Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на И. К. К. против решение № .../...г. , постановено по гр. д. № .../... год. на Е.районен съд. С посоченото решение съдът го е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу Х.А.К. , както и на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от същия закон, му забранява да приближава жилището й за срок от шест месеца, като му е наложена и глоба в размер на 200 лева на осноавие чл.5 ал 4 от с.з. . Решението се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по съображения, подробно изложени в жалбата.. Моли съда да постанови решение, с което обжалваното решение да бъде отменено. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от противната страна, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна. Изразява становище за правилност на атакуваното съдебно решение, поради което се иска оставянето му в сила. Заявена е претенция за разноски пред въззивната инстанция. В с. з. въззивникът не се явява, не заема становище. Въззиваемата страна излага съображения в подкрепа на решението и моли същото да се потвърди. Съдът, след преценка на доказателствата и при съблюдаване на закона, прие следното от фактическа страна: Молителката, въззиваема в настоящото производсво е представила пред първостепенния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която е заявила, че И. К., с когото са живеели на семейни начала и имат две деца и упражнява върху нея психическо насилие като й нанася обиди, както и на нейни близки. и я заплашва с убийство и побой. Посочила е, че последните му прояви на психически тормоз са били на ...г. и ...г. , като същият е влизал в жилището на молителката. Тази фактическа обстановка се потвръждава от разпитаните в първата инстанция свидетели: Р.К., А. К. и Н.К.. ЕРС е приел, че в този случай подходящи мерки по ЗЗДН са : забрана за доближаване жилището на молителката за 6 месеца, задължаване за въздържание и глоба, като е предупредил ,че при неспазването на теиз мерки може да бъде задържан от полицейските органи. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на база преценка на относимите към спора доказателства. С оглед на това ВТОС прави следните изводи : Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от легитимирана страна, при наличието на правен интерес.При преценка по същество, жалбата се намери за неоснователна по следните съображения: Съобразно обстоятелствата, наведени в молбата на К. и търсената защита, производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие. Съгласно чл. 2 от същия, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. В конкретния случай, няма спор между страните съществува връзка, която допуска прилагането на този закон.: живеели са на съпружески начала. От анализа на данните по декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона и свидетелските показания може да се направи обоснован извод, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие от страна на въззивника, изразяващо се в упражнявано психическо насилие за периода, посочен в декларацията. Както е посочено в документа, психическото насилие се е изразило чрез нанасяне на обиди и заплахи за живота на молителката, вкл. и побой. Като акт на такъв вид насилие следва да се цени поведението на въззвника, изразяващо се в рушенето на имуществото на молителката. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. С оглед възраженията, наведени в жалбата, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона въззивният съд включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от сочения нормативен акт, съобразно която доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и декларациите по чл. 9, ал. 3. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл. 13 в която се казва - когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Ето защо, възраженията на въззивника за допуснати от първостепенния съд нарушения на материалния и процесуалния закон се прецениха като неоснователни. Такива са и оплакванията ,че след като има заплаха за убийство и други , наказуеми според НК деяниея, то ЗЗДН е неприложим. Законодателят не предвижда такова изключение. Като неоснователни се намериха и оплакванията, досежно кредитираните от районния съд показания на свидетели. Те не са оборени от други допустими от ГПК доказателствени средства. Освен това ЕРС е приложил правилни и адекватни мерки, предвидени от закона. Предупредил е въззивника , че в случай на нарушение , може бъде задържан от полицейските органи. При така изложените съображения, въззивният съд, в настоящия съдебен състав, прецени, че обжалваното решение е правилно и следва същото, на осн. чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, да бъде оставено в сила. При този изход на делото, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноски в размер на 100 лв. за производството пред въззивната инстанция. При тази мотивация,ВТОС РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № .../...г. , постановено по гр. д. № .../... год. на Е.районен съд. ОСЪЖДА И. К. К. от гр. Е.,ул."... " №..., В. Б, 3 ап 7 с ЕГН: * да заплати Х. А. К. от гр. Е. , ул."..." №87 с ЕГН: * разноски по делото в размер на 100 / сто/ лева за адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА И. К. К. от гр. Е.,ул."... " №97, В. Б, 3 ап 7 с ЕГН: * да заплати по с/ка на ВТОС разноскки по делото 15/ петнадесет / лева и 5/ пет/ лева за служебен изпълнитеен лист. Решението е окончателно. Председател: Членове : 1. 2. |