РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Чепеларе, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело №
20225450100242 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 202/23.01.2023 г., вх. №
576/24.02.23 г. и вх. № 768/15.03.2023 г., подадена от М. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ж.к. ****, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, против В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ж.к. ****, бл. **, вх. **, ет. **, aп. **, Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл.
**, вх. **, ет. **, aп. **, М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. **. ет.
**, aп. ** и Г. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. **, ет. **, aп. **, с
която е предявен иск с правна квалификация чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК,
както и искане по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Ищецът твърди, че първите двама ответници са нейни племенници - синове
на брат й Г. В. Т., починал на **** г., третият ответник е негова съпруга, а четвъртият -
съпруга на ответника В. Т., като страните са съсобственици на следните недвижими имоти:
- поземлен имот пл. № ** с площ от 170 кв.м., който участва в УПИ ****, в кв. **
по плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНC гр.
Смолян, с неуредени регулационни сметки, при граници на ПИ пл. № **: път, ПИ № **, път,
ПИ № **, и при граници на УПИ ***: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***;
- поземлен имот пл. № ** с площ от 190 кв.м., за който е отреден УПИ ***, в кв. **
по плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр.
Смолян, който УПИ е с неуредени регулационни сметки, при граници: път, ПИ без
планоснимачен номер, път и ПИ № **, и при граници на УПИ ***: улица, терен без
отреждане, улица и УПИ ***; заедно с находящата се в описаното дворно място двуетажна
1
жилищна сграда със застроена площ от 73,60 кв.м.
Сочи, че съсобствеността им произтича от следните факти.
1. По отношение поземлен имот № **:
С нотариален акт № 179 от 12.10.2021 г. на нотариус Х. Д., с peг. № ***, лицата Г. П.
Т. с ЕГН **********, М. Г. Т., В. Г. Т. и Й. Г. Т. са признати за собственици по давностно
владение и наследство на незастроено дворно място с площ от 170 кв.м., съставляващо
поземлен имот пл. № **, за който в съсобственост с поземлен имот пл. № ** е отреден
съсобственият УПИ ***, в квартал ** по плана на с. М., с неуредени регулационни сметки, в
който поземленият имот участва с цялата си площ от 170 кв.м., при граници на ПИ пл. № **:
път, ПИ № **, път, ПИ № **, и при граници на УПИ ***: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ
***.
Според този нотариален акт имотът бил придобит от съпрузите Г. П. Т. с ЕГН
********** и В. Г. Т. с ЕГН **********. Излага, че след смъртта на съпруга на **** г.
семейната общност се прекратявала по право, като съпругата е станала собственик на 1/2 ид.
част от прекратената СИО, а собствеността на починалия се наследявала от неговите
наследници - съпругата Г. и децата му: ищецът М. В. И. и брат й Г. В. Т. с ЕГН **********,
при равни квоти. Тоест след смъртта на В. Г. Т. правата на наследниците в съсобствеността
били следните: Г. П. Т. с ЕГН ********** - 4/6, М. В. И. - 1/6 и Г. В. Т. - 1/6.
Сочи, че на **** г. починал брат й Г. В. Т., като оставил наследници: съпруга М. Г.
Т. и деца В. Г. Т. и Й. Г. Т.. Притежаваните от наследодателя им права на собственост в
размер на 1/6 били придобити по наследство, затова не са станали съпружеска общност със
съпругата му М.. Така след смъртта на брат й Г. В. Т. неговите 1/6 ид.ч. от имота се
наследили от тримата му наследници при равни квоти.
Тоест след смъртта на брата на ищеца – Г. Т., правата в съсобствеността били
следните: Г. П. Т. с ЕГН ********** - 4/6, М. В. И. с ЕГН ********** - 1/6, М. Г. Т. - 1/18, В.
Г. Т. - 1/18 и Й. Г. Т. - 1/18.
С нотариален акт № 3 от 29.10.2021 г. на нотариус Х. Д. с peг. № ***, майката на
ищеца – Г. П. Т. прехвърлила на внуците си В. Г. Т. и Й. Г. Т. чрез договор за покупко -
продажба всички притежавани от нея права върху имота - 4/6 ид.ч., поравно.
След това прехвърляне правата в съсобствеността били следните: М. В. И. - 3/18, М.
Г. Т. - 1/18, В. Г. Т. - 7/18 и Й. Г. Т. - 7/18.
С нотариален акт № 164 от 24.10.2022 г. на нотариус Х. Д. с peг. № *** ищецът била
призната за собственик по наследство и давностно владение на 1/6 ид. част от същия
поземлен имот пл. № **.
2. По отношение поземлен имот № **:
С нотариален акт № 87 от 13.12.1976 г. на районен съдия при Чепеларски районен
2
съд, лицето П. Г. Л. със съгласието на съпругата си М. А. Л. дарили свой недвижим имот,
както следва:
На дъщеря си Г. П. Т. и на зет си В. Г. Т. дарили II- втория етаж от двуетажна
жилищна сграда върху 73,60 кв.м. площ, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, цялото от 186
кв.м., представляващо частта от имот пл. № ** попадащо и за който е отреден парцел *** в
квартал ** по плана на с. М., С. окръг в сила от 1962 г., при граници на мястото: от двете
страни - улици, общинско място и П. У., както и 1/2 ид.ч. от клозета и 1/2 ид.ч. от банята в
същия имот;
На внуците си - непълнолетните Г. В. Т. и М. В. Т. (ищецът с моминската си
фамилия) дарили I- първия етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от
дворното място.
Дарителят П. Г. Л. и съпругата му М. А. Л. били баба и дядо на ищеца, родители на
майка й Г. П. Т..
На **** г. починал бащата на ищеца - В. Г. Т. с ЕГН **********. Неговата част от
собствеността, подарена му от родителите на съпругата му, а именно: 1/2 ид. ч. от II- втория
етаж и 1/4 ид.ч. от дворното място били наследени от съпругата му Г. и децата му: ищеца М.
В. И. и брат й Г. В. Т., при равни квоти. Тоест след смъртта на В. Т. правата в
съсобствеността по отношение на дворното място и втория етаж от къщата били следните:
Г. П. Т. - от втория етаж - 4/6 (3/6 от дарението и 1/6 от наследство); а от дворното
място - 4/12 (3/12 от дарението и 1/12 от наследство);
М. В. И. - от втория етаж - 1/6 по наследство от баща си; а от дворното място - 4/12
(3/12 от дарението и 1/12 от наследство).
Г. В. Т. - от втория етаж - 1/6 по наследство от баща си; а от дворното място - 4/12
(3/12 от дарението и 1/12 от наследство).
Отделно, М. В. И. и Г. В. Т. притежавали по 1/2 от първия етаж.
С нотариален акт № 62 от 03.12.2021 г. на нотариус Х. Д. с peг. № ***, Г. П. Т. с ЕГН
********** продала на внуците си В. Г. Т. и Й. Г. Т. 4/6 от 1/2 от застроено и незастроено
дворно място, цялото с площ 190 кв.м., съставляващо частта от поземлен имот пл. № **, за
която със 190 кв.м. е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) *** в квартал ** по плана на
с. М., утвърден със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр. Смолян,
който УПИ е с неуредени регулационни сметки, при граници на частта от поземлен имот пл.
№ **, за която е отреден УПИ ***: път, поземлен имот без планоснимачен номер, път и ПИ
№ **, и при граници на УПИ ***: улица, терен без отреждане, улица и УПИ ***; заедно с 4/6
ид.ч. от втория самостоятелен жилищен етаж с площ 73,60 кв.м. от находящата се в
описаното дворно място двуетажна жилищна сграда с площ от 73,60 кв.м. по нот. акт от
1976 г., а по скица от 05.11.2021 г. с площ от 49 кв.м. Тоест Г. Т. продала на внуците си
всичко, което е притежавала в имота.
На **** г. починал брат й Г. В. Т., като оставил наследници съпруга М. Г. Т. и деца
3
В. Г. Т. и Й. Г. Т.. Притежаваните от него права на собственост били придобити по
наследство, затова не са станали съпружеска общност със съпругата му М.. Така след
смъртта на брат й Г. В. Т. неговите 1/6 от втория етаж, 1/3 от дворното място и 1/2 от първия
етаж били наследени от тримата му наследници при равни квоти.
След продажбата правата на собственост върху имота и къщата били следните:
Дворното място:
М. В. И. - 18/54
В. Г. Т. - 15/54
Й. Г. Т. - 15/54
М. Г. Т. - 6/54
Първи етаж:
М. В. И. - 27/54
В. Г. Т. - 9/54
Й. Г. Т. - 9/54
М. Г. Т. - 9/54
Втори етаж:
М. В. И. - 9/54
В. Г. Т. - 21/54
Й. Г. Т. - 21/54
М. Г. Т. - 3/54
Излага, че от нотариалните актове е видно, че са извършвани сделки с етажите от
къщата в поземлен имот № **, като очевидно районният съдия, и нотариусът са приели, че
всеки етаж от къщата е самостоятелен обект на вещното право. Счита това за правилно, а
като допълнителен аргумент посочва Тълкувателно решение № 96 от 16.XI. 1971 г., ОСГК,
докладчик Р. С.. Твърди, че жилищната сграда е строена преди 1963 г. и двата етажа винаги
са се ползвали като отделни жилища.
Вторият въпрос, който възниквал, бил по отношение на това, че и двата имота били
описани в скиците и нотариалните актове като такива с неуредени регулационни сметки. От
скиците и удостоверенията, както и от нотариалните актове било видно, че имало само
отреждане за УПИ. Нямало приложени дворищно-регулационни планове, с които да са
образувани УПИ. Имотите и към днешна дата се ползвали в имотните им граници.
Следователно годни обекти на правото на собственост били ПИ, поради което предмет на
делбата трябва да бъдат поземлените имоти - ПИ № ** и ПИ № **.
Посочва, че в поземлени имоти № ** и № ** освен описаната жилищна сграда има
построени и множество други постройки. Всички те били построени без необходимите
4
строителни книжа. Ищецът заявява, че никога не е давала съгласие да се строи в имотите.
Всички тези постройки не били самостоятелни обекти на вещното право, а такива на
допълващото застрояване, по смисъла на чл. 41 от ЗУТ.
Посочва също, че от много години няма никакъв достъп до двата поземлени имота,
до жилищната сграда и до постройките. През годините имотите се ползвали от брат й и
неговото семейство, а след смъртта му - от ответниците, като тя не била допускана до
имотите. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. С настоящата искова молба претендира от ответниците
заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишена, в общ размер за всички имоти - 350
(триста и петдесет) лева месечно, считано от датата на получаване на ИМ.
Поради горното, моли съда да постанови решение, с което да допуснете делба на:
- поземлен имот пл. № ** с площ от 170 кв.м., който участва в УПИ ***, в кв. ** по
плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр.
Смолян, с неуредени регулационни сметки, при граници на ПИ пл. № **: път, ПИ № **, път,
ПИ № ** и при граници на УПИ ***: улица. УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ведно с всички
подобрения и приращения.
- поземлен имот пл. № ** с площ от 190 кв.м., за който е отреден УПИ ***, в кв. **
по плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр.
Смолян, който УПИ е с неуредени регулационни сметки, при граници: път, ПИ без
планоснимачен номер, път и ПИ № **, и при граници на УПИ ***: улица, терен без
отреждане, улица и УПИ ***, заедно с находящата се в описаното дворно място двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 73.60 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения, между: М. В. И., В. Г. Т., Й. Г. Т. и М. Г. Т., при квотите посочени по-горе.
С молба вх. № 202/23.01.2023 г., подадена в изпълнение на указанията на съда,
ищецът уточнява, че.
В имот № **:
- има построен свинарник с тухли и бетон, с приблизителна площ 4 кв.м. Намира се
в изток - югоизточната част на имота. Построен е от баща й преди повече от 30 години;
- в североизточната част е изградена пристройка на къщата, представляваща баня и
тоалетна, с приблизителна площ 12-15 кв.м. Изградена е от баща й преди близо 50 години;
- в южната част на имота, до улицата е изграден гараж с приблизителна площ 12-15
кв.м. Строил го е баща й през 1983 г.
Заявява, че за описаните по-горе постройки няма издавани разрешения за строеж.
В имот № **:
През 1990 - 1992 г. е построена масивна сграда - къща на два етажа с приблизителна
застроена площ от 50 кв.м. с тераса към нея около и над 30 кв.м. Построена е в югоизточната
част на имота от баща й.
5
Сочи, че почти целият имот ** е застроен, но не може да се опише какво точно е
строено. Твърди, че част от постройките в имот ** са свързани с къщата в имот **.
Заявява, че за описаните по-горе постройки няма издавани разрешения за строеж.
С молба вх. № 576/24.02.2023 г. формулира следния петитум:
Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на:
- поземлен имот пл. № ** с площ от 170 кв.м., който участва в УПИ ***, в кв. ** по
плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр.
Смолян, с неуредени регулационни сметки, при граници на ПИ пл. № **: път, ПИ № **, път,
ПИ № **, и при граници на УПИ ***: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ведно с
построената в имота масивна сграда - къща на два етажа с приблизителна застроена площ от
50 кв.м. с тераса към нея около и над 30 кв.м., построена в югоизточната част на имота,
ведно с всички подобрения и приращения;
- поземлен имот пл. № ** с площ от 190 кв.м., за който е отреден УПИ ***, в кв. **
по плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр.
Смолян, който УПИ е с неуредени регулационни сметки, при граници: път, ПИ без
планоснимачен номер, път и ПИ № **, и при граници на УПИ ***: улица, терен без
отреждане, улица и УПИ ***; заедно с находящата се в описаното дворно място двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 73,60 кв.м., ведно с построения в южната част на
имота до улицата гараж с приблизителна площ 12-15 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения;
между: М. В. И. с ЕГН **********, В. Г. Т., Г. Н. Т., Й. Г. Т. и М. Г. Т..
С молба вх. № 768/15.03.2023 г. уточнява правата на съделителите, както следва:
По отношение поземлен имот № **:
М. В. И. - 3/18 ид.ч., М. Г. Т. - 1/18 ид.ч., Й. Г. Т. - 7/18 ид.ч., В. Г. Т. - 1/18 ид.ч. и В.
Г. Т. и Г. Н. Т. в режим СИО - 6/18 ид.ч.
По отношение поземлен имот № **:
Дворно място - М. В. И. - 18/54 ид.ч., М. Г. Т. - 6/54 ид.ч., Й. Г. Т. - 15/54 ид.ч., В. Г.
Т. - 6/54 ид.ч. и В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим СИО - 9/54 ид.ч.
Първи етаж - М. В. И. - 27/54 ид.ч., В. Г. Т. - 9/54 ид.ч., Й. Г. Т. - 9/54 ид.ч., М. Г. Т. -
9/54 ид.ч.
Втори етаж - М. В. И. - 9/54 ид.ч., М. Г. Т. - 3/54 ид.ч., Й. Г. Т. - 21/54 ид.ч., В. Г. Т. -
3/54 ид.ч. и В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим СИО - 18/54 ид.ч.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, които
изразяват становище за частична недопустимост и частична неоснователност на предявения
иск за делба.
Ответниците считат, че искът е частично недопустим, защото в представената
скица, издадена от Община Чепеларе за поземлен имот пл. № ** няма нанесена масивна
6
сграда - къща със застроена площ от около 50 квадратни метра с тераса към нея около и над
30 квадратни метра. Освен това искът бил частично недопустим и защото в представената
скица за поземлен имот пл. № ** - УПИ *** няма нанесен гараж в южната част на имота с
приблизителна площ от 12-15 квадратни метра. Няма нанесена постройка - баня и тоалетна,
а така също и свинарник. Поради изложеното моли в тази му част производството да бъде
прекратено.
Считат иска за частично неоснователен, тъй като горепосочените постройки не са
нанесени в скиците, издадени от Община Чепеларе поради обстоятелството, че
строителството им е извършено след 1962 г. и без нужните строителни книжа. Освен този
факт твърдят, че къщата, построена в поземлен имот пл. № ** с терасата към нея е изградена
изцяло от Г. В. Т. и съпругата му М. Г. Т.. Твърдят също, че гаражът, построен до улицата на
юг от УПИ ***, също е построен изцяло от Г. В. Т. и съпругата му М. Г. Т.. Считат, че този
гараж е извън границите на УПИ ***, тъй като теренът е с изключителна денивилация.
Оспорват като неоснователна и претенцията за заплащане на обезщетение на
ищцата за това, че е била лишена от възможността да ползва своите части от имотите.
Твърдят, че ищцата повече от двадесет години не е посещавала имотите и не е изявявала
желание за каквото и да е ползване на част от тях. Още повече, че първият жилищен етаж от
жилищната сграда построена в УПИ *** – 1/2 идеална част от него е нейна собственост на
самостоятелно основание. Твърдят, че никой до настоящия момент не й е пречил по какъвто
и да е начин да ползва своята част от имота. Нещо повече, когато трябвало ответниците да се
снабдят с констативен нотариален акт за собственост на ПИ пл. № **, те поканили ищцата
да извършат това заедно, но тя е отказала, като впоследствие се снабдила с документ за
собственост за своята идеална част върху ПИ пл. № **.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуаления
си представител адвокат К. К.. В първото по делото съдебно заседание поддържа исковата
молба и уточненията към нея. Уточнява, че жилищната сграда била една и тя се намирала в
имот пл. № **, а постройката, която в по – голямата си част попадала в имот пл. № **,
представлявала пристройка към съществуващата в имот пл. № ** жилищна сграда.
Пристройката била на два етажа. Към нея имало тераса. Строежът на основната сграда в
имот с пл. № ** бил извършен от дядото на ищеца – П. Г. Л., който бил собственик на
сградата, като първият етаж бил построен през 1952 г., а вторият етаж - през 1974 г.
Поддържа претенцията за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишена, в общ
размер за всички имоти - 350 (триста и петдесет) лева месечно, считано от датата на
получаване на ИМ до приключване на делбеното производство. В съдебно заседание,
проведено на 23.10.2023 г., оспорва твърдението на ответниците, че пристройката е
самостоятелен жилищен обект. Оспорва и твърдението на ответниците за придобиване на
пристройката и гаража по давност, като счита същото за преклудирано. С молба вх. №
426/14.02.2024 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, уточнява исковата
претенция, както следва:
Моли съда да допусне делба на следните имоти:
7
- поземлен имот пл. № ** с площ 170 кв.м., който участва в УПИ *** в кв. ** по
плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр.
Смолян, с неуредени регулационни сметки, при граници на ПИ пл. № **: път, ПИ **, път,
ПИ № **, и при граници на УПИ ***: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ведно с всички
подобрения, при квоти: М. В. И. – 3/18 ид. части, М. Г. Т. – 1/18 ид. част, Й. Г. Т. – 7/18 ид.
части, В. Г. Т. – 1/18 ид. част и В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим на СИО – 6/18 ид.части.
- поземлен имот пл. № ** с площ 190 кв.м., за който е отреден УПИ *** в кв. ** с.
М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр. Смолян, с
неуредени регулационни сметки, при граници: път, ПИ без планоснимачен номер, път и ПИ
№ **, и при граници на УПИ ***: улица, терен без отреждане, улица и УПИ ***, ведно с
всички подобрения, при квоти: М. В. И. – 6/18 ид. части, М. Г. Т. – 2/18 ид. части, Й. Г. Т. –
5/18 ид. части, В. Г. Т. – 2/18 ид. части и В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим на СИО – 3/18 ид. части.
- първи жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда с един приземен
/полувкопан/ и два жилищни етажа, попадаща в поземлен имот пл. № **, като част от нея
попада в поземлен имот пл. № **, със застроена площ на най – долно ниво 72.30 кв.м., а
втори и трети етажи /жилищните/ са с площ от 98.30 кв.м., при квоти: М. В. И. – 9/18
ид.части, В. Г. Т. – 3/18 ид. части, Й. Г. Т. – 3/18 ид. части и М. Г. Т. – 3/18 ид. части.
- втори жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда с един приземен
/полувкопан/ и два жилищни етажа, попадаща в поземлен имот пл. № **, като част от нея
попада в поземлен имот пл. № **, със застроена площ на най – долно ниво 72.30 кв.м., а
втори и трети етажи /жилищните/ са с площ от 98.30 кв.м., при квоти: М. В. И. – 3/18 ид.
части, М. Г. Т. – 1/18 ид. част, Й. Г. Т. – 7/18 ид. части, В. Г. Т. – 1/18 ид. част и В. Г. Т. и Г. Н.
Т. в режим на СИО – 6/18 ид. части.
В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да допусне
делба на имотите, описани в молбата от 14.02.2024 г. при посочените в същата квоти.
Претендира разноски. Представя списък на разноските. В дадения от съда срок представят
писмена защита.
Ответниците, редовно призовани, се явяват лично и с процесуалния си
представител адвокат Б. К.. Поддържат отговора на исковата молба. Не оспорват
твърдението на ищцовата страна, че къщата в имот пл. № ** е построена от дядото на
ищеца, като твърдят, че същата е двуфамилна и е на два самостоятелни жилищни етажа.
Твърдят, че двата етажа от жилищната сграда в имот пл. № ** са построени след 1970 г. С
молба, представена в съдебно заседание, проведено на 23.10.2023 г., изразяват становище, че
новата сграда в ПИ ** в двете й части представляват два самостоятелни жилищни обекта,
като твърдят, че първите трима от ответниците са придобили собствеността върху тях по
наследство и давностно владение, започнало от общия им наследодател Г. В. Т. и
продължено от тях след неговата смърт, в продължение на повече от десет години. Същото
твърдение за придобит имот по давност от първите трима ответници и на същото основание
се отнасяло и до гаража, построен в УПИ, отреден за ПИ **. С молба, депозирана в
проведеното по делото съдебно заседание на 26.02.2024 г., ответниците изразяват несъгласие
8
със становището на ищеца, че пристройката с площ от 26 кв.м. на две нива е такава на
допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 ат ЗУТ. Считат, че гаражът не следва да бъде
предмет на делбата. В хода на устните състезания ответниците, чрез процесуалния си
представител, молят иска за делба на построените в имоти № ** и № ** постройки, които
според заключението на вещо лице Б. А. представляват самостоятелни обекти, да бъде
отхвърлен, както и за делба на гаража, като се допусне делба на останалите имоти – имот №
**, имот № ** и старата постройка, построена в имот № **. Молят също да бъде отхвърлена
и претенцията за обезщетение за ползване, от което ищцата е била лишена. В дадения от
съда срок представят писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 110/01.09.2022 г.,
издадено от Кметство с. М., община Ч., област С., ищецът М. В. И. - дъщеря, Г. П. Т. -
съпруга и Г. В. Т. – син, са наследници на общия наследодател В. Г. Т., починал на **** г. Г.
В. Т. е починал на **** г. и е оставил за свои законни наследници ответниците М. Г. Т. –
съпруга, В. Г. Т. – син и Й. Г. Т. – син. От служебно направените справки в НБД „Население“
е видно, че В. Г. Т. е сключил граждански брак с ответника Г. Н. Т. на **** г., а Й. Г. Т. не е
женен.
С нотариален акт № 179, том II, рег. № 2061, дело 372 от 12.10.2021 г. на нотариус
Х. Д., рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС – Чепеларе, Г. П. Т., М. Г.
Т., В. Г. Т. и Й. Г. Т. са признати за собственици по давностно владение и наследство при
квоти: Г. П. Т. на 4/6 ид. части, М. Г. Т., В. Г. Т. и Й. Г. Т. на общо 1/6 ид. част на следния
недвижим имот: незастроено дворно място с площ 170 кв.м., съставляващо поземлен имот
пл. № **, за който в съсобственост с поземлен имот пл. № ** е отреден съсобственият
урегулиран поземлен имот ***, в квартал ** по плана на с. М., община Ч., област С., с
неуредени регулационни сметки, в който поземленият имот участва с цялата си площ от 170
кв.м., при граници на поземления имот пл. № **: път, ПИ № **, път и ПИ № ** и при
граници на УПИ ***: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***.
С договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№ 3, том III, рег. № 2180, дело № 395 от 29.10.2021 г. на нотариус Х. Д. рег. № *** на
Нотариалната камара, с район на действие РС – Чепеларе, Г. П. Т. е продала на внуците си В.
Г. Т. и Й. Г. Т. по равни части собствеността си върху следния недвижими имот, а именно:
4/6 ид. части от незастроено дворно място с площ 170 кв.м., съставляващо поземлен имот
пл. № **, за който в съсобственост с поземлен имот пл. № ** е отреден урегулиран поземлен
имот ***, в квартал ** по плана на с. М., община Ч., област С., с неуредени регулационни
сметки, в който имотът участва с площ от 170 кв.м., при граници на поземления имот пл. №
**: път, ПИ № **, път и ПИ № ** и при граници на УПИ ***: улица, УПИ ***, УПИ *** и
УПИ ***, улица.
9
С нотариален акт № 164, том I, рег. № 2193, дело № 360 от 24.10.2022 г. на нотариус
Х. Д., рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС – Чепеларе, М. В. И. е
призната за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот,
находящ се в с. М., община Ч., област С., а именно: 1/6 ид. част от правото на собственост
върху незастроено дворно място с площ 170 кв.м., съставляващо поземлен имот пл. № **, за
който в съсобственост с поземлен имот пл. № ** е отреден съсобствен урегулиран поземлен
имот ***, в квартал ** по плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на
председателя на ИК на ОНС гр. Смолян, с неуредени регулационни сметки, в който
поземленият имот участва с цялата си площ от 170 кв.м., при граници на ПИ пл. № **: път,
ПИ № **, път и ПИ № ** и при граници на УПИ ***: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***.
Съгласно удостоверение от 10.10.2022 г. на Община Чепеларе за поземлен имот №
** е отреден съсобствен УПИ ***, в кв. ** по плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от
1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр. Смолян. Поземленият имот е с площ по графични
данни от 170 кв.м., участва в УПИ *** със 170 кв.м., при граници: път, ПИ № **, път и ПИ
№ **. Границите на УПИ *** са: улица, УПИ ***, улица, УПИ *** и УПИ ***. Няма данни
за уреждане на регулационни сметки.
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 87, том I,
дело № 193 от 13.12.1976 г. на районен съдия при РС – Чепеларе, П. Г. Л. със съгласието на
съпругата си М. А. Л. е дарил: 1. на дъщеря си Г. П. Т. и на зет си В. Г. Т. втория етаж от
двуетажната жилищна сграда върху 73.60 кв.м. площ заедно с 1/2 идеална част от дворното
място, цялото от 186 кв.м., представляващо частта от пл. № **, попадащо и за която е
отреден парцел *** в квартал **, по плана на с. М. в сила от 1962 г., при граници на
мястото: от двете страни улици, общинско място и П. У., както и 1/2 ид. част от клозета и 1/2
ид. част от банята в същия имот; 2. на внуците си Г. В. Т. и М. В. Т. първия етаж от
двуетажната жилищна сграда заедно с 1/2 ид. част от дворното място, описано по – горе.
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 62, том
III, рег. № 2509, дело № 453 от 03.12.2021 г. на нотариус Х. Д., рег. № *** на Нотариалната
камара, с район на действие РС - Чепеларе, Г. П. Т. е продала на внуците си В. Г. Т. и Й. Г. Т.
по равни части собствеността върху следния недвижим имот, а именно: 4/6 ид. части от 1/2
ид. част от застроено и незастроено дворно място цялото с площ 190 кв.м., съставляващо
частта от поземлен имот пл. № **, за която със 190 кв.м. е отреден урегулиран поземлен
имот *** в квартал ** по плана на с. М., утвърден със заповед № 79 от 1962 г. на
председателя на ИК на ОНС гр. Смолян, който урегулиран поземлен имот е с неуредени
регулационни сметки, при граници на частта от поземлен имот пл. № **, за която е отреден
УПИ ***: път, поземлен имот без планоснимачен номер, път и ПИ № **, е при граници на
УПИ ***: улица, терен без отреждане, улица и УПИ ***, заедно с 4/6 ид. части от втория
самостоятелен жилищен етаж с площ 73.60 кв.м. от находящата се в описаното по – горе
дворно място двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 73.60 кв.м. по нотариален
акт № № 87, том I, дело № 193 от 1976 г. на ЧРС, а по скица № 134 от 05.11.2021 г. на
Община Чепеларе с площ от 49 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на
10
собственост върху общите части на сградата.
Представени са фактури с № 15610/21.06.1994 г. и № 15611/21.06.1994 г. за закупен
от Г. Т. строителен материал.
По делото са представени и други писмени доказателства, които са били
неправилно приети, тъй като са неотносими към спора.
За установяване на релевантни за спора факти по делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на две групи свидетели, а именно: свидетелите Г. К.
И. и В. А. С., доведени от ищеца, и свидетелите Г. П. Т., Н. Д. Д. и Х. П. В., доведени от
ответниците.
При разпита свидетелят Г. И. – съпруг на ищеца, посочва, че знае от майка си и
баща си, че старата къща е строена през 1952 г. Къщата имала избен етаж и два жилищни
етажа, като горният етаж бил строен от бащата и дядото на М.. От запад било направено
разширение на къщата, което го направил бащата на М.. Това разширение започнало през
1990 г. - 1991 г. Той не го строил сам, а хванал работници, майстор, който да работи и човек
да му помага. Бащата на М. ги наел през **** г. Единият майстор се казвал П. В., който
живеел в селото. Те построили долния етаж и горния етаж. Разширението било залепено за
старата къща. Терасата била преградена от брата на М. около 1995 г., който направил стаи с
тоалетна и баня отзад. Последните били зад стаите. Когато се строяло това уширение, входът
бил през старата къща, но сега не можело да се минава от там. Г. направил стълба, за да се
влиза в уширението отвън, 4-5 години преди да почине. Вратата на третия етаж, която
свързвала старата къща с разширението, си стояла, а долу вратата била затворена преди 5-6
години. Стаята, където била кухнята на долния етаж на старата къща, била преградена и Г.
направил тоалетна. Свидетелят твърди, че в строежа на западната пристройка М. и брат й не
са участвали. През 1990 г. Г. живеел на квартира в П. и идвал в с. М. със семейството си
събота и неделя, а М. била пред развод с първия си съпруг и живеела при родителите си.
Тогава баща й започнал да прави разширение, защото им станало тясно. Твърди, че дядо В.
плащал на работниците всяка вечер. Видял е, че им дава пари. Гаражът бил построен от
бащата на Г. на самата улица, като Г. участвал само при наливането на плочата на гаража.
Гаражът бил направен по-рано през 1982 г. – 1983 г., преди да се започне пристройката на
запад. Свидетелят твърди, че е видял бащата на М. да плаща на майстора, който наел за
строителството на гаража. М. искала ключовете от майка си, но тя й казала, че когато умре,
тогава те ще дойдат да живеят. Когато дошло вещото лице, отново поискала ключовете от
племенниците си, но те й казали, че ключовете са при баба Г..
Свидетелят В. С. – син на ищеца, дава показания, че живял в къщата в периода 1990
– 1996 г. и когато започнало пристрояването на къщата на запад е бил на 7-8 години.
Подробно описва строителните дейности, които извършвал дядо му. Не си спомня вуйчо му
да е помагал по някакъв начин. Твърди, че през 1996 г. сградата била построена, а към 2019 г.
– 2020 г. били построени ограда, барбекю и навес. След смъртта на дядо му, около 2019 г. –
2020 г., вуйчо му преградил терасата, остъклил я, направил дограма и изолация, както и баня
и тоалетна. Покрай западната постройка вуйчо му направил стълбище, площадки и
11
барбекюта, а на първия етаж на пристройката - механа. Преходната стая не била направена,
но работили по нея. След това свидетелят не е влизал там. За да се стигне до тази
пристройка, се минавало през основния вход на къщата, тъй като отзад имало овчарник.
Влизали през източния край, през коридор, през стара кухня и се влизало в тази пристройка.
Преди 5-6 години, когато отишли на рожден ден на баба му, установили, че тази врата, от
която се влизало, я нямало. Вуйчо му направил тоалетна. В западната пристройка имало баня
и тоалетна, които не били довършени. Майка му възразила, че нямат право без нейно
съгласие да правят реконструкции на сградата. Отношенията между майка му и баба му не
били добри. Баба му не искала майка му да идва, но не е оспорвала никога собствеността на
майка му.
Според показанията на свидетеля Г. Т. – майка на ищеца, баба на ответниците В. и
Й. Т.и и свекърва на ответника М. Т., строежът на къщата започнал през 1952 г., като баща й
построил избения и първия етаж, а през 1973 г. със съпруга й построили втория етаж. Преди
4-5 години синът й Г. направил тоалетна в етажа, в който живеела. Когато синът й започнал
да прави пристройката, съпругът й бил жив. Съпругът й му помагал с труд, но всичко синът
й си плащал, като свидетелят твърди, че е виждала синът й да плаща на майсторите, които
викали. Съседите също помагали. Пристройката много време стояла неотвършена. Когато
синът й започнал да прави пристройката, съпругът й не бил още пенсионер. Гаражът бил
построен от сина й. Първо бил построен гаражът, а след това пристройката. В пристройката
имало баня и тоалетна, които не били довършени. Г. направил механа на втория етаж. В
пристройката се влизало отвън, като надолу имало стълба. По – рано имало вход откъм
старата къща, но синът й го затворил.
В показанията си свидетелят Х. В., първи братовчед на ответника М. Т., сочи, че
външното разширение на къщата са го правили той и баща му – П. В. през 1991 г. – 1992 г.
Извикал ги Г. Т.. Направили го от първия етаж до горна плоча. То станало бързо, защото
били три стени. Ползвали стената на старата къща. Направили го за един месец и нещо.
Долу било нивото на първия жилищен етаж, а горе – нивото на втория жилищен етаж, за
който свидетелят не знае дали е отвършено. Свидетелят не си спомня дали от къщата е
имало врата за първия етаж на уширението, но помни, че е имало прозорец. Посочва, че от
коридора на старата къща не може да се влезе в уширението. Г. направил външно стълбище,
за да се влиза в уширението. Твърди, че Г. им платил накрая, когато отлели горе плочата. За
плочата помагали и други хора. Твърди, че дядо В. не е работил тогава по пристройката.
Долу на пътя имало гараж. През 1981 г. – 1982 г. Г. си купил лек автомобил и решил да
направи гараж. Твърди, че Г. построил гаража. Свидетелят посочва, че баща му и бай М. Ч.
вдигнали каменната зидария, а свидетелят и Г. направили кофража и арматурата. Гаражът
имал и плоча, за направата на която имало и други работници. Дядо В. помагал, но не им е
плащал. След като се построила пристройката там живеел Г.. През 1992 г. нямало никой,
пристройката не била отвършена. Г. наскоро я отвършил. Мисли, че на последния етаж на
пристройката нищо не е правено отвътре.
Свидетелят Н. Д., без родство и дела със страните, дава показания, че разширението
12
е направено 1991 г. – 1992 г., но много време не било отвършено, а само построено. Твърди,
че пристройката е била построена от Г., защото освен него и М. не е виждала на строежа да
работят нещо. Свидетелят е виждала там и дядо В., който работил с корито, в което бъркали
разтвора, за да мажат и градят къщата. Виждала е и майсторите П. и Х. В.. Пристройката я
отвършил Г. преди 7-8 години. Направил стълбището на новата сграда. Твърди, че след
смъртта на Г., децата и съпругата му продължили да правят. За стълбището синът на
свидетелят им казал как да лепят тиклите на стълбите. Направили тухлена зидария и битово
кътче, но още имало да се прави. Свидетелят не знае някой да е възпрепятствал ищеца или
членовете на нейното семейство да влизат в къщата.
По делото са изслушани и приети първоначална и допълнителна СТЕ, изготвени от
вещо лице инж. Б. А.. Съгласно заключението по първоначалната експертиза вещото лице е
констатирало, че за с. М. няма влязла в сила кадастрална карта, а има застроително –
регулационен план /ЗРП/ от 1962 г. ЗРП не е приложен по отношение на съседните имоти **
и **, участващи в различни УПИ – та. В ЗРП има нанесена сграда, обозначена като 1/2пмж,
което означава полумасивно жилище на 2 етажа, от които единият етаж не е жилищен. При
огледа вещото лице е установило на това място застроена масивна триетажна сграда.
Основната сграда е била построена през 1952 г., а през годините след 1952 г. са извършени
различни видове пристроявания, надстроявания към тази основна жилищна сграда. В имоти
** и ** са изградени множество допълващи застроявания. Описаните от вещото лице сгради
са както следва:
1. Основната сграда – жилищна, масивна, построена през 1952 г. със застроена
площ 51.10 кв.м., която попада в ПИ **. В момента на огледа представлява масивна
триетажна сграда с първи полувкопан жилищен етаж. Първи и втори етаж са каменни,
а третият надстроечен етаж е тухлен;
2. Масивна жилищна пристройка /изцяло тухлена/ на 3 етажа от североизток, с
размери 3.05/6.95 м – със ЗП – 21.20 кв.м., с първи етаж – полувкопан. Налице е
строителна фуга между основното застрояване и пристройката. Тази масивна
пристройка от изток е построена в периода 1952 г. – 1962 г. заедно с първоначалната
сграда и са обозначени като 1/2пмж, означаващо полумасивна жилищна сграда на 2
етажа, от които първият е нежилищен.
Двете сгради попадат в ПИ **. Площта на сгради 1 /основна/ и 2 /пристройка от
изток/ е 72.30 кв.м.
3. Масивна жилищна пристройка на 2 нива от югозапад с площ 26 кв.м.
Изградена е на фуга /долепване/ от основното застрояване, вкл. тераса. Попада както в
ПИ **, така и навлиза около 1.5-2.0 м в ПИ **, тъй като е долепена на фуга към
първоначалната жилищна сграда;
4. Самостоятелна сграда – масивна, полувкопана, използвана като баня и
тоалетна, със застроена площ 13.30 кв.м., на един етаж, със стб плоча, завършваща с
използваема тераса – покрив. Намира се на югоизток спрямо жилищната сграда, на
13
линия с лицевата стена на основното жилищно застрояване, отделена от жилището от
теренни стъпала, с ширина 90 см, служещи за достъп до второ ниво. Попада в ПИ **.
5. Масивна пристройка от северозапад, започваща от второ ниво на жилищната
сграда, с едноскатен бетонен покрив, покрит с битумни керемиди – Бардолин. Тази
пристройка не прави контакт с изградената четирискатна покривна конструкция на
жилищния покрив, завършва на около 30 см под стрехата. Чрез тераса се осъществява
функционална връзка с пристройката от югозапад /описана в т. 3/. На терасата има
изграден димоотвод. В план тази пристройка има „Г“-образна конфигурация и е със
застроена площ 16 кв.м. Попада в ПИ ** и **.
6. Обособено складово помещение от север /ниша, образувана между уличната
стена и северната фасада на къщата/. Ползва се като дърварник. Обслужва се от
североизток – откъм ПИ **. ЗП – 10.80 кв.м. Попада в ПИ ** и **.
7. Вертикална планировка с озеленена площ от югозапад – площ 17.40 кв.м. От
югозапад – масивна стена с дебелина 25 см, височина до 2.50 м, от юг – ажурна ограда
с височина до 1.30. Попада в ПИ **.
8. Барбекю – 16.30 кв.м., от югозапад, с бетонови колони – 4 бр. – 25/25 см,
върху солидна бетонова основа, като върху колоните стъпва дървена покривна
конструкция на барбекюто. Покритие с вълнообразни битумни керемиди – Ондулин.
Попада в ПИ **.
9. Масивна, частично каменна, полувкопана постройка от югоизток на основната
сграда, която се използва като кокошарник. Застроена площ – 2.45 кв.м. Попада в ПИ
**.
Вещото лице е посочило, че над нея има разрушена и нефункционираща паянтова
конструкция, наименувана от ищцата по време на огледа като „стар свинарник“.
10. Стопанска сграда: първо ниво – обор, масивна конструкция, полувкопана, с
плевня – паянтова конструкция на второ ниво. Намира се на северозапад, над
обслужващата имотите улица. Застроена площ 20.35 кв.м. От запад, на по – късен етап,
в обема на първо ниво има изпълнена частична стб плоча – 3.70/2.36 м, с носеща
ъглова самостоятелна кръгла колона, като се обособява помещение и заедно с
обслужваща площадка има площ 8.70 кв.м. Ползва се като свинарник. Стопанската
сграда не попада в ПИ ** или **.
По отношение на гаража вещото лице е посочило, че същият представлява масивна
сграда с тухлени и каменни ограждащи стени, стоманобетонова плоча с надвходна козирка
/конзолно изградена – 95 см/. Входът и подходът към гаража са от югозапад. Размери
/външни/: дължина – 6.50 м, широчина – 3.15 м /площ 20.48 кв.м./, височина – 2.32 м /вкл.
плоча с деб. 13 см/. Над тази масивна гаражна клетка има изградена паянтова конструкция –
23 кв.м., навес с едноскатен покрив, обшит с ламарини и други подръчни материали.
При направените замервания на терен, изхождайки от ясната на терена гранична
14
точка – югозападен край на имот с пл. № **, вещото лице е стигнало до заключение, че по –
голямата част от построения масивен гараж попада в УПИ ***, но не и в имот **. Гаражът
от северозапад опира на скален отвесен скат – граница на ПИ **. Една част от гаража /около
95 см, с дължина 6.50 м, т.е. 6.18 кв.м./ попада в уличната регулация /бъдещия тротоар/.
Вещото лице е отбелязало, че тази регулация също не е приложена. Югозападната стена на
гаража /откъм улицата/ е в линия с монтирания в съседство /от изток/ електрически стб
стълб, който няма как да се положи в частен имот. ЗРП не е приложен.
Вещото лице е отбелязало, че видно от графичните данни имотната граница между
ПИ ** и ** съвпада с предвижданията на дворищнорегулационната граница.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице пояснява, че пристройката,
описана в т. 3 от заключението, има самостоятелен подход, като от север има масивни 5-6
стъпала.
Поради непълнота на първоначалното заключение по допуснатата СТЕ същото е
оспорено от ответната страна и по искане на същата е допусната допълнителна СТЕ.
Съгласно допълнителното заключение на вещо лице инж. Б. А. е констатирал, че в
ПИ ** е налице триетажна сграда с първи нежилищен етаж и два жилищни етажа, като е
описал етажите, както следва:
Първи /нежилищен етаж/:
Състои се от 3 броя изби, както следва: изба 1 – със светла площ 7.02 кв.м.; изба 2 –
със светла площ 9.06 кв.м.; изба 3 – със светла площ 8.54 кв.м.. Светлата височина на етажа е
2.55 м. Поради трудност на терена не цялата площ е застроена на първо ниво.
Втори /жилищен/ етаж:
Вещото лице е установило два самостоятелни обекта на етажно ниво 2, а именно:
СОС – дневен кът, със самостоятелен вход от запад, който се състои от: 1. Дневен
кът с площ 10.34 кв.м.; 2. Трапезария с площ 13.74 кв.м.; 3. Кухня с площ 2.78 кв.м.; 4.
Санитарен възел с площ 1.55 кв.м.;
Вещото лице е отбелязало, че към този СОС има и придаваема част – изба 4 с площ
2.94 кв.м., която изба обслужва само този СОС.
Този самостоятелен обект е образуван след като са зазидани отворите – врата и 1
прозорец /преобладаващата част попада в ПИ **, а само около 12 кв.м. застроена площ
попадат в ПИ **/. Същият е с нежилищни функции, като може да се обособи СОС с
жилищни функции.
СОС – жилище, със самостоятелен вход от изток /чрез стълбищна клетка/, което се
състои от: 1. Коридор 3.50 кв.м.; 2. салон 15.60 кв.м. /съгласно направената корекция от
вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 22.11.2023 г./; 3.
Отпада изцяло съгласно направената корекция от вещото лице при изслушването му в
съдебно заседание, проведено на 22.11.2023 г.; 4. Стая 1 /дневна/ с площ 8.42 кв.м.; 5. Стая 2
/спалня/ с площ 11.34 кв.м.; 6. Санитарен възел с площ 4.02 кв.м., който се е обособил след
15
като са зазидани отвори – врата и прозорец, посочени по – горе.
Вещото лице е посочило, че на това етажно ниво има помещение обозначено като
килер с площ 8.58 кв.м. и светла височина 2.35 м., но тъй като не попада в обсега на СОС –
жилище и не може да се обособи, т.е. включи в СОС при условията на Наредба № 7, го е
описало като килер, който може да се придаде към някой от самостоятелните обекти в
сградата.
Трети /жилищен/ етаж:
Вещото лице е отбелязало, че целият етаж към момента на огледа може да се
определи като един СОС, тъй като съществуват хоризонталните комуникации – врати,
стълбищни подходи. Този етаж функционира като многостайно жилище, тъй като са
обединени стаите и помещенията на основната жилищна сграда с тази от пристройката от
запад. Състои се от: 1. Дневна с площ 8.54 кв.м. /попада в ПИ **/; 2. Стая 1 – спалня с площ
8.54 кв.м. /попада в ПИ **/; 3. Стая 2 – спалня с площ 11.50 кв.м. /попада в ПИ **/; 4. Салон
– кухня с площ 19.60 кв.м. /попада в ПИ **/; 5. Спалня с площ 12.45 кв.м. /преобладаващо
попада в ПИ **/; 6. Хол с площ 9.28 кв.м. /преобладаващо попада в ПИ **/; 7. Тераса към
спалнята с площ 6.0 кв.м. /преобладаващо попада в ПИ **/; 8. Санитарен възел 1 с площ 3.20
кв.м. /попада в ПИ **/; 9. Антре с площ 2.90 кв.м.; 10. Санитарен възел 2 с площ 2.62 кв.м. -
не са изпълнени довършителните работи /попада в ПИ **/; 11. Антре с площ 5.10 кв.м. – не
са изпълнени довършителните работи /попада в ПИ ** и **/; 12. Стълбищна клетка с площ
7.69 кв.м. /попада в ПИ **/.
Етаж 3 и помещенията в него са достъпни от 4 входа в настоящия момент – три
входа и от стълбищна клетка. Вещото лице е изразило становище, че е възможно с проект по
реда на Наредба № 7 на този етаж да се обособят 3 СОС с жилищни функции.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че първият /нежилищен/
етаж съдържа 3 бр. изби, които биха могли да бъдат придаваеми части към някой от
самостоятелните обекти в сградата. Пристройката от запад в ПИ ** е на две нива и е
функционално свързана с 2-ри и 3-ти етаж на жилищната сграда в ПИ **, като
хоризонталните подови нива съвпадат с етажните нива, съответно на 2-ри и 3-ти от
жилищната сграда в ПИ **. Част от помещенията, като санитарни възли и антрета, са
образувани след като теренът между жилищната сграда и улицата от север е усвоен. Те
попадат както в ПИ **, така и в ПИ **.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в помещението, обозначено като
килер с площ 8.58 кв.м. на етажно ниво 2, има мивка, димоотвод, печка, но няма санитарен
възел, за да има белезите на самостоятелен обект. Посочва, че пристройката от запад, която е
на две нива, последните при строителството им са били свързани с етажите – втори и трети
на основната сграда. Отворите от пристройката са обслужвали изграждането й. След това
отворите на пристройката към втория етаж на основната сграда са зазидани. Вещото лице
счита, че това е станало по време на изпълнението на обособяването на дневния кът на
второ ниво. Той се водел като механа, но това бил обществен термин, поради което
16
експертът го е нарекъл дневен кът, обозначен на приложение № 2 към допълнителното
заключение с площ 10.34 кв.м. Според вещото лице пристройката е построена през
настоящия век, видно от материалите, които са използвани и които са от последните 15
години. Вещото лице обаче не може да каже кога е започнало строителството.
Съдът кредитира първоначалното и допълнителното заключение по допуснатата
СТЕ, като обосновани, компетентно изготвени и отговарящи в пълнота на поставените
задачи.
По делото е изслушана и приета СТЕ, изготвена от вещо лице геодезист инж. А. С..
Според заключението процесният масивен гараж е с размери 6.50/4.10 м и с площ 26.65 кв.м.
с бетонни козирки на запад с ширина 0.90 см и на юг и изток с ширина 0.20 см. Над
бетонната плоча има изградена паянтова плевня по контура на козирките на гаража.
Измерената от вещото лице южна граница на поземлен имот № ** графически по
оцифреното копие от плана на с. М. от 1962 г. /скица № 112/06.10.2022 г. на л. 9 от делото/ е
7.60 м. Най – западната част на гаража е на отстояние 3.50 м от югоизточния ъгъл на
поземлен имот № **.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице моли навсякъде, където в
текстовата част на заключението е записал: „плана на с. О. от 1962 г.“ да се чете: „плана на с.
М. от 1962 г.“. Пояснява, че процесният гараж не попада в имот № **, но попада в УПИ ***.
Част от същия попада в уличната регулация между осова т. ** и осова т. **.
Съдът кредитира заключението на вещо лице инж. С. като компетентно и
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на
съществуващата имуществена общност и всеки от съделителите да получи в индивидуална
собственост права върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или
отделни имоти от няколко общо притежавани имущества, съразмерно с досегашните им
дялове. За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, е необходимо на
първо място да бъде установено, че такова състояние на съсобственост действително
съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ.
По делото няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че поземлените имоти № ** и № ** са съсобствени. В исковата молба е
посочено, че двата поземлени имота са с неуредени регулационни сметки, при което
положение точното приложение на закона изисква да се допусне делба именно на
поземлените имоти /в този смисъл решение № 112/05.03.2010 г. по г.д. № 3797/2008 г. на
ВКС, I г.о./ Не е спорно също, че и в двата поземлени имота са изградени постройки, като са
направени и редица подобрения, без отстъпено право на строеж и без строителни книжа
/последното се установява от изслушването на вещо лице инж. А./. Спорни по делото са
въпросите относно това дали пристройката на старата къща от запад е самостоятелен обект
17
на правото на собственост и дали собствеността върху нея е възникнала в патримониума на
Г. и М. Т., както и относно собствеността на същите лица по отношение на гаража.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС, собственикът на земята е собственик на
постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението по
смисъла на посочената норма е налице когато е било учредено право на строеж и то е
реализирано в рамките разрешеното (чл. 63 ЗС). Съдебната практика е постоянна в
становището, че когато е надхвърлен обемът на правото на строеж, вещноправният режим на
допълнително построеното е различен и се определя в зависимост от неговата юридическа
характеристика, тъй като собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект.
Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от
нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен съгласно
действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот (жилище,
ателие или др.). При това, правилото на чл. 92 ЗС ще намери
приложение, когато новата постройка/пристройка, респ. изграденото в повече представлява
самостоятелен обект по строителните правила и норми, тогава то става собственост на
собственика на земята по приращение. Когато обаче извършеното строителство не
представлява самостоятелен обект, за него следва да се приложи чл. 97 или чл. 98
ЗС – или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез
неделимото му свързване с друга главна вещ.
В практиката на ВКС – решение № 80/27.07.2018 г. по гр.д. № 3114/2017 г., ІІ г.о., е
прието също така, че част от основните характеристики на „самостоятелния обект“ на
правото на собственост са обособеността му от останалите съседни обособени обекти на
собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва, като
изводът за статута на обекта зависи и от установените по делото обстоятелства, които трябва
да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай и с оглед фактическите и
юридически критерии за определяне характера и предназначението на обекта.
Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелния му
характер подлежи на установяване. Предмет на самостоятелно придобиване от трети лица,
включително и от съсобственици на дворното място, може да бъде само такава част от
жилищната сграда, която е обособена като самостоятелен обект или отговаря на
изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект, и не е функционално
свързана и обслужваща находяща се в съответното дворно място друга сграда,
индивидуална собственост. Във всички случаи обаче обектът трябва да бъде обособен като
самостоятелен, т.е. да е отграничен от другите такива.
Според заключенията на в.л. инж. А. пристройката от запад в ПИ ** е на две нива и
е функционално свързана с 2-ри и 3-ти етаж на жилищната сграда в ПИ **, като
хоризонталните подови нива съвпадат с етажните нива, съответно на 2-ри и 3-ти от
жилищната сграда в ПИ **. Вещото лице е посочило, че масивната жилищна пристройка на
2 нива от югозапад с площ 26 кв.м. е изградена на фуга /долепване/ от основното
18
застрояване, вкл. тераса. Попада както в ПИ **, така и навлиза около 1.5-2.0 м в ПИ **, тъй
като е долепена на фуга към първоначалната жилищна сграда. Макар вещото лице да е
посочило, че на етажно ниво 2 е установило два самостоятелни обекта, а именно: СОС –
дневен кът и СОС – жилище, изрично е отбелязало, че СОС – дневен кът е образуван след
като са зазидани отворите – врата и 1 прозорец. За етаж 3 в заключението е отразено, че
целият етаж към момента на огледа може да се определи като един СОС, тъй като
съществуват хоризонталните комуникации – врати, стълбищни подходи. Този етаж
функционирал като многостайно жилище, тъй като стаите са обединени и помещенията на
основната жилищна сграда с тази от пристройката от запад.
В този смисъл, че разширението било залепено за старата къща, са и показанията на
свидетеля Г. И.. Свидетелят Х. В., който участвал в строежа на коментираната пристройка
заедно с баща си, е още по – конкретен в показанията си, като посочва, че направили
външното разширение от първия етаж до горна плоча. То станало бързо, защото били три
стени. Ползвали стената на старата къща. Съдът кредитира показанията на тези свидетели в
посочените им части, защото те коресподират помежду си, а също и със заключенията на
вещо лице инж. А..
Следва да бъдат кредитирани като кореспондиращи помежду си и със заключенията
на вещо лице А. и показанията на свидетелите Г. И., В. С. и Г. Т., в частите, в които
свидетелят Г. И. посочва, че вратата на третия етаж, която свързвала старата къща с
разширението, си стояла, а долу вратата била затворена преди 5-6 години, стаята, където
била кухнята на долния етаж на старата къща, била преградена и Г. направил тоалетна,
свидетелят В. С. посочва, че за да се стигне до спорната пристройка, се минавало през
основния вход на къщата, тъй като отзад имало овчарник, влизали през източния край, през
коридор, през стара кухня и се влизало в тази пристройка, че преди 5-6 години, когато
отишли на рожден ден на баба му, установили, че тази врата, от която се влизало, я нямало,
вуйчо му направил тоалетна, а свителелят Г. Т. – че в пристройката се влизало отвън, като
надолу имало стълба, че по – рано имало вход откъм старата къща, но синът й го затворил.
Предвид горното, по делото липсват данни спорната пристройка към основната
жилищна сграда /старата къща/ да е самостоятелен обект на правото, поради което същата е
принадлежност към основната жилищна сграда. Обстоятелството, че първоначално е била
построена и по – късно надстроена основната жилищна сграда и че впоследствие е застроена
процесната пристройка от запад, не може да обоснове друг извод, с огред установеното
обстоятелство, че сградата съществува към настоящия момент така, както е изяснено от
заключенията на вещото лице Б. А. – пристройката е на две нива и е функционално свързана
с 2-ри и 3-ти етаж на жилищната сграда в ПИ **. Същите не са обособени, представляващи
пристройка като отделен обект на правото на собственост. Зазиждането на съществуващи
врата и прозорец към допълнително построеното първо ниво на пристройката, не води до
обособяването на отделен самостоятелен обект, както и допълнителните дейности по
направата на стълби за достъп до пристройката.
При тези фактически констатации за липса на обособеност на западната пристройка
19
като самостоятелен обект на правото на собственост, възражението на ответниците за
неоснователност на иска за делба на пристройката е неоснователен. Делбеният имот
представлява триетажна сграда с един избен и два жилищни етажи, построена в поземлен
имот № ** и включваща допълнително застроената площ, попадаща в поземлени имоти №
** и № **, наречена пристройка, така както съществува към настоящия момент, поради
принадлежността на допълнително построеното към сградата.
Поради необособеността на пристройката като самостоятелен обект същата не
може да бъде предмет на вещното право на собственост, претендирано от ответниците – М.
Т., В. Т. и Й. Т.. Пристройката е принадлежност към главната вещ – жилищната сграда и
правото на собственост на последната определя и правото върху принадлежността. При
липсата на учредено право на строеж и строителни книжа правно ирелевантно е кое или кои
са лицата, извършили строителството на пристройката. Предвид несамостоятелния характер
на пристройката, същата не може да бъде предмет на самостоятелно придобиване чрез
сделка или по давност.
По отношение на гаража съдът намира, че искането на ответниците за отхвърляне
на иска за делба на същия е основателен, но не по релевираното от тях възражение, че бил
построен от Г. и М. Т. Същият не следва да бъде допуснат до делба поради обстоятелството,
че съгласно заключението на вещо лице С. и поясненията на последния в съдебно заседание
процесният гараж не попада в имот № **, но попада в УПИ ***, като част от същия попада в
уличната регулация между осова т. ** и осова т. **.
Ето защо искът следва да бъде уважен съобразно последното уточнение, направено
с молба вх. вх. № 426/14.02.2024 г., като до делба следва да бъдат допуснати следните
имоти:
- поземлен имот пл. № ** с площ 170 кв.м., който участва в УПИ *** в кв. ** по
плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр.
Смолян, с неуредени регулационни сметки, при граници на ПИ пл. № **: път, ПИ **, път,
ПИ № **, и при граници на УПИ ***: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ведно с всички
подобрения, при квоти: М. В. И. – 3/18 ид. части, М. Г. Т. – 1/18 ид. част, Й. Г. Т. – 7/18 ид.
части, В. Г. Т. – 1/18 ид. част по наследство и В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим на СИО – 6/18
ид.части.
- поземлен имот пл. № ** с площ 190 кв.м., за който е отреден УПИ *** в кв. ** с.
М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр. Смолян, с
неуредени регулационни сметки, при граници: път, ПИ без планоснимачен номер, път и ПИ
№ **, и при граници на УПИ **: улица, терен без отреждане, улица и УПИ ***, ведно с
всички подобрения, при квоти: М. В. И. – 12/36 ид. части, М. Г. Т. – 4/36 ид. части, Й. Г. Т. –
10/36 ид. части, В. Г. Т. – 4/36 ид. части по наследство и В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим на СИО –
6/36 ид. части.
- първи жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда с един приземен
/полувкопан/ и два жилищни етажа, попадаща в поземлен имот пл. № **, като част от нея
20
попада в поземлен имот пл. № **, със застроена площ на най – долно ниво 72.30 кв.м., а
втори и трети етажи /жилищните/ са с площ от 98.30 кв.м., при квоти: М. В. И. – 3/6
ид.части, В. Г. Т. – 1/6 ид. част, Й. Г. Т. – 1/6 ид. част и М. Г. Т. – 1/6 ид. част.
- втори жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда с един приземен
/полувкопан/ и два жилищни етажа, попадаща в поземлен имот пл. № **, като част от нея
попада в поземлен имот пл. № **, със застроена площ на най – долно ниво 72.30 кв.м., а
втори и трети етажи /жилищните/ са с площ от 98.30 кв.м., при квоти: М. В. И. – 3/18 ид.
части, М. Г. Т. – 1/18 ид. част, Й. Г. Т. – 7/18 ид. части, В. Г. Т. – 1/18 ид. част по наследство и
В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим на СИО – 6/18 ид. части.
По искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
Когато в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на
суми срещу ползването на имота от други съсобственици занапред, до окончателното
извършване на делбата, е налице искане за постановяване привременни мерки по чл. 344, ал.
2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват
съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти
ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването.
Следователно разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на
съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на
неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално
ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е
обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение. Съгласно
константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият
общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да
се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение
за лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между
съделителите, като такива, без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./. Съдът намира
за основателно искането по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, доколкото се установи, че
жилищните етажи се ползват от ответниците и ищецът е лишена от ползването на
собствените й идеални части. От заключението на допуснатата по делото съдебно -
техническа и оценителна експертиза и по специално на допълнителната такава, неоспорено
от страните, се установява, че вещото лице е определило средномесечен пазарен наем за
двата поземлени имота и построеното в тях /без гаража/ в общ размер на 634 лева или
съобразно правата си върху първия жилищен етаж – 3/6 ид.ч. или 1/2 ид.ч., за който вещото
лице е определило наем в размер на 303.91 лева, ищецът би могла да претендира сумата от
151.96 лева, а съобразно правата си върху втория жилищен етаж – 3/18 ид.ч. или 1/6 ид.ч., за
който вещото лице е определило наем в размер на 329.31 лева, ищецът би могла да
претедира сумата от 54.89 лева, като суми, която му се дължат, за това че не ги ползва.
21
Поради това съдът намира, че дължимото обезщетение, което неползващият съделител,
следва да получи от ползващите имота съделители са именно сумата от 151.96 лева, която е
1/2 от актуалния пазарен наем за първия жилищен етаж, и сумата от 54.89 лева, която е 1/6 от
средния пазарен наем за втория жилищен етаж.
По отношение началния момент, от който се дължи обезщетението:
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, цели да внесе справедливост до
завършване на делбеното производство. Същата е заявена в исковата молба, което не води до
промяна на характера на претенцията. Съдебната практика, правейки възможната аналогия с
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, приема, че ако заявилият такава претенция е ищеца по
иска за делба, както е в процесния случай, то исковата молба има характера на покана, но
доколкото искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се
постановява от влизане в сила на определението на съда до окончателното извършване на
делбата.
Поради изложеното искането по чл. 344 ал. 2 ГПК се явява основателно за сумата от
151.96 лева за първия жилищен етаж и за сумата от 54.89 лева за втория жилищен етаж и за
периода от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното
производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и
внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата.
Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 от ГПК следва да се
спазва стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973
г., т. 9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно
стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС
/определение № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на
делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е
последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение №
3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на
чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се
прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на
страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба между М. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл.
**, вх. **, ет. **, ап. **, В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. **, ет.
**, aп. **, Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. **. ет. **, aп. **, М.
Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх.**. ет. **, aп. ** и Г. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. **, ет. **, aп. **, следните съсобствени
22
между тях недвижими имоти, а именно:
- поземлен имот пл. № ** с площ 170 кв.м., който участва в УПИ *** в кв. ** по
плана на с. М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр.
Смолян, с неуредени регулационни сметки, при граници на ПИ пл. № **: път, ПИ **, път,
ПИ № **, и при граници на УПИ ***: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, ведно с всички
подобрения, при квоти: М. В. И. – 3/18 ид. части, М. Г. Т. – 1/18 ид. част, Й. Г. Т. – 7/18 ид.
части, В. Г. Т. – 1/18 ид. част по наследство и В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим на СИО – 6/18
ид.части.
- поземлен имот пл. № ** с площ 190 кв.м., за който е отреден УПИ *** в кв. ** с.
М., одобрен със заповед № 79 от 1962 г. на председателя на ИК на ОНС гр. Смолян, с
неуредени регулационни сметки, при граници: път, ПИ без планоснимачен номер, път и ПИ
№ **, и при граници на УПИ ***: улица, терен без отреждане, улица и УПИ ***, ведно с
всички подобрения, при квоти: М. В. И. – 12/36 ид. части, М. Г. Т. – 4/36 ид. части, Й. Г. Т. –
10/36 ид. части, В. Г. Т. – 4/36 ид. части по наследство и В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим на СИО –
6/36 ид. части.
- първи жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда с един приземен
/полувкопан/ и два жилищни етажа, попадаща в поземлен имот пл. № **, като част от нея
попада в поземлен имот пл. № **, със застроена площ на най – долно ниво 72.30 кв.м., а
втори и трети етажи /жилищните/ са с площ от 98.30 кв.м., при квоти: М. В. И. – 3/6
ид.части, В. Г. Т. – 1/6 ид. част, Й. Г. Т. – 1/6 ид. част и М. Г. Т. – 1/6 ид. част.
- втори жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда с един приземен
/полувкопан/ и два жилищни етажа, попадаща в поземлен имот пл. № **, като част от нея
попада в поземлен имот пл. № **, със застроена площ на най – долно ниво 72.30 кв.м., а
втори и трети етажи /жилищните/ са с площ от 98.30 кв.м., при квоти: М. В. И. – 3/18 ид.
части, М. Г. Т. – 1/18 ид. част, Й. Г. Т. – 7/18 ид. части, В. Г. Т. – 1/18 ид. част по наследство и
В. Г. Т. и Г. Н. Т. в режим на СИО – 6/18 ид. части.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на гараж с площ 20.48 кв.м., попадащ в УПИ ***, и част
от който попада в уличната регулация между осова т. ** и осова т. ** от заключението на
вещо лице А. С..
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. **, ет. **,
aп. **, Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. **, ет. **, aп. **, М. Г.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. **. ет. **, aп. ** и Г. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. **, вх. **, ет. **, aп. ** ДА ЗАПЛАЩАТ на М. В.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл.**, вх. **, ет.**, ап. ** сумата от 151.96
лева /сто петдесет и един лева и 96 ст./ месечно, представляваща обезщетение за ползването
на първия жилищен етаж и сумата от 54.89 лева /петдесет и четири лева и 89 ст./ месечно,
представляваща обезщетение за ползването на втория жилищен етаж, съответно на
притежаваните от ищеца идеални части от етажите, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното
23
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК, имащо характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните, а в останалата част - с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС - Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
24