№ 4735
гр. Варна, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20253110104855 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от К. Й. И., ЕГН:**********,
адрес ************** срещу „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ************************ 6, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми: главница по
договора за кредит от 20.03.2008г., сключен с „Р./Б.я/" ЕАД в размер на 4391.25 лева, законна
лихва в размер на 2340.55 лева за периода 04.10.2013г.- 03.01.2019г.; 1268.55 лева, изискуема
редовна лихва за периода 15.02.2011г. - 14.03.2013 г. вкл.; 945.57 лева, изискуема редовна
лихва за периода от 15.04.2011г. до 03.10.2013г. вкл.; 336.01 лева, изискуема лихва съгласно
чл. 8 от анекс № 1 за периода от 15.09.2009 г. до 28.03.2010 г.; 486.83 лева присъдени
разноски, за които вземания в полза на „Р./Б.я/" ЕАД е издаден изпълнителен лист от
08.10.2013 г. по ч.гр.д. № 14660/2013г. по описа на ВРС и има образувано изпълнително дело
№ 20188830401135 по описа на ЧСИ рег. № 883 П. И.а, с район на действие ВОС, а в
условията на евентуалност не дължи сумите по издадения изпълнителен лист от 08.10.2013
г. по ч.гр.д. № 14660/2013г.: главница по договора за кредит от 20.03.2008г. в размер на
4391.25 лева, законна лихва от подаване на заявлението - 04.10.2013г. до окончателното й
изплащане; 1268.55 лева, изискуема редовна лихва за периода 15.02.2011г. - 14.03.2013 г.
вкл.; 945.57 лева, изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011г. до 03.10.2013г. вкл.;
336.01 лева, изискуема лихва съгласно чл. 8 от анекс № 1 за периода от 15.09.2009 г. до
28.03.2010 г.; 486.83 лева присъдени разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по
ч.гр.д. № 14660/2013г. на ВРС, на 08.10.2013г. в полза на Р./Б.я/ ЕАД срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист за сумите предмет на настоящото производство. Вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени с договор за цесия от 06.11.2015г. на „Ф.И." ЕАД.
Първоначално е било образувано изпълнително дело №2 20138070400392 по описа на ЧСИ
pen № 807 Надежда Денчева, с район на действие ВОС, по което единственото предприето
действие е изпращане на покана за доброволно изпълнение, която се считала за връчена на
16.10.2013г.. Делото е прекратено на 08.08.2018г., на основание. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз
основа на изпълнителния лист, на 03.10.2018г. ответникът „Ф.И. "ЕАД е подал молба с вх. №
17004/03.10.2018г. до ЧСИ pen № 883 П. И.а, с район на действие ВОС, за образуване на
изпълнително производство, като е образувано изпълнително дело № 20188830401135 по
описа на ЧСИ pen № 883 П. И.а. До ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение с
№ 15797 от 20.12.2018г., както и запорно съобщение от същата дата, които не са му връчени.
Уведомен е, че е наложен запор върху МПС - лек автомобил, марка Ф.П. Поло с pen № B l102
1
КР и запор на трудовото му възнаграждение в ГИАР ООД, както и че ще бъде извършен
опис на движими вещи на постоянния му адрес и опис на запорираното МПС. Описите не са
осъществени. Не са извършвани удръжки от трудовото му възнаграждение. След изпращане
на ПДИ и запорното съобщение, по изпълнителното дело не са извършвани действия за
принудително събиране на сумите. След 20.12.2018г. взискателят е бездействал и повече от 2
години не са предприемани валидни изпълнителни действия, поради което на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено. От 20.12.2018г. е започнала
да тече погасителна 5-годишна давност, като съдебният изпълнител прекратил делото с
постановление на 02.04.2025г., като актът му имал констативен характер. Сочи, че от датата
на налагане на запорите - 20.12.2018г., е изтекъл период от време повече от 5 години и
вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Навежда доводи, че възможността
на ответника да събере принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо
обективира искане за постановяване на положително решение по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Признава иска, като счита
същия за основателен. Сочи, че не е предприемал съдебни или извънпроцесуални действия
за събиране на вземането, вкл. не е отправял покани за плащане. Не е дал повод за завеждане
на делото. По изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия от 2018г., вкл.
не е искано предприемането на такива. Тъй като изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, то не е висящо и ищецът е могъл да се позове на давността
извънсъдебно. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение при
признание на иска и за приложение на чл.78, ал.2 ГПК.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуален представител прави искане за постановяване на
решение при признание на иска и за присъждане на разноски. Възразява срещу доводите за
приложението на чл.78, ал.2 ГПК.
СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на исковете и искането
на ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
Неоснователни са възраженията на ответника за приложение на чл.78, ал.2 ГПК.
Първата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективните права на ищеца. В случая ответникът е станал причина за
завеждане на делото, тъй като при образуване на изпълнителното производство, въз основа
на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед по чл.417 ГПК, предявяването на иск
по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния
лист, е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото
си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след
съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно възражение
длъжникът не е могъл да направи пред ЧСИ, защото основанията за прекратяване на
изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях. Признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответникът от отговорността за разноски, тъй като не е налице първата предпоставка на
чл.78, ал.2 ГПК, поради наличието на данни за извършени извънсъдебно действия по
събиране на вземането и изпълнителен титул срещу ищеца за същото, който може да
послужи за образуване на ново изпълнително производство, в рамките на което длъжникът
не би могъл да направи обвързващо кредитора или ЧСИ възражение за погасяване на
вземането по давност, което да даде основание за прекратяване на делото. Възражението за
погасяване на вземането по давност следва да бъде предявено по съдебен ред, за да има
обвързващи кредитора последици. Сезирането на съда е условие за упражняване на
субективните права на ищеца и признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи
чл.78, ал.2 ГПК /в този смисъл определение № 50010/23.03.2023г. по ч.гр.дело № 3372/2022г.
на ВКС; определение №71/21.01.2014г. по ч.гр.д. № 17/2014г. на ВКС; определения № 500 от
16.07.2013г. по ч.гр.д.№ 2326/13г.на І т.о. и № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д.№ 592/12г.на І
гр.о. на ВКС/.
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има ищeцът. Съобразно списъка
по чл.80 ГПК и доказателствата за реално сторени разноски, същите възлизат на сумата
1414.75 лева /1000 лева адвокатско възнаграждение и 414.75 лева такси/. Възражението на
ответника по чл.78, ал. 5 ГПК е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до сумата 700 лева.
2
Така в тежест на ответника следва да се възложи сумата 1114.75 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Й. И., ЕГН:**********, адрес
************** не дължи на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ************************ 6, следните суми: главница по договора за кредит от
20.03.2008г., сключен с „Р./Б.я/" ЕАД в размер на 4391.25 лева, законна лихва в размер на
2340.55 лева за периода 04.10.2013г.- 03.01.2019г.; 1268.55 лева, изискуема редовна лихва за
периода 15.02.2011г. - 14.03.2013 г. вкл.; 945.57 лева, изискуема редовна лихва за периода от
15.04.2011г. до 03.10.2013г. вкл.; 336.01 лева, изискуема лихва съгласно чл. 8 от анекс № 1 за
периода от 15.09.2009 г. до 28.03.2010 г.; 486.83 лева присъдени разноски, за които вземания
в полза на „Р./Б.я/" ЕАД е издаден изпълнителен лист от 08.10.2013 г. по ч.гр.д. №
14660/2013г. по описа на ВРС и има образувано изпълнително дело № 20188830401135 по
описа на ЧСИ рег. № 883 П. И.а, с район на действие ВОС, а в условията на евентуалност не
дължи сумите по издадения изпълнителен лист от 08.10.2013 г. по ч.гр.д. № 14660/2013г.:
главница по договора за кредит от 20.03.2008г. в размер на 4391.25 лева, законна лихва от
подаване на заявлението - 04.10.2013г. до окончателното й изплащане; 1268.55 лева,
изискуема редовна лихва за периода 15.02.2011г. - 14.03.2013 г. вкл.; 945.57 лева, изискуема
редовна лихва за периода от 15.04.2011г. до 03.10.2013г. вкл.; 336.01 лева, изискуема лихва
съгласно чл. 8 от анекс № 1 за периода от 15.09.2009 г. до 28.03.2010 г.; 486.83 лева
присъдени разноски, на основание чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
************************ 6, да заплати на К. Й. И., ЕГН:**********, адрес
************** сумата 1114.75 лева, сторените по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3