Решение по дело №785/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от А.Б.Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-000383/ 28.03.2023 г. на В. С. И. - полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за налагането й. Конкретно излага, че в случая не е установено по безспорен начин административно нарушение, налагащо прилагането на ПАМ. Поддържа, че законът определя именно резултата от допълнителното изследване, доброволно дадено при оспорване на резултата от полевия тест, като меродавен за наличието на нарушение, предполагащо налагането на ПАМ, като в случая такъв не е налице. По съображения, подробно развити в жалбата, моли отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ и постановяване връщане на отнетото СУМПС. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата на наведените основания.

Ответната страна - полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г. Г., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването й са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ - наличие на положителен за наркотични вещества полеви тест, което е достатъчно основание да се постанови мярката. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на писмените доказателства се установява, че на 27.03.2023 г. в 21:59 ч., при проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, е установено че оспорващия А.Б.Р. управлява л. а. ФОЛКСФАГЕН ГОЛФ, с рег. № *******, в гр. Варна, по ул. „А. Москов“, до автосервиз „Мазда“, посока бул. „Цар Освободител“, след употреба на наркотични вещества или техните аналози (канабис – 25). Проверката е извършена с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARРК 0014, със срок на валидност до 28.08.2023 г., видно от Протокол № *********-10000/ 29.08.2022 г. за сервизна проверка. Извършената с уреда проба, с пореден номер 142, отчела положителен резултат за канабис-25.

На А.Б.Р. съставен АУАН № 897450/ 27.03.2023 г., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДв.П – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Издаден е талон за медицинско изследване № 0155271/ 27.03.2023 г., връчен на лицето в 22:30 ч. на същата дата. Съобразно отбелязването в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози, оспорващият е отведен във ВМА-Варна за вземане на кръвна проба за химичен анализ.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 23-0819-000383/ 28.03.2023 г. за установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ ЗДв.П, полицейски инспектор В. С. И. към ОД на МВР – Варна, съобразно правомощията си по Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г., прилага спрямо А.Б.Р. ПАМ – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В хода на съденото производство, във връзка с изискана от съда информация, от ВМА-Варна е постъпило писмо с. д. № 9235/ 16.06.2023 г., съгласно което съгласно които поради претоварване на лабораторията, все още не е извършен химико – токсикологичен анализ на дадените от Г. Г. биологични проби, с талон за изследване № 0155271/ 27.03.2023 г. Същите са предмет на анализ на допусната по ДП № 114 - ПП/ 2023 г. СХЕ по описа на СПП при ОД МВР-Варна, който ще бъде извършен в рамките на наказателното производство. Посочено е също така, че наличен към момента е единствено първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемане на биологичните проби, като този резултат е отрицателен за наркотични вещества. Уточнено е, че цитираният резултат е получен посредством медико-диагностични средства тип „бърз тест“, които не се явяват по същество химико-токсикологичен анализ и имат ограничена достоверност. По тази причина цитираният резултат е с ориентировъчен характер, няма доказателствена стойност и използването му за съставянето на категорични заключения е научно необосновано.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложените с преписката Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

От оспорващия не са наведени конкретни твърдения, а и при извършената служебна проверка не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая.

Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДв.П. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1 б. „б“ е въведена и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая, от писмените доказателствата в административната преписка се установява възникване на гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ – посредством тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от оспорващия на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за канабис-25. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

В съответствие с правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, доказани са от ответникът обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. Доказателства, които по същество да оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания не са представени. Към настоящия момент, резултат от кръвното изследване не е налице, а до наличието на такъв, определящи са данните от полевия тест. Този извод се налага с оглед приложимата законодателна уредба. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества, чл. 171, ал. 4 ЗДвП препраща към Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Чл. 5, ал. 2 от Наредбата предоставя възможност за установяване на употребата на наркотични вещества с тест. Същевременно, съгласно чл. 171, т. 1 б. „б“ ЗДвП, само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Следователно, до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ е резултатът от проведения по време на проверката тест. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, която е категорична, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

На следващо място, спазена е и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

Действително, в случая поведението на оспорващия при проверката и даване на изследванията, съответства на общоприетите норми, но не води до извод за некоректност на резултата от полевия тест.

Продължителният срок на обработка и анализ на пробата, дадена с талона за изследване, също не обуславя незаконосъобразност на мярката. От една страна, касае за обективна причина, стояща извън волята и възможностите на ответника, а от друга – самата мярка се прилага със срок, който е регламентиран от законодателя „до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца“, като нито един от тези моменти не е настъпил.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата от А.Б.Р., ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-000383/ 28.03.2023 г. на В. С. И. - полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА А.Б.Р., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: