№ 7
гр. С. 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
в присъствието на прокурора А.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Частно наказателно дело
№ 20255400200013 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.32, ал.1 във вр. чл.16 от 8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по повод изпратено от Федерална Република Германия
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено въз основа на Решение за налагане на финансова санкция
№ OWI-*********/SB18, издадено от несъдебен орган Rheinisch-Bergischer-
Kreis, постановено на 22.05.2024г., влязло в сила на 31.05.2024г., за налагане
на финансова санкция на българският гражданин Р. К., роден на ****.1965г.,
обичайно пребиваващ на адрес в България – гр. Н., обл. С. ул. „А.“ № 1.
В съдебно заседание засегнатото от наложената финансова санкция
лице Р. К. се явява лично и заявява, че той е управлявал товарния автомобил и
ще плати глобата.
1
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че
решението следва да бъде признато от съда, тъй като са налице законовите
предпоставки за това и да бъде изпратено за изпълнение от органите на НАП.
Не са налице основания за отказ, тъй като засегнатото лице е било уведомено
за възможността да обжалва глобата.
Съдът, като взе предвид приложените документи и становище на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От извършената справка по Наредба № 14/18.11.2009г. се установява,
че трите имена на засегнатото лице са Р. А. К., роден на ****.1965г., с ЕГН
**********, и е с постоянен и настоящ адрес гр. Н., обл. С. ул. „А.“ № 1.
Съгласно чл.31, ал.1, във вр. чл.6 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен
орган в Република България да признае и постанови изпълнение на
цитираното по-горе решение е Окръжен съд Смолян поради обстоятелството,
че засегнатото лице Р. А. К. има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.
Н., обл. С. ул. „А.“ № 1 и същият живее на този адрес.
Наличието на местоживеене в страната напълно удовлетворява
установеното в чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС условие за признаване от
страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй
като декларирането на настоящ адрес в Република България по същество
означава, че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а
съгласно текста на чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ
адрес е адресът, на който лицето живее.
По делото е приложено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
за налагане на финансова санкция № OWI-*********/SB18, издадено от
несъдебен орган Rheinisch-Bergischer-Kreis, постановено на 22.05.2024г.,
влязло в сила на 31.05.2024г., за налагане на финансова санкция, с което на
българският гражданин Р. К., роден на ****.1965г., с последен известен адрес
и адрес на обичано пребиваване в Република България - гр. Н., обл.С. улица
„А.“ № 1 е наложена финансова санкция в размер на 203.50 евро, от които
глоба в размер на 175 евро и 28.50 евро разходи за административното
производство.
Финансовата санкция е наложена за това, че на 22.01.2024г. в 16:19 часа
2
във Федерална Република Германия, населено място –Burscheid, Rechte Spur,
BAB 1, Km 396,0, Fahrtr. Leverkusen, при управление на товарен автомобил с
регистрация РВ **** ХХ, превишил допустимата максимална скорост извън
населени места с 27 км/ч., като допустимата скорост е 60 км/ч., а
констатираната скорост (след приспадане на допустимите отклонения) е 87
км/ч.
Нарушението е административно съгласно чл.41, ал.1 в съвкупност с
Приложение 2, чл.49, от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.
24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.1.6 от Федералния каталог
за финансови санкции (ВКаt).
В удостоверението е отбелязано, че извършеното деяние от засегнатото
лице представлява поведение, което нарушава разпоредбите за движение по
пътищата.
Налице са формалните предпоставки предвидени в чл.4 и чл.5 от
ЗПИИАКОРНФС - удостоверението е преведено надлежно на български език
и отговаря на образеца по приложенията към закона, като към него е
приложен заверен препис от решението, чието признаване се иска. От
приложеното решение се установява, че с него е наложена финансова санкция
на Р. К., роден на ****.1965г. в гр.Н..
В удостоверението е описано обстойно в какво се състои
административното нарушение, за което е бил санкциониран българския
гражданин, правната квалификация на деянието и приложимите законови
разпоредби, въз основа на които е постановено решението.
Не са налице посочените в чл.35 ЗПИИАКОРНФС факултативни
основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция. Представеното удостоверение
съдържа всички изискуеми реквизити. Същото съответства на съдържанието
на решението.
Решението, представено за признаване и изпълнение, се отнася за
деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада
под юрисдикцията на българските съдилища.
С оглед разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИАКОРНФС в случая не се
изисква двойна наказуемост, тъй като в удостоверението изрично е посочено,
3
че се касае за поведение, което нарушава разпоредбите за движение по
пътищата. Независимо от това, деянието е нарушение и по нашето
законодателство – Закон за движение по пътищата.
Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и
от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Решението не се отнася за деяние, подсъдно
на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение,
свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е
издадено Удостоверението. Засегнатото лице Р. К. е пълнолетно и съгласно
българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с
оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което
съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи
изпълнението на решението недопустимо.
По отношение на давностният срок за изпълнение на решението се
установява, че съгласно българското законодателство – чл.82, ал.3 от ЗАНН не
е изтекла абсолютната давност за изпълнение на административното
наказание. В Удостоверението е посочено, че давностния срок за изпълнение
на финансовата санкция съгласно законодателството на издаващата държава
изтича на 08.03.2027г.
Решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на
Република България, или е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такова деяние.
Наложената финансова санкция е в размер над 70 евро, а именно в
размер на 203.50 евро, от които 175 евро глоба за извършеното
административно нарушение и 28.50 евро за направените разходи по
административното производство.
Видно от удостоверението, производството по издаване на решението е
било писмено и засегнатото лице е уведомено лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото да обжалва, както и
4
сроковете за това.
Доколкото на засегнатото лице е наложена финансова санкция в евро,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 32, ал.1 във вр. чл.16, ал.8
ЗПИИАКОРНФС, съдът определи равностойността на размера на
финансовата санкция 203.50 евро в български лева по фиксирания курс на
Българска народна банка към деня на постановяване на решението
22.05.2024г. – 398 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че решението за налагане на
финансова санкция следва да бъде признато и изпратено на органите на НАП
за изпълнение.
Водим от горното и на осн. чл.32, ал.1 във вр. чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № OWI-
*********/SB18, издадено от несъдебен орган Rheinisch-Bergischer-Kreis,
постановено на 22.05.2024г., влязло в сила на 31.05.2024г., с което на
българският гражданин Р. А. К., роден на ****.1965г., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Н., обл. С. ул. „А.“ № 1, за това, че на
22.01.2024г. в 16:19 часа във Федерална Република Германия, населено място
– Burscheid, Rechte Spur, BAB 1, Km 396,0, Fahrtr. Leverkusen, при управление
на товарен автомобил с регистрация РВ **** ХХ, превишил допустимата
максимална скорост извън населени места с 27 км/ч., като допустимата
скорост е 60 км/ч., а констатираната скорост (след приспадане на допустимите
отклонения) е 87 км/ч., което е административно нарушение съгласно чл.41,
ал.1 в съвкупност с Приложение 2, чл.49, от Правилника за движението по
пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.1.6
от Федералния каталог за финансови санкции (ВКаt), за което му е наложена
финансова санкция – глоба в размер на 203.50 евро, с левова равностойност
398 лв. по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението –
22.05.2024г..
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на Решението.
5
Решението да се изпрати незабавно за изпълнение на ТД на НАП
гр.Пловдив, офис Смолян по реда на ДОПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ НАП, че следва незабавно да уведоми Окръжен съд
Смолян за предприетите действия по изпълнението на Решението, както и да
уведоми съдът незабавно при приключване изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата
държава за признаването на решението за налагане на финансова санкция и
изпращането му на компетентния орган за изпълнение.
КОПИЕ от Уведомлението да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
На осн. чл.13, ал.1 от ПИИАКОРНФС разноските по водене на делото,
свързани с явяване и участие на служебен защитник, остават в тежест на
Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
7-дневен срок, считано от обявяването на страните, като обжалването не
спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6