписан. След изписването е транспортиран обратно в затвор гр.
Плевен за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Твърди, че и към момента не се е възстановил и изпитва затруднения и болки
при навеждане, при вдигане на ръцете и при всяко движение изискващо
физическа сила. Поради болките, които изпитва може да спи единствено по
гръб. Наред с преживените физически болки, търпи и силен емоционален
стрес. Твърди, че до момента не се е отърсил от преживяното и мисълта, че е
можел да загуби живота си. Изпитва чувство на безизходица и тревога, че
здравословното му състояние ще остане влошено и в бъдеще. Лекият
автомобил, в който се е движил е застрахован по риска „Гражданска
отговорност” в ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, по силата на полица BG/23/
12200015090, валидна от 27.11.2022 г. до 26.11.2023 г.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Оспорва механизма на ПТП с твърдение, че водачът на автомобила,
застрахован при него, няма вина за настъпилото ПТП, управлявал е
автомобила, съобразявайки поведението си с останалите участници в
движението и спазвайки правилата в ЗДвП. Наведено е и възражение,
намаляващо отговорността му, обосновано с нарушения от страна на
пострадалия при инцидента пътник, на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, а именно че е пътувал без поставен предпазен колан. По този начин сам
се е поставил в опасност и това негово поведение е довело до тежките травми.
Оспорва се констативния протокол за ПТП в частта, в която е описан
механизма на ПТП, тъй като същия се явява официален свидетелстващ
документ единствено за възприетите лично от съставителя/съставителите
факти.
Оспорва се и размерът на претенцията. Твърденията в тази насока са, че
ищецът страда от множество съпътстващи заболявания - психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол; хроничен
бронхит; белодробен емфизем и хепатомегалия. Тези състояния са довели до
усложняване на клиничната картина след ПТП и са забавили
възстановяването му. Възстановяването му след инцидента не е
продължително във времето и е свързано с лошото здравословно състояние на
ищеца, възрастта му и неспазване на лекарските предписания от негова
2
страна.
Оспорва са и предявеният акцесорен иск, за заплащане на обезщетение
за забава.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания. В
частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, тъй като ищецът е бил без правилно поставен
обезопасителен колан, поради причини, които не могат да бъдат вменени в
негова вина. Автомобилът, в който той е пътувал е собственост на Главна
дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието и е специално
преустроен за превоз на задържани и лишени от свобода лица. Тези
автомобили нямат предпазни колани на пасажерските места, за да бъдат
избегнати инциденти с превозваните лица. Конвоираните пътуват в специална
клетка по време на конвоя. Непосредствено преди настъпване на
произшествието ищецът е бил конвоиран до затвора в гр. Плевен с още едно
лице, с което са били позиционирани в клетка и закопчани един за друг с
белезници. Ищецът не е имал право на избор къде да бъде позициониран и
дали да си постави предпазен колан.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се
правят нови искания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск е допустим. Предявените
от ищеца искове са за обезщетение на неимуществени вреди причинени при
ПТП, ведно с лихва за забава. Депозирал пред застрахователя претенция по
реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Доброволно спорът със застрахователят не е уреден, при което за него е
налице правен интерес от предявяването на иск за заплащане на обезщетение,
ведно със законната лихва от датата на уведомяването.
Фактите по делото са следните:
На 02.08.2023 около 14:30 ч. по път гр. Русе - гр. Плевен в посока гр.
Плевен, на ПП-3, км. 47+500, лек автомобил „Пежо Боксер“ с peг. № СВ ...РК,
управляван от Т. К. Т. се удря челно в задната част на полуремарке „Дженерал
Трейлърс Сии 3“ с peг. № РК ... ЕЕ, прикачено към товарен автомобил „МАН
ТГХ 18.480 БАС“ с peг. № EH 8060 KB, който в този момент е намалил
скоростта на движение. Ищецът е пътувал в лекия автомобил „Пежо Боксер“.
От представените заверени копия от констативен протокол за ПТП
№316000-32150/14.08.2023г. на ОДМВР-Плевен с план-схема;фиш от спешна
консултация от ЦСМП-Плевен; ИЗ № 24737/2023 по описа на МБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД - Плевен; ИЗ 29858/2023г по описа на МБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД – Плевен се установява, че е ПТП е предизвикано от
водача Т. К. Т.. Последният не е спазил правилата за движение по пътищата
3
при управление на л.а. “Пежо Боксер“, рег.№ СВ ...РК, собственост на
ГД“Охрана“, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното
дружество и в който като конвоиран затворник е пътувал ищецът. Настъпил
удар в т.а.“МАН“, рег.№ ЕН ... КВ с прикачено полуремарке, управляван от
Б.В.Б. в резултат на което на ищеца са причинени наранявания по тялото и
главата, множество фактури на ребрата, довело до две хирургични операции,
като при втората напълно е отстранен далака, белодробни и други
здравословни проблеми, които морални вреди до настоящия момент не са
възмездени.
Съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден
от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в решение
№ 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на ВКС.
Констатациите по протокол са оборими и могат да бъдат опровергани с други
доказателства.
В конкретния случай, констатациите по протокола не са опровергани, а
напротив- потвърждават се от заключението на назначената автотехническа
експертиза.
Съгласно експертизата, пътната обстановка към момента на настъпване
на ПТП- 02.08.2023 г. е била много добра- суха пътна настилка, ясно време и
видимост, в светлата част на денонощието. Лекия автомобил марка „Пежо-
Боксер“ се е движил зад товарния автомобил марка „МАН“, в дясна пътна
лента. Към момента на удара товарния автомобил МАН запазва
местоположението си в дясна пътна лента, но намалява скоростта на
движение. Лекия автомобил “Пежо-Боксер“ с движение към град Плевен (в
района на село Българене) реализира съприкосновение в задната част на - т.а.
марка МАН. Причините за настъпване на процесното ПТП е неправилна
преценка по време и разстояние, резултатът от което е недостатъчна
дистанция между двете МПС-та и невъзможност да се избегне удара.
Техническа възможност за водача на микробуса да предотврати настъпването
на ПТП е имало, ако се е движил със скорост и дистанция, които биха му
позволили аварийно спиране преди да навлезе в т.нар. опасна зона, но което не
4
е сторил. Пострадалият Р. И. А. е пътувал отзад вдясно спрямо водача
микробуса, което МПС фабрично е оборудвано с предпазни (обезопасителни)
колани за мястото на водача и за всички пътници. На мястото, на което е
пътувал пострадалия, не е имало монтиран предпазен колан. Автомобилът е
бил с допълнително монтирана дръжка за хващане, но дори и пострадалия да
се е държал за тази дръжка, с оглед механизма на ПТП, телесните увреждания
също са щели да настъпят.
Мястото, на което пострадалия е пътувал по време на конвоя, не е
снабдено с предпазен колан. Това се установява, както от техническата
експертиза, така и от справката, изготвена от Министерство на правосъдието
Главна дирекция „Охрана“, която се намира в кориците на делото /л.234/.
Съгласно тази справка, на местата, на които пътуват лицата изтърпяващи
наказание „лишаване от свобода“ и тези с мярка за неотклонение „задържане
под стража“, по време на конвой, специализираните автомобили са
оборудвани с поставени метални дръжки, за които те да се държат.
Обезопасителни колани в тези автомобили в обособените за конвоиране места,
не се поставят, поради мерки за сигурност.
Това се установява и от показанията на свидетелите Н. С., В. П. и Т. Т.,
служители в Главна дирекция „Охрана“, транспортирали пострадалия в деня
на инцидента.
В резултат на описаното ПТП, пътуващият на задната дясна седалка в
микробуса ищец е получил телесни увреждания, които са в пряка причинна
връзка с инцидента и се установяват, както от приложената медицинска
документация, така и от назначената по делото медицинска експертиза.
Съгласно експертизата и разясненията на вещото лице в съдебно заседание,
пострадалият е получил разкъсно-контузна рана в областта на дясна вежда,
хематом в меките тъкани около дясното око, фрактура на трансверзалния
израстък на С7(седми шиен прешлен), масивно количество въздушно-
еквивалентни колекции в меките тъкани на шията, предимно в ляво, както и в
ретроларингеалното пространство, фрактура на лява клавику- ла(ключица) в
дисталната и част, фрактури на ребра в дясно - първо ребро дор- зално и
вентрално, трето и четвърто по средна аксиларна линия, фрактури на ребра в
ляво - по задна ребрена линия / от 2- ро до 10-то/,фрактури на ребра в ляво по
медио-клавикуларна линия / от 2- ро до 6-то/, хемопневмоторакс в
ляво(наличие на кръв и въздух) в плевралната кухина, травматична руптура на
слезката, наложила нейното отстраняванелравматичен пулмонит в ляво.
Приет е за лечение от 02 до 09.08.2023 г. в отделение по гръдна хирургия на
УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ А. и е претърпял две операции. Първата се изразява
в извършване на торакотомия в ляво, ексцизия на ребро, торакопластика
(отстранено е фрактурираното 6-то ребро и около 600 мл. кръв), поставени са
два тръбни дрена. Наложила се е втора операция, при която е извършена
тотална спленектомия ( хирургично отстраняване на слезката), поради
разкъсването . Отстранени са 1 200 мл. кръв от коремната кухина и са му
5
поставети два тръбни дрена. Лечението е било пълноценно и адекватно. В
следствие на претърпяната коремна операция при Р. А. е настъпила частична
чревна непроходимост-субилеус, поради която е хоспитализиран повторно.
Това е често усложнение поради получаването на следоперативни сраствания
и образуването на фиброзни връзки между чревните бримки, които
затрудняват преминаването на чревното съдържимо. Към настоящия момент
Р. А. е със затруднени движения в лява раменна става. Подвижността на
ставата би могла да се подобри, след прилагане на рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури, но пълно излекуване/възстановяване на
движението/ е невъзможно. Това затруднение в движенията на лявата раменна
става се дължи на премахването на ребра, което променя механиката на
гръдния кош. Именно поради това пълно възстановяване е невъзможно.
Слезката на постарадалия е била разкъсана, което е наложило нейното
отстраняване. Това е орган, който играе важна роля в няколко ключови
функции на човешкия организъм, особено свързани е имунната и
кръвоносната система. Макар и важна, слезката не е жизненоважен орган и
човек може да живее и без нея, но това повишава риска от определени
инфекции. Затова на хора, на които е премахната слезката (спленектомия),
често се препоръчват специални ваксини и предпазни мерки.
Травмите на пострадалия са лекувани с подходящо лечение.
Интензитетът на болките и страданията, които обикновено се търпят след
такива травми и медицински интервенции е значителен и болките и
страданията претърпени от А. са били със значителен интезитет. По
отношение на лявото рамо продължават и към момента. Възстановяването е
продължило около 5-6 месеца. Той има съпътстващи заболявания, които обаче
не са оказали влияние върху възстановителния период. Спазвал е всички
лекарски предписания и усложнения по вина на пострадалия не са настъпили.
ПТП е причинило физически увреждания на пострадалия, съпътствани
от емоционални травми. За установяването им беше изслушана
психологическа експертиза. Видно от заключението, както и от разясненията
на вещото лице, дадени в съдебно заседание, ищецът е изпитал силен страх, че
ще загуби живота си. Причинените физически травми и последиците от тях се
отразили негативно върху психическото и емоционалното му състояние,
изразяващи се в нарушения на съня, притеснения от нарушенията на
ежедневните дейности, в резултат на трайните ограничения в движения на
крайниците и намалена физическа дееспособност. Изпитвал е страх да пътува,
страх да не се повтори инцидента. Изпитва притеснения за здравето при
усещане и изпитване на физическа болка, както и страх от това, че няма да се
възстанови в пълна степен. Към момента все още изпитва страх от повторен
инцидент, но страха е рационален и преодолим. Не са настъпили болестни
промени в психиката, налагащи консултация с психиатър и фармакологично
лечение. Средата, в която живее към момента също създава стресови
ситуации, в резултат на което изпитва притеснения за здравето и живота си, но
6
те нямат връзка с пътното произшествие и не са последица от него.
Страданията, които ищецът е изпитвал след произшествието се
установяват и от показанията на свидетелката Биляна А.а- негова сестра.
Когато тя го посетила след катастрофата, бил в изключително тежко
състояние, изпитвал силни болки, изпитвал затруднения при дишане, не
можел да говори. Въпреки близката степен на родство, съдът приема
показанията на този свидетел за достоверни. Съпоставяйки ги с медицинските
експертизи е видно, че между тях и показанията не е налице противоречие за
общи факти. Изложеното от този свидетел относно състоянието на ищеца
скоро след инцидента, е достоверно, а заинтересоваността на свидетелката не
е повлияла на достоверността на показанията .
Това са фактите установени, по предявените искове.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
автомобил, с който е осъществено. В резултат на ПТП са причинени
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка и в резултат на
виновното поведение на застрахования водач.
Безспорно е установено по делото, че процесното ПТП е можело да бъде
избегнато, ако водачът на застрахования при ответника автомобил, се е
движил със скорост съобразена с пътните условия, както и в случай, че е
осигурил достатъчна дистанция с другия автомобил. Неправилна му преценка
за време и разстояние, е довела до недостатъчна дистанция между двете
МПС-та. Техническа възможност за водача на микробуса да предотврати
настъпването на ПТП е имало, ако той се е движил със скорост и дистанция,
които биха му позволили аварийно спиране преди да навлезе в т.нар. опасна
7
зона, но което не е сторил. При тези конкретните обстоятелства не се
установяват изключващи вината на водача обстоятелства.
Освен изложеното, за да се ангажира отговорността на застрахователя да
покрие претърпените вреди, следва да се установи и какви действително
неимуществени вреди пострадалият е търпял, като и те в каква степен са
влошили качеството му на живот.
За да се определи справедливо обезщетение, то в хода на производството
следва да бъдат установени редица факти и обстоятелства, които да бъдат
съобразени и които да обусловят размера на обезщетението. Следва да се
прецени характера и последиците от създаденото неприятно преживяване на
пострадалия, начина по който е преживял, е възприел тези неудобства,
изпитаните затруднения в ежедневието. Според постановките на ППВС №
4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и
ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това
понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които
подлежат на доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези обстоятелства
следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците. Справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда
на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните в
случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които неизменно съпътстват болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане
на лечението през всичките му етапи, психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
В този смисъл следва да се обсъди състоянието на ищеца към момента на
катастрофата и периода на възстановяване. Болките, които е търпял след
получаване на телесните увреждания безспорно са били изключително силни,
с оглед техния характер и брой. Получил е тежка гръдна и коремна травма,
която е създала непосредствена опасност за живота му. Фрактурата е била от
такова естество, че се е наложило отстраняване на ребро. Това от своя страна е
8
променило механиката на гръдния кош и е довело до необратими затруднения
в областта на лявата раменна става. Коремната травма е довела до фрактура на
слезката и нейното отстраняване. Наличието на въздух и голямо количество
кръв /пневмоторакс и хемоторакс/ в гръдната кухина е състояние опасно за
живота му, довело и до затруднения в дишането. Всяко едно от нараняванията
само по себе си представлява средна телесна повреда. Възстановяването е
протекло дълго време, като пострадалия се нуждае и от допълнителни
процедури за долекуване, които не могат да му бъдат осигурени докато
изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Тези тежки физически увреждания са свързани с болки, които са се
отразили на психическото и емоционалното състояние на ищеца. Отделно от
това нуждата от чужда подкрепа за осъществяване на ежедневни дейности е
довела до допълнителни емоции от негативния сектор. Те с времето са
отшумели и като цяло не са довели до болестни промени в психиката му. Към
момента тези страхове и притеснения са преодолени, като притесненията за
здравето и живота, които ищеца има, са с друг произход и се дължат на
мястото за изтърпяване на наложеното му наказание.
При определяне размера на претендираното обезщетение, следва да бъде
съобразена и конкретната икономическа обстановка в страната, като към
момента застрахователното събитие, средният доход на лице от домакинство е
бил 2 394 лв. и нараствал с 19,3% спрямо същото тримесечие на 2022 година,
както и лимита на отговорността на застрахователя по застраховка ГО от 10
000 000 лв. В тази насока, следва да се отбележи, че претърпените от
пострадалия телесни увреждания, довели до трайни ограничения в
движението на лявата раменна става и отстраняването на слезката са тежки по
своя характер и ще останат за цял живот, което неминуемо ще доведе до
ограничени възможности на ищеца да полага физически труд и да получава
адекватно възнаграждение. Към настоящия момент минималната работна
заплата в страната по данни на НСИ e 1 070 лв. - т.е. присъденото от съда
обезщетение се равнява на възможността през следващите 10 години ищецът
да може да ползва финансова помощ около една минимална работна заплата,
определена към настоящия момент. Поради горното, съдът намира, че
справедливо по смисъла на закона обезщетение за търпените неимуществени
вреди от ищеца е в размер на 100 000 лв. Претенцията до пълния размер от
150 000 лв., съдът намира за неоснователна.
Определеното обезщетение на пострадалия следва да бъде присъдено
ведно с лихва от датата на депозиране на застрахователната претенция, в
случая 30.10.2023 година. Съдът не споделя становището на ответното
дружество, че не дължи лихва тъй като не е изпаднало в забава. При предявен
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното
обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
9
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Лихвата съответно се дължи от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая
лихвата се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция на
увредения пред застрахователя- 30.10.2023 година. Доколкото последният
претендира тази лихва от 30.01.2024 година, то тя следва да се присъди
именно от тази дата.
По направените от ответното застрахователно дружество възражения за
съпричиняване:
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
В случая застрахователят е навел като основание за съпричиняване
липсата на поставен предпазен колан по време на пътуването от страна на
пострадалия. Приносът на пострадалия освен, че следва да бъде релевиран от
застрахователя, то следва да бъде и доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В
случая е установено, че вредите за пострадалия са щели да настъпят дори и
при наличие на поставен предпазен колан, но той е пътувал в автомобил,
който не е имал монтирани предпазни колани на местата, на които се возят
конвоираните лица. Това е специализиран автомобил, който е оборудван с
поставени метални дръжки, за които конвоираните да се държат, но
обезопасителни колани, в обособените за конвоиране места, не се поставят,
поради мерки за сигурност. Бездействието от страна на пострадалия не може
да му се вмени във вина, поради обективна невъзможност да изпълни
задължението си да постави такъв, а в същото време не е допринесъл и за
увеличаване на вредоносните последици, доколкото е изпълнявал и спазвал
назначеното лечение. При тези обстоятелства не може да се приеме, че той е
съпричинил вредите. Възражението на застрахователя е неоснователно и не
10
следва да доведе до намаляване на обезщетението на това основание.
Относно разноските: Ищецът е освободен от заплащане на дължимата
по делото държавна такса и от следващите разноски за вещи лица. Поради
горното, тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Същия
следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета държавна такса върху
уважената част от претенцията, в размер на 4 000 лв.
На ищецът е била оказана безплатна правна помощ по делото, при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА от адвокат М. Д. Я.. При определяне на
възнаграждението като ориентир, следва да се съобразят правилата на чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2014- „ при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8
650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.“ Преди всичко при
определянето на възнаграждението съдът съобрази качеството на оказаната
защита, с оглед процесуалната активност, процесуалните действия на адвоката
във връзка със събиране на доказателствата за оборване на
правоизключващите възражения на ответната страна. Поради горното следва
да се определи адвокатско възнаграждение, в размер на 8 650 лв., без ДДС, а с
ДДС в размер на 10 380 лв., за оказаната правна помощ на ищеца по делото.
Сторените от ответника разноски са в размер на 2 469.89 лв., за
изготвените съдебнотехническа, съдебномедицинска и
съдебнопсихологическа експертизи, 20 лв., депозит за призоваване на
свидетел, 10 лв., държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и 69.98
лв., разходи за явяване на свидетел по делото. Общо деловодните разноски са в
размер на 2 755.49 лв. Ответникът е сторил и разноски за адвокатско
възнаграждение, което съгласно приложените доказателства е в размер на
18 480 лв. На ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно
отхвърлената част от предявения иск, а именно разноски в размер на 7 078.53
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
1301, София, район „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, ЕИК
*********, представлявано от А.П.Л. и Р. К. Д. да заплати на Р. И. А. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Б....“ № 9, действащ чрез
адвокат М. Я. и адвокат В. З. Адвокастко дружество „Я. И СЪДРУЖНИЦИ”
със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „25- ти септември”, №
52, ет. 2, офис 10-11, сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – причинени при ПТП на 02.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2024 година до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от
100 000 лв., до пълният му размер от 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
11
ОСЪЖДА Р. И. А. ЕГН **********, да заплати на Застрахователно
дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, разноски по делото,
в размер на 7 078.53 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати да
заплати на адв. М. Д. Я. гр. Добрич, бул. „25 Септември“, № 52, ет. 2, офис 10-
11 възнаграждение за оказаната на Р. И. А. правна помощ, в размер на 10 380
лв., с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна такса в размер на 4 000 лв., на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
12