Мотиви към Присъда №14/21.05.2018г. по НОХД № 357/2017г. на СвРС.
Производството
е по реда на чл.372, ал.3 вр. 371, т.1 от НПК. Производството
по делото е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от прокурор при Р.п.-
С. против Д.М.Д. с ЕГН **********.
Същият е обвинен в това, че на 18.05.2017 година в град Свищов управлявал МПС –
състав на ППС – *****„*****“, с рег. № *****с прикачено полуремарке
„*****“ с рег. № *****, без да притежава съответно свидетелство за управление
на МПС валидно за категорията, която се изисква за управляваното от него ППС –
Категория С+Е, като същото е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без да притежава съответно СУМПС с НП
№16-0352-000797/24.11.2016 година, влязло в законна сила на 12.01.2017 година и
НП № 16-0352-000808/28.11.2016 година издадено от Началник РУ МВР Свищов,
влязло в законна сила на 12.01.2017 година - престъпление по чл.343в, ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства се установява по безспорен начин приетата за
установена от прокуратурата в депозирания обвинителен акт фактическа
обстановка, а именно, че обвиняемият е управлявал МПС без да притежава
свидетелство за управление на МПС за съответната категория в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на МПС без да притежава
свидетелство за съответната категория. С това обв. Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в
което е обвинен. Моли съда да наложи наказание, към минимално предвидения в
наказателния кодекс за това престъпление наказание, а именно наказание в размер
на една година лишаване от свобода. Тъй като по отношение на предходните
осъждания на подсъдимия Д. не е настъпила реабилитация, счита че определеното
от съда наказание следва да се изтърпи ефективно при общ режим.
В съдебно заседание подсъдимия Д. се
явява лично и с упълномощения си защитник адв.Н..
Прави искане на основание чл.370, ал.1 от НПК
производството по делото да се проведе по реда на чл.370 и сл. от НПК-съкратено
съдебно следствие. При условията на чл. 371, т.1 от НПК подсъдимия
даде съгласие да не се провежда разпит на свидетелите от досъдебното досъдебното, а при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. На основание чл.373, ал.1 вр. чл. 372, ал.3 от НПК вр. чл. 283 от НПК съдът прие,
прочете и огласи доказателствения материал, без да извършва разпит на
свидетелите от досъдебното производство.
В съдебно заседание подсъдимия Д. даде
обяснения. Заяви, че е предприел управлението на ППС, въпреки липсата на
съответно свидетелство за тази категория, тъй като водачът на товарния
автомобил, когото само придружавал на инкриминираната дата, не е могъл да го
управлява по обективни причини в последните километри преди гр.Свищов. За да
може да бъде превозен товарът – дървен материал, в срока на разрешението на
превозния билет, подсъдимият взел решение сам да извози дървените трупи, тъй
като от фирмата му обяснили, че ще имат проблеми. Същият съжалява за
извършеното и моли за минимална присъда. На последна дума отново изразява
съжаление и обещава, че няма да се повтори.
Защитникът на подсъдимия адв. Н.
пледира за оправдаване на подсъдимия. Счита, че са налице предпоставките на
чл.9, ал.2 от НК, тъй като извършеното от подсъдимия деяние само формално
покрива признаците на извършена престъпление. Според нея е налице втората
предпоставка на малозначителността – явна незначителност
на обществената опасност на деянието. Подсъдимият признавал вината си и
направил пълни самопризнания, което сочело критичното му отношение към
извършеното, осъзнава деянието си и има стремеж към поправяне. Добросъвестното
му поведение било не само в наказателното производство, но още при извършването
на проверката от полицейските служители изпълнявайки всички техни
разпореждания. Освен това подбудите му да предприеме действия по управление на
МПС били в резултат на съчувствие и колегиалност към свой колега, както и към
работодателя, тъй като превозния билет щял да изтече и това да доведе до загуби
на фирмата. Освен това същият управлявал МПС далеч от хора и други превозни
средства, в индустриалната зона на гр.Свищов, във време когато всички почиват,
поради което не били настъпили вредни последици от деянието. На следващо място
излага, че подсъдимият има много добри характеристични данни, същият полага сам
грижи за малолетно дете, същият е млад човек, който тепърва ще се утвърждава в
обществото и се стреми да поправи допуснатите в ранната си възраст грешки. В
тази връзка сочи, че двете присъди на подсъдимия към настоящия момент са
изтърпени, но те не сочат висока обществена опасност на извършителя, напротив
на инцидентност, а не на преднамереност. Настоящото деяние било осъществено
близо осем години след второто му осъждане. По тези съображения моли съда да
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, която може да приложена спрямо
деянието извършено от подсъдимия. В случай, че съда не приеме тези аргументи,
моли съда да наложи присъда, в която да приложи чл.55 от НК – налице били
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които правят предвиденото в
закона наказание несъразмерно тежко с извършеното от подсъдимия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия
Д.М.Д. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, и живущ ***, български
гражданин, със средно-специално образование, работи във фирма *****, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
Същият е осъждан както
следва:
Със споразумение по НОХД №
418/2005г. на РС Червен бряг, в сила от 23.01.2006г., за извършено на
25/26.10.2000г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК деяние му е наложено на
наказание обществено порицание.
Със споразумение по НОХД № 4371/2010г.
на Софийски РС, в сила от 07.07.2011г., за извършено
на 13.12.2009г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода от шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок
от три години. На основание чл.343г е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца.
Подсъдимият Д. бил правоспособен водач на МПС за категория В, М, С,
АТ и АМ. С НП №16-0352-000797/24.11.2016г.
на Началника на РУ МВР Свищов и НП №16-0352-000808/28.11.2016г. на Началника на
РУ МВР Свищов, и двете влезли в сила на 12.01.2017г., на подсъдимия били
наложени административни наказания глоба за извършени нарушения по чл.150а от ЗДвП за това, че е управлявал състав
от ППС – *****и прикачено към него полуремарке без да
притежава свидетелство за управление, валидно категорията към която спада.
На 18.05.2017г. се движел със свой колега
със състав от ППС – *****“*****“ с рег. №*****с прикачено полуремарке
„*****“ с рег. № ****. В района на м.“Паметниците“ част от товара – дървени
трупи паднали, което наложило да спрат. Докато се опитвали да го оправят,
колегата му си изкълчил крака, което наложило да бъде откаран в болница на
преглед. Подсъдимият позвънил на началника си, който му казал, че камионите са
снабдени със GPS-система и ако отиде камиона със
закъснение, превозния билет щял да изтече, което можело да му създаде проблеми
с горските. Затова подсъдимият взел да реши да управлява ППС сам. Около 1,30ч.
подсъдимият управлявал по ул.“33-ти Свщивски полк“ в
гр.Свищов, в посока от Хлебозавода към Винпром Свищов. ППС било забелязано от свидетелите В.А. – мл.автокнтророльор в РУ Свищов и колегата му Д.М. ***, които по това време се намирали на същата улица, изпълнявайки
служебните си задължения. Свидетелите решили да спрат водача на т.а. за
проверка. Свидетелят В.А. подал сигнал със стоп-палка, който бил възприет от
подсъдимия и той отбил състава от превозни средства и спрял. Св.А. приближил
към водача представил му се и му поискал документите за проверка. От
представеното СУМПС на водача установил самоличността на подсъдимия. Установил
също, че за управлявания от него състав от ППС, водачът няма СУМПС от
съответната категория, а именно С+Е. Свидетелите извършили проверка чрез дежурния
ОДЧ в системата на МВР. Така разбрали, че спрямо Д. има издадени два броя
наказателни постановления за управление на МПС без да притежава такова за
съответната категория. Свидетелят А. му съставил АУАН № 601/18.05.2017г. за
нарушение по чл.150а от ЗДвП. Актът бил предявен на подс.Д.,
който го подписал без възражения. Впоследствие било установено, че обвиняемият
вече е санкциониран по административен ред с посочените по-горе наказателни
постановления на Началника РУ Свищов за управление на МПС без валидно
свидетелство за съответната категория.
Извършеното деяние се доказва от показанията на
свидетелите В.А. и Д.М. (л. 15 и л. 16
от ДП); показанията на свидетеля Й. И.; от приложените в досъдебното
производство писмени доказателства: Наказателно постановление № 16-0352-000797
от 24.11.2016 г. (л. 2); Наказателно постановление № 16-0352-000808 от
28.11.2016 г. (л. 3); АУАН № 601/18.05.2017 г. (л. 4); справка за
нарушител/водач (л. 5-6); протокол за провеждане на практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС (л. 20); платежно нареждане
(л. 23); Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0324-00222/17.03.2017 г. (л. 24); характеристична справка (л. 29); картон на
АУАН Г287114/18.11.2016 г. на ОДМВР Велико Търново (л. 30); АУАН №
850/18.11.2016 г. (л. 32); проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ от 24.11.2016 г. (л. 33);
справка за собственост на МПС (л. 34); АУАН № 839/15.11.2016 г. (л. 39);
справка от ТР (л. 40); Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 16-0352-000250/16.11.2016 г. (л. 44); Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 16-0352-000262/24.11.2016 г. (л. 46);
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0352-000262/24.11.2016 г. (л. 49); справка за собственост на МПС (л. 50);
копие от лична карта на Д.Д. (л. 52); справка за
съдимост (л. 59); данни за личността (л.
60) декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 61),
справка по чл. 235 от НПК (л. 64); както и представените по делото: справка за
ППС – *****„****“с рег.№**** и прикачено
полуремарке ****с рег. № *****; социален доклад на
ДСП – Провадия; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0390/28.02.2012 г.; договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
от 10.09.2015 г.; копие от СУМПС.
При така доказаната фактическа обстановка по
категоричен начин се налага извода, че с деянието си подс.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343в,ал.2 от НК. От обективна страна въпреки,
че бил наказан по административен ред на два пъти с НП за управление на състав от ППС без да
притежава СУМПС за съответната категория, в едногодишния срок от наказването му
обвиняемият предприел отново управление на състав от ППС без да притежава СУМПС
за категорията, която изисква този пътен състав, а именно СЕ, съгласно
разпоредбата на чл.150а от ЗДвП.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Подс.Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Същият ясно е съзнавал, че няма правоспособност да управлява състав от ППС, за
които се изисква категория СЕ, но въпреки всичко е предприел действие по
управление на МПС.
При анализа на доказателствата съдът направи следните
правни изводи: Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин. Показанията
на свидетелите – полицейските служители В.А. и Д.М. са непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Тези показания не са изолирани от останалия
доказателствен материал. Те се подкрепят от останалите доказателства по делото:
от съставения АУАН, както и от обясненията на подсъдимия дадени в хода на
досъдебното производство в качеството на обвиняем и с които се е признал за
виновен. В съдебно заседание същият отново призна вината си и даде обяснения за
случилото се, като изрази съжаление за извършеното. Подсъдимият посочи, че е
предприел управление на процесния състав от ППС, тъй
като обективни причини налагали това. Посочи, че е предприел управлението на
състава от ППС, тъй като колегата му е претърпял инцидент и се е наложило
същият да продължи, за да откара товара, тъй като разрешението, дадено в
превозния билет за превозваната дървесина щяло да изтече. Съдът дава вяра на
тези обяснения, тъй като доказателства по делото в обратна посока не са
установени, а обясненията на подсъдимия са не само негова защитна позиция, но и
част от събрания доказателствен материал. В
заключение съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като пълни
логични, последователни и подкрепени от останалия събран доказателствен
материал и от самопризнанията на подсъдимия. Извършеното управление на процесния състав от ППС, както и от приложените наказателни
постановления № 16-0352-000797 от 24.11.2016 г. и № 16-0352-000808 от
28.11.2016 г., от справката за нарушител-водач, както и от справка за ППС – *****„****“с
рег.№**** и прикачено полуремарке ****с рег. № *****, обосновават несъмнен извод
за извършеното от обективна страна изпълнително деяние на престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК. Безспорно е, че подсъдимият Д. е притежавал правоспособност,
но за категории В, М, С, АТ и АМ. За управлявания от него състав от ППС
разпоредбата на ЗДвП изисква правоспособност и за категория СЕ, тъй като е
управлявал състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно
средство от категория С и полуремарке с допустима
максимална маса над 750 kg.
Въз основа на изложеното
съдът намира, че подсъдимият Д. следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343в,ал.2 от НК и да му се наложи наказание.
В тази връзка съдът намира, че не са налице основания за приложението на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Извършеното от подсъдимия Д. деяние в никакъв
случай не е малозначително по смисъла на тази
разпоредба, каквото искане направи
защитника на подсъдимия. За да се приложи тази разпоредба, е необходимо
деянието му да не е обществено опасно въобще или неговата обществена опасност
да е явно незначителна. В конкретния случай при преценката за обществената опасност на конкретното деяние,
съдът съобрази обществената опасност на деянието, която преценява като висока,
независимо от факта, че няколко месеца след извършване на деянието подсъдимия е
получил правоспособност на изискуемата категория, както и личността на подс.Д.. Същият се явява личност със завишена степен на
обществена опасност предвид миналите му осъждания, включително и за престъпление против транспорта, както и извършени
нарушения на ЗДвП, правещи го личност незачитаща установените правила за
движение по пътищата. Освен това настоящото деяние подс.Д.
е извършил след като е извършил преди това две нарушения на ЗДвП от същия вид,
като прави впечатление, че същите са извършени през непродължителен период от
време – на 24.11.2016г. и на 28.11.2016г., а настоящото е извършено четири
месеца след връчване на наказателните постановления, издадени за тези две
нарушения, което сочи на упоритост в незачитане на установите правила.
При определяне размера на наказанието съдът прецени
обществената опасност на извършеното и на дееца, мотивите и подбудите за
престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът
отчита, че подсъдимият е личност с завишена
степен на обществена опасност – същият е осъждан за извършени престъпления от
общ характер, включително за престъпление против транспорта. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е и високата степен на обществената опасност на
деянието, свързано с живота и здравето на останалите участници в движението.
Като многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема, че след извършване на деянието,
подсъдимият е придобил изискуемата от ЗДвП категория, допускаща управление на
състав от ППС. Съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимия Д. сам полага
грижи за малолетното си дете, което е на шест години. Съдът съобрази и
подбудите на подсъдимия за извършване на деянието, а именно подс.Д.
се е ръководел от факта, че трябва откара товара в срока на превозния билет за
превоз на дървен материал. В хода на разследването подсъдимият е съдействал на
органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, а в
съдебно заседание прояви критичното отношение към извършеното деяние и изрази
разкаяние.
При определяне на наказанието глоба съдът взе предвид
имотното състояние на подсъдимия, който получава минимална заплата.
При така изложеното, на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, вр.
вр. чл. 55, ал. 1,т.1 и чл. 36 от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да
изтърпи при общ режим, както и кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“ в
минимално предвидения размер от 500лв. Съдът намери, че не са налице
предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като макар и наложеното наказание лишаване от свобода да е
под три години, лицето е осъждано към момента на извършване на деянието.
Така определеното наказание би постигнало целите да се
предупреди и превъзпита подсъдимия Д.М.Д.
към спазване на установения правен ред и в бъдеще да се съобразява с
установените в държавата правила за движение по пътищата, както и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По тези съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: