№ 673
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000503399 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 264922/21.07.2021г, постановено по гр.д.№ 4666/2019г по описа на
СГС, са осъдени М. Г. М. с ЕГН ********** и Й. В. Г. с ЕГН ********** солидарно да
заплатят на В. К. К. с ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата
120 000евро, платена на отпаднало правно основание по развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 16.05.2009г., ведно със законна лихва върху
главницата от депозиране на исковата молба на 4.04.2019г. до окончателното изплащане на
сумите. Отхвърлен е предявения от В. К. К. срещу М. Г. М. и Й. В. Г. иск с правно
основание чл.92 ЗЗД за сума в размер на 120 000евро, представляваща неустойка по чл.4,
ал.1 от предварителен договор за покупко-продажба от 16.05.2009г, ведно със законна лихва
върху общата главница от датата на подаване на исковата молба-4.04.2019г до
окончателното изплащане като недоказан. Осъдени са М. Г. М. и Й. В. Г. солидарно да
заплатят на В. К. К. на основание чл.86 ЗЗД сума в размер на 466.67евро мораторна лихва
върху главницата от 120 000евро, за периода от 22.03.2019г до 4.04.2019г, като за разликата
до предявения размер от 933.34евро е отхвърлена исковата претенция. Осъдени са М. Г. М. и
Й. В. Г. да заплатят на В. К. К. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1038.30лв. разноски
пред СГС съразмерно на уважената част от исковете. Осъдени са М. Г. М. и Й. В. Г. да
заплатят на адвокат Х.Е. В. от САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 6 242лв.-
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете. Осъдени са М. Г. М.
и Й. В. Г. да заплатят по сметка на СГС сумата от 7 547.89лв. държавна такса, съразмерно на
уважените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е обжалвано от М. Г. М. и Й. В. Г., представлявани от адв. Р.Т. от САК, в
частта му, с която са осъдени да заплатят солидарно на В. К. К. на основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД сумата от 120 000евро, платена на отпаднало правно основание по развален
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.05.2009г, ведно със законната
1
лихва от депозиране на исковата молба 4.04.2019г до окончателното изплащане на сумите, в
частта, с която М. Г. М. и Й. В. Г. са осъдени да заплатят солидарно на В. К. К. на основание
чл.86 сума в размер на 466.евро-мораторна лихва върху главницата от 120 000евро за
периода 22.03.2019г до 4.04.2019г., както и в частта, с която са осъдени да заплатят
разноски. Сочат, че първоинстанционният съд не е отчел, че исковата претенция по чл.55,
ал.1 ЗЗД е погасена по давност, като е приел, че същата започва да тече от развалянето на
предварителния договор, а следвало да я отчете от сключване на договора -16.05.2009г, тъй
като не е бил уговорен срок за изпълнение. Алтернативно са изложили доводи, че са налице
предпоставките на чл.89, ал.1 ЗЗД за погасяване на задължението поради невъзможност за
изпълнение и договорът е развален по право. Възразяват срещу приетото от съда, че тъй
като е бил предоставен срок за изпълнение на указания по Наредба №4, не е налице
обективна невъзможност за изпълнение. Сочат, че предварителният договор от 16.05.2009г е
подписан при наличието на вече изготвени и предадени на възложителя проекти на сградата
с Акт за предаване и приемане на завършени проектни работи от 17.01.2009г,
инвестиционният проект е бил съобразен с издадените визи за проектиране, които са били в
съответствие с действащия към момента на изготвянето им ОУП на гр.София. Излагат
доводи, че са предприети мерки за изпълнение на указанията на главния архитект на
Столична община и през 2013г са подадени документи в ДАГ, но отново проектът не е
съгласуван, тъй като при покриване на двата незастроени калкана, застроената площ и
коефициент на интензивност са по-големи от изискването на ОУП. Не е дадено разрешение
и от Министерство на инвестиционното проектиране за отклонение от проекта. Въз основа
на изложеното сочат, че поради нововъзникнали законови и административни изисквания е
станало невъзможно построяването на сградата съобразно изготвения проект. На ищцата е
бил предложен апартамент в друга сграда за същата цена, но тя е отказала. Поддържат, че са
предприели действия и са положили всички необходими усилия за проектиране и
изграждане на сградата в гр.София, ул.”***” №8-10, като невъзможността да започне
строежа не се дължи на виновно поведение, а на настъпили обективни, непредвидени към
момента на сключване на договора причини, породени от невъзможност за спазване на
актуалните изисквания на ОУП на гр.София и ЗУТ, довели до невъзможност за съгласуване
на проекта. С влизането на новия ОУП на 16.12.2009г изпълнението на поетите с процесния
предварителен договор задължения е станало невъзможно, поради което правото на ищцата
да иска връщане на даденото на отпаднало правно основание е погасено по давност на
16.12.2014г., с изтичане на петгодишен срок, съгл. чл.110 ЗЗД, или считано от датите на
писмата от НАГ и МИП, с които не са дадени разрешения за отклонения в проекта.
Възразяват и срещу приетото от съда, че е налице солидарна отговорност, като не са
изложени в решението мотиви.
Претендират са да се отмени решението в обжалваната му част, да се отхвърлят
исковите претенции и да се присъдят разноски.
Ответницата-В. К. К., представлявана от адв. Х. В. от САК, е оспорила въззивната
жалба. Сочи, че са неоснователни възраженията за невъзможност за изпълнение съгл. чл.89,
ал.1 ЗЗД, тъй като от изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че
внесеният на 22.06.2009г за съгласуване и одобряване инвестиционен проект не покрива
изискванията на Наредба №4 и преди измененията на ОУП са били дадени указания, които
не са били изпълнени, поради което проектът не е одобрен. Счита възражението за липса на
солидарна отговорност за неоснователно, тъй като са налице условията на чл.304 от ТЗ.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
Ищцата по делото-В. К. К. е посочила в исковата молба, че между нея и ответниците
М. Г. М. и Й. В. Г. е сключен предварителен договор на 16.05.2009г., по силата на който
ответниците, в качеството си на продавачи, са се задължили да й прехвърлят, в качеството й
на купувач, в нотариална форма, собствеността върху недвижими имоти: апартамент № 4,
апартамент № 5 и апартамент № 6, находящи се на трети етаж в монолитна сграда на ул.“
***” №*, местност ***, гр. ***, ведно с общите части на сградата, която е следвало да се
построи, съгласно одобрен архитектурен проект на сграда. Предала е в изпълнение на поето
задължение на продавачите сумата от 120 000евро, представляваща капаро по сключения
договор. С нотариална покана, връчена на 14.03.2019г, е развалила сключения
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради неизпълнение.
Ответниците не са изпълнили поетите с договора задължения поради несъответствие на
изготвения архитектурен проект с влезлия в сила през 2009г нов ОУП, поради което дължат
връщане на даденото по разваления договор. Претендирала е да бъдат осъдени да заплатят
обезщетение за неоснователно обогатяване на отпаднало правно основание сумата от
120 000евро, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба, лихва за забава за
периода от 14.03.2019г до датата на предявяване на исковата претенция. Претендирала е
заплащане на неустойка в размер на 120 000евро за неизпълнение на договора в размер на
заплатеното капаро от 120 000евро.
Ответниците-М. Г. М. и Й. В. Г. са оспорили исковите претенции. Навели са
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции за
неоснователно обогатяване и за неустойка. Посочили са, че са предприели необходимите
действия във връзка с проектиране и изграждане на сградата, като невъзможността да
започне строежа се дължи на пречки, породени от невъзможността за спазване на
изискванията на ОУП на гр. *** от една страна и изискванията на ЗУТ от друга, довели до
невъзможност проектът да се съгласува и одобри. С влизане в сила на нов устройствен план
на 16.12.2009г. изпълнението на поетите с процесния договор задължения е станало
невъзможно, и договорът е развален поради обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията на едната страна по смисъла на чл.89, ал.1 ЗЗД. Изложили са доводи, че
петгодишната давност по см. на чл.110 от ЗЗД да се иска връщане на дадено на отпаднало
основание по чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД е изтекла на 16.12.2014г. При евентуалност са
заявили, че правото на ищцата да развали договора е погасено по давност, след изтичане на
5 годишен срок, считано от сключването му на 16.05.2009г., изтекъл на 16.05.2014г. Навели
са възражение за нищожност на чл. 4 от процесния договор, поради противоречие с добрите
нрави.
С постановеното решение съдът е уважил исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД и е
осъдил ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата от 120 000евро за обезщетение
за неоснователно обогатяване на отпаднало правно основание, ведно със законната лихва от
4.04.2019г, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 466.67евро лихва за забава върху главницата за
периода 22.03.2019г до 4.04.2019г., като за разликата от присъдения до предявения размер от
933.34евро е отхвърлил иска. Отхвърлил е исковата претенция за неустойка по чл.92 ЗЗД.
3
Решението е влязло в сила като необжалвано в отхвърлителната му част за исковете по чл.86
ЗЗД и за неустойка по чл.92 ЗЗД.
Безспорно между страните по делото е, че между М. Г. М. и Й. В. Г., като
продавачи, и В. К. К., като купувач, е сключен Предварителен договор за продажба на
недвижими имоти на 16.05.2009г. Съгласно чл.1 от предварителния договор ответниците
се задължили да прехвърлят в нотариална форма на ищцата правото на собственост върху
следните бъдещи недвижими имоти - апартамент № 4 -тристаен, апартамент № 5 – двустаен
и апартамент № 6 -тристаен, с обща застроена площ от 257 квадратни метра, находящи се на
трети жилищен етаж в монолитна сграда на ул. „***” № *, местност ***, гр. ***, във вид и
степен на завършеност, съгласно одобрен проект на сграда, която ще се строи върху дворно
място, находящо се в гр.София, ул. „***, съставлящо УПИ /парцел/ V -12, от квартал 1 по
плана-местност „***“, гр. ***, съгласно Нотариален акт №99 от 30.07.2003г. В чл.2 от
процесния договор е уредено задължението на купувача да заплати продажна цена на
имотите, описани в чл.1 от 1400 евро на квадратен метър, платима както следва: а/ в деня на
подписване на предварителния договор купувачът заплаща в брой капаро /задатък/ в размер
от 120 000 евро, б/ останалата сума от цената ще бъде платена в деня на нотариалното
прехвърляне на имотите. В раздел „Права и задължения на продавача“, чл.4, ал.1 от
договора, продавачът е декларирал, че е безспорен собственик на имотите -апартамент № 4,
апартамент № 5 и апартамент № 6, че върху имотите, предмет на този договор, няма
сключени други предварителни договори за продажба, вписани възбрани, ипотеки, вписани
искови молби, както и противопоставими вещни права на трети лица, няма виисящи
съдебни производства, изпълнително производство или реституционно производство и носи
пълна отговорност за верността на тази декларация, като в случай, че тя се окаже невярна
дължи на купувача всичко дадено в изпълнение на договора и неустойка в размер на
двойното капаро. В раздел „Права и задължения на купувача“, в чл.11 от договора, е уредено
задължението на купувача да заплати продажната цена за апартамент № 4, апартамент № 5 и
апартамент № 6, при условията в чл.2, както и задължението му да се запознае подробно с
документацията относно имотите – документи за собственост, строителни книжа и други.
Съгласно чл.10 от предварителния договор при неизпълнение на задълженията на
продавача, купувачът може да обяви предварителния договор за окончателен по реда на
чл.19, ал.3 от ЗЗД, както и да претендира неустойка за причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на договора. Видно от приетия и неоспорен
Предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 16.05.2009 г. е, че в него липсва
клауза относно срока за изграждане на сградата, за която е предвидено, че ще се строи в
гр.София, ул. „***, както липсва и уговорен краен срок за сключване на окончателен
договор.
Не е спорно, че ищцата, като купувач е предала на ответниците – продавачи сумата от
120 000 евро в деня на подписване на предварителния договор, че сградата не е построена и
че окончателен договор между страните не е сключен.
Спорно е дали ответниците са предприели необходимите действия насочени към
4
изпълнение на задълженията, включени в предварителния договор, и дали липсата на
построена сграда на адрес гр.София, ул. „***” се дължи на обективна невъзможност.
Видно от представен договор за проектиране, е, че е сключен на 17.02.2004г. между
М.М. и проектанти с предмет: "изготвяне на работен проект за обект: "жилищна сграда" на
ул."***", УПИ V-15, кв.1, м.*** - жилищна група "Южен парк", гр.София, съгласно
издадената Виза за проектиране от 02.10.2003г. , като от акт "За предаване и приемане на
завършени проектни работи" се установява, че проектът е предаден на възложителя на
17.01.2009г. след извършени корекции, след първоначалното приключване на проекта.
Инвестиционният проект е депозиран от ответника М*, като инвеститор, и заведен
под вх. №АП-94-М-5/22.06.2009г. в Дирекция "Архитектура и Градоустройство" на
Столична Община на 22.06.2009г.
С писмо от 25.06.2009г. на главния архитект на Столична Община ответниците М. и
Г. са уведомени за необходимостта от конкретни уточнения и корекции в част
„Архитектура“, във вр. с искане под № АП-94-М-5 от 22.06.2009г. за одобряване на
инвестиционен проект "Жилищна сграда" на ул."***", УПИ V-15, кв.1, м.*** - жилищна
група "Южен парк", като са изброени общо 12 препоръки.
С писмо от 06.11.2013г. директорът на „Общински строителен контрол“ арх.В. К.
е уведомил инвеститорите, че не съгласува внесения от тях проект за строеж на жилищна
сграда на ул."***", УПИ V-15, кв.1, м.***, тъй като приложеният проект надхвърля
максимално допустимите показатели в жилищната зона, както и поради липса на конкретно
изброени документи, като е предоставен 30-дневен срок за окомплектовенане на
документацията.
От заключението на съдебно-техническа експертиза с в.л. инж. М., се установява, че
инвестиционен проект относно процесната сграда на ул.***", УПИ V-15, кв.1, м.***,
гр.София, с инвеститор М.М., е изготвен на етапи, първоначално в съответствие с
издадената на 02.10.2003г. виза за проектиране и проучване ( л. 362 от делото), и след това с
преработки, съгласно издадената на 06.08.2008г., виза за проучване и проектиране, при
съобразяване на устройствения план, действащ към 2008г. Вещото лице е установило, че за
процесния строеж са налични: предварителен договор от 23.01.2014г. за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа ПДПЕРМ ********** от
04.12.2013г. и предварителен договор от 01.04.2014г. за присъединяване на недвижими
имоти и потребители на услуги към водоснабдителните и/или канализационните системи №
156/2014г.
Посочило е, че от издадената от гл. архитект на София на 06.08.2008г., виза за
проектиране на основание чл. 140, ал. (2) от ЗУТ се установява: че същата "важи за
проучване и проектиране на нова жилищна сграда с етажност 2М+4+ТАВ и подземни
гаражи изцяло в рамките на УПИ V15, кв.1, м."***-жилищна група "Южен парк", съгласно
влезлия в сила ПУП /КЗСП/, одобрен със Заповед № РД-09-50-538/10.10.1997г. при спазване
на макс. пл. на застр. <40%, Кинт. <3,0 и озел. Пл. <40%, по предвижданията на ОУП за зона
5
Жк. В договор за изготвяне на работния проект от 17.02.2004г. не са били включени някои
от изискваните от ЗУТ - специалности, като: "Конструкции"; "ПБЗ" (План Безопасност и
Здраве) и "Пожарна безопасност". Вещото лице е установило, че след като на 17.01.2009г.
проектантът на процесния строеж предал на ответника М* инвестиционния
проект, последният го е представил и завел под № АП-94-М-5" на 22.06.2009г. в дирекция:
"Архитектура и Градоустройство" на Столична Община. В заключението на СТЕ е
обоснован извод, че започване и извършване на строителството на планираната нова
жилищна сграда с етажност 2М+4+ТАВ и подземни гаражи изцяло в рамките на УПИ V- 15,
кв.1, м. "***- жилищна група "Южен парк" в гр. ***, ул. "***" към 22.06.2009г. не е било
възможно, тъй като не е налице одобрен инвестиционен проект и няма издадено разрешение
за строеж. Относно възможността да се построи процесната сграда след съответни
изменения в архитектурния план вещото лице обосновава, че за да построят процесната
жилищна сграда, ответниците, като инвеститори, е следвало да отчетат и изпълнят
указанията, дадени от арх. Вл.К.-директор на дирекция "Общински строителен контрол" на
Столична Община в отговора на писмо с вх. № АП 94-М-5 от 22.06.2009г., именно: да се
актуализира визата, да се съобразят максимално допустимите показатели със стойностите,
предвидени в жилищна зона с комплексно застрояване"(Жк), съгласно т.2 от приложението
към чл.З, ал.(2) от ЗУЗСО, като се съобрази максималната плътност на застрояване, следва
да е <40% съгласно новия (влязъл в сила през 2009г. ) ОУП на гр. ***; максималния Кинт
(коефициента на интензивност), следва да е <3,0, при спазване изискването на ЗУТ за
"покриване" на двата съществуващи калкана (при проведения от експерта оглед на
07.04.2021г. е установено: наличие на сгради на ул. "***” № 6 и № 10, застроени на
"калкан" по граничните линии на процесния парцел УПИ V-15), съблюдаване на
ЗП/застроената площ/ в съответствие с актуализираната скица, да се постигне максимална
кота Корниз(по норматив) 590,46m., и кота: "Било" от 594,38m. Части от проекта
"Архитектурна", "ВиК", "Електро", "ОВК„ е следвало да са в съответствие с изискванията
за технически проект посочени в Наредба № 4 "За обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти". За да се спазят изискванията се е налагало преработка на
проекта или поне на частите, за които са дадени указания.
С нотариална покана рег.№3224, том II Б, №97 от 08.03.2019г., изпратена
ответниците М. и Г., чрез нотариус П.П., с per. № *** от НК, връчена на 14.03.2019г., В.К. е
отправила изявление, че разваля сключения предварителен договор за покупко- продажба
на недвижим имот от 16.05.2009г. поради неизпълнение на задължението за построяване и
прехвърляне на правото на собственост върху недвижимите имоти, като е предоставила
седемдневен срок за възстановяване на платения задатък от 120 000 евро, ведно с неустойка
за неизпълнение на договора от 120 000 евро.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като
свидетелката Н. И. е дала показания, че В.К. е закупила от ответника М. жилище на ул.
„***” № 57, в което се нанесла. Впоследствие се договорили да закупи жилище на ул. „***”
№8-10, в кв.*** в сграда, която ще бъде построена от ответника. Преговорите продължили
6
около шест месеца, а на нея било възложено техническото оформяне на договора, като била
ангажирана от двете страни – купувач и продавач. Коментирало се, че сградата ще бъде
построена в срок от 18 месеца от подписването на договора. Били проведени много срещи и
ищцата била обезпокоена от забавата, поради което М. й предложил един мезонет в
кв.”Витоша” до построяването на процесната сграса, но тя не го одобрила.
Свидетелят Г. Г. /син на ответниците/ е дал показания, че ищцата е закупила от баща
му апартамент - през 2006г, а през 2008 г. е сключила договор за други апартаменти в
бъдеща сграда на ул. „***”. Тази сграда обаче не била построена, поради промени в Общия
устройствен план и невъзможност да бъде изпълнена. Няколко години след това баща му
решил, че много се забавя и имал среща с купувачката., на която ù предложил обезщетение с
по-голям апартамент в кв.”Витоша”, но тя отказала.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното.
По делото е предявена искова претенция по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за обезщетение за
неоснователно обогатяване на отпаднало правно основание за сумата от 120 000евро,
представляваща платена цена по развален договор от 16.05.2009г. поради неизпълнение. С
развалянето на предварителния договор с едностранно изявление се прекратява
облигационното правоотношение. Дължи се връщане на даденото предвид обратното
действие на развалянето. Дадената авансово заплатена цена по развален поради
неизпълнение договор може да се иска на отпаднало правно основание. /Така решение №
139/25.01.2012г по т.д.№ 678/2010г, на ВКС, II Т.О./
Възраженията на въззивниците, че са налице условията на чл.89 ЗЗД за
разваляне на договора по право поради невъзможност за изпълнение са неоснователни. В
случай на пълна невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, договорът се
разваля по право. От ангажираните по делото доказателства и заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че внесените проекти за съгласуване от съответните
административни органи не са били одобрени, като дадените указания за отстраняване на
нередовностите не са били изпълнени. В случай, че вносителите на проектите-инвеститорите
и ответници по делото, са изпълнили дадените указания, е било възможно да се съгласуват
проектите. Ирелавантни са възраженията, че договорът е бил подписан при вече изготвени
проекти и впоследствие е бил изменен ОУП на гр.София. Тези обстоятелства не са
направили невъзможна промяната на внесените проекти.
По възражението, че исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД е погасена поради изтекла
давност, въззивният съд приема, че същото е неоснователно, тъй като началният момент, от
който тече давността за връщане на даденото по развален договор, е отпадането на
основанието. При разваляне на договор това е денят на развалянето. /В този смисъл е
решение № 443/15.06.2010г по гр.д.№ 352/2009г на ВКС, III Г.О./ При отчитане, че
нотариалното уведомяване за развалянето на договора е от 14.03.2019г, то считано от тази
дата не е изтекъл давностният срок от пет години, тъй като исковата претенция е предявена
на 4.04.2019г.
Възражението за липса на условия за осъждане на ответниците да заплатят солидарно
сумата са основателни, тъй като съгласно чл. 126 ЗЗД солидарността произтича от закон или
е изрично уговорена, които предпоставки не са налице. Не се установява да са налице и
условията на чл.304 ТЗ, на които се позовава ищцата.
Въз основа на изложеното исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД се явява
основателна и следва да бъде уважена като се осъдят М. Г. М. и Й. В. Г. да заплатят на В. К.
К. сумите от по 60 000евро всеки един от тях за обезщетение за неоснователно обогатяване
7
на отпаднало правно основание, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
4.04.2019 г до окончателното изплащане на сумата.
Като акцесорна исковата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи като се
отчете отправянето на покана за изпълнение до длъжника, с която се поставя същият в
забава. С развалянето му обаче длъжникът не се поставя автоматично в забава. Не е
определен срок за връщане на полученото на отпаднало основание, поради което длъжникът
ще изпадне в забава едва след получаване на покана за връщане на сумата по главницата (чл.
84, ал. 2 ЗЗД ). При липса на определен ден за изпълнение на задължението за връщане на
сумата, явяваща се след развалянето на договора с исковата молба като дадена на отпаднало
основание, то по отношение на задължението и за връщане, длъжникът изпада в забава след
връчване на покана от кредитора, от когато се дължи и лихва-обезщетение върху нея,
съгласно чл. 86 от ЗЗД. /Така решение № 417 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1488/99 г.,
V г. о., решение № 1442/04.11.2003 по гр. д. № 336/2003, Р № 1528/31.07.2003 по гр. д. №
1285/2002 и Р № 417/20.03.2000 г. по гр. д. № 1488/99 г./ Поради това исковите претенции по
чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважат за периода 22.03.2019г до 4.04.2019г всеки от тях за
сумата от 233.34евро тъй като няма основания за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно сумата.
По изложените съображения решението следва да се отмени в частта му, с която са
осъдени въззивниците да заплатят солидарно на В. К. К. при условията на солидарност
сумите по чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като се постанови, че се отхвърля искането за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумите и се постанови, че същата се дължи
при условията на разделност.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъдат осъдени
ответниците М. Г. М. с ЕГН ********** и Й. В. Г. да заплатят на адвокат Х.Е. В. от САК
сумата от 6 242.лв за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264922/21.07.2021г, постановено по гр.д.№ 4666/2019г по
описа на СГС, в частта му, с която са осъдени М. Г. М. с ЕГН ********** и Й. В. Г. с ЕГН
********** солидарно да заплатят на В. К. К. с ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД сумата 120 000евро, платена на отпаднало правно основание по развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.05.2009г., ведно със
законна лихва върху главница от депозиране на исковата молба на 4.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, в частта му, с която са осъдени М. Г. М. и Й. В. Г.
солидарно да заплатят на В. К. К. на основание чл.86 ЗЗД сума в размер на 466.67евро.
мораторна лихва върху главницата от 120 000евро, за периода от 22.03.2019г до 4.04.2019г,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на М. Г. М. с ЕГН ********** и Й. В. Г. с ЕГН
********** солидарно да заплатят на В. К. К. с ЕГН ********** претендираните суми по
чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Г. М. с ЕГН ********** и Й. В. Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на В. К. К. с ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумите от
по 60 000евро всеки от тях, платени на отпаднало правно основание по развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.05.2009г., ведно със
законна лихва върху главница от депозиране на исковата молба на 4.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумите и на основание чл.86 ЗЗД сумите в размер на
233.34евро мораторни лихви върху главниците, за периода от 22.03.2019г до 4.04.2019г.
8
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. М. Г. М. с ЕГН
********** и Й. В. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Х.Е. В. от САК сумата от 6 242.лв за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9