№ 378
гр. ****, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20253130100319 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. С. Г. с
ЕГН **********, адрес **** срещу Н. Б. С. с ЕГН **********, адрес **** с
искане с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на
недвижим имот, находящ се в ****, ****, представляващ дворно място с площ
1688 кв.м., съставляващо УПИ XI-84 в кв. 31 по плана на селото, при граници:
улица, поземлен имот XII-85, V-81, VI-82, X-84, ведно с построените в него
жилищна сграда на два етажа с РЗП 112 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение със ЗП 24 кв.м. и лятна кухня със ЗП 24 кв.м. и навес със ЗП 59
кв.м.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи като бракът им е
прекратен с Решение № 127/02.07.2024 г. по гр.д. № 995/2023 г. по описа на
Районен съд – ****.
Ищецът твърди, че е придобил имотите чрез покупко-продажба на
30.09.2020 г. по време на брака си с ответницата за сумата от 9700,00 лева, но
средствата били лични. Баща му, С. Н. Г. Г., продал свой недвижим имот на
24.08.2020 г., като продажната цена била изплатена от купувача по сметка на
ищеца. С парите, получени от продажбата и подарени му от баща му, ищецът
закупил имота в ****. Твърди, че тези обстоятелства били известни на
ответницата. По време на бракоразводното дело тя отказала да уредят
имуществените си отношения. Моли за уважаване на иска и за присъждане на
разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен
отговор.
Заявява, че оспорва написаното в исковата молба. Твърди, че никога не е
имала претенции по отношение на имотите и че не е отказвала да уредят
имуществените си отношения. Счита, че правният интерес на ищеца от
завеждане на делото не е резултат и следствие от нейното поведение.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител – адвокат,
поддържа иска. Моли за уважаване на претенцията и признаване, че е
изключителен собственик на процесния имот. Заявява, че възражението на
ответницата, че не е дала повод за завеждане на делото, е неоснователно, с
оглед поведението по време на бракоразводния процес, и моли за
присъждане на разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява, не ангажира становище
или представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, като съобрази становището на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че са сключили граждански брак на
29.08.2020 г.
На 24.08.2020 г. бащата на ищеца, С. Н. Г. Г., продал на трето за спора
лице – К. Б. М., свой недвижим имот, за което е съставен нотариален акт № 99,
том I, рег. № 2197, дело № 86/2020 г. по описа на нотариус С. К., рег. № 446,
вписан в Служба по вписванията-Варна под акт № 153, том LII, дв.вх.рег. №
20279/24.08.2020 г.
От платежно нареждане рег. № А00062018794 се установява, че на
24.08.2020 г. по сметка на ищеца е наредена сума в размер на 72 000,00 лева от
К. Б. М. с посочено основание „покупко-продажба на недвижим имот“.
На 30.09.2020 г. ищецът купил от трети за спора лица процесния
недвижим имот, находящ се в ****, ****, представляващ дворно място с площ
1688 кв.м., съставляващо УПИ XI-84 в кв. 31 по плана на селото, при граници:
улица, поземлен имот XII-85, V-81, VI-82, X-84, ведно с построените в него
жилищна сграда на два етажа с РЗП 112 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение със ЗП 24 кв.м. и лятна кухня със ЗП 24 кв.м. и навес със ЗП 59
кв.м., за което е съставен нотариален акт № 64, том VI, рег. № 3998, дело №
537/2020 г. по описа на нотариус И. К., рег. № 225, вписан в Служба по
вписванията-**** под акт № 191, том VIII, дв.вх.рег. № 3332/01.10.2020 г.
По молба на ищеца от 25.08.2023 г. пред Районен съд – **** е
образувано гражданско дело с искане сключеният между страните граждански
брак да бъде прекратен чрез развод, уреждане на отношенията между
родителите и децата, както и уреждане на имуществените отношения между
съпрузите, сред които да бъде обявено, че закупеният по време на брака
недвижим имот, предмет на настоящото производство, е лична собственост на
съпруга поради закупуването му изцяло с негови лични средства. По
направено от ответницата възражение за местна неподсъдност производството
2
пред Районен съд – **** е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – ****.
С Решение № 127/02.07.2024 г. по гр.д. № 995/2023 г. по описа на
Районен съд – ****, влязло в сила на 13.08.2024 г., сключеният между страните
граждански брак е прекратен чрез развод.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят С. Н. Г. Г., негов баща, който
заявява, че през 2020 г. ищецът закупил имот в ****. Свидетелят сочи, че е
продал собствен недвижим имот и продажната цена била преведена по сметка
на сина му. Тъй като нямал други пари, синът му платил цената на имота с
получените от продажбата средства, които свидетелят му подарил като
единствен негов син.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид
доводите на страните, въз основа на приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът счита следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК за установяване на
пълна трансформация на лично имущество при придобиване по време на
брака на недвижим имот. За уважаване на иска в тежест на ищеца е възложено
да установи в условията на пълно и главно доказване пълна трансформация
чрез влагане на лични средства при придобиване през време на брака на
процесните имоти, а именно: че е притежавал лични средства от дарение от
баща му в посочения размер; че е вложил именно тези лични средства в
придобиване на процесното имущество срещу посочената сума; че
придобиването на процесното имущество е по време на брака.
От събраните писмени доказателства се установява, че сключеният
между страните на 29.08.2020 г. граждански брак е прекратен чрез развод през
2023 г., както и че придобиването на процесното имущество е по време на
брака – 30.09.2020 г. Установява се категорично и че цената от продажбата на
недвижим имот, собственост на бащата на ищеца, е получена по сметка на
ищеца. От свидетелските показания на св. С. Н. Г. Г., кореспондиращи с
писмените доказателства, се установява, че синът му не е разполагал с други
средства и именно с дарените от него е закупил дворното място и сградите.
Тези обстоятелства не се оспорват от ответницата.
Съгласно чл. 21 от СК, вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се
предполага до доказване на противното.
Въз основа на събраните по делото доказателства и изследване
произхода на вложените парични средства, съдът счита за установено по
категоричен начин, че имуществото е придобито изцяло с лични средства на
ищеца. Презумпцията за съвместен принос на съпрузите е оборена, поради
което процеснияте дворно място и сгради не са придобити в съпружеска
имуществена общност, а са изключителна собственост на ищеца поради
настъпила пълна трансформация на негови лични средства, дарени му от
негов възходящ. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски – 2500,00 лева
3
адвокатски хонорар и общо 133,48 лева съдебно-деловодни разноски. С оглед
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските следва да бъдат
възложени в тежест на ответницата. Възражението , че не е дала повод за
завеждане на делото е неоснователно, с оглед постъпките, направени от ищеца
за уреждане на имуществените им отношения в бракоразводния процес, и
поведението на ответницата, довело до нерешаване на спорния въпрос.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК от Н. С. Г. с ЕГН
**********, адрес **** срещу Н. Б. С. с ЕГН **********, адрес ****, че
ищецът е едноличен собственик поради пълна трансформация на лични
средства на придобития по време на брака недвижим имот, находящ се в ****,
****, представляващ дворно място с площ 1688 кв.м., съставляващо УПИ XI-
84 в кв. 31 по плана на селото, при граници: улица, поземлен имот XII-85, V-
81, VI-82, X-84, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа с
РЗП 112 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение със ЗП 24 кв.м. и
лятна кухня със ЗП 24 кв.м. и навес със ЗП 59 кв.м.
ОСЪЖДА Н. Б. С. с ЕГН **********, адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Н.
С. Г. с ЕГН **********, адрес **** сумата от 2633,48 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски и платено адвокатско възнаграждение,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4