Р Е Ш Е Н И Е
№:845 24.06.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На четиринадесети
юни две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 632 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
по жалба на „Симор“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес управление:
гр.Бургас, кв.Ветрен, ул.Вежен №35, представлявано от управителя Г.С.С., против
заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-4-0087831/10.01.2022г. на началник-отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно
управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), потвърдена с решение
№ ГДФК-16/08.03.2022г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – щанд за продажба
на сребро и злато, находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №6, МОЛ Галерия
Бургас, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата
се счита, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като се иска
нейната отмяна. Изложени са възражения, като е акцентирано на издаването на
процесната заповед преди акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и наказателно постановление (НП), поради което дружеството не е могло да
се възползва от правната възможност на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят намира
заповедта за немотивирана, тъй като в нея липсват конкретни фактически
основания за налагането на мярката и срока й, а като правни основания са
посочени множество норми. Счита, че с изпълнението на мярката ще се причинят
необратими щети на дружеството, което не може да е целта на закона. Позовава се
и на тежката икономическа ситуация. Заявява, че служителят който е допуснал нарушението
е бил нов. Посочва какви са оборотите на дружеството. Иска отмяна на оспорената
заповед. Пред съда дружеството-жалбоподател не изпраща представител и не прави
искания.
Ответната
страна – началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната
преписка за издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения
юрисконсулт Д.И.-К. пред съда, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за
потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
След като
се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка
на 08.01.2022г., в 16:11 часа в обект – щанд за продажба на сребро и злато,
находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №6, МОЛ Галерия Бургас, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 0087831/08.01.2022г.
В него е отразено, че при извършена в 15:59 часа контролна покупка на един
сребърен пръстен, на стойност 49 лева, заплатена в брой от органите по
приходите, не била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в
обекта фискално устройство. Сумата по покупката била заплатена от инспектора по
приходите Т. Х. Л., а плащането – прието от продавач-консултанта в обекта П. И.
Х., ЕГН-**********. След легитимацията на контролните органи бил отпечатан
дневен финансов отчет от фискалното устройство и била направена проверка
касовата наличност, при които била установена разлика от 49 лева. С протокола
за проверка представляващият дружеството бил поканен да се яви на 17.01.2022г.
в ТД на НАП-Бургас за съставяне и връчване на АУАН. Протоколът е съставен в
присъствието и подписан от продавача извършил продажбата – П. Х..
За
констатираното неиздаване на фискален бон срещу дружеството-жалбоподател бил
съставен и АУАН № F643847 от 24.02.2022г., с който същото било квалифицирано по
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз
основа на констатациите в протокола и преди съставянето на акта, административният
орган – ответник в настоящото производство, издал заповед №
ФК-4-0087831/10.01.2022г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Симор“ЕООД търговски обект – щанд
за продажба на сребро и злато, находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №6, МОЛ
Галерия Бургас и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, предвид твърдяно
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което бил
изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Освен на неиздаването на
касов бон, органът се позовал на касовата разлика в размер на 49 лева между
наличните парични средства в касата и тези маркирани на фискалното устройство, установения
средно-дневен оборот от 622,87 лева. Посочени са и декларираните финансови резултати от дейността за 2020г., 2019г.
и 2018г., като неправилно е посочено, че се отнасят за облагаем доход на ЕТ,
след като проверката е извършена на търговското дружество „Симор“ЕООД. Отразените
размери на данъчната печалба на дружеството обаче, са записани правилно,
съгласно приложената по делото справка (л.39) – 3419,10 лева за
2020г., 5210,47 лева за 2019г. и 10150,87 лева за
2018г. Тези размери съответстват и на твърдените в жалбата обороти за трите
години, представляващи общи приходи, които са идентични на посочените в справката
– 63`216,26 лева за 2020г., 123`319,16 лева за 2019г. и 101`578,18 лева за
2018г. Направен е извод, че създадената организация на работа в обекта,
позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, което
води но невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Според органа
това обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес,
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Първо „Симор“ЕООД
е оспорило процесната заповед по административен ред пред директора на дирекция
„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с решение №
ГДФК-16/08.03.2022г. е отхвърлил жалбата. Горестоящият орган е обсъдил
установената при проверката фактическа обстановка, констатирал е, че процесната
заповед е издадена в предвидената форма, от компетентен орган, който е действал
в условията на обвързана компетентност. Намерил е за доказано, че за
контролната покупка не бил издаден фискален бон, поради което атакуваната пред
него заповед е преценена като законосъобразна и целесъобразна.
По делото
наред с констативния протокол за проверката, са представени опис на паричните
средства в касата и дневния отчет на фискалното устройство, от които се
констатира разликата в касовата наличност. Приложена е справка за дневните
обороти на обекта по фискалното устройство, справка за счетоводните резултати
на дружеството за последните пет години, както и АУАН. Всички те подкрепят
безпротиворечиво установените при проверката факти.
От своя
страна жалбоподателят е представил като писмено доказателство трудов договор,
сключен между него и допусналия нарушението продавач-консултант – П. Х., който
е от дата 06.01.2022г., т.е. два дни преди нарушението.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок (решението на горестоящия
орган е връчено на 31.03.2022г. като жалбата е подадена чрез пощенски оператор
и носи входящ индекс от 05.04.2022г.),
срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Заповед №
ФК-4-0087831/10.01.2022г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по
ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
(л.52) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са
оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС,
поради което заповедта е издадена от компетентен орган.
Тя е в
писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
За
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В
отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при
които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е
предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на
фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки
търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да
издаде такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на
данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с
неиздаването на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели
отклонение от данъчно облагане.
От
представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по
време на проверката в обекта работещата в него П. Х. от името на търговеца е
бездействала правнорелевантно, като не е издала касов бон за извършеното плащане
от контролните органи на стойност 49 лева. Този факт се установява от изготвения
протокол за проверката и не се оспорва от жалбоподателя. Факта, че Х. е
започнала работа при този търговец два дни преди нарушението, не освобождава от
отговорност нито нея, нито търговеца. Задължението за издаване касови бонове
при извършването на този тип продажби, е основно задължение на всеки един продавач,
което трябва да бъде изпълнено. То е едно от необходимите неща които
работодателят трябва да разясни на служителите си, за да гарантира защитата
както на собствените си права и интереси, така и на правата на потребителите.
При това
положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана
компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.
Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган.
В
настоящия случай, в оспорената заповед № ФК-4-0087831/10.01.2022г. е
налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото
се касае за констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП.
Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото
същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на
проверката протокол за нея, а от друга подробно е мотивирал определената
продължителност на срока на ПАМ. Неиздаването на фискален бон, наличието на
касова разлика и установените при проверката ниски дневни обороти, правилно е
оценено от административния орган като индиция за трайно отклонение от
задължението за регистриране на търговските продажби чрез фискалното устройство
в обекта. Посочено е също, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен с
извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване и
преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. Целта на наложената
мярка е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, а целените
резултати – правилно отчитане на оборотите от продажби и недопускане на вреда
за фиска.
Отразени
в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната
норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от
административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи,
съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Липсата
на издаден АУАН към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е
ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете
производства – административното по ПАМ и административно-наказателното.
Взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС, предвиждащ
че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“. Тази
обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а
не неговата законосъобразност и е предмет на възражение и обсъждане в
изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и
наказателното постановление в сила.
Разпоредбата
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за
издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон
се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в
които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно такова правнорелевантно
бездействие се установява по делото.
Предвид
изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите
основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки
извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на
правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в
условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт,
чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено
противоправното поведение.
Що се
касае до срока на наложената ПАМ, в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за
срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на
мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то
административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от
него. Съдът вече констатира, че административният орган е изложил мотиви и по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, изложени по-горе,
които могат да бъдат кредитирани с оглед установените по делото факти. Наред с
това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с необходимостта от
защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. При наличието в търговския обект на констатирания нерегистриран
оборот и неиздаване на касов бон, със затварянето на обекта за четиринадесет
дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие
противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат
предупредително-възпиращо и възпитателно. Така определеният размер е правилен.
Той съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна уредба на
ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават
една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху
продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на
преустановителната, но и на превантивната функция. Причиняването на щети на
търговеца от изпълнението на мярката, както и твърдяната тежка икономическа
ситуация, не могат да обосноват намаляването срока на наложената мярка, тъй
като спазването на фискалната дисциплина се отнася за всички лица, без значение
на тяхното финансово състояние.
С оглед
горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната
в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и на материалния закон, които
да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, което поради липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010г. по тълк.д.№ 5/2009г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Националната
агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Симор“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес
управление: гр.Бургас, кв.Ветрен, ул.Вежен №35, против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-4-0087831/10.01.2022г. на началник-отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“, в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-16/08.03.2022г. на директора
на дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Симор“ЕООД,
ЕИК-*********, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: