№ 1138
гр. Варна, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502039 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена жалба с вх. № 8491 от 7.09.2022 г. от М. Н.
В., чрез адв. И. Г., срещу принудителни действия, свързани с насочването на
изпълнението /публична продан/ върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 11 с идентификатор № 10135.2553.436.1.11, находящ се в гр.
Варна, р-н *********** със застроена площ от 77,97 кв. м., който смята за
несеквестируем, постановено по изпълнително дело № 20198070400417 по
описа на ЧСИ – Надежда Денчева, рег. № 807.
Жалбоподателят сочи, че горепосоченият апартамент в гр. Варна е
единствено жилище, придобито по наследяване от родителите му. Излага
подробни доводи за допустимостта на жалбата. Сочи, че притежава ½ ид. ч. от
апартамент на две нива с идентификатор № *********** Излага доводи, че
стойността на недвижимия имот по повод, на който е насочено изпълнението
надвишава стойността на остатъка на дълга. Моли за отмяна на действията на
ЧСИ, които нарушават чл. 444, т. 7 ГПК. Претендира разноски. Прави искане
за спиране на изпълнението по изпълнителното дело до приключване на
настоящото дело.
В законоустановения срок е постъпил отговор от страна на
взискателя – „Първа Инвестиционна Банка“ АД, чрез юрк. П.Б. В същия се
излагат доводи за неоснователността на жалбата. Посочва, че длъжникът
разполага и с друг жилищен имот, който е с площ от 110.64 кв. м. на два
етажа, представлява мезонет, находящ се в гр. Варна, ***********. Позовава
се на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 31 от 15.02.2008 г. за определяне на
1
необходимата жилищна площ за обезпечаване на жилищната нужда на
длъжника. Сочи, че мезонетът представлява друго жилище по смисъла на чл.
444, т. 7 ГПК, в което длъжникът може да живее. Счита, че възбраната,
описът и оценката не нарушават несеквестируемостта. Моли за оставяне на
жалбата без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е администрирал
делото, ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становището на страните,
доказателствата приложени по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20198070400417 е образувано на 7.08.2019 г. по
молба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, по изпълнителен лист № 5974 от
30.07.2019 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 5904/30.07.2019 г. по ч.
гр. д. № 11999/2019 по описа на Районен съд – Варна, с който М. Н. В., Я. Д.
В.а и С. Г. С. са осъдени да заплатят на взискателя сумата 35 827.72 евро -
главница, 18 377.52 евро възнаградителна лихва за периода 15.01.2014 г.-
22.07.2019 г., сумата 6621.21 евро обезщетение за времето от 24.09.2014 г. до
22.07.2019 г., 59.71 евро-законна лихва за периода 23.07.2019 г.-28.07.2019 г.,
1047.92 евро - комисионна, 180 лв. - разноски по връчване на покани, 2426.25
лв. - разноски и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.
Покана за доброволно изпълнение е връчена лично на жалбоподателя на
30.08.2019 г. В изпълнителното производство е насрочен опис на недвижимия
имот, находящ се гр. Варна, р-н *********** представляващ апартамент №
11, за което длъжникът е редовно уведомен.
За обезпечаване вземането на взискателя е наложена възбрана, вписана в
СВ Варна акт № 37, том 7, дв. вх. рег. № 23054, върху недвижим имот
апартамент ********** собственост на длъжника М. Н. В., придобит по
наследство от неговите родители. По молба на взискателя е насочено
принудително изпълнение върху този имот, като е пристъпено към опис и
оценка, за които жалбоподателят е надлежно уведомен.
Насрочена е публична продан върху горепосочения недвижим имот в
периода от 14.08.2022 г. до 14.09.2022 г. с начална тръжна цена от 145 760
лева. Същата по разпореждане на ЧСИ е спряна, за което жалбоподателят е
уведомен по електронната поща на процесуалния му представител.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Безспорно в производството е обстоятелството, че М. Н. В. има
качеството на длъжник в производството по принудителното изпълнение,
поради което се явява легитимиран да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо, по реда на чл. 435, ал. 2, т.
2 ГПК. Съобразно дадените указания в т. 13 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. С оглед на горното, съдът намира, че жалбата е
депозирана в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява допустима.
2
По повод преценката за основателността на депозираната жалба,
съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да
бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това, дали длъжникът живее в него, като само ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с
наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията на чл. 39, ал. 2 ЗС. Тази разпоредба следва да бъде съобразявана
служебно от съдебния изпълнител във всяко положение на изпълнителното
производство, щом основанията за приложението й са били налице, т. е. до
приключване на изпълнителното производство съдебният изпълнител следва
да следи за спазването на нормата на чл. 444, т. 7 ГПК. Поради което
съдебният изпълнител е задължен преди да насочи изпълнение, служебно да
събере данни относно това дали имотът е несеквестируем или не, като следва
да провери дали длъжникът притежава и други имоти на територията на РБ,
които имат характеристиката на „жилище“ по смисъла на § 5, т. 30 от ПЗР на
ЗУТ; от колко човека се състои семейството на длъжника, колко жилищни
помещения обитава то; дали жилището надминава жилищните нужди на
длъжника и на членовете от семейството му; ако надхвърля жилищните им
нужди– дали са налице условията на чл. 39, ал. 2 ЗС и т. н. За получаването на
горната информация, съдебният изпълнител има право на основание чл. 431,
ал. 3 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ да извършва справки в съответните институции.
Целта на нормата е да гарантира на длъжника, че принудата върху него ще
бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му
и възможността да преживява нормално.
Видно от приложените документи по делото, длъжникът разполага с 1/2
ид. ч. от недвижим имот, находящ се също в гр. Варна, ***********, с площ
от 110.64 кв. м. По силата на решение, постановено по гр. д. № 7365/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, жилището е предоставено за ползване на
бившата съпруга на длъжника – Я. Т.. Затова и следва да се приеме, че
обстоятелство, че притежава ид. ч. от друг недвижим имот, който не може да
ползва лично, не обуславя извод за отпадане на несеквестируемостта по
отношение на наследения недвижим имот в гр. Варна.
Под понятието „друго жилище“ по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК
законодателят е имал предвид жилище, което да задоволява жилищната
нужда на длъжника и членовете на неговото семейство. Макар и законът да не
предвижда, че другото жилище следва да е изцяло собственост на длъжника,
когато се касае за притежаването на ид. ч. следва да се направи преценка за
обективната възможност за ползването му и задоволяването на жилищната
нужда на длъжника и членовете на семейството му.
В разглеждания случай, притежаваните от длъжника 1/2 ид. ч. от друг
апартамент в гр. Варна, не могат да обосноват извод за изключителен обем на
права в съсобствеността. Също така, по делото липсват данни длъжникът в
качеството му на съсобственик да може да ползва сам общата вещ срещу
заплащането на обезщетение на другия съсобственик, на който по силата на
горепосоченото съдебно решение му е предоставено ползването на целия
имот срещу заплащане на обезщетение на жалбоподателя в размер на 250 лева
– месечно. Ето защо, следва да се приеме, че в производството не се съдържат
данни за обективната възможност на длъжника сам да ползва съсобствения
недвижим имот в гр. Варна. Затова и се налага извод, че наследеният
недвижим имот в гр. Варна е несеквестируем, доколкото страната, която
твърди положителни факти и се позовава на секвеституемостта не е доказала
3
наличието на горните обстоятелства.
При липсата на събрани допълнителни доказателства за съжителство с
други лица, свързани с длъжника чрез брак, произход или осиновяване, респ.
за наличие на друго имущество на някой от членовете на семейството,
изключая ½ ид. ч. от *********** то следва да се приеме, че жилището на
длъжника, представляващо апартамент № 11, находящ се в гр. Варна, р-н
*********** със застроена площ от 77,97 кв. м., е несеквестируемо.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира доводите
на жалбоподателя за насочване на принудително изпълнение от ЧСИ върху
горепосоченото несеквестируемо имущество за основателни.
С оглед на горното, депозираната жалба, предмет на настоящото
производство се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
По повод на искането, на основание чл. 438 ГПК за налагане на
обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнителното дело до
приключване на производството по настоящото дело, настоящият съдебен
състав намира следното:
Изрично с разпореждане ЧСИ е спрял отварянето на наддавателните
предложения във връзка с насрочената публична продан на недвижимия имот,
който се твърди да е несеквестируем.
Също така, настоящият съдебен състав намира, че предвид
постановяването на разрешение по същество на спора, следва да се приеме, че
е отпаднала предпоставката за спиране на принудителното изпълнение до
приключване на настоящото производство. Ето защо, следва да се приеме, че
не е налице обезпечителна нужда, поради което спирането на изпълнителното
производство относно изпълнението върху имота е безпредметно. Затова и
депозираното искане се явява неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед изхода от спора, съдебно-деловодни разноски са дължими в
полза на М. Н. В.. Същият претендира заплащането на 597 лева, от които 97
лева – държавни такси и 500 лева – адвокатско възнаграждение. Доколкото с
настоящото производство са свързани единствено сторените 25 лева за
заплатена държавна такса, то в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски в общ размер на 525 лева.
Водим от горното,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ – Надежда Денчева, рег. № 807,
извършени по изпълнително дело № 20198070400417, изразяващи се в
насочването на принудително изпълнение /публична продан/ върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 11 с идентификатор №
10135.2553.436.1.11, находящ се в гр. Варна, р-н *********** със застроена
площ от 77,97 кв. м., на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 438 ГПК
за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20198070400417 по
описа на ЧСИ – Надежда Денчева, рег. № 807, релевирано в жалба с вх. №
4
8491 от 7.09.2022 г., депозирана от М. Н. В., чрез адв. И. Г., срещу
принудителни действия, свързани с насочването на изпълнението /публична
продан/ върху недвижим имот, представляващ апартамент № 11 с
идентификатор № 10135.2553.436.1.11, находящ се в гр. Варна, р-н
*********** със застроена площ от 77,97 кв. м., на основание чл. 435, ал. 2, т.
2 ГПК.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на М. Н. В., ЕГН: ********** сумата от 525 лева /петстотин
двадесет и пет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437,
ал. 4, изр. второ ГПК.
Копие от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Надежда Денчева,
рег. № 807.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5