Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 02 .04.2020
година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
19.02. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1016 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1595/19.11.2019
г. по гр.д.№2546/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът „Е.”
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. П. излага доводи за
незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен
предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред двете
инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемия.
Въззиваемият
„В.“ ЕООД ЕИК *** чрез процесуалния си представител изразява становище,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По
делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от 24.09.2008 г. от ЕВН до „В.“ ЕООД С.З.
относно идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието меренe се осъществява в
подстанциите. С това писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца „В.“ С.З. документи
удостоверяващи собствеността на същия върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на
това писмо „В.“ ЕООД с писмо от 23 октомври 2008 г. е изпратило до ответника Е.
АД заповед на Община Т. за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект
ПС Д.-ел.провод и трафопостове на В. С.З., извлечение
от счетоводните книги на дружеството, официална скица на ел.провода
и образец 16 – Разрешение за ползване. С писмо от 5.12.2008 г. „В.“ ЕООД гр. С.З.
отправя молба до ответника, че желае да бъде изместено поле – мерене от ниско
напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV
в подстанция гр. Т. на следните измервателни точки: ИТ № 2939032 . ПС „О.““ с. О.
и ИТ № 2939033 В. с. К.. Тези обекти се ел.захранват от ел.провод
20 kV“В.“, собственост на ищцовото
дружество. В отговор на това писмо от 9.01.2009 г. ответникът отново изисква
документи за собственост на ел.провод 20 киловата,
извод „В.“, Подстанция Т..
По
делото е представена заповед № 135 от 12.12.1995 г.
на Община гр. Т., с която на основание чл. 2-ри от Наредбата за държавни имоти
е предоставил безвъзмездно за експлоатация и поддържане обект ПС.Д. ЕЛ.ПРОВОД И
ТРАФОПОСТОВЕ. От представените и приети по делото акт за приемане и предаване на основни
средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „К.“, акт обр. 16 за електропровод 20 киловата на Помпена станция „О.“,
на ПС „К.“ и намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261 от
09.08.1995 г., съдът намира, че се установява, че ищецът е собственик на
Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.“,
и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството.
По делото е изслушано заключението на назначената съдебно- техническа
експертиза. Вещото лице сочи, че през периода 01.08.2015г. - 31.08.2015г. измерването
на потребената от ищеца ел.енергия по процесната
фактура за обект ПС „О.", ИТ №2939032 се е извършвало на ниво ниско
напрежение след трансформация 20кV/0,4 kV във веригата на
потребление в ПС /помпена станция/ „О.". Ако се приеме, че електропровод „В."
20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво
средно напрежение към началото на електропровод „В.“. Вещото лице сочи, че средствата за търговско
измерване на потребяваното през процесния период
количество ел.енергия са собственост на ЕВН „Електроразпределение ЮГ" ЕАД
. Кабелните електропроводи, с които
ищецът е присъединен към закрита разпределителна уредба/ЗРУ/ 20 кV са собственост на „В."ЕООД . След реализацията на
проект „Life+"/опазване на застрашени
птици-щъркели и царски орли,част от социална дейност в областта на Екологията/
на Е\М „Електроразпределение ЮГ" ЕАД,собствеността на кабелните
електропроводи е на ответното дружество. В заключението си, вещото лице сочи,
че през периода 01.08.2015г. - 31.08.2015г. измерването на потребената
от ищеца ел.енергия по процесиите фактури за обект ПС „О. ", ИТ №2939032
се е извършвало на страна ниско напрежение след трансформация 20к\//0,4к\/ във
веригата на потребление за обект помпена станция „О. ".Измерването е
извършвано с електромер ЕМН №3368281 с Un=400V:Iп=5А клас на точност - 1 и 3 броя токови трансформатори с
ток в 600/5А с коефициент на трансформация К=120 . Ако се приеме, че
електропровод „В." 20 кV, изходящ от подстанция
„Т.", е собственост на ищеца през процесния период, границата на
собствеността му са изводите на килията в ЗРУ в подстанция „Т." на ниво средно
напрежение към началото на електропровод „В.".
В
първоинстанционното производство е назначена и съдебно-икономическа експертиза
като на осн.чл.272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на районния съд в тази част.
Не е
спорно, че между ищеца „В.“ЕООД гр. С.З. и ответника „Е.“ ЕАД гр. П. е налице
облигационна връзка, като отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от 9.06-2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи /отм./, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, както и и от Правила за търговия с ел.енергия от 26.07.2013 г.
В
настоящия случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че границата на собствеността са изводите на електропровод „В."
в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение.
Съдът
приема, че СТИ, отчитащо ниско напрежение е било неправилно разположено, като
количеството консумирана ел.енергия, измерено в места, различни от нормативно
установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. Ищецът не е
имал задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за пренос
през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и количество ел.енергия
по цени за ниско напрежение. С начисляване „такса пренос по ел. разпределителна
мрежа до обект ПС„ О.", ИТ№ 2939032 на ниско напрежение" в
приложената фактура, ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняване на ищцовото дружество.
Ищецът
е платил сума на ответника, представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.“, ИТ № 2939032,
за периода 01.08.2015 г. - 31.08.2015г.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, цената за пренос
се заплаща съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия
в местата на измерване. Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода,
че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да
е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от
страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за пренос, като компонент на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да
бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно,
тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от
което произтича съответно и тяхната недължимост.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или
в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа.
Предвид чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските :Във въззивното производство не са представени доказателства за
сторени от въззиваемия разноски,поради което такива
не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 1595/19.11.2019
г. по гр.д.№2546/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: