№ 7525
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20251100501110 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 28.10.2024г., постановено по гр.д. № 36272/2022г. на СРС,
ГО, 71 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
срещу К. Н. С. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за
сумата 698, 18 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.09.2018г. - м.04.2020г. в имот, находящ се в гр.
София, жк „********“, бл. ********, с абонатен № ********; за сумата 132,
77 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 23.12.2021г. и
за сумата 50, 22 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2022г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 685/2022г. по описа на СРС, ГО, 71 състав. Със
същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: по иска за
1
главница за топлинна енергия - за разликата над 698, 18 лева до пълния
предявен размер от 782, 98 лева и за периода м.05.2018г. до м.08.2018г. вкл.,
като погасен по давност и по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за разликата над 132, 77 лева до пълния предявен размер от 152, 34 лева и
изцяло е отхвърлен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 10, 98
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до
23.12.2021г.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена въззивна жалба от ответника К. Н. С., в която са изложени
оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за нарушение на
материалния закон. Конкретно твърди, че по делото не е доказано, че
ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден
имот, тъй като не са ангажирани нотариален акт или договор за покупко-
продажба, както не била представена молба-декларация за откриване на
партида. По отношение на претенцията за заплащане на цена на услугата
дялово разпределение се навеждат съображения, че вземането не се дължи,
поради обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства за
основанието на претендираната сума, както и за нейния размер. Оспорват се и
изводите на съда за изпадане на ответника в забава, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства относно датата на публикуване на общата фактура
в интернет сайта на ищцовото дружество. По изложените съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.
Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение
за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-
правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
2
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
3
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
По делото е представена Заповед № РД-41-2979 от 24.12.1986г.,
издадена от председател на ИК на СНС, с която въз основа на влязлата в сила
заповед по чл. 98 от ЗТСУ с № РД-40-1367/15.09.1986г., с която е определен
начина на обезщетение на Н.С.Д. за отчужден от него недвижим имот, на
основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ е отстъпено правото на собственост върху
процесния недвижим имот за нуждите на неговия син – К. Н. С.. Въз основа на
тази заповед се налага извод, че ответникът е придобил правото на
собственост върху топлоснабдения имот при условията на чл. 102 ЗТСУ /отм./,
като съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ собствеността на недвижимия имот,
отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на
органа по чл. 95. По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да е извършил
разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период.
С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния
период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени
общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на
топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна
по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Следователно
4
ответникът е имал качеството „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на
битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както
изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/. В случая се
установи съществуването на облигационно правоотношение между страните
по презюмиран договор /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В аспекта на изложеното се
налага извод за неоснователност на релевираното от въззивника възражение за
липса на облигационна връзка поради неспазване на писмената форма за
валидност на договора за продажба на топлинна енергия, доколкото, противно
на поддържаното, разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗЕ не въвежда такова
изискване. Предвидената в посочената норма писмена форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Освен това следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; както и че
непогасеното по давност вземане за стойността на доставената за процесния
период топлинна енергия възлиза на 698, 18 лева.
Ответникът нито твърди, нито доказва да е изпълнил договорното си
задължение за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия,
поради което дължи присъдената с решението на първоинстанционния съд
сума, представляваща непогасената по давност част от претендираното
вземане.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За исковия период /м.05.2018г. до м.04.2020г./ са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
5
София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за
топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение
6
на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.е.,
преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може
да иска изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни – според чл. 33, ал. 1 от
приложимите Общи условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в
забава, считано от 15 септември на съответната година. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернет-страницата на ищцовото
дружество.
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни
вземания за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., то акцесорните претенции
се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2019г. до
23.12.2021г. Ответникът дължи присъдената с решението на
първоинстанционния съд сума, представляваща непогасената по давност част
от претендираното вземане.
По отношение на възражението, че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
7
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012г./ отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето
по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано
от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град
София от 2008г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
8
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на
ДКЕВР и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, потребителите
/клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата “дялово разпределение” от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/. цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/. за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото не е спорно, че дяловото разпределение за исковия период е
било извършвано от "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, а съобразно изложените
по-горе съображения се налага извод, че ищецът се легитимира като носител
на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение.
Неоснователно е възражението на въззивника за липса на основание за
ангажиране на имуществената им отговорност за цената на извършената
услуга дялово разпределение. Размера на претендираното вземане не е бил
оспорен от ответника.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно установените размери в чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
9
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19386 от 28.10.2024г., постановено по
гр.дело № 36272/2022г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, в обжалваните му
части, с които са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу К. Н. С. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за
сумата 698, 18 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.09.2018г. - м.04.2020г. в имот, находящ се в гр.
София, жк „********“, бл. ********, с абонатен № ********; за сумата 132,
77 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 23.12.2021г. и
за сумата 50, 22 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2022г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 685/2022г. по описа на СРС, ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА К. Н. С., ЕГН **********, гр. София, жк „******** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10