№ 20938
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110102207 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 12627/15.01.2025г. на СРС, подадена
във връзка със Заповед № 28914/16.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 53436/2024г. на СРС.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответника П. А. Д.
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
„**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град
София, ул. „**********“ № 1, ет. 5 и 6 /мезонет – ап. 20/, аб. № ********, както следва:
2847,84 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.09.2024г.) до окончателното
им изплащане;
553,59 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-22.08.2024г.;
61,66 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.11.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.09.2024г.) до окончателното им
изплащане;
15,50 лева за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.09.2021г.-22.08.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът П. А. Д. чрез адв. В. заявява, че не оспорва процесните суми /Молба, вх.
№ 91838/14.03.2025г. на СРС, Молба, вх. № 100286/20.03.2025г. на СРС, Молба, вх. №
166241/13.05.2025г. на СРС/. Представя доказателства за заплатени по сметка на ищеца
3837,80 лева, включая държавни такси. Заявява, че живее трайно в чужбина, доверил се е на
роднини, които следвало да следят дали са платени всички задължения и е получавал
уверения, че това е така. Допълнително през 2023г. била направена справка и платени
всички задължения, включително по други съдебни дела. В тази връзка моли да не бъдат
възлагани разноски за юрисконсултско възнаграждение или то да бъде определено в
минимален размер.
Ищецът „**********“ ЕАД признава /Молба, вх. № 114690/01.04.2025г. на СРС,
Молба, вх. № 166241/13.05.2025г. на СРС/, че е получил плащането, но са останали
недоплатени 175,53 лева за главница за топлинна енергия. Исковата молба се поддържа в
цялост, като се иска съдът да се произнесе с акт по същество.
В насроченото по делото публично съдебно заседания ищецът се представлява от
юрк. Диана Берова, която заявява, че с извършените до момента плащания остава неплатена
сума от 6,74 лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, като
дружеството вече няма претенции за главници и лихви. Ответникът не се явява и не изпраща
представител за насроченото по делото публично съдебно заседание. Третото лице – помагач
„Далсия“ ЕООД не изпраща представител за насроченото по делото публично съдебно
заседание.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително за сумите за дялово разпределение При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят относно наличието на претендираните задължения, техния
размер и основание, както и че същите са изцяло заплатени на ищеца в хода на процеса.
При това положение, доколкото интересът на кредитора е удовлетворен изцяло,
което обстоятелство следва да се вземе предвид при решаване на делото съобразно чл.
2
235, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Макар и исковете да биват отхвърляни, тъй като това става поради извършено през
времетраенето на процеса плащане, то ответникът следва да понесе сторените от ищеца
разноски. Ответникът е изплатил част от разноските, като по сведение на ищеца остават
неплатени разноски в минимален размер от 6,74 лева за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство. От страна на ответника, извън първоначално представените
доказателства за заплатени 3837,80 лева, не са представени други доказателства за
извършени към ищеца плащания, което е в тежест на ответника. Поради това, доколкото
сумата от 6,74 лева е значително по-малка от дължимите разноски по делото, съдът намира,
че се касае за заявено от ищеца обстоятелство в негова вреда, като разноските по делото
следва да се присъдят в сочения размер, включително с оглед действащото в гражданското
съдопроизводство принцип на диспозитивното начало.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град София, срещу П. А. Д., ЕГН **********, от град София, искове с правно основание по
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено спрямо ответника, че същият дължи на „**********“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ул. „**********“ № 1, ет.
5 и 6 /мезонет – ап. 20/, аб. № ********, както следва:
2847,84 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.09.2024г.) до окончателното
им изплащане;
553,59 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-22.08.2024г.;
61,66 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.11.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.09.2024г.) до окончателното им
изплащане;
15,50 лева за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.09.2021г.-22.08.2024г.
ОСЪЖДА П. А. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на „**********“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 6,74 лева, представляващи неплатен остатък от разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 53436/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4